№ 281
гр. Враца, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. Тр. Т.
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от К. Тр. Т. Въззивно гражданско дело №
20231400500259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 3821/12.06.2023г. и допълнителна такава, подадени от П. М. Г., ЕГН:
**********, от гр.Враца, чрез адв. Ц. М. АК-Враца, против решение №
227/21.04.2023г., постановено по гр. дело № 1289/2022г. на Районен съд -
Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено по предявения от Р.
Й. С., ЕГН: ********** против него иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл. 3-то ЗЗД, че сключеният помежду им договор за продажба на
наследство от 12.06.2020 година с нотариална заверка на подписите, вписан в
Служба по вписванията - гр. Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020 г., в частта,
касаеща продажба на наследство, оставено от П. А. С., б.ж. на гр.Враца, е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г.;
отменен е, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 80, том I, рег. № 1131, дело 65/22 г. на Нотариус Р. С., с
район на действие Районен съд - гр.Враца; отхвърлен е предявения от него иск
за делба срещу Р. Й. С. по отношение на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор № 12259.1003.262 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота ***, с площ
по кадастрална карта от 1170 кв. м., а по документ за собственост - 1165 кв. м.,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
1
ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал
3, парцел 4, при граници и съседи на имота:12259.1003.260, 12259.1003.263,
12259.1003.264, 12259.1003.368, 12259.1003.267, 12259.1003.268,
12259.1003.345, 12259.1003.261., както и на находящите се в имота: Сграда с
кадастрален номер № 12259.1003.262.1, със застроена площ от 40 кв. м., а по
документ за собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален номер №12259.1003.262.3, със
застроена площ от 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда
за обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 кв. м., при
квоти: 7/8 ид. части за П. М. Г. и 1/8 ид. части за Р. Й. С., като неоснователен и
недоказан; осъден е да заплати държавна такса в размер 80,00 лева и да
заплати на Р. Й. С. сумата 850,00 лева сторени по делото съдебно - деловодни
разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място са
изложени обстойни доводи относно неправилност на решението на PC –
Враца в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения насрещен иск. На
следващо място се посочва, че съдебният състав в нарушение на материалния
и процесуалния закон, е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален
акт № 94, т. 4, дв. вх. рег. № 1319/22.03.2022 г. по описа на Агенция по
вписванията – Враца, тъй като се е произнесъл по непредявен иск и е отменил
неговата собственост, придобита чрез продажба на наследство от Г. С.,
равняваща се на три осми идеални части от наследството. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение на PC - Враца и да постанови друго, с
което като отхвърли предявения от Р. С. насрещен иск и приеме, че страните
са съсобственици на процесните имоти, да допусне делба на същите при квоти
7/8 за него и 1/8 за Р. С., както и да му присъди направените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Р. Й. С., чрез адв. М. Г.
АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба, респективно допълнителната въззивна жалба, и счита
процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че
правилно решаващият съд е обсъдил доказателствата по делото, като се е
съобразил и със задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК и се е
произнесъл с цитираното решение. Счита също, че доводите в жалбата
относно неизпълнение на съществени процесуални задължения на съда, както
и неправилното приложение на материалният закон не са основателни. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, а
двете въззивни жалби да остави без уважение като неоснователни, като й
присъди разноски.
С определение № 516/17.10.2023г. съдът е отделил, на основание чл. 211,
ал. 2, изр.2 от ГПК, предявените от Р. Й. С. против П. М. Г. главен насрещен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност
2
на договор за продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на
наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради накърняване на добрите
нрави, и евентуално съединения с него иск за унищожаване на договора, в
посочената част, поради измама с правно основание чл.29 ЗЗД, от
производството по предявеният иск за делба на недвижими имоти, като е
образувано отделно производство по жалбата срещу решението на РС-Враца
по насрещните искове – гр.д. № 467/2023г. Със същото определение съдът е
спрял производството по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, до приключване на производството по отделените насрещни искове с
влязло в сила решение.
С решение № 458 от 23.07.2024г. по в.гр.д. № 467/2023г. ОС-Враца се е
произнесъл по въззивната жалба срещу решението на РС-Враца по
насрещните искове. С определение № 4303 от 24.09.2025г. по гр.д. №
4689/2024г. ВКС, IV г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното
решение, което определение е окончателно и не подлежи на обжалване. С
определение № 552/08.10.2025г. производството по делото е възобновено, като
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява;
в молба от 05.11.2025г., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и моли за нейното уважаване, също за отмяна на обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлен иска за съдебна делба и за допускане на такава при
права 7/8 – за него и 1/8 – за въззиваемата, като претендира и съдебни
разноски; въззиваемата лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
изразените в отговора на въззивната жалба становища и искания.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем
съдебен акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищцата.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на
искова молба, подадена от П. М. Г., ЕГН: **********, от гр.Враца против Р. Й.
С., ЕГН: **********, от гр.Враца, с която е предявен иск за делба на
съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС, като в срока по
чл. 131 ГПК от ответницата са предявени насрещни искове при условията на
евентуалност за прогласяване на нищожност на част от договор за продажба на
наследство, поради накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26,
3
ал.1, предл. трето ЗЗД, респ. за унищожаване на част от този договор поради
измама с правно основание чл.29 ЗЗД.
В исковата молба ищецът П. М. Г. твърди, че с ответницата Р. Й. С. са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.262 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота ***, с площ по кадастрална карта 1170 кв. м., а по документ за
собственост - 1165 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с
номер по предходен план: 84, квартал 3, парцел 4, при граници и съседи на
имота: 12259.1003.260, 12259.1003.263, 1259.1003.264, 12259.1003.368,
12259.1003.267, 12259.1003.268, 12259.1003.345, 12259.1003.261, ведно с
находящите се в имота: Сграда с кадастрален номер № 12259.1003.262.1 със
застроена площ 40 кв. м., а по документ за собственост 39 кв. м., на един етаж,
с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален
номер № 12259.1003.262.3 със застроена площ 16 кв. м., на един етаж, с
предназначение - друг вид сграда за обитаване, а по документ за собственост -
паянтова кухня от 15 кв. м., както и на всички други подобрения в имота.
Посочва, че Р. Й. С. е собственик на 1/8 идеална част от имота по силата на
дарение, обективирано в нот. акт № 139, том II, peг. № 5634, нот. дело № 313
от 24.10.2018 г. на нотариус № ***, действащ в района на PC - Враца, с който
акт нейната дъщеря е дарила 1/4 от притежаваните от нея по наследство 1/2
идеални части, а той е собственик на останалите 7/8 идеални части от
посочения имот, които е закупил като наследствени права от Р. С. и Г. С., което
му право на собственост е констатирано с нот. акт № 80, том I, per. № 1151,
нот. дело № 65 от 22.03.2022 г. на нотариус № 026, действащ в района на PC -
Враца. Поддържа, че предприетите от него опити за доброволно прекратяване
на съсобствеността не са дали резултати, а същевременно съсобствеността не
е прекратявана по друг начин, което налага извършването на съдебна делба.
Иска от съда да допусне делба на горепосочените имоти при дялове: 1/8
идеална част за Р. С. и 7/8 идеални части за него.
В срочно подаден отговор ответницата Р. Й. С. оспорва да е налице
съсобственост между страните на процесния имот при посочените в исковата
молба права. Посочва, че процесният имот е придобит от наследодателя й П.
А. С. - б.ж. на кв. „Кулата”, който е признат за собственик на основание
давност и наследство на 10.03.1975 г. с нотариален акт № 62, т. III, нот. дело №
4
775/1975 г. на Районен съд - гр.Враца. Поддържа, че с П. С. са сключили
граждански брак на 20 октомври 1975 г., поради което имотът не е семейна
имуществена общност, и че след смъртта на П. С. имотът е наследен от нея и
дъщеря им Г. П. С. при равни права – по 1/2 идеална част. Изтъква, че с
нотариален акт № 139, т. II, нот. дело № 313/2018 г. на нотариус с per. № ***,
действащ в района на РС-гр.Враца, Г. С. й е дарила 1/4 идеална част от имота,
като си е запазила правото на ползване върху дарената част пожизнено и
безвъзмездно, и чрез договор за продажба на наследство е продала на ищеца
П. Г. правата, задълженията и фактическите положения от наследството на П.
А. С., б.ж на гр.Враца, в което наследство е включена и останалата 1/4 идеална
част от имота. При това положение ищецът П. М. Г. е придобил 3/4 идеални
части от процесният имот, а не 7/8 идеални части, а тя притежава 1/4 идеална
част, а не 1/8 идеална част. Оспорва издаденият констативен нотариален акт
№ 80, том 1, нот. дело № 65/2022 г. на нотариус Р. С. с район на действие
PC-гр.Враца, с който е признато правото на собственост на П. Г. в размер 7/8
идеални части от имота въз основа на сключения договор за продажба на
наследство, съответно оспорва, че е възнамерявала да продаде наследството
на П. С. по отношение на посочения недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК Р. Й. С. е подала насрещна искова молба, с която
е поискала от съда да признае за недействителен, като противоречащ на
морала и на добрите нрави, сключеният на 12.06.2020г. помежду им с
ответника договор за продажба на наследство, на основание чл.26, ал.1, вр. с
ал.4 от ЗЗД, в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца
с произтичащите от това правни последици; да се произнесе за нищожността
на договора за продажба на наследство и на основание ТР № 1/2020г. по т.д. №
1/2020г. на ВКС, ОСГТК, при наличие на друго основание за нищожност, ако
тя пряко произтича от сделката и от доказателствата по делото; при условията
на евентуалност, да признае за недействителен сключеният на 12.06.2020г.
помежду им с ответника договор за продажба на наследство, на основание
чл.29 от ЗЗД, в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на
гр.Враца, поради умишлено въвеждане в заблуждение – измама, с
произтичащите от това правни последици. Иска също от съда, при уважаване
на предявените насрещни искове, да отмени констативен нотариален акт № 80,
т.1, peг. № 1131 нот. дело № 65/2022 на нотариус Р. С. с район на действие PC-
гр.Враца, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В срочно подаден отговор на насрещната искова молба, ответникът П.
М. Г. оспорва предявените насрещни искове като неоснователни. Счита, че
процесния договор за продажба на наследство от 12.06.2020г. не страда от
пороците, посочени в насрещната искова молба и е действителен, като развива
подробни съображения в тази насока.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават
основание на настоящия съдебен състав да приеме за установена следната
5
фактическа обстановка:
Установи се от приложения по делото нотариален акт № 62, т.III, нот.
дело № 775/1975 г. на Районен съд - гр.Враца, че на 10.03.1975 г. П. А. С. е
признат за собственик чрез обстоятелствена проверка на недвижим имот,
представляващ урегулирана парцела IV, дворище 84, в кв.3 по плана на кв.
Кулата, с площ 1165 кв.м., ведно с построената в нея жилищна сграда с площ
39 кв.м. и паянтова кухня от 15 кв.м. /л.79/. Представено е и доказателство, че
този имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.262 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота *** /л.80/.
От представеното като доказателство по делото копие от удостоверение
за сключен граждански брак № 019978 от 20.10.1975 година на Градски
народен съвет на гр.Девня, обл. Варна, се установява, че П. А. С. и Р. Й. С. са
сключили граждански брак на същата дата /л.32/.
Установи се от приложеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 14088/02.10.2018г. на Община Враца /л.31./, че П. А. С. е починал на
*** и е оставил наследници Р. Й. С. (преживяла съпруга) и Г. П. С. (дъщеря).
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 139, т. II, нот. дело № 313/2018 година на нотариус И. Л. с peг. № ***,
действащ в района на PC- гр.Враца, се установи, че Г. П. С. е дарила на Р. Й.
С., нейна майка, „собствените си 1/4 идеални части” от гореописаните имоти,
като наследник на П. А. С. и си е запазила правото на ползване на дарената
част пожизнено и безвъзмездно.
Установява се също така, от представения по делото договор за
продажба на наследство от 12.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, извършена от пом. нотариус по заместване К. Г. при нотариус Р. С. с
район на действие PC- гр.Враца, /л.33/, че Р. Й. С., в качеството й на продавач,
е продала на П. М. Г., в качеството му на купувач, цялото наследство - права,
задължения и фактически положения, останали й в наследство от Г. А. С., Р. А.
С. и П. А. С., за сумата 500 лева, която сума продавача е получил напълно от
купувача. В договора е посочено, че при подписването му е представено
удостоверение за наследници изх. № 6518/11.06.2020г. на Община Враца.
Договорът е вписан в СВ гр.Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020г., акт № 159,
том 3, имотна партида ДВР 2509.
Видно е също така, от представения по делото договор за продажба на
наследство от 24.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните,
извършена от пом. нотариус по заместване К. Г. при нотариус Р. С. с район на
действие PC- гр.Враца /л.34/, че Г. П. С., в качеството й на продавач, е продала
на П. М. Г., в качеството му на купувач, цялото наследство - права, задължения
и фактически положения, останали й в наследство от Г. А. С., Р. А. С. и П. А.
С., за сумата 500 лева, която сума продавача е получил напълно от купувача. В
договора е посочено, че при подписването му е представено удостоверение за
наследници изх. № 6518/11.06.2020г. на Община Враца. Договорът е вписан в
6
СВ гр.Враца с вх. рег. № 3432/24.07.2020г., акт № 179, том 4, имотна партида
ДВР 3402.
Посоченото в двата договора удостоверение за наследници изх. №
6518/11.06.2020г. на Община Враца е представено по делото и от същото се
установява, че е на Г. А. С., починала на ***
Установи се също, че с констативен нотариален акт № 80, т.1, peг. №
1131, нот.дело № 65/2022г. на нотариус Р. С. с район на действие PC-гр.Враца,
съставен на основание чл.587, ал.1 ГПК, П. М. Г. е признат за собственик на
7/8 идеални части от процесните имоти /л.35/.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №
1120/28.02.2022г. за процесния имот (включващ две жилища на 1 етаж и земя),
находящ се в ***, данъчната оценка е 12 305, 80 лв.
По делото са представени също като писмени доказателства нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140/19.06.2020г., т.1, peг. №
2037, нот.дело № 110/2020г. на нотариус Р. С. с район на действие
PC-гр.Враца, с който Г. Й. М., Й. Й. К., В. П. В. и П. П. В. продават на П. М. Г.
идеални части от три земеделски поземлени имоти в землището на гр.Враца.
Приложени са също по делото и изисканите от нотариус Р. С. копия от
преписките по нотариални дела № 110/2020г. и № 65/2022г., касаещи
издаването на посочените по-горе нотариални актове.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите Б. Ц. Б. и Т. В. Х., ангажирани от страна на ищеца
по първоначалната искова молба, и на свидетелите В. П. В. и Й. Й. К.,
доведени от ответницата по първоначалната искова молба. Показанията на
свидетелите касаят водените между страните преговори относно сключването
на договора за продажба на наследство, уговорките относно цената и
предаването на договорената сума, както и липсата на намерение у
ответницата да продава къщата си.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на чл.26, ал.1, пр.3 и чл. 212, ал. 2 от
ЗЗД, първоинстанционният съд е направил извод за доказано неетично
поведение при сключване на договора за продажба на наследство от страна на
ответника П. Г., което е основание за обявяване на неговата нищожност на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД в частта, с която е продадено наследството,
оставено от П. С.. Като правна последица от прогласяване нищожността на
договора за продажба на наследство и на основание чл.537, ал.2 ГПК, съдът е
отменил констативен нотариален акт № 80, т.1 рег. № 1131, нот. дело №
65/2022г. на нотариус Р. С.. По предявения иск за делба с правно основание
чл.34 ЗС районният съд е приел, че поради обявяване нищожността на
договора за продажба на наследство, въз основа на който ищеца претендира
права върху процесните имоти, не е възникнала съсобственост между ищеца и
ответницата върху процесният имот, поради което е отхвърлил иска, като
неоснователен и недоказан.
7
Пред въззивната инстанция е разпитан в качеството му на свидетел К. Г.
- помощник нотариус по заместване при нотариус Р. С. с район на действие
PC- гр.Враца, който е заверил подписите на страните по процесния договор за
продажба на наследство от 12.06.2020 г., и е прието заверено копие от
удостоверение изх. № 26/10.01.2022 г. на Нотариалната камара на Р България,
които доказателства са били предмет на обсъждане в решението по в.гр.д. №
467/2023г. на ОС-Враца.
Въззивният съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед обстоятелството, че произнасянето по първоначалния иск за
делба е обусловено от изхода по насрещните искове за прогласяване на
нищожност на част от договор за продажба на наследство поради накърняване
на добрите нрави с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, и при
условията на евентуалност за унищожаване на част от този договор поради
измама с правно основание чл.29 ЗЗД, съдът се е произнесъл първо по тези
искове с решение № 458 от 23.07.2024г. по в.гр.д. № 467/2023г. ОС-Враца. С
това решение съдът е отменил решение № 227/21.04.2023г., постановено по
гр. дело № 1289/2022г. на Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е признато
за установено по предявения от Р. Й. С., ЕГН: ********** против П. М. Г.,
ЕГН: ********** иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, че
сключеният между страните договор за продажба на наследство от 12.06.2020
година с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията -
гр. Враца с вх.рег. № 2538/15.06.2020 г., в частта, касаеща продажба на
наследство оставено от П. А. С. - б.ж. на гр.Враца, е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г., и е отхвърлил
предявеният от Р. Й. С., ЕГН: **********, против П. М. Г., ЕГН: **********,
насрещен иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба на
наследство от 12.06.2020г. с нотариална заверка на подписите, вписан в
Служба по вписванията - гр. Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020 г., сключен
между страните, в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на
гр.Враца, поради накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26,
ал.1, предл. трето ЗЗД, както и евентуално съединения с него насрещен иск за
унищожаване на същия договор за продажба на наследство, в частта за
продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради измама с
правно основание чл.29 ЗЗД, като неоснователни. С определение № 4303 от
24.09.2025г. по гр.д. № 4689/2024г. ВКС, IV г.о. не е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение, което определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
По иска за делба с правно основание чл.34 ЗС въззивният съд намира
следното:
Поискана е делба на поземлен имот и построени в него сгради,
8
съсобствеността върху които се твърди, че е възникнала по силата на
гражданско-правни сделки – дарение, извършено между Г. П. С. и
съделителката Р. Й. С., и продажба на наследство, извършено между
съделителите Р. Й. С. и П. М. Г. и между Г. П. С. и П. М. Г..
В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и
да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически
факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените
права (квоти) на съделителите. В настоящото производство на първо място,
съдът трябва да установи осъществяването на правопораждащия
съсобствеността факт, а именно - придобиване на съответните идеални части
от процесните имоти по силата на гражданско-правни сделки от съделителите.
Не се спори по делото и от представените доказателства (нотариален акт
№ 62 т. III, нот. дело № 775/1975 г. на Районен съд - гр.Враца, удостоверение
за сключен граждански брак № 019978 от 20.10.1975 година на Градски
народен съвет на гр.Девня, обл. Варна и удостоверение за наследници изх. №
14088/02.10.2018г. на Община Враца) се установява, че след смъртта на П. А.
С., починал на ***, процесният делбен имот е придобит по наследство от
неговите наследници по закон Р. Й. С. (преживяла съпруга) и Г. П. С. (дъщеря)
при равни права – по ½ идеална част за всяка от тях, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9
от ЗН.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 139, т. II, нот. дело № 313/2018 година на нотариус И. Л. с peг. № ***,
действащ в района на PC- гр.Враца, се установи, че Г. П. С. е дарила на Р. Й.
С., нейна майка, „собствените си 1/4 идеални части” от процесния делбен
имот, като наследник на П. А. С., в резултат на което съделителката Р. Й. С. е
станала собственик на ¾ идеални части от имота (2/4 от тях по наследство от
П. А. С. и ¼ от тях по дарение от дъщеря й).
Настоящият състав не споделя доводите на ищеца, че с посочения
договор за дарение Г. П. С. е дарила на Р. Й. С. 1/4 от притежаваните от нея по
наследство 1/2 идеални части, тъй като в договора ясно и категорично е
посочено, че дарената ¼ идеална част е от правото на собственост върху целия
поземлен имот, а не от ½ от правото на собственост върху този имот.
С договора за продажба на наследство от 12.06.2020 г. Р. Й. С. е продала
на П. М. Г. наследството, останало й от П. А. С., в резултат на което се е
лишила от своите 2/4 идеални части от правото на собственост върху
процесния делбен имот, включени в наследството, съответно съделителят П.
М. Г. е станал собственик на тези 2/4 идеални части. Така в патримониума на
Р. Й. С. е останала само ¼ от правото на собственост върху процесния делбен
имот, придобита по дарение от дъщеря й Г. П. С..
9
С договора за продажба на наследство от 24.06.2020 г. Г. П. С. е продала
на П. М. Г. наследството, останало й от П. А. С., в резултат на което
съделителят П. М. Г. е станал собственик на останалата ¼ идеална част от
правото на собственост на продавачката върху процесния делбен имот,
включена в наследството.
Въз основа на изложеното, по отношение на допускането на делбата,
съда намира за обосновани следните правни изводи:
Доказа се принадлежността на процесния поземлен имот и построените
в него сгради към патримониума на страните по делото. В резултат на
извършените сделки – дарение и две продажби на наследство, всяка от тях е
станала собственик на идеални части от правото на собственост върху
имотите.
Налице са условията на закона, при които следва да се допусне делба на
процесния поземлен имот и построените в него сгради. Налице са годни
обекти на право на собственост, които съгласно закона и константната съдебна
практика може и следва да се допуснат до делба. Съществуващата между
съделителите съсобственост, като едно временно състояние следва да бъде
прекратена, като се вземат предвид разпоредбите на Закона за собствеността и
се определят правата на всеки от съделителите.
При така определените съделители и обем придобити чрез сделки права
в съсобствеността правата на съделителите са: П. М. Г. - 3/4 идеални части, Р.
Й. С. - 1/4 идеална част от правото на собственост върху делбените имоти.
При тези идеални части следва да се допусне делбата.
Не могат да бъдат споделени от настоящия състав доводите на
процесуалния представител на въззиваемия, изразени в заседанието по
същество, за неизяснен предмет на делбата, с оглед различния брой сгради,
посочени в нотариален акт № 80, т.I, н.д. № 65/2022 г. и в нотариален акт №
62, т.III, н.д. № 775/1975 г.
Видно е от исковата молба, че ищецът иска допускане на съдебна делба
на дворно място и на съществуващите в него сгради – жилищна сграда и друг
вид сграда за обитаване, като е посочил техните индивидуализиращи белези,
както и на всички други подобрения в имота. Следователно предмет на
делбата в настоящото производство са дворното място и всички
съществуващи в него сгради – както тези, които представляват самостоятелен
обект на правото на собственост, така и тези, които нямат самостоятелен
10
характер. Постройките, които нямат самостоятелен характер, а представляват
подобрения се делят винаги заедно с дворното място, независимо дали
изрично такова искане се съдържа в исковата молба. По отношение на
останалите постройки, които представляват самостоятелен обект на правото
на собственост, практиката приема, че подлежат на делба заедно с дворното
място, т.е. включват се в предмета на делбеното производство, освен ако в
исковата молба изрично не е посочено, че се предявява иск за делба само на
дворното място без построените в него сгради. В настоящия случай в исковата
молба не е изрично посочено, че се предявява иск за делба само на дворното
място без построените в него сгради, а и по делото от ответната страна не е
повдигнат спор относно наличието на съсобственост на отделни постройки в
имота, поради което предмет на делбата в настоящото производство са както
дворното място, така и всички съществуващи в него сгради.
По искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален
акт.
С отговора на исковата молба на предявения иск за делба на
недвижимия имот ответницата Р. С. е оспорила правата на ищеца в делбения
имот и представения от него констативен нотариален акт № 80, т.I, peг. №
1131, нот. дело № 65/2022г. на нотариус Р. С. с район на действие PC-гр.Враца,
съставен на основание чл.587, ал.1 ГПК, с който П. М. Г. е признат за
собственик на 7/8 идеални части от процесните имоти.
По делото е установено, че с нотариалния акт за дарение на недвижим
имот № 139, т. II, нот. дело № 313/2018 година на нотариус И. Л. с peг. № ***,
действащ в района на PC- гр.Враца, Г. П. С. е дарила на Р. Й. С. 1/4 идеална
част от правото на собственост върху процесния делбен имот, поради което,
след продажбата на наследството, останало й от П. А. С., с договора от
12.06.2020 г., Р. Й. С. е станала собственик на тази 1/4 идеална част от
процесния делбен имот, или на 2/8 идеални части. Съответно, в резултат на
двата договора за продажба на наследство - от 12.06.2020 г., сключен с Р. Й. С.,
и от 24.06.2020 г., сключен с Г. П. С., съделителят П. М. Г. е придобил общо
3/4 идеални части, или 6/8 идеални части.
Нотариалният акт, на който се позовава съделителят П. М. Г., е
констативен, издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК въз основа на
представените пред нотариуса документи: процесните два договора за
продажба на наследство от 12.06.2020 г. и от 24.06.2020 г. и договора за
дарение на недвижим имот от 24.10.2018г.
След като по делото е установено, че правата на съделителя П. М. Г.
(който се ползва от оспорения констативен нотариален акт) в процесния
делбен имот са в обем 6/8 идеални части, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
следва да се отмени този нотариален акт съобразно установените в
11
настоящото производство права на този съделител, в частта за разликата до
признатия му обем от 7/8 идеални части от правото на собственост на
описаните в акта недвижими имоти.
В обобщение, с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които
въззивната инстанция достига, не съответстват на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявения от П. М. Г. срещу Р. Й. С. иск за делба
на процесния недвижим имот, като неоснователен и недоказан и вместо него
постановено решение, с което се допусне извършването на делба между
двамата съделители по отношение на делбения недвижим имот, при
посочените по-горе права на съделителите и се отмени констативния
нотариален акт, съставен на основание чл.587, ал.1 ГПК, в частта, в която П. Г.
е признат за собственик на над 6/8 (шест осми) идеални части от правото на
собственост на описаните в акта недвижими имоти.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба за основателна в частта й, с която се обжалва решението на РС-Враца, с
което съдът е отхвърлил предявения иск за делба на процесния недвижим
имот.
По разноските:
С оглед изхода на спора присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани и да се присъдят такива за въззивното
производство.
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение №
4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на второ г. о. и определение № 252 от
11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на първо г. о. и др., разпоредбата на чл.
355 ГПК намира приложение по отношение на разноските, направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за
назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се
оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата,
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно
съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по
който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в
12
делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и задължителните указания,
дадени в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9. В него е
посочено, че разноските в делбеното производство се определят съобразно с
признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени
по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси –
съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.), съответно чл. 78 от
действащия ГПК.
В настоящия случай ответницата е оспорила иска за делба с отговора на
исковата молба и е поддържала оспорването си в първоинстанционното
производство, поради което разноските на страните в това производство
следва да се определят по правилата на чл.78 ГПК.
С оглед изхода на спора решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено и в частта, с която е осъден П. М. Г. да заплати държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
гр.Враца сумата 80,00 лева, на основание чл. 3, вр. чл. 9 от ТДТГПК, както и в
частта, с която същият е осъден да заплати на Р. Й. С. сумата 850,00 лева
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, и да се присъдят разноски в полза на ищеца основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
В първоинстанционното производство ищецът П. М. Г. е претендирал
разноски за процесуално представителство от адвокат за допускането на
делбата в размер 800, 00 лева, съгласно списък на разноските на л.130 по
първоинстанционното дело и договор за правна защита и съдействие от
08.04.2022г. на л.53 от същото дело.
От ответницата Р. Й. С., чрез процесуалния й представител,
своевременно е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за защита по иска за делба в
първоинстанционното производство, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
При преценката на това възражение съдът взема предвид множество
обстоятелства, като преценява вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа при отчитане спецификата на
адвокатския труд, както и постановките в решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, в което е прието, че при
13
направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е
ограничен от определения в Наредбата за възнаграждения на адвокатска
работа минимален размер, тъй като същата, предвиждаща определяне на
размера на адвокатското възнаграждение единствено в зависимост от
материалния интерес, не отчита обема и сложността на свършената работа,
което не винаги е справедливо и обосновано.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (редакция към 08.04.2022г. – датата на договора
за правна защита и съдействие), за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-
малко от 600 лв. за всяка фаза. Определено по този ред върху интерес от 9 229.
35 лв. (данъчната оценка на 3/4 части от делбения имот), минималното
възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата е в размер 791. 47 лв.
В конкретния случай, основният спор пред районния съд е бил относно
основателността на насрещните искове, като обуславящи основателността на
първоначалния иск за делба, като за доказване на иска за делба са събрани
само писмени доказателства. По делото е проведено едно съдебно заседание, в
което са събрани гласни доказателства, касаещи насрещните искове, след
което делото е прието за решаване. По казуса има непротиворечива практика
на съдилищата. Следователно и делото по отношение на иска за делба следва
да бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна сложност,
поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца
следва да бъде намалено до размер 600, 00 лв.
С оглед основателността на въззивната жалба на въззивника П. М. Г. се
дължат и направените от него разноски във въззивното производство. Същият
е претендирал разноски, съобразно представен списък на разноските по чл.80
ГПК, за адвокатско възнаграждение от 1300 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 14.10.2025г. (л.81 по делото) и 40,00 лева за държавна
такса.
В съдебното заседание процесуалния представител на въззиваемата е
поискал съдът да не присъжда разноски с оглед разделянето на настоящето
производство на две отделни производства въз основа на една подадена
въззивна жалба и присъждането на такива в предходното въззивно гражданско
дело № 467/2023г. на ОС-Враца, като счита, че последващо присъждане на
14
разноски в тежест на доверителката му ще бъде необосновано, против
принципа на обезвредата по реда на чл.78 ГПК, тъй като същите ще бъдат
прекомерни, както и възлагането им не може да бъде вменено във вина с оглед
разделянето на производствата по чл.211 ГПК пред въззивната инстанция, за
което доверителката му не следва да бъде поставена в по-неблагоприятно
положение да внася такива.
Отделянето на насрещните искове в отделно производство не влияе на
размера на направените разноски, тъй като същите се дължат не съобразно
броя на образуваните производства, а според материалния интерес. В
настоящия случай с въззивната жалба въззивникът е обжалвал решението на
районния съд относно произнасянето му както по насрещните искове, така и
по иска за делба, респ. е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение
за защита по всеки от исковете. По разноските по предявените насрещни
искове в първоинстанционното и въззивното производство съдът се е
произнесъл с решението по в.гр.д. № 467/2023г. на ОС-Враца.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззивника в настоящото производство обаче
следва да се обсъди възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на
въззиваемата страна, като при преценката му съдът взема предвид
обстоятелствата, посочени по-горе при обсъждане на възражението за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита
по иска за делба в първоинстанционното производство.
В конкретния случай, във въззивната жалба и допълнителната такава са
изложени основно доводи, касаещи оспорване на първоинстанционното
решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по насрещните искове,
като възраженията на жалбоподателя относно произнасянето на районния съд
по иска за делба са лаконични. Процесуалния представител на въззивника не
се е явил в съдебното заседание, проведено на 13.11.2025г., а е депозирал
молба от 05.11.2025г., в която е посочил, че доколкото насрещният иск на
съделителката С. е отхвърлен, а от ангажираните пред РС-Враца
доказателства е безспорно, че страните са съсобственици на процесните
имоти, то искът за съдебна делба е основателен и е поискал допускане на
делбата. В производството не са събирани доказателства и по казуса има
непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и делото следва да
бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна сложност,
15
поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника
следва да бъде намалено до размер 500, 00 лв.
Съобразно изложеното и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК
въззиваемата Р. С. следва да заплати на въззивника П. Г. разноски в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
500 лева и 40,00 лева за държавна такса за въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 227/21.04.2023г., постановено по гр. дело №
1289/2022г. на Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения иск за делба от П. М. Г., ЕГН: **********, срещу Р. Й. С., ЕГН:
**********, по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 12259.1003.262 (дванадесет хиляди двеста петдесет и девет,
точка, хиляда и три, точка, двеста шестдесет и две), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД- 18-43/
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота ***
(тридесет и шест), с площ по кадастрална карта от 1170 (хиляда сто и
седемдесет) кв. м., а по документ за собственост - 1165 (хиляда сто шестдесет
и пет) кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин
на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план:
84 (осемдесет и четири), квартал 3 (три), парцел 4 (четири), при граници и
съседи на имота: 12259.1003.260, 12259.1003.263, 12259.1003.264,
12259.1003.368, 12259.1003.267, 12259.1003.268, 12259.1003.345,
12259.1003.261., както и посочените идеални части от находящите се в имота:
Сграда с кадастрален номер № 12259.1003.262.1 (дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет, точка, хиляда и три, точка, двеста шестдесет и две, точка,
едно), със застроена площ от 40 (четиридесет) кв. м., а по документ за
собственост 39 (тридесет и девет) кв. м., на един етаж, с предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален номер
№12259.1003.262.3 (дванадесет хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда
и три, точка, двеста шестдесет и две, точка, три), със застроена площ от 16
(шестнадесет) кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за
обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 (петнадесет)
16
кв. м., при квоти: 7/8 ид. части за П. М. Г. и 1/8 ид. части за Р. Й. С., ЕГН:
**********, като неоснователен и недоказан; в ЧАСТТА, с която е отменен,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, изцяло Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 80 том I, рег. № 1131 дело 65/22 г. на Нотариус Р. С., с
район на действие Районен съд - гр.Враца, както и в ЧАСТТА, с която е осъден
П. М. Г. да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - гр.Враца сумата 80,00 лева, на основание чл. 3, вр. чл.
9 от ТДТГПК, както и да заплати на Р. Й. С. сумата 850,00 лева сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА между П. М. Г., ЕГН: **********,
и Р. Й. С., ЕГН: **********, по отношение на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1003.262 (дванадесет хиляди
двеста петдесет и девет, точка, хиляда и три, точка, двеста шестдесет и две),
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със
Заповед № РД- 18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на имота *** (тридесет и шест), с площ по кадастрална карта 1170 (хиляда сто
и седемдесет) кв. м., а по документ за собственост - 1165 (хиляда сто
шестдесет и пет) кв. м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с
номер по предходен план: 84 (осемдесет и четири), квартал 3 (три), парцел 4
(четири); граници и съседи на имота: 12259.1003.260, 12259.1003.263,
12259.1003.264, 12259.1003.368, 12259.1003.267, 12259.1003.268,
12259.1003.345, 12259.1003.261, както и на находящите се в имота: СГРАДА с
кадастрален номер № 12259.1003.262.1 (дванадесет хиляди двеста петдесет и
девет, точка, хиляда и три, точка, двеста шестдесет и две, точка, едно), със
застроена площ 40 (четиридесет) кв. м., а по документ за собственост 39
(тридесет и девет) кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда -
еднофамилна, СГРАДА с кадастрален номер № 12259.1003.262.3 (дванадесет
хиляди двеста петдесет и девет, точка, хиляда и три, точка, двеста шестдесет и
две, точка, три), със застроена площ 16 (шестнадесет) кв. м., на един етаж, с
предназначение - друг вид сграда за обитаване, а по документ за собственост -
паянтова кухня от 15 (петнадесет) кв. м., при ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ:
3/4 ид. части за П. М. Г. и 1/4 ид. част за Р. Й. С., ЕГН: **********, от правото
на собственост върху тези имоти.
ОТМЕНЯ нотариален акт за констатиране право на собственост на
17
недвижим имот № 80, т.I, peг. № 1151, нот. дело № 65/22.03.2022г. на нотариус
Р. С. с район на действие PC-гр.Враца, съставен на основание чл.587, ал.1
ГПК, В ЧАСТТА за разликата, в която П. М. Г., ЕГН **********, е признат за
собственик на над 6/8 (шест осми) идеални части от правото на собственост на
описаните в акта недвижими имоти.
ОСЪЖДА Р. Й. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Г., ЕГН:
**********, по предявеният иск за делба разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер 600, 00 лева,
както и разноски в настоящото производство за държавна такса за въззивната
жалба от 40,00 лева и адвокатски хонорар в размер 500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18