№ 226
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Й.а
Членове:Стоян Михов
Десислава Алексиева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100600631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. В. Е. Б., ЕГН ********** чрез защитника -
адв. С. Г., срещу присъда № 238 от 10.10.2022 г. по нохд № 3104/22 г., с която В. Е. Б. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е наказан
кумулативно с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1/една/ година, чието
изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, „глоба“
в размер на 200 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 200 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, съгласно чл. 343 г НК,
като е приспаднато на осн. чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС по административен ред за същото деяние, считано от
фактическото изземване на СУМПС на 24.10.2021 г., като искането е за постановяване на
нова присъда, с която подсъдимото лице да бъде признато за невиновно и оправдано.
В допълнително писмено изложение се предявяват възражения срещу правните
изводи на първия съд. Твърди, че деянието е несъставомерно, доколкото по делото била
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,17 g/l. Поддържа, че формулата на Видмарк
не е установения в Наредбата надлежен ред. В заключението на съдебно химико-
токсилогичната експертиза по ДП № ЗМ 1523/2021 г. по описа на 05 РУ на СДВР вещите
лица посочват, че анализът на контролната проба е 1,17 g/l. В съдебна фаза оспорили
заключението на СХТЕ, тъй като химическото изследване на контролната проба е с резултат
1,17 g/L. Позовава се на чл. 22 от Наредбата, който приема, че концентрацията на алкохол в
кръвта следва да бъде извършено по газхроматографския метод. Счита, че
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за виновността на Б.. Ето защо
моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да постановена нова, с която да
бъде признат подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения представителят на СГП предлага първоинстанционният
1
съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Защитникът - адв. Г. обосновава искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова - оправдателна. Твърди, че не е спазен редът, предвиден в Наредбата, деянието е
несъставомерно, доколкото резултатът от контролната проба е 1,17 на хиляда, като счита, че
посоченият от вещите лица резултат 1,40 на хиляда не представлява надлежния ред и
отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият, редовно уведомен, се явява в съдебно заседание. В последната си дума,
заявява, че иска да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено от фактическа следното:
Подсъдимият В. Е. Б. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неженен със средно образование, работи като монтажник, неосъждан, постоянен адрес: гр.
София, кв. **** / къща/, ЕГН **********. Подсъдимият е правоспособен водач, считано от
08.04.2005 г. , като на същия е издадено СУМПС за категории „В“ и „АМ“. Към датата на
инкриминираното деяние, на подсъдимия няколкократно са му налагани с влезли в сила
актове административни наказания за нарушения на ЗДВП и подзаконовите актове по
прилагането му.
На 23.10.2021 г., около 20:00 часа подсъдимият употребил 194,4 грама алкохол на
неустановено по делото място. Няколко часа по-късно се качил в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СА **** ХВ и го привел в движение.
Свидетелите Н.К., В. Й. и Д.Г. - полицейски служители при 05 РУ – СДВР били на
смяна като АП- 221 и изпълнявали служебните си задължения за времето от 19:00 часа на
23.10.2021 г. до 07:00 ч. На 24.10.2021 г. около 05:00 часа в гр. София, в кв. Кремиковци, ул.
Кремиковско шосе, свидетелите К., Й. и Г. спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № СА ****ХВ, което се движело в посока от улица „Челопешко шосе“
към улица „Свети Георги Победоносец“. В хода на проверката полицейските служители
установили, че водачът на лекия автомобил е подсъдимият Б. и тъй като същият лъхал силно
на алкохол органите на реда го подложили на тест, за което потърсили съдействие от екип
на ОПП- СДВР. На място пристигнали свидетелите С.С. и И.В. – мл. автоконтрольори,
които в 05:37 ч извършили на водача проба № 2922 с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с инвентарен № ARBA0145 и същата отчела наличие на алкохол в издишания
от него въздух 1,45 на хиляда.
Непосредствено след проведения тест свидетелят С. съставил на подсъдимия Б.
АУАН № 485370/24.10.2021 г. , изземвайки му свидетелството за управление на МПС,
контролния талон и свидетелството за регистрация на автомобила, след което свидетелят В.
му издал и талон за медицинско изследване № 085751/24.10.2021 г. с указания, че следва да
се яви в УМБАЛ „Св. Анна“, за срок до 45 минути, считано от връчването – 06,30 ч. на
24.10.2021 г. Впоследствие водачът бил транспортиран до лечебно заведение, където в 07:10
часа доброволно предоставил кръв за химическо изследване, което обстоятелство е
обективирано в протокол за медицинско изследване. Пред медицинския специалист Б.
споделил, че е употребил 1,5 литра бира и 80 мл. ракия на 23.10.2021 г., около 20:00 часа,
което обстоятелство намерило отражение в съставения документ и било удостоверено с
подписите им.
Подсъдимият бил задържан от правоохранителните органи на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР за срок до 24 часа и отведен в сградата на 05 РУ –СДВР. Със заповед № 2938 от 24.10
2021 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, издадена от свидетеля И.В.
свидетелството за управление на МПС на Б. е отнето до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца, считано от неговото фактическо изземване на
същата дата. Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на В. Б. на
25.02.2022 г. лично и в присъствието на неговия защитник – адв. С. Г..
Съгласно заключението на назначената и изготвена в предходната досъдебна фаза
2
съдебна химико – токсикологична /токсикохимична/ експертиза от 10.02.2022 г.,
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Б. към момента на извършената
проверка от органите на МВР възлиза на 1,40 на хиляда.
Производството пред първа инстанция е проведено при съкратено съдебно следствие
по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 371, т. 1 от НПК чрез прочитане на
"съответните протоколи за разпит по реда на чл. 283 от НПК", след като страните са дали
съгласието си свидетелите да не се разпитват, като се ползват "съответните протоколи от
досъдебното производство".
Изложената фактическа обстановка прие въз основа на събрания в хода на
дказателствен материал, събран в хода на производството, проведено по реда на чл. 371, т. 1
НПК, а именно – гласни доказателствени средства от Н.К. /л. 17 от ДП/, В. Й. /л. 18 от
ДП/, Д.Г. /л. 19 от ДП/, С.С. / л. 20 от ДП/, И.В. /л. 21 от ДП/, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК, способи за
доказване - приобщените на осн. чл. 282, ал. 1 НПК, заключения на назначената в
досъдебното производство съдебна химико-токсикологична експертиза от 10.02.2022 г. /л.
46-48 ДП/ и назначената на етапа на съдебното следствие съдебна химико-токсикологична
експертиза от 03.09.2022 г., както и от приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, прочетени по реда на чл. 283 НПК: заповед за
задържане /л. 8 от ДП/, АУАН № 485370/24.10.2021 г. / л. 27/, ЗППАМ № 2938 / 24.10.2021 г.
/л. 28 от ДП/, извлечение от паметта на техническото средство / л. 30 от ДП/, списък на
техническите средства, преминали проверка за годност /л. 32 от ДП/, талон за медицинско
изследване № 086751/24.10.2021 г. /л. 33 от ДП/ , справка – картон на водач на МПС /л. 34 –
35 от ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби/ л. 38 от
ДП/, справки от агенция по вписванията/л. 24-29 от СП/, справка от ОПП – СДВР / л. 35-36
от СП/ , справки от НАП /л. 37-40 от СП/ , справка от Министерство на правосъдието на РБ
и свидетелство за съдимост. /л. 43-45 СП/.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен и задълбочен
анализ на доказателствения материал, при внимателния прочит на който следва извод за
неговата еднопосочност и непротиворечивост касателно правнорелевантните факти. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са убедителни
доводи по отношение направените възражения на защитата, обосновано приети като
неоснователни. Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с направения от
първата инстанция доказателствен анализ, поради което се явява безпредметно той да бъде
преповтарян в настоящото изложение.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи във връзка със служебната проверка
на правилността на присъдата в цялост следното:
Непротиворечиво изяснени по делото са обстоятелствата относно самоличността на
водача на моторно превозно средство лек автомобил марка "Фолксваген" с рег. № СА ****
ХВ, а именно подсъдимия В. Е. Б., посоката на движение на лекия автомобил – с посока от
улица „Челопешко шосе“ към улица „Свети Георги Победоносец“, както и времето и
мястото, където подсъдимият е бил спрян за проверка от полицейски патрул при 05 РУ-
СДВР в състав свидетелите К., Й. и Г. - на 24.10.2021 г., около 05:00 часа. Доказателствата
по делото са еднопосочни и касателно обстоятелството, че подсъдимият е бил тестван от
екип на ОПП – СДВР С. и В. с Алкотест Дрегер 7510 – извлечение от паметта на техническо
средство / л. 30/ и същия отчел наличие на алкохол в издишания от него 1,45 на хиляда.
Правилно касателно посочените обстоятелства, част от предмета на доказване,
първоинстанционният съд се е доверил на съобщеното от свидетелите К., Й. и Г., С. и В. –
3
показанията им са вътрешно последователни, логични, взаимодопълващи се и
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал. Така споделеното от тях намира пълна подкрепа и в събрания и
проверен по делото писмен доказателствен материал, а именно - заповедта за задържане на
подсъдимия В. Б. от 24.10.2021 г. и АУАН № 485370/24.10.2021 г. Иззето му е СУМПС,
контролния талон и свидетелството за регистрация. От заключението на назначената и
изготвена в предходната досъдебна фаза съдебно химико – токсикологична експертиза от
10.02.2022 г. на доброволно представената кръв за изследване се установява, че към момента
на проверката, концентрацията алкохол кръвта на подсъдимия е 1,40 на хиляда.
С оглед липсата на противоречия в доказателствения материал относно
правнорелевантните факти и предвид дадения задълбочен доказателствен анализ от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да излага по-
подробни доказателствени съображения.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи относно съставомерността на поведението на
подсъдимия Б., както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално, като от обективна страна се
изисква деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, като
количеството на етилов алкохол трябва да е над 1,2 промила и да бъде установено по
надлежния ред. От субективна страна деянието е осъществимо при форма на вината пряк
умисъл.
В конкретния случай безспорно по делото от целия събран и проверен
доказателствен материал се установява, че подсъдимият В. Е. Б. на 24.10.2021 г. около 05:00
ч. в гр. София, с посока на движение на лекия автомобил – от улица „Челопешко шосе“ към
улица „Свети Георги Победоносец“е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил моторно превозно средство лек автомобил марка "Фолксваген" с рег. № СА ****
ХВ.
От обективна страна съставомерността на деянието изисква концентрацията на
алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред. Няма спор в практиката, че
нормативният акт, уреждащ специалните правила за установяване на количеството етилов
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, е Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
/в сила от 29.09.2017 г. /. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, употребата на концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 1 / 83 г., т. 4, б. „д“, които са актуални и понастоящем е прието, че
пияното състояние се установява с всички доказателствени средства по НПК химическо
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и урината, медицинска експертиза за
алкохолната концентрация, когато не е направено химическо изследване и са налице данни
за употребен алкохол, свидетелски показания и др. Във всички случаи, правнорелевантният
момент за установява на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е именно момента, в
който същият е управлявал моторното превозно средство /В този смисъл Решение № 566/09
г. на ІІІ Н.О. на ВКС, Решение 603/2012 г. на І Н.О. на ВКС, Решение № 54 от 27.03.2014 г.
по н. д. № 2346/2013 г., н. к., ІІІ НО на ВКС/. В разглеждания случай с оглед на събраните
по делото гласни и писмени доказателства е установена алкохолната концентрация в кръвта
на водача като конкретна величина към момента на деянието - към момента на управление
на МПС, която е в размер на 1,40 на хиляда алкохол в кръвта посредством назначена
съдебно токсикохимична експертиза, която въз основа на обективните данни, изводими от
останалите доказателствени източници, е дала заключение каква е била концентрацията на
алкохол в кръвната проба на В. Б. към момента на извършване на проверката от
полицейските органи. Тук е мястото да се подчертае, че резултатът от химическото
4
изследване на кръвта по Наредбата е обвързан от момента на вземане на кръвната проба /до
45 минути от връчване на талон за явяване/, а, както е известно, меродавна за изхода на
делото е стойността на алкохолната концентрация, към момента на деянието. /Така Решение
№ 603 от 12.01.2012 г. по н. д. № 2807/2011 г., н. к., І н. о. на ВКС/. При това положение,
законосъобразно е ползвано заключението на токсикохимична експертиза, тоест, изводите за
съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК почиват на вярна интерпретация на
доказателствените източници. С оглед и посоченото и събраните данни, въззивният съд
приема, че концентрация на алкохол в кръвта на лицето от 1,40 промила е установена по
надлежния ред.
В тази връзка не може да се подкрепи тезата на защитата, че концентрацията на
алкохол в кръвта не е установен по надлежния ред. Между страните не е спорно, че
действията по извършване на медицинско изследване и преглед, с оглед събраните
доказателства, са извършени в съответствие с предвиденото в нормите на наредбата, като
липсват отклонения от процедурата, предвидена в същата. Кръвната проба е предоставена в
2 броя вакуумни епруветки със сива капачка, съдържащи стабилизатор и антикоагулант
(всяка с обем 4 мл). Изследването е извършено двукратно чрез метода на газова
хроматография и е отчело, че в изследваната основна кръвна проба от лицето се установява
наличие на алкохол в концентрация 1,24 g/l на хиляда. По искане на обвиняемия въз основа
на постановление на прокурора по делото от 22.11.2021 г. с постановление от 29.11.2021 г. е
назначена химическа експертиза за допълнително изследване на втората кръвна проба /
контролната проба/. Съгласно съдебна химико- токсикологична /токсикохимична/
експертиза, вещите лица са изследвали контролната проба кръв от лицето В. Е. Б., от
извършените изследвания на която се установява наличие на алкохол /етанол/ в
концентрацията 1,17 g/l към момента на вземане на биологичната проба , т.е. медицинският
преглед ( 07:10 ч на 24.10.2021 г.). По – ниската концентрация на етилов алкохол към
момента на вземане на пробата кръв спрямо концентрацията на етиловия алкохол към
момента на проверката /1,45 на хиляда/, както и изминалото време от консумацията на
алкохол до вземането на кръвната проба показва фаза на елиминиране на алкохола от
организма. Ретроспективното преизчисляване на стойността на етиловия алкохол в кръвта
на В. Б. към момента на проверката показва резултат 1.4 g/l (на хиляда) при ползване на
средно - минимален коефициент на елиминиране 0,15 g/l за час. Разликата от 0,07 g/l между
стойностите в двете епруветки е в границите на допустимата по Наредба № 1/2017. Според
вещите лица, най-често подобна разлика се дължи на нехомогенност в кръвната проба,
дължаща се на формиране на съсиреци (поради недобро хомогенизиране на кръвта в
епруветката). При изслушване на вещите лица по изготвената в ДП съдебно химико-
токсикологичната експертиза се установява, че чрез формула за обратна екстраполация със
среден коефициент на елиминиране на алкохол 0,15 грам на литър за час, възприет и в
практиката им, са установили, че към момента на проверката лицето е с концентрация на
кръвта 1,4 промила. Право на решаващия съд е да прецени на кои експертни изследвания да
се довери, стига да ги обсъди с оглед тяхното действително съдържание, във връзка с
останалите доказателства и доказателствени средства и да изложи мотиви за преценката си,
така както е сторил първоинстанционния съд, включително е допуснал СХТЕ по писмени
данни. В наказателния процес действа служебното начало, като изясняването на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието е факт от
състава на престъплението, който следва да бъде изяснен по несъмнен начин. Съгласно
чл.14, ал.1 от НПК, всички обстоятелства по делото трябва да бъдат изследвани всестранно
и пълно. Това е така, тъй като стойностите, установени посредством техническо средство и
химически изследвания са последващи извършеното деяние, а релевантна е стойността към
момента на неговото извършване. В този смисъл решение № 64 от 26.08.2022 г. по н.д.
227/2022 г., ВКС. Въз основа на горното, възражението на защитата е неоснователно.
Съдът в настоящия състав напълно споделя изводите за наличие на субективна
съставомерност. Деянието е осъществено от подсъдимия Б. при пряк умисъл. Същият е
осъзнавал, че употребил алкохол, както и че управление на МПС след употребата му е
забранено. Въпреки това на инкриминирания ден и час е привел в движение лек автомобил
5
марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с peг. № СА **** ХВ.
Предвид безспорно доказаните обективна и субективна страна на престъпленията по
чл. 343б, ал. 1 от НК, произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява
правилно и законосъобразно. Настоящият състав, утвърждава извода, че В. Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като
на 24.10.2021 г., около 05:00 ч., в гр. София, кв. Кремиковци , по ул. „Кремиковско шосе“ с
посока на движение от улица „Челопешко шосе“ към улица св. „Победоносец“ е
управлявала моторно превозно средство л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат“, с рег. № СА ****
ХВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 4 на хиляда,
установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, чрез химическо
изследване на кръвна проба , резултатите, от което са отразени в Съдебна химико-
токсикологична експертиза, рег. № И 0 1271/10.02.20022 г., изготвена от химици, съдебни
токсиколози в специализираната химикотоксикологична лаборатория – престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК. С оглед посоченото, съдът констатира, че материалният закон е приложен
правилно.
Във връзка с индивидуализацията на наказанието, настоящият състав приема, че
определеното от първоинстанционния съд наказание – 1 година „лишаване от свобода“ е
индивидуализирано при условията на чл.57, ал. 2 НК и чл. 54 НК и изложените съображения
за това са в съответствие с установеното по делото относно обществената опасност на
деянието и дееца. Това наказание се приема за справедливо и от въззивния състав и като
такова, което е в съответствие с целите на чл. 36 от НК. Отлагането на изпълнението с 3
години изпитателен срок се явява в съответствие с предпоставките на чл. 66 от НК.
Кумулативно наложената глоба в размер от 200 лева и лишаването от право на подс. В. Б. да
управлява МПС за срок от 1 година също са определени в съответствие със закона и не се
налага да се коригират. Следователно наказанията са определени в минималните предвидени
размери в нормите на НК – чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 343 г НК, съответстват на изискванията
на закона, на критериите за справедливост и на тези за изпълнение целите на наказанието,
като правилно първоинстанционният съд е приспаднал на осн. чл. 59, ал. 4 от НК времето,
през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС
за същото деяние, считано от фактическото изземване на СУМПС на 24.10.2021 г.
Въз основа на горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 238 от 10.10.2022 г. по нохд № 3104/22 г., СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6