О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 15.08.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на петнадесети август две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 197 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.44 от Регламент (ЕИО) № 952/2013 относно създаването на
Митнически кодекс на Общността, във връзка с чл.220 ал.2 от ЗМ и чл.145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.А.А. ***,
депозирана чрез упълномощен
процесуален
представител адв.Г.Б.против Решение №32-467891/07.07.2023г. към
митническа декларация (МД) MRN 19BG002002005082R2 от 27.03.2019г., постановено от
Директор на ТД Митница Варна. С обжалвания акт административният орган
отказва да приеме митническата стойност на декларираната стока №1 по посочената
МД; определя митническа стойност в размер на 38364,67 лева; разпорежда да се
коригират данните по МД, както следва – за стока №1 Е.Д. 8/6 – статистическа
стойност да се чете 38364,67; Е.Д. – митническа стойност да се чете – 38364,67;
Е.Д. 4/14 – цена на стоката да се чете 22248,00 при курс 1,72441 лв. за 1 USD; е.д.
4/16 – метод на определяне на стойността – вместо 1, да се чете 6 (стойност,
основана на наличните данни); Е.Д – задължения да се четат като … дължим размер
А00 Мита – 3836,47 лв. , В00 ДДС – 8460,23. С решението е разпоредено да се
вземат под отчет начисленият размер на държавните вземания, като са определени
дължимите суми за досъбиране в размер на Мито (А00) – 2284,50 лева и ДДС (В00)
– 5025,90 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.114 от Регламент (ЕИО) № 952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.
Оспорващият
изразява несъгласие с постановеното решение, като счита, че същото е
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, издадено в
нарушение на административно производствените правила. Твърди, че е изтекъл
предвиденият срок по чл.103, пар.1 от Регламент (ЕИО) № 952/2013 за уведомяване за митническо задължение,
предвид датата на подадената от лицето митническа декларация – 27.03.2019г.
Като самостоятелно основание за незаконосъобразност сочи, че декларираната
стойност съответства на договорената и платена такава и не са налице каквито и
да е обстоятелства, обосноваващи нейната промяна. Въз основа на изложеното моли
решението да бъде отменено изцяло.
Със съпроводително писмо рег. №
ДА-01-1830/31.07.2023г. по описа на ШАдмС административният орган представя
жалбата, ведно със заверено копие от административната преписка по издаване на
акта.
При проверка редовността на
жалбата съдът е констатирал нередовности, с оглед на което с определение от
09.08.2023г. жалбата е оставена без движение.
В унисон с дадените указания, с
молба рег.№ ДА-01-1898/14.08.2023г. оспорващият представя документ за внесена
държавна такса. Съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
С.А.А. *** и
ответник - директор на ТД Митница Варна.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на
чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои
обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.
Съдът констатира, че в
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда,
административният орган сочи, че митническата администрация разполага със
заверени копия от извлечения на митническата декларация от системата за
електронна обработка на данните и с копия от документите, придружаващи
процесната МД. С оглед на това моли съда да задължи жалбоподателя да представи
по делото лицензиран превод на всички търговски документи към МД, които са на
чужд език. Съдът намира искането за основателно, поради което същото следва да
бъде уважено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото производство,
както следва:
оспорващ - С.А.А. ***;
ответник - директор на Териториална дирекция Митница Варна.
Насрочва АД № 197/2023г. по описа на ШАдмС за 27.09.2023г. от 10.30 часа, за която дата да се уведомят страните
на посочените адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира
доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите
обосновават незаконосъобразност на решението.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на оспорващия до датата на съдебното заседание да представи
надлежно заверено копие на всички търговски документи, придружаващи митническа
декларация (МД) MRN 19BG002002005082R2 от
27.03.2019г., ведно с превод на тези от тях, които са на чужд език.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие
обосноваващото го материално правно основание.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
за представят нови доказателства.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Ведно с призовката на ответната
страна да се изпрати препис от жалбата и приложените доказателства.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: