№ 18
гр. Каварна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живко П. Г.
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Живко П. Г. Административно наказателно
дело № 20243240200068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/ издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството,с който на „В. Н. Т“ЕООД със седалище и адрес на
управление 9300 област Добрич,община Добрич гр.Добрич ул.“...“ № 1Б ЕИК:
...,със законен представител В. Г. Н.,с който за извършено нарушение на чл.102
ал.2 от Закона за движение по пътищата,на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.с
чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата на „В. Н. Т“ ЕООД е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева,както и съответна ТАКСА по
чл.10б ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от
„В. Н. Т“ЕООД пътно превозно средство в размер на 133 лева.
Дружеството жалбоподател,чрез законния си представител В. Г. Н. моли за
отмяна на обжалвания електронен фиш,като незаконосъобразен и
неоснователен и моли да бъде отменен,изтъквайки факта,че за същото
нарушение на 22.03.2023г. на законния представител на дружеството е връчен
Акт за установяване на административно нарушение № BG22042023/2000/P8-
120,съставен от И. Р. П.,старши инспектор в териториална дирекция на
Агенция Митници в отдел ММР,Сектор ПТРР,териториална дирекция
„Митници Варна“,в присъствието на Пламен Станиславов Пейчев на
длъжност инспектор в териториална дирекция на Агенция Митници в отдел
ММР,Сектор ПТРР,териториална дирекция „Митници Варна“,който е
обжалван по административен ред в законоустановения срок.
1
Във връзка с депозираното от законния представител на дружеството
възражение,В. Г. Н. получил Резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство № BG 22042023/2000/Р8-
120/18.10.2023г.,т.к. с оглед на събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства не е установено
по ясен и категоричен начин,че е извършил описаното в АУАН №
BG22042023/2000/P8-120/18.10.2023г. нарушение.
В съдебна фаза редовно призован,дружеството жалбоподател се представлява
от законния си представител,който поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли да бъде отменен атакувания електронен фиш,като
претендира направените разноски във връзка с назначената съдебно-
техническа експертиза.
.Въззиваемата страна редовно призована,представлява се от процесуален
представител в съдебно заседание,който представя доказателства,взема
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
НП.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна РП-Добрич ТО-Каварна редовно призована,не
изпраща представител и не взема становище.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл.314 от НПК във
връзка с чл.84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,независимо от
основанията посочени от страните,Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване
акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради
което е процесуално допустима.
Съдът за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление,намира за установено следното:
Съвкупно от показанията на актосъставителя И. Р. П.,както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства и
служебно изисканите такива и приобщени към доказателствения материал по
делото се установява,че пътно превозно средство с рег.№ ... е било засечено
на дата 03.04.2023г. в 22:19 часа при преминаване в обхвата на платената
републиканска пътна мрежа и по-конкретно при движение по път I-9 при км.
0+616 в общ.Шабла,с посока нарастващ километър.Нарушението е №
F9465E714COC2472E053011F160AC7ED е установено с устройство № 10421
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата,намиращо на път I-9 при км. 0+616 в
посока нарастващ километър.Така засеченото движение на цитираното ППС е
било регистрирано като нарушение в Електронната система за събиране на
пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП,тъй като за същото изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата,тъй
2
като за посоченото ППС,няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.В конкретния казус АНО е започнал
производството със съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение на водача-В. Г. Н..В хода по налагане на
административното наказание по чл.179 ал.3а от ЗДвП е депозирано
възражение от водача на процесното ППС,вследствие на което АНО
прекратява административното наказателно производство с Резолюция №
BG22042023/2000/P8-120/18.10.2023г.Вследствие на прекратеното
административнонаказателно производство административнонаказателната
отговорност не е реализирана.,не настъпват санкционни последици за водача и
на същия не се налага административно наказание.В тази нова фактическа
обстановка АНО приема,че условията за прилагане разпоредбата на чл.179
ал.3а от ЗДвП не са налице,същата не проявява действие и извършеното
деяние по чл.179 ал.3б е наказуемо,като за него е ангажирана следващата се
административнонаказателна отговорност.
В обстоятелствената част на Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/ издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството съобразно отразените данни за незаплащане на
дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.10
ал.1 т.2 от Закона за пътищата,приета и съответно вписана с правна
квалификация по чл.102 ал.2 от ЗДвП за така констатираното нарушение,за
което на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.с чл.179 ал.3б от Закона за движение по
пътищата на „В. Н. Т“ ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/
лева,както и съответна ТАКСА по чл.10б ал.5 от Закона за
пътищата,съобразно категорията на притежаваното от „В. Н. Т“ЕООД пътно
превозно средство в размер на 133 лева.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството-жалбоподател на
23.02.2024г. по пощата с Обратна разписка.Известието за доставяне,надлежно
оформено,датирано и подписано,се намира приложено в
административнонаказателната преписка /л.16 от делото/,с отбелязване и на
името на получателя му.Възражения относно начина и формата на връчване на
ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство.Даден е 14-
дневен срок на дружеството-жалбоподател да плати компенсаторната такса с
оглед анулирането на ЕФ.В указания срок,дружеството-жалбоподател не е
платил компенсаторната такса.
За работата и използване на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад.Същият е приложен по делото и приет като доказателство.От
съдържанието на доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението,мястото му и характеристиките на процесното ППС.
ЕФ е съставен на основание снимков материал-налични са записи от
системата и по-точно три снимки,на които е видно процесното ППС.От
същите/от едната снимка/ се установява,че е заснето ППС-влекач с държавен
3
регистрационен № ....От приложените снимки стават ясни датата и часа на
заснемане.
Налично по делото е и Становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура Национално тол управление,от което е видно,че не
е получена тол декларация за сегмента на рамката от която е отчетено
нарушението.
ОТ писмо от Националния доставчик на услуги по електронно събиране на
пътни такси „Интелигентни трафик системи“АД с техен изх.№ ISD-
295039/21.05.2024г.,с който дружеството жалбоподател има сключен договор
за предоставяне на услуга и приложения към него технически лог се
установява,че към датата и часа на извършване на нарушението за което е
санкционирано дружеството-03.04.2023г. в 22:19ч. от бордовото устройство
асоциирано към ППС с рег.№ 5642АТ към Агенция „Пътна инфраструктура“
не са подавани декларирани данни за целите на тол таксуването.
От приобщеното към доказателствения материал по делото извлечение от
Приложение към т.1 Списък на републиканските пътища,за които се събира
такса за изминато разстояние-тол такса,обн. В ДВ бр.78 от дата 30.09.2022г. се
установява,че път № I-9 ГКПП Дуранкулак-Дуранкулак/л.91 от делото/ е част
от този списък.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и извлечение от
информационната система по чл.167а ал.4 от ЗДвП с местонахождението на
устройството,с което е установено нарушението.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебна-
автотехническа експертиза се установява,че бордовото устройство е
монтирано в съответствие с Наредбата за условията,реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние.При даденото свързване на бордовото устройство при
експлоатация в нормални условия не е възможно то да се самоизключи по
време на движение.При това свързване енергия се черпи от електрическата
система на товарния автомобил,докато батерията на устройството е в режим
на зареждане.При този начин на свързване на бордовото устройство,енергия
от батерията му не се черпи.Към датата на нарушението устройството е било
изправно и е функционирало,като е подавало Тол данни сутринта до 09:36:15
и отново след 22:36:03.Данни от устройството не са получавани към системата
за отчитане,тъй като товарният автомобил през деня се е намирал на
територията на Румъния.От материалите по делото не е установена умишлена
намеса във функционирането на устройството.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по административнонаказателната
преписка писмени доказателства и от представените в съдебно заседание
писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание, Съдът
4
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.
При така установената фактическа обстановка. Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима -
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО / на
06.03.2024 г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Каварненски Районен съд.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, "собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него“.С нормата се регламентира забрана за собственика на
ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не
допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по
установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, "ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 36 - в размер 2 500
лв.“.Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС,
който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, "собственик на ППС от категорията
по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 106, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.Съгласно цитираната
разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС
при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,т. 2 от ЗП - изцяло или
частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани
данни.
5
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание.Не се установява безспорно дали жалбоподателят
е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е
допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна
такса.Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи
възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо
него и да осъществи ефективно правото си на защита.
Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата,
по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни нарушения
(АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. "
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, "при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 36 в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на МПС.
В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения АУАН не се
издава НП и административнонаказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият ЕФ се анулира.
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, АУАН по чл. 179,
6
ал.3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165,
чл. 167, ал. 3 - 36 и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.При
установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б преди съставяне на АУАН,
контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати
таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово плащане, а
пред органите по чл. 167, ал. 3 - 36 - и в брой, като плащането може да бъде
осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване
на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 36.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след
връчване на АУАН, нарушителят следва в Платежното нареждане да посочи
номера на АУАН. При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при
условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване на сумата по сметката на АПИ,
нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за
конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36, установено в АУАН. В тези
случаи се освобождават от административнонаказателна отговорност
собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36 във връзка с конкретното
ППС за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -Зв се издават от
Председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него
длъжностни лица. За съставените АУАН и издадените НП по този член се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 - ал. 3 и ал. 13 -ал. 16.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо и ал. 7 от ЗДвП/действаща
към датата на извършване на нарушението и издаването на процесния ЕФ/,
"при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на Глоба или Имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. По отношение на ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36 се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на дружеството жалбоподател е ангажирана отговорност
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на чл. 189ж от
ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП, ЕФ може да се издаде (правна
възможност за наказващия орган), когато се установи нарушение на чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП.
За нарушения като процесното - по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се
издава. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от
7
ЗДвП имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората - наказание за
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 от ЗП.
Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и
предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и
нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания -
незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или
частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от дружеството
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на
АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази
по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства
в подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ/към датата на извършване на нарушението и издаването на
ЕФ/ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по
аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
В изложения в т. 1 и в т. 2 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022
година, постановено по КАНД № 758/2022 година по описа на
Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова и
други.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид
административни нарушения, /така и Решение № 287 от 28.02.2024 г. на АдмС
- Шумен по к. а. н. д. № 18/2024 г./
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва
да бъде отменен като незаконосъобразен поради това допуснато съществено
процесуално нарушение.
Извън горепосоченото, дори и хипотетично да се приеме, че
описаното адм. нарушение е доказано по безспорен начин и липсват
8
коментираните по горе нарушения, то съдът като съобрази постановеното
Решение по дело № 61/2023 на СЕС, съгласно което съдът е приел, че Член 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
При това положение следва да се приеме, че е налице несъразмерност
на наказанието спрямо нарушението във връзка с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за
пропорционалност/ съразмерност е задължителен при преценка на наложената
санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз
(Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 09.02.2012 година по дело С-
210/10, т. 23). Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело
С61/2023 година, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
Очевидно налагането на Имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
се явява крайно непропорционално спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса, което положение е нетърпимо
съгласно правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, доколкото наложената Имуществена
санкция се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е
предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно
извършването на нарушението, които да обосноват налагането и на наказание
в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в
абсолютен размер.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От
тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и
от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на
9
Имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя
цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира
и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното
наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лв.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени
през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ
да бъде отменен като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на дружеството - жалбоподател в размер на 100 /сто/ лв.
представляваща първоначален депозит за назначената съдебна-
автотехническа експертиза.С протоколно определение от 07.03.2025г.
жалбоподателя е задължен в седмодневен срок,считано от 07.03.2025г. да
внесе сумата от 291.86 лв.,представляваща разликата от внесения
първоначален депозит до определеното окончателно възнаграждение на
вещото лице.До настоящия момент не е внесена сумата от 291.86лв. от страна
на жалбоподателя.
От изложеното следва, че в полза на дружеството - жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 /сто/ лв.
представляващи внесен първоначален депозит за назначената съдебна-
автотехническа експертиза.За сумата от 291.86 лв.,представляваща разликата
от внесения първоначален депозит до определеното окончателно
възнаграждение на вещото лице,дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да я заплати по сметката на вещите лица при Районен съд гр.Каварна.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
10
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т.
1 вр с ал. 3, т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството,с който на „В. Н. Т“ЕООД със
седалище и адрес на управление 9300 област Добрич,община Добрич
гр.Добрич ул.“...“ № 1Б ЕИК: ...,със законен представител В. Г. Н.,с който за
извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата,на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр.с чл.179 ал.3б от Закона за движение по
пътищата на „В. Н. Т“ ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/
лева,както и съответна ТАКСА по чл.10б ал.5 от Закона за
пътищата,съобразно категорията на притежаваното от „В. Н. Т“ЕООД пътно
превозно средство в размер на 133 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с адрес: град София, бул.
"Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „В. Н. Т“ЕООД със седалище и адрес на
управление 9300 област Добрич,община Добрич гр.Добрич ул.“...“ № 1Б ЕИК:
...,със законен представител В. Г. Н., сумата от100 /сто/ лв. представляваща
направените разноски по АНХД № 68/2024г. по описа на Районен съд
гр.Каварна,изразяващи се във внесен първоначален депозит за назначената
съдебна-автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА „В. Н. Т“ЕООД със седалище и адрес на управление 9300
област Добрич,община Добрич гр.Добрич ул.“...“ № 1Б ЕИК: ...,със законен
представител В. Г. Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметката на вещите лица в Районен
съд гр.Каварна сумата от 291.86/двеста деветдесет и един лева и осемдесет и
шест стотинки/ лева,представляваща разликата от внесения първоначален
депозит до определеното окончателно възнаграждение на вещото лице по
назначената и изготвена съдебна-автотехническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд -Добрич в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
11
12