Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр. Плевен, 11 юни 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
заседание на деветнадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 106 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Д.М.К. ***, подадена чрез адвокат С.Б. ***, с която е предявен иск против ОД на
МВР- гр.Плевен, адрес гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 3, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Претендират се имуществени вреди в размер на 300 лв. от отменено
наказателно постановление с влязло в сила съдебно решение по АНД № 276/2019 г.
по описа на РС- Ч.Бряг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, представляващи платено
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в производството
пред съда. Претендират се и съдебно- деловодни разноски за настоящото
производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява.
Постъпило е писмено становище от адв. Б., с което се поддържа предявеният иск и
се излагат съображения за основателността и доказаността на същия. Претендира
се присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящето производство
Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, се
представлява от юрк. Ф., която изразява
становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като съдебното решение по НАХД № 216/2019 г. по описа на РС- гр. Ч.
Бряг е постановено на 09.12.2019 г., към който момент е действало изменението
на чл.63, ал.3 от ЗАНН и ищецът е могъл да поиска допълване на решението в
частта за разноските. Ето защо юрк. Ф.счита,
че към настоящия момент е преклудирана възможността въпросните разноски да се
претендират по исков ред. Процесуалният представител на ответника алтернативно
излага съображения за неоснователност на предявения иск и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано с предявения иск и
това, което се претендира във връзка с настоящето производство. Позовава се на Решение
№5419/08.05.2020г. на ВАС, публикувано в ДВ
бр.45/2020г., влязло в сила на
15.05.2020г., с което са настъпили изменения
в разпоредбата на чл.18 от Наредба №1/2004г. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна
страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице
и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК. Исковата молба е
процесуално допустима, защото последното заседание по НАХД №
276/2019 г. по описа на РС- Ч. Бряг е проведено на 14.11.2019 г., т.е. преди
публикуване на ЗИД
на ЗОДОВ /обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, с чийто § 9 от ПЗР
в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5, предвиждащи ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Към датата на последното по
делото съдебно заседание все още не е съществувал ред за присъждане на разноски
по този вид производства, а жалбоподателят не е могъл да поиска допълване на решението
в частта му за разноските след постановяване на съдебното решение, тъй като, за
да бъде уважено такова искане, то е следвало да бъде направено най- късно в
последното заседание по делото /което обективно не е било възможно/, в който
смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №
6/2012г., ОСГТК. Доколкото искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с предмет репариране на сумата от
300 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат по НАХД № 276/2019 г. по
описа на РС- Ч. Бряг е иск за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по същия ред,
но само за производствата, при които съдебното дирене и устните състезания са
приключени до влизане в сила на новите разпоредби, каквото именно е настоящият
случай. Ето защо конкретното искане за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване на НП пред РС- Ч. Бряг, като направено преди
цитираното изменение, подлежи на разглеждане именно по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и поради това предявеният иск е процесуално допустим. Освен това искът е
допустим и с оглед разпоредбата на чл.204, ал. 1 от АПК, според която за
допустимостта на същия е необходимо предхождаща отмяна на административния акт
по съответния ред. Именно защото към момента на приключване на съдебното дирене
в производството пред РС е липсвал предвиден друг правен способ за присъждане
на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство по ЗАНН, то по аналогия на противното от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ точно
по реда на чл.1, ал.1 от същия закон следва да се търси репарирането на
въпросните вреди.
Съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното НАХД № 276/2019 г. по описа на Районен
съд – Ч.Бряг, се установява, че с решение № 141/09.12.2019 г. на Районен съд – Ч.Бряг
е отменено като незаконосъобразно НП № 78/04.01.2018 г. на началника на РУ- Ч.
Бряг, с което на Д.М.К. *** на основание чл. 57 от Закона за националната
система за спешни повиквания на ЕЕН 112 е наложена глоба в размер на 200 лева.
Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.01.2020 г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. С.Б. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 13.11.2019 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са
подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на
администрацията по налагане на административни наказания също е вид
административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по
административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за
определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни
жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в
зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела
както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат
разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимият процесуален закон – ЗАНН и НПК
към момента на приключване на съдебното дирене по НАХД № 276/2019 г. по описа
на РС- Ч.Бряг не е предвиждал репариране на направените разноски за
жалбоподателя, както и присъждане на разноски за процесуално представителство
за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или
адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да
установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия
действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е
и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което
и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300
лв., по повод обжалването на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно
неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за
правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление.
В съдебната практика, свързана с произнасяне на
съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за
правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като
заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото,
респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 300.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по
административнонаказателни дела към момента на договаряне и заплащане на
горната сума.
Затова предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи. Предвид горното следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба- 24.01.2020 г.
до окончателното му изплащане.
По отношение направеното възражение за прекомерност на заплатеното за
производството пред РС възнаграждение за един адвокат следва да се
отбележи, че същото се явява неоснователно
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство
по такъв род дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – в
случая наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца, вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, се предизвиква от издаването на наказателното понтановление, с което се налагат санкция, която ищецът считал
за незаконосъобразна. В този смисъл обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление.В съдебната
практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието
причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална
възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в
действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси. Изхождайки от
указанията, дадени в посоченото ТР № 1/2017 г. на ВАС, съдът прецени, че
претендираният размер на обезщетението е справедлив и съразмерен. Съгласно чл.
36, ал. 2, пр. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в предходната редакция на разпоредбата е било предвидено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Последното ограничение – не
по-малко от 300 лв. е било въведено с § 13, т. 2 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тази част тя е била отменена с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 3586/2016 г., II о., оставено в сила с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, обн., ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.
Но разглежданото адвокатско възнаграждение е било договорено и платено при
действието на отменената разпоредба и в минималния предвиден размер, поради
което не може да бъде намалено.
В
настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10.00
лева внесена държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено
за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за
един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Искането е
основателно. Разходът от 10, 00 лева, представляващ държавна такса за
образуване на делото е доказан с платежен документ на л. 6 от делото и следва
да бъде присъден на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В самото
приложено на л. 5 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена
безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника
адвокатското възнаграждение в размер на 150.00 лева, определено по реда на чл.
8, ал. 1, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,– в този смисъл Определение от
19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№1451/2014 г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Д.М.К. с ЕГН **********,*** обезщетение в размер
на 300, 00 /триста/ лева, ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 276/2019 г. по описа на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен
да заплати на Д.М.К. с ЕГН
**********,*** направените
по настоящето дело разноски в размер на 10,00 /десет/ лева, представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на адвокат С.Й.Б.
***. Бряг, обл. Плевенска, ул.“Екзарх Йосиф“ № 2, за осъществена по реда на чл.
38, ал.1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие
в настоящето производство, адвокатско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: /П/