Решение по дело №91/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260001
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400900091
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 91 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

       Депозирана е искова молба от ищеца И.М.Х., чрез пълномощник, против  ответника „***“ АД със седалище гр.С..Твърди се, че на 23.12.2018 г. в гр.Плевен, на кръстовището на бул.“Х.Б.“ с ул.“К. П.“, А.А.К., управлявайки л.а. „****“ с рег.№******, при извършване на маневра „завой надясно“, удря със задна дясна част на автомобила пресичащия на пешеходната пътека И.Х., като пострадалият е бил откаран от водача до ЦСПМ.Внесен е на 05.06.2020 г. обвинителен акт срещу водача и е образувано НОХД № 1085/2020 г. по описа на ПлРС, за престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“ пр.1 вр. ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК.Приет е за лечение в КОТ на УМБАЛ“Д-р Г.Странски“АД гр.Плевен.Установено е било травматично счупване в областта на шийката на дясната тазобедрена кост, а на 28.12.2018 г. му е извършена операция - алопластика на дясна тазобедрена става, т.е. поставена му е изкуствена става.Изписан е на 08.01.2019 г. с препоръки за продължаване на антикоагулатнтната профилактика за 30 дни, както и да се придвижва само с помощни средства за срок от 2 месеца.Вследствие на получените при ПТП телесни увреждания ищецът търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания от самите травми и проведеното лечение.Около 4-5 месеца той е бил на легло, имал е нужда от чужда помощ за ежедневното си обслужване, бил е на 72 години към датата на ПТП.Видно от ЕР на ТЕЛК от 11.06.2019 г. са му определени пожизнено 100% степен на увреденост с чужда помощ, от които 91 % за заболяването, довело до затруднено придвижване с помощни средства на къси разстояния след осъществена оперативна интервенция - алопластика на дясна тазобедрена става.Преживяното ПТП му е причинило силен стрес, психически и физически дискомфорт за дълго време.Освен неимуществени вреди, ищецът търпи и имуществени, които се изразяват в извършените разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза съгласно фактура № ****/27.12.2018 г., на стойност *** лв.Договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, с който е причинено ПТП, е сключен с ответника, с начална дата на покритие 24.09.2018 г. и валидна до 23.09.2019 г.Предявил е претенция по чл.380 КЗ пред ответника.Твърди се, че здравословното му състояние е влошено сериозно.Прави се искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от периода на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди-разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза, необходима за лечението му, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на ИМ до окончателното й изплащане, като претендира и направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА.

         За ответника „****“АД със седалище гр.С., чрез пълномощник, се изразява становище да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни, като се съобрази присъдата, с която водачът на лекия автомобил е признат за невиновен за ПТП.

        Съдът намира за установено следното.

        Ищецът е предявил срещу ответника два осъдителни иска с правно основание чл.432 КЗ  да заплати на ищеца обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от периода на предявяване на исковата молба - 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза, необходима за лечението му, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на ИМ - 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

       Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432 КЗ предполага наличие на отговорност на застрахования водач към трети увредени лица.За да е налице отговорността на застрахователя, следва да са налице предпоставките за ангажирането на деликатната отговорност по чл.45 от ЗЗД на застрахования водач.Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане са деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието.От всички тези предпоставки се предполага единствено вината. Презумпцията за виновност на деянието е оборима.

         С решение № 135/16.09.2021 г. по ВНОХД № ****** по описа за 2021 година на ПлОС е потвърдена присъда № 260034/16.04.2021 г., постановена по НОХД **/2020 г. по описа на ПлРС, т.е. оправдателната такава на първоинстанционния съд.

С постановената оправдателна присъда А.К. е призната за невинна в това, че на 23.12.2018 г. в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от бул.“***“ и ул.“**“ и движение от бул.“**“, при завой надясно към ул.“***“, на пешеходна пътека, при управление на МПС-л.а. „**“ с рег.№** да е нарушила правилата за движение по пътищата, както следва - чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на И.Х., изразяваща се в травматично счупване на шийката на дясна бедрена кост, довело до трайно (поне 4-5 месеца) затруднено движение на долен десен крайник, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й и предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Не   се оспорва, че за процесния автомобил л.а.”****” с рег.№*** има сключена валидна към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност” с №****.

         Не се оспорва, че ищецът в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ е предявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

         Съгласно чл.300 ГПК  оправдателната присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Когато водачът на МПС е бил оправдан с влязла в сила присъда, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

        Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на водача по чл. 45 ЗЗД.При неустановяване на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради липса на извършено от водача на лекия автомобил нарушаване на правилата за движение, установени в ЗДвП и ППЗДвП, исковата претенция по чл.432 КЗ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло, без останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства да бъдат обсъждани (определение № 202/06.04.2020 г. на ВКС по т.д.№ ***/2019 г., ІІ т.о.).

 При този изход на процеса следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 780 лв.

         Водим от горното, съдът

                                               Р        Е     Ш     И:

        ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от ищеца И.М.Х., ЕГН **********,***, срещу ответника „ЗД Евроинс“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., бул** **“№*, искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от периода на предявяване на исковата молба - 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди -разходи за закупуване на тазобедрена ендопротеза, необходима за лечението му, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на ИМ - 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

      Осъжда на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът И.М.Х., ЕГН **********,***, да заплати ответника „ЗД Евроинс“АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Х. К.“№**, разноски по делото в общ размер на 780 лв.

     Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

 

                                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: