№ 403
гр. Благоевград, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600875 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е образувано по
повод на подадена въззивна жалба от адв.П. Н.,в качеството му на защитник
на подсъдимия Г. В. Ц. и е за проверка на присъда
№49/04.06.2025г,постановена по НОХД №310/2025год. по описа на РС-
Благоевград.
С горепосочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г.
В. Ц. за виновен в това, че на 07.07.2024 г. около 19.40 ч. в гр. Б. по ул. „****“ е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № **** след употреба на наркотични вещества –
кокаин, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози - с протокол за изготвена
токсикохимична експертиза с №24/ТЛ-516/05.12.2024 г. на Медицински
институт при Министерство на вътрешните работи, представляващо
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,поради което и на посоченото основание,
1
във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложил за
изпитателен срок от 3 години, както и наказание глоба в размер на 500лв.На
подсъдимия е наложено и предвиденото наказание по чл.343г от НК, във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК,а именно Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 година, като на основание чл. 59, ал.4 от НК при изпълнение на
наказанието е приспаднато времето,през което Г. Ц. е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 07.07.2024г.
По отношение на вещественото доказателство–лек автомобил марка и модел
„Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № ****, собственост на Г. В. Ц.,е постановено
отнемането му в полза на държавата на осн. чл.343б,ал.5 от НК.
Защитникът на подсъдимия е обжалвал присъдата,като е посочил,че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона,поради липсата
на безспорни доказателства,че управлението на МПС е извършено след
употреба на наркотично вещество.Този извод базира на установеното от
първата експертиза по негово разбиране,че метаболит на наркотично вещество
е открито единствено в урината ,но не и в кръвта,поради което поставя под
съмнение извода по втората експертиза.Освен това се прави възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение на Наредба №1 от 19.07.2017г
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата
на наркотични вещества или техни аналози,тъй като липсва първа и втора
страница на протокола за медицинско изследване,което от своя страна води до
извод за липса на доказателства,че кръвните проби са иззети именно от
подсъдимия Ц..
Ето защо,прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяването
на нова,с която въззивният съд да признае подсъдимия за невиновен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
В подадената въззивна жалба не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
Служебно окръжният съд като инстанция по фактите и за изясняване на
обстоятелствата по делото,във връзка и с направените от защитата
възражения допусна гласни доказателства в производството-изслуша и
приобщи показанията на д-р Д.,съставител на протокола за медицинско
изследване и на медицинската сестра С.,която е взела кръвта,необходима за
2
химико-токсилогичното изследване за установяване употребата на наркотични
вещества.
Представителят на ОП-Благоевград изразява становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Счита
възраженията,направени с въззивната жалба за неоснователни,тъй като
липсата на страници от протокола за медицинско изследване представлява
нарушение,но то не е съществено,поради факта на събиране на
доказателства,установяващи авторството на престъплението.Изразява
позицията,че управлението след употреба на наркотични вещества е основано
и на двете проведени съдебно-медицински експертизи,поради което този факт
е безспорно установен.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован,се явява лично.
Представлява се и от неговият защитник-адв.Н.,който поддържа направените
възражения с жалбата.Не сочи нови аргументи в подкрепа на позицията си,но
доразвива тезата си,че липсата на две страници от протокола за медицинско
изследване поставя под съмнение факта на вземането на кръвна проба и то
точно от подсъдимия Ц.,тъй като именно на първа страница се посочват
имената на лицето,датата и часа на вземането на кръвта.Същевременно неясно
е поради това и за какво изследване е взета кръвна проба.На следващо място
твърди,че употребата на наркотично вещество не е доказано по безспорен
начин,тъй като първата експертиза го установява единствено в урината,поради
което неясен остава факта на намирането му в кръвта съобразно заключението
по втората експертиза.Ето защо, настоява за отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд и постановяването на нова,с която подсъдимият да
бъде оправдан.
Въпреки възраженията за липса на безспорни доказателства за наличието на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия,защитникът прави алтернативно
искане-при извод за виновност за извършване на инкриминираната престъпна
проява,наказанието да бъде определено при приложението на чл.55 от
НК,както и да не бъде прилаган чл.343б,ал.5 от НК,поради противоречието му
с правото на Европейският съюз.Изразява позицията за неясния характер на
посочената разпоредба,явяваща се непропорционална по своя характер на
извършеното престъпление.
3
Подсъдимият в правото си на лична защита,поддържа становището на
защитника си.А в последната си дума иска съдебният процес да приключи,тъй
като е под силно напрежение.
БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди възраженията,
направени с въззивната жалба,изслуша становищата на страните и извърши
служебна проверка на атакуваната присъда и доказателствата по делото, с
оглед разпоредбата на чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Подадената от адв.П. Н. въззивна жалба е допустима като депозирана в срока,
посочен в чл.319,ал.1 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от
НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба e неоснователна с оглед наведените
доводи. Съгласно разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК съдът проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
При проверката на обжалвания съдебен акт съдът констатира, че липсват
данни присъдата да е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила,съгласно регламента на чл.348,ал.3,т.1,т.2,т.3 и т.4 от
НПК.
Производството пред районната инстанция се е развило по общия ред,поради
направените от защитата възражения.
За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел и изложил
следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата
инстанция въз основа на всички събрани и приобщени
доказателства,допълнена относно гласните доказателства-свидетелски
показания на доктор Г. И. И.,актосъставителя Л. Б. М. и медицинската сестра
О.К.С.:
Подсъдимият Г. В. Ц. е роден на ****г./на 28г към датата на извършване на
престъплението/,*****поради съжителстването му на семейни начала със
С.Н.Ч.,баща е на едно малолетно дете****/.Същият е правоспособен водач на
МПС като притежаващ валидно СУМПС №****.
Полицейските служители Л. Б. М./актосъставтел/ и В.А.П.,изпълнявали
служебните си задължения по контрола на движението по ул. "****" в гр.
Б.,където на 07.07.2024г. в 19.40ч. спрели за проверка лек автомобил марка и
4
модел „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. № ****.При извършената проверка
установили, че автомобилът се управлява от Г. В. Ц. и е негова
собственост.Извършили проверка за употреба на алкохол,дала отрицателен
резултат,след което последвал тест за проверка на водача за установяване
употребата на наркотично вещество с „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен №
****,при което извършената проба №28 в 19.52ч отчела положителен резултат
за употреба на кокаин.На мястото на проверката е издаден талон за
медицинско изследване №134586,в който е отразен резултатът,получен от
теста/кокаин/ както и желанието на проверяваният Ц. да бъде изследван чрез
медицинско и химическо изследване за установяване употребата на
наркотично вещество.Съставен е акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1286095/07.07.2024г.,в който е описано извършеното
тестване,резултатът от него и като съществени елементи,значими за
производството са отразени номера на пробата,часа на нейното извършване и
номера на издадения талон за изследване.Със съставения АУАН е иззето и
СРМПС №*********.Върху оригинала на талона за изследване е залепен
стикер, носещ номера на талона за изследване 134586/бр.2/, а бр.1 е залепен на
копието на талона за изследване,предоставен на проверявания Г. Ц.,ведно с
останалите стикери под същия номер /общо 6бр.-от 3 до 8/,получаването на
които е отразено върху копието на талона за изследване /виж л.38 лице и гръб
от ДП/ .
Водачът Ц. е придружен до СПО при МБАЛ Благоевград от двамата
полицейски служители,извършили му проверката, където спрямо него е
проведено медицинско изследване от д-р И. в присъствието на медицинските
сестри О.С. /с фамилия С. по мъж,с която фамилия е позната на работното си
място/.Медицинската сестра свид.С. взела кръвта за изследване,мед.сестра
М.С. попълнила данните на компютъра,а мед.сестра Д.Д. след вземането на
кръвта от свид.С.,залепила стикерите на епруветките и съответно вписала
данните за вземането на кръвта в нарочно водена регистърна Книга за
алкохолни проби и наркотични вещества при МБАЛ-СПО-Благоевград,копие
от която е приложено в ДП ,както и в съдебното първоинстанционно
производство.В посочената книга под №689 са вписани следните данни:Г. В.
Ц., ЕГН:**********,гр.С.,ул.Д.№27,л.к №****,издадена на ****г,талон
№134586,издаден на 07.07.2024г,фиш в СПО №9869 на 07.07.2024г.И тъй
като тази страница от тетрадката продължава и на следващата,приложена по
5
делото е видно,че е отразено вземането на кръв и урина на 07.07.2024г в
21.25ч от мед.сестра С.,д-р И. и в присъствието на полицейските служители
М. и П., като така посочените лица се подписали срещу имената си.Съставен е
амбулаторен лист за преглед на пациент Г. В. Ц. в СПО №9869 от 07.07.2024г в
21.15ч,в който като анамнеза е отразено,че е доведен от органите на МВР за
вземането на кръвна проба за наркотици и урина като в момента няма
оплаквания и не приема медикаменти.В графа терапия е отразено
заключението,че може да бъде задържан от органите на МВР,взета е кръвна
проба за наркотични вещества на 07.07.2024г в 21.20ч,взета е урина за
наркотични вещества на 07.07.2024г в 21.25ч.Отразено е вземането на пробите
за кръв и урина в присъствието на В.П. и Л.М../виж стр.49 от ДП/.Протоколът
за медицинско изследване,третата страница от който е приложена в ДП на
стр.28 отразява имената на лицето,от което са взети проби за изследване-Г. В.
Ц. и имената на доктора,провел изследването-Г. И., като протоколът носи и
подписите на двете лица.В горния десен ъгъл на страницата е посочен номера
на стикерите „134586-6 броя- от 3 до 8“,изписано като ръкописен текст с
химикал.От разпита на свидетелите-д-р И. и мед.сестра С. се установи ,че този
ръкописен текст не е изписван от тях. Съответно свид.С./С./ посочи,че
номерата са изписани от мед.сестра Д.Д.тъй като тя залепва стикерите върху
епруветките кръв и урина,както и поставя останалите стикери,заедно с
протокола за медицинско изследване в плик,който се запечатва и подписва от
лекаря и полицейските служители.А третата мед.сестра работи на компютъра
и вписва съответните данни за лицето.
От подсъдимия Г. Ц. е взета кръв,поставена в 2 стандартни епруветки за
изследване за употреба на наркотични вещества,както и 1 епруветка урина за
провеждане на същото изследване.Пробите от кръв и урина, запечатани и с
поставени холограмни стикери BG Пътна полиция - МВР А098463 с № 3 -
134586, 4 134586, 5-134586 са предадени от спешния център в НТЛ към
ОДМВР Благоевград.Взетите проби кръв и урина,заедно с талона от МВР и
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
поставят в плик и се съхраняват в хладилник.Съгласно отразеното в писмо с
изх.№11-00-37/29.05.2025г, подписано от изп.директор на МБАЛ
Благоевград,този плик е взет от представител на МВР-свид.Р. И..Последният е
предал пробите в запечатан вид за изследване.Приети са от служителя-свид.
6
Р.А., която установила липсата на първия лист от протокола за медицинско
изследване,отразила тази липса в регистър за получаване на проби, но не
предприела действия за намиране на липсващата част от протокола.
От токсикохимична експертиза № 24/ТЛ-516/05.12.2024 г.,изготвена от С.Д. и
М. Г.ева-специалисти в областта на химията в отделение „Токсилогична
лаборатория“ е установено, че в пробите от кръв и урина, взети от Г. Ц., се
съдържа кокаин и бензоилекгонин, което е метаболит на кокаина и се
получава в резултат на усвояването от организма на наркотичното вещество.За
провеждане на изследването,след като е констатирано,че пробите кръв и
урина,представляващи 2 бр. вакуумни епруветки от 9мл кръв и урина,
поставена във фабричен контейнер с капак,отговарят като количество,начин
на опаковане и запечатване и надписване на изискванията на чл.17,ал.3 и ал.4
от Наредба №1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни
аналози,е избран вакунтейнер със стикер №4-134586,и контейнер с урина
със стикер №5-134586 за провеждане на изследването.Оставена е контролната
проба,съдържаща се във вакунтейнер с №3-134586.
По искане на обвиняемия е извършено повторно изследване на контролната
проба,поставена във вакуумна епруветка с №3-134586 в лаборатория на ВМА
София.Заключението по тази повторна съдебна химикотоксилогична
експертиза установява, че в пробата кръв, иззета от Г. Ц. се съдържат
наркотичните вещества кокаин и негови метаболити бензоилекгонин и
метилекгонин, както и лекарственото вещество левамизол, което има легална
употреба във ветеринарната медицина, но често се смесва с кокаина като
разреждащо средство/примес/ или с цел засилване на еуфоричния ефект.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,приобщени по надлежния ред,също
и от тези, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, както и
гласните доказателства,допуснати и приобщени пред въззивната инстанция.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен
акт,първоинстанционният съд, воден от разпоредбата на чл.13 от НПК е
подложил всяко относимо към предмета на делото доказателство на
задълбочен анализ. Доказателствата са разгледани поотделно, а така също и
във връзка с всички останали събрани по делото доказателства. Съобразно
7
изискването на чл.305,ал.3 от НПК съдът е посочил кои факти приема за
установени и доказани и въз основа на какви доказателства е изградил своето
вътрешно убеждение. В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд подсъдимият Г. Ц. в обясненията си не оспорва
факта на даването на кръв и урина,както и не оспорва при предявяването на
стр.3 от Протокола за медицинско изследване,че подписът е негов срещу
името Г. Ц..Заявява позиция,с която обаче оспорва употребата на установеното
с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ****,при което
извършената проба №28 в 19.52ч отчела положителен резултат за употреба на
кокаин и поради тази причина е поискал резултатът от теста да бъде доказан
посредством медицинско и химическо изследване.Именно и поради тази
причина,на мястото на проверката,съгласно изискването на чл.3,ал.2 от
Наредбата полицейският служител/младши автоконтрольор Л. М./ е попълнил
талон за изследване,в който е отразил резултатът от извършения тест
/положителен резултат за употреба на кокаин/ датата и часа на извършеното
тестване/07.07.2025г в 19.52ч/ с номер на проба 28 и извадка от техническото
средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ****,доказваща този
резултат.Съставен е и АУАН,в който правилно са отразени както часа на
управлението,така и часа на извършената проба с посоченото техническото
средство.
Правилно от първоинстанционния съд не са възприети възраженията на
защитника за нарушение на реда,регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г
за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или
техни аналози по начин,който да обори установения съставомерен признак на
престъплението по чл.343б,ал.3 от НК-употребата на наркотично
вещество.Възражението е основателно дотолкова,доколкото е безспорен
фактът на липсата на първия лист,т.е първа и втора страница от протокола за
медицинско изследване.Безспорно е налице процесуално нарушение,тъй като
Наредбата регламентира начина, по който се установява употребата на алкохол
и/или наркотични вещества от водачите на МПС и други участници в
движението.Но това нарушение не е толкова съществено ,че да постави под
съмнение както факта на вземането на кръвна проба ,така и относимостта на
тази кръвна проба точно към изследването лице,а именно подсъдимия по
делото Г. В. Ц..И това е така,тъй като липсата на лист от Протокола за
медицинско изследване е преодоляна чрез събирането на гласни
8
доказателствени средства в тази насока пред въззивния съд-показанията на
съставителя на този протокол-д. И.,както на мед.сестра,взела кръвта за
изследване именно от подсъдимия Ц..Преодоляването се извършва и на
основаната на събраните от първия съд писмени доказателствени средства-
съставения амбулаторен лист,както и отразяването,извършено в Книга за
алкохолни проби и наркотични вещества при СПО на МБАЛ Благоевград.И
тъй като гласните доказателства са събрани от въззивната съдебна инстанция
е необходимо доказателствения анализ извършен от първостепенния съд да
бъде допълнен и с оглед на поддържаното от защитата нарушение на чл.14 от
Наредбата.
Съгласно съдържащата се в чл.14, ал.1 и ал.2 и в чл.15, ал.1 от Наредба 1/
19.07.2017г. регламентация, дейността по обследване на лицето и вземане на
изискуемите проби за изследване включва два отделни и с различно
съдържание етапи:
Първият обхваща медицинско изследване, което включва действия, извършени
от медицинския специалист и състоящи се в описание на състоянието на
изследваното лице,поведенческите му реакции, степента на съзнанието му,
както и абстинентните му прояви, когато има такива. Така събраните данни,
както и информацията по чл.14, ал.2 от същата Наредба, а именно данните за
заболявания и за приети от лицето лекарствени продукти в последните 24 часа
се вписват от медицинският специалист в протокола за медицинско
изследване или казано другояче, резултатът от така събраните, чрез
медицинското изследване данни е дължимото, съгласно чл.14, ал.2 от Наредба
1/ 2017 г., съдържание, което следва да обективира така изготвения по
образец,съгласно приложение №4 протокол.Вторият етап, макар и предвиден
в рамките на самото медицинско изследване, е фактическото действие по
вземането на проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Самата манипулация е действие със самостоятелно значение и
това следва от нормата на чл.15, ал.1 от Наредба № 1/ 2017 г. , в която изрично
е посочено, че „При медицинското изследване се вземат проби за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване“, а в следващите алинеи
на посочената разпоредба са разяснени и техническите параметри на самото
пробовземане.В случая, медицинското изследване е извършено от
медицинският специалист по чл.12, ал.1 от Наредба 1/2017 г., а именно д.
И.,който с категоричност сочи,че е провел такова изследване на подсъдимия Г.
9
Ц.,отразил е резултатите от това изследване в съставения от него и подписан
от него протокол за медицинско изследване,като добре си спомня,че
изследването е касаело вземането на проби за установяване употребата на
наркотично вещество.Сигурен е за съставянето на този протокол,макар и да
няма отговор на въпроса къде се намира неговия първи лист.Същевременно
медицинската сестра,която е взела кръвта за изследване употребата на
наркотично вещество /свид.С.-С./ също е категорична за вземането на кръвни
проби именно за установяване употребата на наркотично вещество.И двамата
свидетели отричат да са вписали в горния десен ъгъл на стр.3 от Протокола за
медицинско изследване номерата на стикерите „134586-6 броя- от 3 до
8“,изписано като ръкописен текст с химикал.Но д-р И. изясни,че номерата на
стикерите се вписват от сестрата.А съответно свид.С./С./ поясни,че текстът е
изписан от мед.сестра Д.Д.тъй като тя залепва стикерите върху епруветките
кръв и урина,както и поставя останалите стикери,заедно с протокола за
медицинско изследване в плик,който се запечатва и подписва от лекаря и
полицейските служители.Вземането на кръв се отразява и в нарочно водена
регистърна Книга за алкохолни проби и наркотични вещества при МБАЛ-
СПО-Благоевград,копие от която е приложена в ДП ,както и в съдебното
първоинстанционно производство.В посочената книга под №689 са вписани
следните данни:Г. В. Ц., ЕГН:**********,гр.С.,ул.Д.№27,л.к №****,издадена
на ****г,талон №134586,издаден на 07.07.2024г,фиш в СПО №9869 на
07.07.2024г.И тъй като тази страница от тетрадката продължава и на
следващата,приложена по делото е видно,че е отразено вземането на кръв и
урина на 07.07.2024г в 21.25ч от мед.сестра С.,д-р И. и в присъствието на
полицейските служители М. и П. като така посочените лица се подписали
срещу имената си.Съответно мед.сестра М.С. е попълнила данните на
компютъра и е съставила амбулаторен лист за преглед на пациент Г. В. Ц. в
СПО №9869 от 07.07.2024г в 21.15ч,в който като анамнеза е отразено,че е
доведен от органите на МВР за вземането на кръвна проба за наркотици и
урина като в момента няма оплаквания и не приема медикаменти.В графа
терапия е отразено заключението,че може да бъде задържан от органите на
МВР,взета е кръвна проба за наркотични вещества на 07.07.2024г в
21.20ч,взета е урина за наркотични вещества на 07.07.2024г в 21.25ч.Отразено
е вземането на пробите за кръв и урина в присъствието на В.П. и Л.М../виж
стр.49 от ДП/.Протоколът за медицинско изследване,третата страница от
10
който е приложена в ДП на стр.28 отразява имената на лицето,от което са
взети проби за изследване-Г. В. Ц. и имената на доктора,провел изследването-
Г. И., като протоколът носи и подписите на двете лица.И подписването на този
протокол се потвърждава както от д-р И., така и от подсъдимото лице.Ето
защо,не възниква ни най-малко съмнение,че е взета кръв за изследване
употребата на наркотични вещества,както и че тази кръв е взета именно от
подсъдимия Г. Ц..В тази връзка следва да бъде обърнато внимание и на
абсолютното съответствие на номерата на стикерите,отговарящи на номера на
издадения талон за изследване,както и техния абсолютен брой-8бр.Върху
оригинала на талона за изследване е залепен стикер, носещ номера на талона
за изследване 134586/бр.2/, а бр.1 е залепен на копието на талона за
изследване,предоставен на проверявания Г. Ц.,ведно с останалите стикери под
същия номер /общо 6бр.-от 3 до 8/,получаването на които е отразено върху
копието на талона за изследване /виж л.38 лице и гръб от ДП/ ,както и този
брой е отразен и на стр.3 от Протокола за медицинско изследване,коментиран
по-горе.
От подсъдимия Г. Ц. е взета кръв,поставена в 2 стандартни епруветки за
изследване за употреба на наркотични вещества,както и 1 епруветка урина за
провеждане на същото изследване.Пробите от кръв и урина, запечатани и с
поставени холограмни стикери BG Пътна полиция - МВР А098463 с № 3 -
134586, 4 134586, 5-134586 са предадени от спешния център в НТЛ към
ОДМВР Благоевград. За провеждане на първата токсикохимична експертиза е
избран вакунтейнер със стикер №4-134586,и контейнер с урина със стикер
№5-134586 за провеждане на изследването.Оставена е контролната
проба,съдържаща се във вакунтейнер с №3-134586,която е послужила за
извършването на повторна токсикохимична експретиза от специалисти при
ВМА-София по искане на обвиняемото лице.При използвани стикери от № 1
-134586 до №5 -134586, резонно в кориците на ДП се съдържат стикери № 6,7
и 8-134586, прикрепени към талона на изследване и намиращи се на стр.27 от
ДП. Проверяваният съд е изследвал естеството на допуснатото нарушение
сочено като такова от защитата и пред него и след като го е подложил на обща
и съвкупна оценка в рамките на цялата доказателствена база, включително и
при съпоставката с писмените доказателства, е приел формалността на
допуснатото нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата,която не може да има за
последица обективна несъставомерност на престъплението по чл.343б,ал.3 от
11
НК.Същевременно чрез проведеното пред въззивния съд съдебно следствие
се изясни в необходимата степен както съставянето на цялостен протокол за
медицинско изследване,така и неговото авторство,поради заявеното от
свидетеля-д-р И.,че той е съставил Протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на наркотично вещество,взета е
кръв на изследваното лице,вписано в протокола на съществуващата стр.3,като
протоколът носи подписите както на съставителя-д-р И. ,така и на
изследваното лице-подсъдимия Ц..В този смисъл формално допуснатото
нарушение на чл.14, ал.2 и чл.15,ал.1 от Наредбата е било преодоляно.
Не намира опора в доказателствената съвкупност и възражението на
защитата,че наркотично вещество е открито само в повторната
токсикохимична експертиза,изготвена от специалисти при ВМА-София на
контролната проба по искане на обвиняемото лице Ц.. Възражението е
базирано на превратното тълкуване на първата експертиза, посочена и в
обвинението,с твърдение,че „кокаин“ е открит само в урината ,но не и в
кръвта на подсъдимия,от което следва извод за липса на такова. Този извод на
защитата е базиран на неправилно възприемане на експертното
заключение-токсикохимична експертиза № 24/ТЛ-516/05.12.2024г.,тъй като
неговият генерален извод е,че в предоставените за изследване проби кръв и
урина ,взети от Г. В. Ц. е установено наличие на кокаин и бензоилекгонин,
което е метаболит на кокаина и се получава в резултат на усвояването от
организма на наркотичното вещество.Така посоченото от защитата се съдържа
не в заключителната част като краен извод ,а в обстоятелствената част на стр.2
от експертизата,че при предварителния/насочващ/ анализ на проба кръв и
урина,проведени с имуноаналитични тестове е отчетен положителен резултат
за пробата урина,а за пробата кръв отрицателен резултат.Но при обобщаване
на получените аналитични резултати,в т.ч. хроматограми, спектри и
масспектрални библиотечни данни,в границите на чувствителност на
използваните аналитични методи и апаратура,в обекта на експертизата кръв и
урина,е установено наличието на кокаин и бензоилекгонин /метаболит на
кокаина/,което всъщност представлява и крайният извод на експертното
заключение.Този извод напълно съответства на извода,направен в повторното
токсикохимично изследване,установяващо,че в пробата кръв, иззета от Г. Ц. се
съдържат наркотичните вещества кокаин и негови метаболити
бензоилекгонин и метилекгонин, както и лекарственото вещество левамизол,
12
което има легална употреба във ветеринарната медицина, но често се смесва с
кокаина като разреждащо средство/примес/ или с цел засилване на
еуфоричния ефект.Ето защо,липсва основателност на защитната претенция за
недоказаност употребата на наркотично вещество, с която подсъдимият е
управлявал МПС и оттам – за оспорената съставомерност на
инкриминираното деяние.
Предвид гореизложеното се налага извод за установяване по несъмнен и
категоричен начин наличието на всички признаци от обективната страна на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК - управление на
МПС след употреба на наркотично вещество-кокаин,установено по надлежния
ред.Релевантно за обективната съставомерност е наличието на наркотично
вещество в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен
начин от извършените две токсикохимични експертизи.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава по
чл. 343б, ал.3 от НК и е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си - действал е при пряк умисъл. Г. Ц. е съзнавал, че
управлява МПС след употреба на наркотично вещество-кокаин,което
наркотично вещество е установено както в резултат на извършеното тестване
на място,така и в резултат на двете извършени токсикохимични експертизи-
първоначална и повторна като получените резултати са идентични.В този
смисъл и от субективна страна престъпното деяние е доказано,тъй като Ц. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата
противоправност и наказуемост.
Степента на обществената опасност на деянието по чл. 343б, ал.3 от НК е
висока, тъй като са засегнати обществени отношения свързани с транспорта,
спрямо които е налице повишена обществена чувствителност.
Настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е определил срока
на наказанията “лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява
МПС“,както и размера на наказанието „глоба“.Наказанията са определени от
проверявания съд при техния минимум,предвиден в разпоредбата на
чл.343б,ал.3 от НК-наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
„глоба“ в размер на 500лева.При определянето им са обсъдени и отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства-младата възраст и липсата на други
противообществени прояви. Въззивният съд се съгласява с извода,насочен към
13
смекчаване на наказателната отговорност,поради чистото съдебно минало и
липсата на данни ,охарактеризиращи подсъдимия като личност с негативен
обществен оттенък,но не следва към тази група да бъде отнесено отчетеното
обстоятелство-млада възраст,тъй като Г. Ц. към 07.07.2024г е бил навършил
28години,поради което неговите постъпки са на зряла и напълно осъзната
личност,при все че вече е създал семейство и има малолетно дете.Макар, че
подсъдимият е заел оспорваща в производството позиция,според въззивният
съд като смекчаващо вината му обстоятелство следва да бъде отчетено
съдействащото поведение на етап досъдебно производство-не е пречел както
на органите по контрол,така и при извършваното на медицинско изследване и
вземането на биологични проби за установяване употребата на наркотично
вещество в СПО при МБАЛ Благоевград.Но освен така посочените две
смекчаващи вината обстоятелства,липсват други,поради което изводът на
първия съд за липса на многобройност по смисъла на чл.55 от НК,както и за
липса на изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство
води до извод за определеност на наказанията при приложението на чл.54 от
НК.В този смисъл, е правилно заключението на проверявания съд за
определяне на наказанията в техните минимални размери както за наказанието
„лишаване от свобода“,така и за наказанието „глоба“ като се държи сметка за
това,че в казуса липсват отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства,изключая степента на обществена опасност на престъплението
и повишената чувствителност на обществото към този вид престъпна
деятелност.
Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е определено в същия
размер като наказанието лишаване от свобода от 1 година,като районният съд
е съобразил отнемането на свидетелството за управление на МПС по
административен съд,приемайки за начало на наказанието 07.07.2024г,видно
от заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№441/07.07.2024г.
По-нататък,правилно според въззивният съд така определеното наказание
„лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3 години при
приложението на чл.66,ал.1 от НК.При отчетено чисто съдебно минало и
единствена проява в живота на подсъдимия,приложението на тази разпоредба
е законово установено и житейски съобразено.Определените наказания са
справедливи и в състояние да постигнат целите, както на индивидуалната,
14
така и на генералната превенция, визирана в разпоредбата на чл. 36 от НК.В
този смисъл, искането на защитата,направено като алтернативност на първото
искане за оправдаване,също се явява неоснователно,поради липсата на
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,които да водят до извод за
многобройност и изключителност,което е резултат и от заетата защитна и
оспорваща позиция в производството.
Присъдата следва да се потвърди и в частта,с която вещественото
доказателство – лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. №
**** е отнет в полза на държавата на осн. чл.343б,ал.5 от НК. Няма спор в
производството,че лекият автомобил е собствен на подсъдимия Г. В. Ц./виж
справка в ЦБ-КАТ-л.39 от ДП/. Ето защо,правилно първоинстанционният съд
е приложил първата законова хипотеза на чл.343б,ал.5 от НК-на отнемане на
автомобила в полза на държавата.Същевременно,нормата на чл.343б,ал.5 от
НК е достатъчно ясна и предвидима,както се посочи от КС с Решение №
8/17.07.2025г ,тъй като позволява на гражданите да извлекат от съдържанието
на нормата какво им е забранено, както и какво ще последва,ако нарушат
закона.Изхождайки от становището,че в разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК
законодателят предвиди „мярка“ със санкционен и превантивен характер,а не
наказание и базирайки се на постановеното от КС Решение № 8 /17.07.2025г
по конституционно дело № 15/2024г,въззивният съд счете,че принципът за
пропорционалност, залегнал в мотивите на Решение № 8 от 15.11.2019г. на
КС, е спазен,тъй като репресивната мярка е приета в отговор на пътния
травматизъм в държавата, да се осъществи превенция срещу транспортните
престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази
репресия преследва легитимна и съобразена с КРБ цел– опазване живота и
здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока
степен на риск.И поради природата си на „мярка“ със санкционен характер не
е подчинена и на правилата за индивидуализация на наказанието в НК ,поради
което не следва да бъде поставяна в зависимост от тежестта на деянието.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания
текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност,т.е в
отделна разпоредба, въпреки че лицето,спрямо което се прилага следва да е
извършило престъплението.Именно и поради това намира,че с въвеждането на
тази мярка не е нарушен принципа за пропорционалност, тъй като опазването
на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и
15
намаляването на пътните произшествия, е цел с голяма значимост, която
позволява да бъдат въведени разискваните ограничения в правото на
собственост.А управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества,за каквото престъпление е признат за виновен Ц., допринася за
увеличаване на пътната престъпност,поради което приложената и спрямо него
мярка по чл.343б,ал.5 от НК не е прекомерна и в този смисъл
непропорционална. В подкрепа на тезата си,защитата застъпва позицията,че
разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречи на правото на ЕС и въпреки,
че защитата не сочи конкретни нормативни актове,следва да се отбележи от
въззивния съд,че не е налице противоречие с принципа на законност и
пропорционалност на престъпленията и наказанията ,прокламиран в чл.49§ 3
от ХОПЕС,т.е тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението като аргументи съдът изложи по-горе. Не противоречи и на
член 17§1 от ХОПЕС,касаещ правото на собственост,тъй това право
определено е безспорно и „Всеки има право да притежава законно придобито
имущество, да го използва, да се разпорежда с него и да го завещава“.Но и
Хартата предвижда,че „..никой не може да бъде лишен от своето имущество
освен в обществен интерес и при условията, предвидени в
закон“.Чл.343б,ал.5 от НК е точно такъв закон,предвиждащ ограничение в
правото на собственост, за да бъде защитен обществения интерес-да се
предотвратят транспортните престъпления,при които застрашени са живота и
здравето на хората.
Като се солидаризира с изводите,направени от първоинстанционния съд по
отношение на обективната и субективната съставомерност на престъплението
по чл.343б,ал.3 от НК,по отношение на индивидуализацията на
наказанията,както и по отношение на приложението на чл.343б,ал.5 от НК,то
присъдата на проверявания съд следва да бъде потвърдена.
Първият съд не се е произнесъл по разноските,направени в
производството,което следва да стори с отделно определение по реда на
чл.306,ал.1,т.4,пр.2 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.6,във вр. с чл.338 от
НПК ,Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №49/04.06.2025г,постановена по НОХД
№310/2025год. по описа на РС-Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17