О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2135
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1417 по описа
за 2020 година.
С
Решение № 28 от 02.03.2020г., постановено по гр. дело № 753/2019г. по описа на
Районен съд – Средец е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, седалище
в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на И.С.Ц., по исковете с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД: сумата 1 620, 93 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.12.2016г.
–
06.12.2019г., получен след преобразуване
на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази
сума от 06.12.2019 г.
до окончателното й изплащане, сумата 186,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 360 лева.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова.
Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано. В жалбата се посочва, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР в частност, защото нито в ЗДС, нито в МВР има непряко препращане към нормите на КТ – че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. В жалбата се посочва, че предвид обстоятелството, че разпоредбите, на които се основава иска не са насочени изрично към държавните служители на МВР и това, че приложим по отношение на държавните служители на МВР се явява Закона за МВР, който съдържа уредба относно заплащане на нощния труд, изводите на съда са неоснователни. Посочва се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им гарантира едно по-високо основно възнаграждение в сравнение с други категории служители. Прилаганата система за образуване на възнагражденията на служителите същевременно включва и заплащането на нощния труд, независимо дали той е реално положен или не и в този смисъл, на служителите не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд. ЗМВР изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Посочва се, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая две от посочените предпоставки не са налице – дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от осем часа и не е налице работа по трудови норми.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Ответната страна по въззивната жалба – И.С.Ц. депозира писмен отговор, в който посочва, че атакуваното решение е правилно, валидно и допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона. Посочва се, че първоинстационният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и подробно е мотивирал решението си.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
С депозирания отговор на въззивната жалба се претендира и да бъдат присъдени направените от страната разноски за въззивната инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от И.С.Ц. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 1 394, 25 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 214, 5 часа за целия процесен период от време – 06.12.2016г. до 06.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 и сумата от 135, 97 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента когато сумите са станали изискуеми, както и да му бъде присъдена законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума на сума в размер от 1 620, 93 лева, а претендираното обезщетение за забавено плащане на сума в размер от 186, 28 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1417/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас депозираната въззивна жалба с вх. № 799/11.03.2020г. по описа на Районен съд – Средец, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София против Решение № 28 от 02.03.2020г., постановено по гр. дело № 753/2019г. по описа на Районен съд – Средец, както и депозирания писмен отговор от страна на И.С.Ц..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.