РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. К., 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320102106 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл. 240 и сл. от ЗЗД, във вр. чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД твърди, че в указания
от съда срок с разпореждане по ч.гр.д. № 1841/2024г., депозира исковата
молба и обосновава правен интерес за предявяване на иска, след като е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
длъжника (ответник по настоящото дело). Твърди, че съгласно указанията на
съда, в едномесечен предявява претенциите си с депозирането на осъдителен с
иск, с който длъжникът Н. Д. И. да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумите по Договор за паричен заем № 827710 от 26.10.2022 г. с
„Креди Йес“ ООД. Твърди, че са възникнали изискуеми парични задължения
от страна на ответника, които задължения към настоящия момент не били
погасени. На 26.10.2022г. между „Креди Йес“ ООД и ответникът бил
подписан Договор за паричен заем № 827710, с чиста стойност в размер на 500
лв. Договорът бил с уговорен брой от 9 месечни вноски, всяка от които в
размер на 117 лв. Първата падежна дата била на 25.11.2022г. Последната
вноска била уговорена на 26.07.2023г. Общата дължима сума, която е следвало
1
да бъде върната на заемодателя в края на посочения период била в размер на
586.87 лв. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно
задължение не са постъпили плащания. Вследствие на възникналите между
страните договорни отношения, „Креди Йес“ ООД отпуснало договорената
заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи
кредита си, съгласно условията по сключения договор.
Твърди, че на 12.01.2024г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на
цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се сключил Договор за цесия,
по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД цедирал вземането си по описания
Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Съгласно
Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърлил на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за паричен заем, които били подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В предмета на
сключения Договор за цесия от 12.01.2024г. било включено и вземането по
Договор за паричен заем № 827710, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Н.
Д. И.. Придобитото от ищцовото дружество вземане възлизало на 1103 лв., от
които 500.00 лв. - непогасена главница, 86.87 лв. договорна (възнаградителна)
лихва и неустойка в размер на 516.13 лв. Към днешна дата всички непогасени
вноски по Договор за потребителски кредит били с настъпил падеж и съгласно
чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава. Във връзка с така
прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо
ответника с пълномощно от 12.01.2024г,, предишният кредитор (цедентът)
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД всички длъжници по вземанията
на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, и които посоченото дружество е цедирало. Предвид
това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД , чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е
изпратило чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка, удостоверяваща
получаването на писмото, е приложено към настоящата молба.
Посочва, че ако съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, то да приеме, че това е сторено с
връчване на исковата молба и приложеното към нея на ответника. Съгласно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, получаването на
2
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск
по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013г. на ВКС по т.д. № 12/2009г., II т.о.,
ТК).
Твърди, че задължение не е погасено, от което произтича правният
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество, сумата от 1103.00 лв., от която – 500.00 лв.
непогасена главница; 86.87 лв. договорна (възнаградителна) лихва и
неустойка в размер на 516.13 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и сумата 25.00 лв. реализирани от заявителя съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса.
Претендира разноски, в това число - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360.00 лв. на основание чл.78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв., на основание чл. 13, т.2
от Наредба за заплащане на правната помощ.
Посочва банкова сметка за плащане на присъдените суми в „ОББ“ АД, а
именно - IBAN: *****, BIC: UBBSBGSF.
ОТВЕТНИКЪТ - Н. Д. И., В указания от съда срок по реда на чл. 131 от
ГПК не е депозирал отговор на Исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно сключен с ответника договор за
потребителски кредит с твърдяното съдържание, въз основа на който
дружеството кредитор е предоставило на Н. Д. И. претендираната парична
сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора
предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните
размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна
3
лихва са станали изискуеми, включително, че е настъпила твърдяната от
ищеца изискуемост на главницата по договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл.
154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на
описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил
дължимите сума. В тежест на ищеца е да установи възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.
Установява се от представените писмени доказателства, че на
26.10.2022г. между Н. Д. И. и „Креди Йес“ ООД бил сключен Договор за
паричен заем № 827710 от 26.10.2022г. Видно от договора, „Креди Йес“ ООД
е предоставил на ответника заем в размер на 500.00 лева, видът на вноската е
месечна, броят на погасителните вноски е 9 с посочен месечен лихвен
процента – 3.330% и ГПР в размер на 48.310%, общ размер на всички
плащания е 586.87 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 9 вноски с
посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската – всяко от по 117.00
лева.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват в
случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по
кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция,
ипотека, особен залог или ценна книга издадена в полза на заемодателя,
съгласно Общите условия на Договора за кредит, в резултат от което е
претендираната от ищцовото дружество сума от 566.13 лева, представляваща
неустойка, съгласно чл. 8 от Договора за потребителски кредит, а видно от
договора, същата е в посочен размер от 466.13 лева.
С договор за цесия от 12.01.2024г. вземането на „Креди Йес“ ООДе
прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което видно от
уведомление за прехвърляне на вземанията, адресирано от ответника и копие
на обратна разписка, същото е надлежно връчено на Н. Д. И. на 29.02.2024г.
С оглед прехвърленото вземане, ищецът е предявил заявление по чл. 417
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, позовавайки се
на запис на заповед, от 26.10.2022г. издадена от Н. Д. И. в полза на „Креди
Йес“ ООД в общ размер от 1053.00 лева и Договор за цесия от 12.01.2024г.
С разпореждане № 2541/16.10.2024г., постановено по ч.гр.д. №
4
1841/2024г. (приложено по делото), съдът е отхвърлил на основание чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
като е указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК може да
предяви претенции си с осъдителен иск, в едномесечен срок от влизане на
определение в законна сила, като ползва платената държавна такса за
вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на 25.00 лева. В
мотивите се, съдът е обсъдил, че заявителят с голяма степен на вероятност е
изчислил грешно годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, а съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз, това означава, че на договора
липсва реквизит и има съществен риск записът на заповед да служи за
покритие на недължимо вземане, тъй като при липса на реквизит на договора,
същият е нищожен и съгласно чл. 23 от ЗПК и потребителят дължи връщане
само на полученото, без лихви, такси и други разноски.
В указания на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД едномесечен
срок,дружеството е предявило настоящия осъдителен иск.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от
правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания,
чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК, а
заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Автономията на волята на страните да определят свободно
5
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася, както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки (чл. 288 от ТЗ). В тази връзка са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009г., ОСТК.
Съвкупно от събраните по делото доказателства съдът приема, че
клаузите по чл. 6 и чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит,
предвиждащи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР –
индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Това означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят пет пъти законната лихва от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. В частност е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от представянето на обезпечение от страна на кредитополучателя,
а дължимостта на „неустойката“, уговорена процесния договор, независимо от
изпълнението на поетите задължения за връщане на кредита, противоречи на
същността на неустоечната клауза. Следователно с последната кредиторът
6
цели да получи възнаграждение под формата на „неустойка“, тъй като на
практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с действителната
обезпеченост на вземанията на кредитора (даденото обезпечение би могло да
намали риска от невръщане на заетата сума).
Няма съмнение, че при неосигуряване на гаранция общото задължение
на ищеца е сбор от вписаните в погасителния план по приложението от
договора за потребителски кредит сборни плащания и неустойката по чл. 6 и
чл. 8. Плащането на последната, обаче, не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 48.310%, въпреки че е включено в общия
дълг и месечните вноски. Съпоставянето в частност на размера на отпуснатия
кредит, годишния лихвен процент, обуславя извода, че ограничението по чл.
19, ал. 4 от ЗПК е превишено.
При това положение, съдът приема, че макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 от ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен – чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща
само чистата стойност на кредита - в процесния случай 500.00 лева, като не
дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед заявеното от ищцовото
дружество, то по договора се дължи сума, в размер на 500.00 лева –
непогасена главница. От страна на ответника не са ангажирани доказателства
за други плащания по кредита.
7
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение
по дело C714/22 на СЕС е прието, че грешно посочен ГПР води до нищожност
на договора и връщане само на чистата стойност. Ето защо, при
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по
смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално
допустимия размер на договорната лихва.
По изложените мотиви, искът е основателен само досежно размера на
претендираната главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 15.10.2024г.
до окончателното изплащане на вземането. В останалата част исковата
претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.
По разноските в производството
Частичната основателност на иска налага съразмерно уважаване
молбата на ищеца за присъждане на направените в производството разноски.
Съдът по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Внесената държавна такса (по
настоящото и заповедното производство) е 50.00 лева. Съразмерно уважената
част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 68.00 лева.
Мотивира от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 и сл. от ЗЗД, във вр. чл.79 от ЗЗД, Н. Д.
И. от с. И., община К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. *****, сумата от 500.00 (петстотин) лв.,
представляваща непогасена главница, дължима по Договор за паричен заем №
827710 от 26.10.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Н. Д. И. с ЕГН
**********, което вземане е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД с Договор за цесия от 12.01.2024г., ведно със законната лихва върху
8
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 240 и сл. от ЗЗД,
във вр. чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***** за осъждане на Н. Д. И. от
с. И., община К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати сумите от 86.87 лв.,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва и неустойка в размер на
516.13 лв., дължими по Договор за паричен заем № 827710 от 26.10.2022 г.,
сключен между „Креди Йес“ ООД и Н. Д. И. с ЕГН **********, което вземане
е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Договор за цесия от
12.01.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. Д. И. от с. И., община
К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***** сумата от 68.00 лева, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9