към присъда №
6/12.02.2018г. по НОХД № 190 по описа на Районен съд град Монтана
за 2018 година, четвърти наказателен състав.
Подсъдимият О.Ц.И. xxx в
това, че на 15.07.2016 година в гр.Монтана се заканил с убийство на А.Г.А. xxx
с думите „Ей, ще те сравня със земята, женице. Ще те убия”, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3, предл.1, във връзка с ал.1, предл.1 от НК;
Както и в това, че
за периода от м.август 2016 година до 01.04.2017 година в гр.Чипровци се
заканил с убийство на М.К.И. xxx, че „Ще ни убие. Ще ме убие. Ти ще умреш от
ръката ми”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, предл.1, във връзка с ал.1,
предл.1 от НК;
Както и в това, че на
24.05.2016 година в гр.Чипровци принудил другиго - М.К.И. xxx да извърши
нещо, противно на волята и - да се върне при него, като употребил за това
заплашване - че ще запали намиращите се при него нейни вещи – престъпление по
чл.143, ал.1, предл.1 от НК;
Както и в това, че на неустановена дата през м.март
2016г. в гр.Монтана склонил - чрез прилагане на психологически натиск с
използване на думи и физически действия на насилие /побой/ М.К.И. xxx към
проституция, като деянието е извършено с користна цел и при условията на опасен
рецидив /с присъда от 13.12.2004 год. на PC Монтана по НОХД №115/04/2004 год.,
в сила от 25.04.2004 год. бил осъден на 11 години лишаване от свобода, като от
изтърпяването на наказанието не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК/ -
престъпление по чл.155, ал.5, т.5, във връзка с ал.3, във връзка с ал.1,
предл.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявените обвинения и взема становище, че те са
доказани по несъмнен начин, за което и следва да се наложат съответните
наказания на подсъдимият за всяко едно от извършените деяния при спазване на
изискванията на закона, като на основание чл.23 от НК се определи едно общо
наказание измежду наложените.
Подсъдимият О.Ц.И. се
признават за виновен по повдигнатите му обвинения. Служебният му защитник –адв.О.
xxx моли съда да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Производството се разви при условията
и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият О.Ц.И. е осъждан осем пъти
за извършването на престъпления от общ характер, като е изтърпявал наказания
лишаване от свобода. С присъда на PC Монтана, постановена на 13.12.2004 год. но
НОХД № 115/04/2004 год., влязла в сила на 25.04.2006 год. той бил осъден за
склоняване към проституция на повече от две лица на единадесет години лишаване
от свобода. Наказанието било изтърпяно на 19.09.2014 год. в Затвора Враца, като
подсъдимия се прибрал в гр.Монтана и пребивавал на адресите - ул.Цар Иван
Шишман №8 и ул.Димитър Талев №38.
Свидетелките А.Г.А. и М.К.И.,
пострадали от деянието живеят в гр.Чипровци в недвижим имот на ул.Хаджи Димитър
№3. Свидетелят К. Г. М. е съпруг на свидетелската А. и баща на свидетелката И..
Свидетелката М.И. се запознала с
подсъдимия И. през месец януари 2016 год. когато пребивавала в гр.Монтана и
учила. На 02.03.2016 год. двамата се оженили, като до тогава подсъдимия се
държал добре със свидетелката И.. Последната не уведомила родителите си за
връзката си с подсъдимия, нито за сключения брак с него. Тя знаела, че той бил
осъден за сводничество, както и че е търпял наказание лишаване от свобода.
След сключването на гражданския брак подсъдимия
променил отношението си към свидетелката И., като от месец март я принуждавал
да проституира, въпреки че тя забременяла през месец април 2016 год. Докато
живеели заедно, подсъдимия И. не работил, като получавал средства за препитание
единствено чрез получаваните от клиентите на съпругата му пари за оказани
сексуални услуги.
Тя не била съгласна да върши такива
услуги, но при направени откази да излиза с такава цел, била принуждавана от
него, включително и с нанасяне на побой. В периода от месец март до месец юни
2016 год. свидетелката И. проституирала въпреки бременността си, като била
установявана от полицейски служители – свидетелите С. Ф. и В. И. и
санкционирана от кмета на Община Монтана за нарушаването на разпоредби на Наредбата
за опазване на обществения ред. Докато живеели заедно подсъдимия И. ограничавал
контактите на свидетелката И. с родителите й.
На 24.05.2016 год. свидетелката И.
избягала от подсъдимия и се прибрала при родители си в гр.Чипровци. Подсъдимият
провел телефонен разговор с нея, в който я заплашил, че ако не се върне при
него, ще запали нейните вещи, които останали в жилището им. Тя се уплашила и на
следващия ден отишла в гр.Монтана и останала при подсъдимия И..
На 08.07.2016 год. свидетелката И.
успяла да избяга отново от подсъдимия като таксиметров автомобил се придвижила
до гр.Чипровци при родителите си. След като разбрал за бягството й, подсъдимия И.
изпратил текстови съобщения на абонатния и номер със следното съдържание - „Ще
видиш колко боли от човека, когото мразиш и не обичаш, и който беше твоя БОГ, а
сега твой ВРАГ. Да ти еба бебето и теб. Мразя те не те обичам да го извадят
умряло. Амин. Ще го взема и ще те изкарам морално пропаднала в съда. Ще покажа
сайтовете и те унищожавам те; Май aз те не обичам вече; Предателка на живота ми.
Роди го и ще видим....Поклони ми се или за психодиспансер си; Разорявам те,
унищожавам те, май aз те не обичам.”
На 11.07.2016 год. свидетелката И.
постъпила в МБАЛ Д-р „Стамен И.”xxx поради усложнения на бременността й. На
същата дата тя подала молба до Районен съд Монтана за издаване на ограничителна
заповед по реда на Закон за защита против домашното насилие, тъй като се
страхувала от действията на подсъдимия спрямо нея и отправените многократни
заплахи срещу родителите й.
На 15.07.2016г. свидетелката И.,
свидетелката А.А. и свидетеля К. М. отишли пред сградата на PC Монтана за
допълване на молбата за защита. Подсъдимият И. ги срещнал пред сградата на съда
и в ядосано състояние отправил закани срещу тях, като заплашил свидетелката А.
с думите „Ей, ще те сравня със земята, женице. Ще те убия” в присъствието на
свидетелката И.. Тримата свидетели се уплашили, избягали от подсъдимия и се
скрили в сградата на банка.
На 15.07.2016 год. Районен съд
Монтана издал заповед за незабавна защита по молбата на свидетелката И.. Докато
пребивавала при родителите си, подсъдимия И. правел многократно телефонни
разговори с нея чрез различни абонатни номера, като я увещавал да изтегли
молбата си и обещавал, че ще започне работа и няма да я кара да проституира.
По съвет на адвокат, И. изтеглила
молбата си за защита по реда на закона за защита против домашното насилие и
подала молба за развод. След проведени нови телефонни разговори подсъдимия И. я
убедил със закани и увещания да изтегли молбата си развод, като и обещал, че ще
започне работа и няма да я кара повече да проституира. Тя се съгласила и
оттеглила молбата си за развод, като през август 2016 год. се върнала да живее
при подсъдимия.
При този престои при подсъдимия,
свидетелката И. се убедила, че той отново я излъгал - въпреки напредналата и
бременност я карал да проституира по улиците на града, като при отказите и я
заплашвал с убийство и побой.
На 22.10.2016 год. свидетелката И. го
напуснала окончателно и се прибрала при родителите си. Въпреки това подсъдимия И.
продължил да изпраща текстови съобщения със заплашителен характер до 01.04.2017
год., когато и написал, че вечерта ще дойде да пребие родителите й тя ще умре
от ръката му.
Поради страха си от него, родителите
на И. заключвали денонощно жилището си.
На досъдебното производство е
назначена и изпълнена психологическа експертиза на пострадалата М.И., като от
заключението на вещото лице С. А. се установява, че при изследването било
установено наличието на т.н. „Стокхолмски синдром” по отношение на подсъдимия,
както и наличието на страх у изследваната, че заканите на подсъдимия ще бъдат
изпълнени.
Съдът изцяло кредитира експертното
заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от
страните по делото.
По
доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските
показания на А.Г.А., М.К.И., К. Г. М., С. А. Ф. и В. А. И., както и заключението
на вещо лице С. А., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283
от НПК. В тази насока са и самопризнания дадени от подсъдимия.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК
съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от всеки от подсъдимите и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
При тази система от преки
доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана
по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият
О.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на
деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно
съзнание, адекватен и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за осъществените
от него изпълнителни деяния на престъпленията по чл.144, ал.3, предл.1, във
връзка с ал.1, предл.1 от НК; по чл.144, ал.3, предл.1, във връзка с ал.1,
предл.1 от НК, по чл.143, ал.1, предл.1 от НК; по чл.155, ал.5, т.5, във връзка
с ал.3, във връзка с ал.1, предл.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че подсъдимият е извършил противоправните деяния.
Подсъдимият И. е извършил четири
престъпления, от които две съставомерни по чл.144, ал.3, предл.1, във връзка с
ал.1, предл.1 от НК с пострадали А.Г.А. и М.К.И., а останалите две по чл.143,
ал.1, предл.1 и по чл.155, ал.5, т.5, във връзка с ал.3, във връзка с ал.1, във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК с пострадала М.К.И.. Предвид обстоятелствата,
че заканите по отношение на пострадалата М.И. са осъществявани многократно в
продължителен период от време не е възможно да бъдат посочени конкретните дати
на всяко от деянията в обвинението, а е посочено началната и крайната дати,
както и най-често използваните от него изрази.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Той е съзнавал, че е осъждан и е търпял ефективни наказания
лишаване от свобода, че използваните изрази могат да предизвикан основателен
страх у адресатите им, които са се страхували от него; че с действията си кара
друго лице да върши неща противно на волята и, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици - внушаването на страх е лицата, от които е
очаквал да извършат нещо благоприятно за него, като е искал настъпването на
последиците за себе си - придобиване на средства чрез незаконна дейност.
При така изложените
правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните
доказателства, както и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че
обвиненията спрямо подсъдимия са доказани по несъмнен начин.
Предвид на горното съдът
призна подсъдимия О.Ц.И. за ВИНОВЕН по повдигнатите му обвинения.
Причина за извършване на
престъплението са утвърдените престъпни навици на подсъдимия и незачитане на
човешката неприкосновеност.
При определяне на конкретния размер
на всяко едно от наказанията съдът взе предвид като смекчаващо вината
обстоятелство лошото материално състояние водещо подсъдимия към тези
противоправни деяния. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на подсъдимия и
липсата на поправителен ефект от търпените от него наказания.
При така изложените
обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание две години лишаване от
свобода /24 месеца/ за всяко едно от престъпленията по чл.144, ал.3, пр.1, във
вр. с ал.1, пр.1 от НК; наказание една година и шест месеца лишаване от свобода
/осемнадесет месеца/ за престъплението по чл.143, ал.1, пр.1 от НК и наказание
четири години и шест месеца /54 месеца/ за престъплението по чл.155, ал.5, т.5,
във връзка с ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, която визира, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
/какъвто е настоящият случай/ съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. Съобразявайки горното и намалявайки
наказанието с една трета /осем месеца/ за престъпленията по чл.144, ал.3, пр.1,
във вр. с ал.1, пр.1 от НК, / шест месеца|/ за престъплението по чл.143, ал.1,
пр.1 от НК и / 18 месеца/ за престъплението по чл. чл.155, ал.5, т.5, във
връзка с ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК съдът
осъди подсъдимия да изтърпи наказание от
по ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпленията по чл.144, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, пр.1 от НК; ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.143, ал.1, пр.1 от НК и ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл. чл.155, ал.5, т.5,
във връзка с ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК. По отношение на подсъдимия са налице
законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с положителна
съдимост. Нещо повече изтърпявал е вече наказание лишаване от свобода
ефективно. Предвид на това съдът постанови наложените наказания на подсъдимия да
се изтърпят ефективно като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален “строг” режим
за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. На основание
чл.58 ал.1 т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Разпоредбата на чл.57
ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗП визира, че съдът определя първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието да бъде строг, когато не са изтекли повече от 5
години от предходно наложеното наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено по реда на чл.66 от НК и е за умишлено престъпление. Предвид на
гореизложеното съдът счете, че в конкретният случай намира приложение
разпоредбата на чл. чл.57 ал.1 т.2 б.Б от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража и определи първоначалният режим да бъде „строг”.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи на подсъдимия едно общо наказание за посочените
четири деяния до размера на най – тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва
да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип съгласно чл.57,
ал.1, т.2 б.”Б” от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.2, пр.1 от НК
съдът приспадна времето през което на подсъдимия И. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 12.12.2017 година до влизане на
присъдата в законна сила.
С така наложеното по вид
и размер общо най–тежко наказание съдът, счита, че по отношение на подсъдимия ще
могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимия О.Ц.И. следва да заплати по сметка на ОД на МВР
Монтана сумата от 100.00 /сто/ лева разноски за вещо лице, а по сметка на РС -
Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки
изпълнителен лист.
По горните мотиви, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: