РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 23.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15613/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 147339/28.11.2019 г., уточнена с молба от 17.01.2020
г. (л. 20) и с молба от 06.02.2020 г. (л. 25), предявена от Г.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***
А, Х.И.Ч., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Н.И.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Н.С.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.С.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Б.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Л.М.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, И.С.З., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.С.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и В.Р.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Н.А. Б.,
с ЕГН: **********, и Д.В.В., с ЕГН: **********,***.
Ищците твърдят, че притежават общо 96/114 идеални части от
правото на собственост върху ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в гр. София, СО-район „Витоша“, кв. „Бояна“, ул. „******, с
площ от 1830 кв.м., от кв. 65 по плана на гр. София, местността кв. „Бояна“,
при съседи: улица, дере, УПИ ХХVІІ и УПИ ХХХ1-537, и двата от същия кв., който
имот съгласно Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“, представлява част от Ливада от 5.643 дка, шеста
категория, находяща се в строителните граници на село Бояна, в местността Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кадастралния
план, изработен през 1950 г., при граници: дере с река, борова гора, коларски
път, И.К., който имот е възстановен както следва: 120 кв.м. от УПИ ХХХІІ-542,
1629 кв.м. от УПИ ХХVІІІ, 1840 кв.м. от ХХХ-538, 1580 кв. м. от ХХХІ-537 от кв.
65, 100 кв.м. от УПИ V-за озеленяване,
от кв. 64, 374 кв.м.- извън регулация по ЗРП на кв. Бояна, който имот, съгласно
скица, издадена от СГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1942.1128 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, СО-район „Витоша“, кв. „Бояна“, ул. „******, с площ
от 1884 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план
538, кв. 65, парцел ХХХ, съседи: ПИ с ид. 68134.1942.1329 и ПИ с ид.
68134.1942.1236.
Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху 96/114 ид.ч. от описания недвижим имот на основание наследствено
правоприемство - като наследници по закон на С.Г.Б., и земеделска реституция,
настъпила по силата на Решение № 6783/11.06.2010 г. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село Бояна, издадено от ОСЗ
„Овча купел“. Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ било влязло в
сила на 01.12.2014 г., като било издадено и Удостоверение по чл. 13, ал. 5
ППЗСПЗЗ с изх. № 0405-12/2010 г. и скица
по §4, ал. 1, т. 1 ПЗР на ЗКИР с № 04-05-12/17.04.2006 г., и двете на главния
архитект на СО-район „Витоша“.
В исковата молба се сочи, че ответниците закупили описания недвижим имот
от С.М.М., Е.С.К.и Р.С.К., който от своя страна
придобили имота от Столична община, за което бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба № 182, том І, рег. № 1033, дело № 169/2004 г. по описа на
нотариус с рег. № 043 от РНКРБ. Ищците
твърдят, че ответниците не са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, тъй като техните праводатели не са били собственици на имота и
сключените договори за покупко-продажба нямали вещно-транслативен
ефект. Излагат съображения, че Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“
е валидно, издадено е в съответствие с изискванията на закона и ги легитимира
като собственици на имота до размера на притежаваните от тях идеални части.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което да
бъде установено по отношение на ответниците, че притежават 96/114 ид.ч. от описания недвижим имот. Претендират и направените
по делото разноски.
В срока за отговор на исковата
молба, ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Ответниците
оспорват исковете с възражението, че са недопустими, тъй като са налице влезли
в сила съдебни решения. Евентуално, оспорват исковете, като неоснователни. Твърдят, че процесният недвижим имот не е
идентичен с посочения в решението на ОСЗ „Овча купел“. Излагат съображения, че
в т. 3 от него е описана гора в местността „Грамада“, която граничела с
местността „Попадия“, която пък се намирала в района на Копитото.
Ответниците твърдят, че са
собственици на имота, находящ се в гр. София, СО-район „Витоша“, кв. „Бояна“,
ул. „******. Ответниците придобили правото на собственост върху него по силата
на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 182, том 1, дело
169, в който изрично било посочено, че в имота има построена полумасивна вилна сграда с РЗП от 30 кв.м. Поради това,
оспорват представеното ведно с исковата молба Удостоверение по чл. 13, ал. 5
ППЗСПЗЗ с изх. № 0405-12/2010 г., като
твърдят, че същото е с невярно съдържание.
Евентуално, ответниците твърдят,
че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата
на изтекла в тяхна полза придобивна давност, за периода от 2004 г. до 2020 г. Молят,
исковете да бъдат отхвърлени.
На 01.02.2022 г., и на 31.01.2022 г., съответно
ищците и ответниците, са представили по делото писмени защити, в които са
изложили подробни съображения в подрепа на своите
искания и възражения.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На
28.11.1966 г. и на 19.07.1968 г., са съставени 3 бр. Акт за държавна
собственост на недвижим имот – за имоти, находящи се
в с. Бояна, местност „Маруша“ (л. 277 и сл., л. 394 и сл.)
Видно
от удостоверение с изх. № 12065/03.02.2007 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – Овча купел (л. 253 и л. 371 от делото), същата не разполага с Емлячен регистър за землище Бояна.
Въз
основа на заявление с вх. № Б446/21.05.1992 г., подадено от Н.И.А., е била
образувана преписка за възстановяване на правото на собственост на наследниците
на С.Г.Б., бивш жител ***, върху недвижими имоти, находящи се в землището на село Бояна, а именно: гори - 2
дка в местността „Велинина кория“, ливади – 6 дка в
местността „Попадия“ и ливади – 5 дка в местността „Маруша“ (л. 282 и сл., л.
399 и сл.).
На
21.05.1992 г., заявление за възстановяване на недвижими имоти, собственост на
наследниците на С.Г.Б., е подала и М.С.Б.(л. 284
и сл., л. 400).
Видно от удостоверение за наследници от 04.11.2019 г., издадено от
СО-район „Витоша“ (л. 6), всички ищци са наследници по закон на С.Г.Б., роден на
*** г., починал на 07.11.1950 г.
Представени са удостоверения по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ от 2000
г. и от 2001 г. и 2006 г.(л. 267 и сл., л.363 и сл., л. 384 и сл., л. 390 и сл.).
С влязло в сила решение от 17.03.2006 г. по в.гр.д. № 2512/2004 г. по
описа на СГС, ІІ „Г“ въззивен състав (л.
233 и сл., л. 249 и сл., л. 351 и сл., л. 367), по иска предявен
от Х.А.Б.,е признато за установено, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗГ „Овча купел“ правото на
възстановяване собствеността на наследниците на С.Г.Б. върху следния недвижим
имот: ЛИВАДА от 5.000 дка, находяща се в землището на село Бояна,
в местността Маруша, при граници: дере с река, борова гора, коларски път и И.К..
С решение на ОСЗГ № Б446/19.07.2006 г. на ОСЗ „Овча купел“, постановено по
преписка по заявление с вх. № Б446/21.05.1992 г., на наследниците на С.Г.Б. е признато правото на
собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху ЛИВАДА от 5.000 дка, находяща се в
землището на село Бояна, в местността Маруша, при граници: дере с река, борова
гора, коларски път и И.К. (л. 214, л. 238, 333, 356).
Представените:
решение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 26/2007 г.
по описа на СРС, 27 състав и решение № 1679/14.03.2017 г. по в.гр.д. №
8818/2010 г. на СГС, ІІ А въззивен състав, касаят друг имот (УПИ ХХХІ-537, кв. 65,
квартал „Бояна“), поради което и съдът не ги обсъжда (л.150 и
сл.).
С
влязло в сила решение от 10.05.2010 г. по гр.д. № 13469/2008 г. на СРС, 43
състав (л. 139 и сл.), са отхвърлени предявените от Х.А.Б.и С.А.Б.против Н.А. Б.
и Д.В.В., искове по чл. 108 ЗС, за признаване за
установено, че ищците са собственици на описания УПИ ХХХ-538, кв. 65, квартал
„Бояна“, на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция, въз основа на решение на ОСЗГ №
Б446/19.07.2006 г. и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението
върху имота.
С решение № 6783 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча
купел“, постановено по преписка по заявление с вх. №
Б446/21.05.1992 г., подадено от Н.И.А., в ползва на наследниците на С.Г.Б. е признато правото на
собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху ЛИВАДА от 6.529 дка, находяща се в
строителните граници на село Бояна, в местността Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кад.план,
изработен през 1950 г., като е възстановено
правото на собственост на наследниците на С.Г.Б. върху
ЛИВАДА от 5.643 дка, находяща се в строителните граници на село
Бояна, в местността Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кад.план,
изработен през 1950 г., при граници: дере с река, борова гора, коларски път и
(имот на) И.К.. В решението е посочено, че имотът се възстановява, както
следва: 120
кв.м. от УПИ ХХХІІ-542, 1629 кв.м. от УПИ ХХVІІІ, 1840 кв.м. от ХХХ-538, 1580 кв. м. от ХХХІ-537
от кв. 65, 100 кв.м. от УПИ V-за
озеленяване, от кв. 64, 374 кв.м.- извън регулация по ЗРП на кв. Бояна. С
решението е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи
реални граници на ливада от 0.886 дка, тъй като тази част попада в уличната
регулация на ЗРП на кв. Бояна.
В
решението е посочено, че възстановеният имот е заявен с пореден № 3. Решението
е постановено от административен орган, действащ в състав: председател и
нечетен брой членове.
По
делото са представени няколко преписа на решение № 6783 от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча
купел“, като върху някой от тях е посочено, че е влязло в сила на 01.12.2014 г.
(л. 4, л. 203), върху други – на
14.07.2010 г. (л. 482), а върху трети – няма отбелязване за влизане в сила (л. 212,
л. 331).
Върху
всички преписи е посочено, че решението е било връчено на А.Х.Б., на 30.06.2010
г.
Представено
е удостоверение с изх. № 0405-12 от 07.04.2010 по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ (л. 5, л. 216, л. 335
и сл., л. 414), което се оспорва от ответниците. В удостоверението е отразено,
че в кадастралния план на гр. София, местност с. Бояна, одобрен през 1960 г., е
нанесен бивш имот с планоснимачен № 93, от кадастрален лист № 638. Съгласно действащия ПУП (ЗРП) на
гр. София, кв. „Бояна“, одобрен със Заповед от 30.05.1980 г., бившият имот попада в границите на следните
урегулирани ПИ или върху части от тях:
-
УПИ ХХVІІ-542, кв. 65, квартал
„Бояна“,
-
УПИ ХХХІІ-542, кв. 65, квартал
„Бояна“,
-
УПИ ХХVІІІ – за озеленяване и
паркова експозиция, кв. 65, квартал „Бояна“,
-
УПИ
ХХХ-538, кв. 65, квартал „Бояна“,
-
УПИ V-за озеленяване, от кв. 64,
квартал „Бояна“,
-
улична регулация,
-
извън регулация
Бившият имот с пл. № 98 по графични данни съдържа 6529 кв.м., от които
част от имота с площ от 1840 кв.м. - УПИ ХХХ-538, кв. 65,
квартал „Бояна“ – свободна
от застрояване, като са описани и какви части от имота
попадат в посочените УПИ, в уличната регулация и извън регулация и кои от тях
са свободни от застрояване.
Към удостоверението е приложена скица съгласно чл. 13, ал. 6
ППЗСПЗЗ, в която теренът в УПИ ХХХ-538, кв. 65, квартал „Бояна“ е обозначен като свободен от
застрояване.
Със Заповед № РД-50-132/25.09.2007 г. на кмета на район „Витоша“ (л. 218,
л. 337, л. 416), е одобрено Решение № 1 по Протокол № 1/23.07.2007 г. на
постоянно действащата районна техническа комисия, включително и в частта, с
която теренът
в УПИ
ХХХ-538, кв. 65, квартал „Бояна“ е приет за свободен от застрояване. Неразделна част от
решението е приложената към него скица.
Видно от скица от 30.01.2020 г., издадена от АГКК (л. 26), ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 68134.1942.1128 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, е с
номер по предходен план парцел ХХХ-538, кв. 65, квартал „Бояна“.
От друга страна:
На
17.03.2004 г. е бил сключен договор за продажба на недвижим имот, с който С.М.М., Е.С.К.и Р.С.К., са продали на Н.А. Б. и Д.В.В.,***, с площ от 1830 кв.м., съставляващо УПИ ХХХ-538 от кв. 65, местност „Бояна“,
при съседи по скица: улица, дере, УПИ ХХVІІІ с отреждане „за озеленяване и
паркова експозиция“ и УПИ ХХХІ-537, двата от същия квартал, заедно с
построената в него ПОЛУМАСИВНА ВИЛНА СГРАДА (ДЪРВЕНО БУНГАЛО), със застроена
площ от 15 кв.м., и разгъната площ 30 кв.м., състоящо се от една стая на етажа
и една стая на тавана. Договорът е продажба е сключен във
формата на нотариален акт № 182, том І, рег. № 1033, дело № 169/2004 г. по
описа на нотариус с рег. № 043 от РНКРБ (л. 9).
По
делото е прието заключението по съдебно-техническата експертиза, извършена от
вещото лице доц. д-р инж. В.К.. Въз основа на
заключението по СТЕ и изложеното от вещото лице в открито съдебно
заседание, съдът приема, че е налице пълна идентичност между възстановения на
ищците недвижим имот – с решение № 6783
от 11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ по преписка № Б446/21.05.1992 г., попадащ в обхвата на
УПИ ХХХ-538, кв. 65 по peг. план на кв. „Бояна”, СО-район „Витоша”,
който е идентичен с ПИ с идентификатор 68134.1942.1128 по КККР, с площ 1884
кв.м по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, от една страна, и, от друга страна,
с недвижимия имот, описан в нотариален акт от 17.03.2004 г. - № 182, том І,
рег. № 1033, дело № 169/2004 г. по описа на нотариус с рег. № 043 от РНКРБ, а
именно: УПИ ХХХ-538 от кв. 65, местност „Бояна“, с площ 1830 кв.м. Разликата
от 54 кв.м. в площта на УПИ
ХХХ-538 в кв. 65 по peг. план на кв.
„Бояна” и на ПИ с ид. 68134.1942.1128 по КККР е допустима при площи с такава
големина и се дължи на различните методи за определянето на площите: графичен
метод при УПИ в peг. план и числен
метод при кадастралната карта.
ВЛ
е констатирало, че ПИ
с идентификатор 68134.1942.1128 има нанесена сграда с идентификатор
68134.1942.1128.1, описана в КК като: „Друг вид сграда за обитаване със застроена
площ 11 кв.м на 2 етажа”.
От извършения на 22.12.2021 г. оглед на
място, ВЛ е установило наличието на необитаема, изоставена, нестопанисвана и
неподдържана от години малка постройка, със счупена врата и счупен прозорец до
нея, и двете със счупени полуизгнили външни дървени щори. Със счупени
полуизгнили щори е и вратата на таванския полуетаж. Постройката се състои само
от едно помещение, с една входна врата и с един прозорец до вратата, изцяло със северно изложение.
ВЛ
е посочило, че по действалите от 1972 г. и досега Строителни правила и норми
(СПН) е недопустимо вилна сграда да е само от едно помещение, без кухня, спалня
и санитарен възел в нея, и да е само с най-неблагоприятното северно изложение.
Помещението на таванския етаж, което е разположено под силно скосен (стръмен) двускатен покрив, е трудно и опасно достъпно, по външна
тясна и силно корозирала метална стълбичка, през конзолен много малък балкон. Таванското
помещение, описано в нотариалния акт като спалня, е без оградни
стени от запад и от изток, т.е. с нулева височина, тъй като долните краища на двускатния покрив лягат направо на първото ниво, т.е. на котата на тавана на първия етаж, който е с височина от
около 2,20 м. На т.нар. втори етаж с площ от 11 кв.м. използваема може да е
само площта под билото на покрива, където височината е около 1,90 м.
Нормативната височина на вилните етажи съгласно СПН от 1950 г. до 1980 г. е
2,50 м, а след това е 2,60 м. Сградата е с изцяло дървена конструкция, обшита
от дъски, които не са поддържани, почернели са от влага и са изгнили значително
вследствие около 50-годишното влияние на ниските температури, високата
влажност, силните ветрове от Витоша, високите скатни
води при валежи и топене на снеговете и др. Постройката е разположена на
бетонова основа и гол бетонов цокъл, който е без облицовка от камък или мозайка
и е ерозирал.
ВЛ по СТЕ не е открило необходимите строителни
книжа и планове за процесната постройка: виза за
проектиране, утвърден план (архитектурен проект) за вилата, протоколи за дадена
строителна линия и ниво, документи от техническия ръководител на обекта,
разрешения за присъединяване към ел. и ВиК мрежи, и
др. Сградата не е захранена с
електрически ток и вода, липсват данни за изграден водопровод или собствен
водоизточник с питейна вода (с допустими от ХЕИ питейни качества), липсва и
канализация за отпадните битово-фекални води, респ. изгребна яма или попивен кладенец
за тях. В сградата няма санитарен възел - тоалетна и баня. Сградата няма
необходимите по вид и брой помещения, за да бъде в съответствие със
задължителните изисквания на „вила“. В представения позволителния билет е
посочено:„Сградата да се строи съгласно утвърдения план и
дадените от Техническия отдел строителна линия и ниво. ”
В заключение, ВЛ
е приело, че сградата е напълно амортизирана и опасна за обитаване от
строително-конструктивна, противопожарна и санитарно-хигиенна гледни точки.
Затова още през 2010 г. теренът в УПИ ХХХ-538 в кв. 65, кв. Бояна, е бил
описан като свободен от застрояване в издадените Удостоверение и Скица по чл.
13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ на СО-район „Витоша” и в Заповед №
РД-50-132/25.09.2007 г. на Кмета на СО-район„Витоша”.
Останалите
доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите не установяват факти от
предмета на доказване, очертан от предявените искове.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
от ГПК:
Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и
служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и
изричните възраженията на ответниците. Извършвайки проверка в тази насока,
съдът намира предявените искове за допустими, а направеното от ответниците
възражение за неоснователно. В исковата
молба са изложени твърдения защо ищците считат, че притежават ид.ч. от процесния недвижим имот, а въпрос по същество е
дали това е така. Неоснователно е и възражението на ответниците, че исковете
са недопустими, тъй като правата на ищците са отречени с влязло в сила съдебно
решение. Ищците се позовават на конститутивното
действие на
Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ
„Овча купел“, което е съвсем различен правопораждащ
юридически факт, което не е отречен с влезлите в сила съдебни решения.
По
същество на спора, съдът приема следното:
Основателността
на предявения установителен иск се обуславя от съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за ищците, което има за материален
обект – ид.ч. от процесния недвижим имот. В тежест на
ищците е да докажат, че притежават 96/114 идеални части от правото на собственост върху описания
недвижим имот на соченото придобивно основание – наследствено
правоприемство (като наследници по закон на С.Г.Б.) и земеделска реституция,
настъпила по силата на Решение № 6783/11.06.2010 г. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село Бояна, издадено от ОСЗ
„Овча купел“. В тежест на ответниците е да докажат релевираните правоизключващи
възражения за придобито право на собственост върху имота.
Ищците
извеждат субективното си право на собственост при фактически твърдения, че в
качеството си на наследници на С.Г.Б. им
е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ върху имот, представляващ
ливада от 5.643 дка, находяща се в строителните граници на село Бояна, в
местността Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кад.план,
изработен през 1950 г.
В
производството не се спори, че процесният имот е бивша земеделска земя. С
одобряване на първия кадастрален, застроителен и регулационен план на м. „кв. Бояна”, одобрен
със Заповед № 291/30.05.1980 г., земята е влязла
в регулация, станала е част от територията на населеното място, и е изгубила
характера си на земеделска земя, което изключва възможността процесният имот да
продължава да се третира като нива по смисъла на чл.3 ППЗЕКНРБ (отм.). Имотът
не е селскостопанска единица по смисъла на чл. 17 от Правилника за прилагане на
Закона за единния кадастър на Народна република България (ППЗЕКНРБ,
отм.), а е основна кадастрална единица на населено място. Това обаче не означава, че по отношение на
имота прилагането на правилата за земеделската реституция е изключено. Съгласно
чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, включването на имотите в границите на населените места не е
пречка за постановяване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ – т.е. тези земи
подлежат на възстановяване именно по реда, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Правоимащи по ЗСПЗЗ са тези лица, които са били собственици
на земите към момента на образуване на ТКЗС или техните наследници.
С
включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации
реалните им граници са премахнати и от този момент не е налице обект на правото
им на собственост - конкретно обособена недвижима вещ. Правото на собственост
не е прекратено, но липсата на юридическа обособеност на материалния му обект,
прави невъзможно упражняването на собственическите правомощия, елементи от
него. Ето защо, възстановяването на собствеността не настъпва по силата на
самия реституционен закон, както напр. по ЗВСВОНИ, а е необходимо провеждането
на нарочно административно производство, в рамките на което земеделските земи
да бъдат индивидуализирани чрез границите си от съответната местно компетентна
общинска поземлена комисия, сега ОСЗ.
Решението
на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници има конститутивно
действие, тъй като с него възниква правното качество на обособеност на
обекта на собствеността чрез индивидуализацията му, което действие важи и за
двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните
граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от
различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на
старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Производството
по ЗСПЗЗ е административно и постановеното решение поражда конститутивно
действие само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е
издаден валиден административен акт за възстановяването на правото на
собственост. Действието на решението на органа по поземлената собственост е за
в бъдеще и се разпростира, както по отношение на обекта (земеделската земя),
така и по отношение на субекта (титулярите на правото на собственост).
Не
всяко позитивно решение на органа по поземлената собственост, обаче, има
значението на придобивно основание и поражда правото на собственост върху конкретния недвижим имот, а
както вече се посочи такова действие пораждат две категории решения, а именно -
решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот (чл. 18ж,
ал. 1 ЗСПЗЗ) и решението по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява
собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне.
В
случая, ответниците релевират възражения, че постановеното реституционно
решение е незаконосъобразен административен акт, включително поради липсата на материалноправните предпоставки за издаването му. Това
възражение следва да бъде разгледано и преценявано от съда по реда на косвения
съдебен контрол, чиито предели съгласно задължителни указания, дадени с т.4 от
Тълкувателно решение № 6/2005г., 10.05.2006г., на ОСГК на ВКС обхващат не само
валидността, но и законосъобразността на административните актове с
реституционен ефект. Ответниците не са била страна в административното
производство по възстановяване на собствеността, поради което и постановеното в
полза на ищците решение й е непротивопоставимо. Това
е така, защото Н.А. Б. и Д.В.В. не са легитимирана страна в реституционното
производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното позитивно
решение, в която да релевира пороците му. Защита срещу такова решение може да
бъде проведена в гражданския процес,
в който на такова трето за
административното производство лице се противопоставят права, придобити
въз основа на административния акт.
Решението
(решение №
6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“),
на което ищците основават правата си е издадено в изискуемата се писмена форма
от административен орган, действащ в законоустановения състав и при спазване на
установената процедура. Съгласно установената практика, обективирана
в Решение № 1309 от
27.01.2009 г. по гр. д. № 5650/2007 г. II Г.О. на ВКС, Решение
№ 7 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 6261/2007 г., II Г.О.
на ВКС и Решение № 820 от 27.05.2010 г. по гр. д.
№ 768/2009 г., I Г.О. на ВКС, постановено по чл. 290
ГПК и други, не е налице разпоредба от
ЗСПЗЗ и правилника, която да определя в какъв състав административният орган
следва да постановява решенията си.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,
5 и 6, което означава, че възстановяването на правото на собственост върху
земеделски имоти в границите на урбанизираните територии е предпоставено
от предварителното издаване на удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, което следва
да съдържа данните, посочени в ал.5 на посочената разпоредба, както и скица,
издадени от техническата служба, без които не може да бъде формирана воля на
административния орган налице ли са или не предпоставките за възстановяване на
правото в стари реални граници. В случая, удостоверение и скица са издадени,
като решението на поземлената комисия е издадено в съответствие със същите.
На следващо място, не се установява решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“ да е постановено
след изчерпване на материалната компетентност на административния орган. Действително, по делото е представено решение
на ОСЗГ № Б446/19.07.2006 г., но с влязлото в сила решение от
10.05.2010 г. по гр.д. № 13469/2008 г. на СРС, 43 състав е прието, че предварителната процедура не е
приключила. Както беше посочено, процесният
имот се намира в границите на урбанизирана територия и по гр.д. №
13469/2008 г. съдът е приел, че решението от 2006 г. е постановено без да е
издадено удостоверение и скица по чл. 13,
ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ – съгласно действащата към този момент разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, предвиждаща че Общинската поземлена комисия постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните
граници на населените места, въз основа
на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Последните се издават въз основа на влязла в сила заповед на кмета на
общината (подлежаща на обжалване по ЗАП, а след това по реда на АПК). Това
производство е предпоставка за постановяване на решенията на ПК, която в случая
по отношение на решението от 2006 г. не се установява да се е осъществила.
Решение № 6783/11.06.2010 г. на
ОСЗ „Овча купел“ е и материално законосъобразно. Нормата
на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановяват правата на собствениците
върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали
са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени
места), определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон, освен ако
върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени
сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно
разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.
С
редица решения, сред които Решение
№ 595 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 3474/2008 г. на II Г.О. на
ВКС, Решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д.
№ 927/2009 г., I Г.О. на ВКС, Решение № 185 от
28.05.2010 г. по гр. д. № 65/2010 г., II Г.О. на ВКС,
Решение № 540 от 13.07.2010 г. по гр. д. №1837/09 г.,
I Г.О. на ВКС Решение № 365 от 15.10.2010 г. по гр. д. №1493/2009 г.,
II Г.О. на ВКС, безпротиворечиво се
приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът
не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият
наследодател не е бил собственик на имота - предмет на решението на ПК,
респективно ОСЗГ/ОСЗ към момента на обобществяването
му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът
може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват
правата на ищеца. Този извод е основан на принципа, че с решението на ОСЗГ, с
което се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници, се
определя обектът на реституция и в това се изразява конститутивното
действие на това решение (ТР
№ 1/1997 г. на ОСГК). Законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за
възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи
издирване на стари планове, аерофотоснимки,
анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и скици по
ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ и изготвяне на помощни планове по чл. 13а ППЗСПЗЗ и
планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в
административното производство е резултат от законово уредени процедури и е
комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище и въз основа на всички
доказателства, събрани за тях. В този смисъл, възраженията на ответниците, че
наследодателя на лицата, в полза на които е постановено решението на ОСЗ, не
е бил собственик на имота към момента на
масовизирането му, не следва да се разглеждат, тъй като ответниците не заявяват права върху
имота към този именно момент.
Продажбата или предоставянето на имота на трети лица
от ТКЗС, ДЗС или други кооперативни организации, както и от други държавни или
общински органи не са пречка за възстановяване на собствеността върху него,
съгласно чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Под „предоставяне на трети лица” по смисъла на тази
разпоредба от закона следва да се разбират както гражданскоправни
разпоредителни актове /продажба, замяна, дарение, суперфиция,
прехвърляне на право на ползване/, така и административни разпоредителни актове
/заповеди за обезщетяване със земеделски имоти/. Такова тълкуване е дадено в
т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на
ОСГК на ВКС. Лицата, придобили земеделски имот по някой от горепосочените
начини, загубват вещните си права – ето защо сделката, обективирана
в представения нотариален акт не е довела до транслиране на правото на
собственост в правната сфера на ответниците, освен ако не е налице някое от
предвидените в закона изключения. Такова изключение предвижда разпоредбата на
чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ /когато тези лица до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ са
изградили законни сгради в имота или законно разрешения им строеж вече е бил
започнат/.
Ответниците
не проведоха доказване да е била налице посочената
пречка за реална реституция, съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ – в имота
преди 01.03.1991г. да е осъществен строеж,
извършен при спазване на всички нормативни изисквания, тоест „законен строеж”
по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, даден при тълкуването на
разпоредбата на чл.6 ЗОСОИ - строеж, извършен след издаване на съответните за
него разрешения и други строителни книжа, а не строеж,осъществен от
несобственик или от правен субект, на който не е надлежно учредено право на
строеж. Тоест, в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ без значение е кой е извършил
законното строителство - дали лице, което притежава вещни права върху имота
/например купувач от ТКЗС или лице, получило имота в замяна по реда на ЗТПС/
или лице, което няма никакви вещни права върху имота. Достатъчно за да е налице
пречка за реституция наличието на законен
строеж към влизане в сила на реституционния закон. Действително, в ПИ с идентификатор
68134.1942.1128 барака има, но за този „строеж“ нито има строителни книжа, нито
съответства на строителните правила и норми, нито е годен (и безопасен) за
обитаване (видно от СТЕ), поради което и същият не може да
съставлява пречка за възстановяването на собствеността.
Ето
защо, следва да се приеме, че постановеното решение на органа по поземлена собственост е
произвело придаденият му от закона конститутивен
ефект и легитимира ищците като носители на общо 96/114 идеални части от
правото на собственост върху възстановения имот.
При
извод за основателност на исковете, съдът дължи разглеждане на евентуалното
възражение на ответниците за придобиване на правото на собственост върху имота
на оригинерно основание – давностно владение,
включително при условията на присъединено от праводателя им владение. Възражението е неоснователно.
Владението
като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на
вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време (5
или 10 години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и
субективен – намерение за своене на обекта.
Субективният елемент се презюмира от закона, поради
което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ищците,
презумпцията е необорена и приложима. По делото не се спори, че ответниците са
упражнявали фактическа власт върху имота от 2004 г., когато са сключили
договора за продажба с представения по делото нотариален акт от 17.03.2004 г.,
а преди това – техните праводатели.
Действително, съгласно чл. 86
/отм./ ЗС не е допустимо да се придобива по давност право на собственост върху
вещ (имот), която е социалистическа собственост. Тази недопустимост се отнася
както за държавната собственост, така и за вещите и вещните права, които
принадлежат на социалистически организации. С оглед на това на основание чл. 86
/отм./ ЗС не е допустимо да се придобива по давност право на собственост и
върху имоти, по отношение на които ТКЗС упражнява вещното право на кооперативно
земеползуване. Ето защо, ако и доколкото е била
установена фактическа власт върху имота, и независимо от намерението на
владелците да своят същия, така създаденото по една или друга причина състояние
не може да послужи за основание да се придобие правото на собственост по
отношение на него по оригинерен начин. Такова
владение следва да се квалифицира за незаконно, в какъвто смисъл е
Постановление № 8 от 06.03.1980 г., т. 7, б. „в“, макар в него да се имат
предвид само държавните имоти. Квалификацията е приспособима заради
приложимостта на чл. 86 /отм./ ЗС и към имотите, които принадлежат на
социалистически организации - Решение № 773 от 10.11.1986 г. по гр. д. № 427/86
г., І-во ГО, ВС. Подобно тълкуване съответства и на
чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ /отм./, с оглед даденото в чл. 100, ал. 1 НДИ /отм./,
определение на незаконното владение - незаконно е владението (държането),
когато лицето няма юридическо основание за упражняваната фактическа власт върху
имота. Действително за ТКЗС, АПК, ПАК и другите селскостопански организации е
осигурена възможност да ползуват съответните правни
способи за защита и опазване, както на правото на кооперативно земеползуване, така и на правото на собственост върху
земите, които стопанисват, напр. чл.16 /отм./ ЗС, но бездействието им не може
да се отрази в правната сфера на действителния собственик. Ето защо, тази законодателна идея е изрично
закрепена в чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ - Изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997г.
В
решение № 733 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 2279/2008 г., Г. К,. І-во Г.О. на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
приета с изменението, обнародвано в ДВ бр. 107/1997г. заличава изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. С
незачитането на давността се цели да се отстранят евентуални пречки за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи, както и за имотите,
които се реституират по ЗВСОНИ.
Ако обаче към 22.11.1997г. имотът все още не е бил възстановен по реда на
ЗСПЗЗ, както в настоящия случай, давност не е започнала да тече, а започва да
тече от момента на възстановяването на собствеността. Това разрешение е
установено със задължителната практика на ВКС с оглед общия принцип, че по
отношение на собственик, който не може да защити правото си /в случая поради
това, че все още не разполага с конститутивно решение
на ОСЗ/ давност не тече. В този смисъл решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№
1388 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№
1623 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 10 от 04.05.2011 г. по гр.д.№ 308
от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 2949 от
2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 906 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 60 от 2010
г. на ВКС, Първо г.о. и много др. Възстановяването на процесния имот е
осъществено с влизане в сила на позитивното решение № 6783 от 11.06.2010
г. на ОСЗ „Овча
купел“. Както беше посочено, по делото са представени няколко
преписа от него, като върху някой от тях е
посочено, че е влязло в сила на 01.12.2014 г. (л. 4, л. 203), върху други – на 14.07.2010 г. (л. 482), а
върху трети – няма отбелязване за влизане в сила (л. 212, л. 331). Въпросът за
влизане в сила на решение е от съществен за извода дали е изтекъл кратък период от време, който е
достатъчен за придобиване на правото на собственост, доколкото не се спори, че
ответниците упражняват фактическа власт върху имота от 2004 г.
Съгласно чл. 18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ, решенията по предходните алинеи се
съобщават на заявителите по реда
на ГПК и
подлежат на обжалване пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението.
В настоящия случай, преписката за възстановяване на правото на
собственост на наследниците на С.Г.Б. е
била образувана въз основа на заявление с вх. № Б446/21.05.1992
г., подадено от Н.И.А. (както е посочено и в Решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“), поради
което и по силата на цитираната разпоредба, решението е следвало да съобщено на
Н.И.А.. След като от съобщаването на заявителя започва да тече предвидения в чл. 18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ
14-дневен срок за обжалване, докато решението не бъде съобщено на заявителя,
този срок не започва да тече и следователно решението не влиза в сила. Ето
защо, съдът приема, че връчването на препис от решението на 30.06.2010
г., на А.Х.Б.не е релевантно за течението на срока по чл. 18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ,
респ. за влизане в сила на решението. Съвсем друг е въпроса, че това не
представлява „съобщаване“ по реда на ГПК,
тъй като не отговаря на предвидените изисквания за това (не е посочено името и
длъжността на лицето, което е съобщило решението, нито последното се е
подписало). Поради това, и предвид липсата на други доказателства, съдът
приема, че Решение № 6783/11.06.2010 г. на
ОСЗ „Овча купел“ е влязло в сила най-рано на 01.12.2014 г., от когато до предявяване на исковата
молба – 28.11.2019 г. е изтекъл кратък период от време, който не е достатъчен
за придобиване на правото на собственост, а с предявяването на исковете
давността е прекъсната. Следователно, ответниците не са собственици на
процесния недвижим имот на твърдяното оригинерно
придобивно основание.
По изложените искове, предявените установителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно разноските: При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат ищците, които са
направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили
доказателства за извършени такива, включващи: платена държавна такса, депозит
за СТЕ и платено адвокатско възнаграждение. Общият размер на направените от
ищците разноски е 2798.11 лева,
която и сума следва да им се присъди, като въпрос на вътрешните им отношения е
как тази сума ще бъде разпределена. Отделно адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата не следва да се присъжда, тъй като съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от материалния интерес, а не от броя на
ищците.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 124, ал. 1,
пр. 3 ГПК, предявени от Г.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** А, Х.И.Ч., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.И.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.С.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Б.С.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, И.С.З.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Р.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Н.А. Б., с ЕГН: **********, и Д.В.В., с ЕГН: **********,***, че Г.М.В., с ЕГН: **********,
с адрес: *** А, Х.И.Ч., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Н.И.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Н.С.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.С.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Б.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Л.М.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, И.С.З., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.С.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и В.Р.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, са собсвеници,
на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция, настъпила
по силата на решение № 6783 от 11.06.2010 г.
на ОСЗ „Овча купел“, на 96/114 идеални части от правото на собственост
върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.
София, СО-район „Витоша“, кв. „Бояна“, ул. „******, с площ от 1830 кв.м., от
кв. 65 по плана на гр. София, местността кв. „Бояна“, при съседи: улица, дере,
УПИ ХХVІІ и УПИ ХХХ1-537, и двата от същия кв., който имот съгласно Решение №
6783/11.06.2010 г. на ОСЗ „Овча купел“, представлява част от Ливада от
5.643 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на село Бояна, в местността
Маруша, имот № 93, к.л. № 638 от кадастралния план, изработен през 1950 г., при
граници: дере с река, борова гора, коларски път, И.К., който имот е възстановен
както следва: 120 кв.м. от УПИ ХХХІІ-542, 1629 кв.м. от УПИ ХХVІІІ, 1840 кв.м.
от ХХХ-538, 1580 кв. м. от ХХХІ-537 от кв. 65,
100 кв.м. от УПИ V-за озеленяване, от кв. 64, 374 кв.м.- извън регулация
по ЗРП на кв. Бояна, който имот, съгласно скица, издадена от СГКК, представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1942.1128 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, СО-район „Витоша“, кв.
„Бояна“, ул. „******, с площ от 1884 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план 538, кв. 65,
парцел ХХХ, съседи: ПИ с ид. 68134.1942.1329 и ПИ с ид. 68134.1942.1236.
ОСЪЖДА Н.А. Б., с ЕГН: **********, и Д.В.В., с
ЕГН: **********,***, да заплатят на Г.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***
А, Х.И.Ч., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Н.И.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Н.С.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.С.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Б.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Л.М.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, И.С.З., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.С.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и В.Р.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2798.11 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: