Р Е Ш
Е Н И Е
№ 255 от 05.11.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 258 по описа за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от „Н.с.” ЕАД, с ЕИК *********, чрез
юрисконсулт И.
М., срещу Решение № 260211/04.06.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 195/2021 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПО-02-43/25.01.2021
г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” към
Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В жалбата е наведено
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото
юрисконсулт М. поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”
към МОСВ, чрез
процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Е. Г., оспорва жалбата
като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № ПО-02-43/25.01.2021
г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район” към МОСВ, с което на „Н.с.”
ЕАД на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00
лева за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 13 от същия закон, а
именно – за това, че дружеството не е
изпълнило даденото му задължително предписание, обективирано в писмо с изх. №КД-03-494(2)/07.02.2020 г., изменено в частта относно срока за изпълнението му с писмо
с изх.
№ РД-11-185(5)/27.03.2020 г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район” – да
монтира на отклоненията за напояване и промишлено водоснабдяване в
срок до 90 дни от датата на получаване на писмото с изх.
№ РД-11-185(5)/27.03.2020 г. измервателни устройства,
отчитащи ползваните водни обеми от язовир „Дяково” по цели на ползваните водни обеми за напояване на поливни площи в района
на община Дупница и за промишлени цели за промишлена зона „Пиперево”, заложени в издаденото на дружеството Разрешително за водовземане
№003595/29.03.2005 г. от язовир „Дяково” за напояване и промишлени цели,
изменено с Решение № 48/22.02.2010 г. и Решение
№ 26/02.02.2011 г. на министъра на околната среда и водите, които
устройства да отговарят на изискванията на
Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, като за монтирането им се уведоми писмено Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район”. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 27.07.2020
г. проверка от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” на
обект – бетонова шахта, изградена на отклонение на Дюкер 2
на язовир „Дяково”, на място с географски координати N 42°
17' 33"
и E 23° 07' 28",
във връзка с контрол по изпълнение на горепосоченото
предписание
и в деловодната система Акстър Офис на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” е констатирано, че водата от язовир
„Дяково”, чрез отклонение на Дюкер 2,
се подава към водоизползвателите (част от автокъщите, изградени в долната част на промишлена зона „Пиперево”) за промишлени
цели. В бетоновата шахта е монтиран спирателен кран, чрез който се регулира
подаването на вода от язовир „Дяково”. В същата не е монтирано измервателно
устройство, което да измерва използваните водни обеми от язовир „Дяково”,
съгласно изискванията на разрешителното. Проверяващите са
констатирали неизпълнение на горепосоченото предписание. Писмото с изх.
№ РД-11-185(5)/27.03.2020 г. е връчено на дружеството на
31.03.2020 г. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол №
КД-01-761/27.07.2020 г. Срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КД-04-105/14.09.2020
г., в
който нарушението е квалифицирано по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ. Въз
основа акта е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното
в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при
условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще отмени наказателното постановление.
Правилен
е изводът на районния съд, че актът за установяване на административното нарушение
и наказателното постановление са съставени в предвидените за това
срокове и от компетентни
органи. Процесното предписание е следвало да бъде изпълнено до 29.06.2020
г., включително. Видно от доказателствата по административнонаказателната преписка, нарушението е открито при извършване на
проверката на 27.07.2020 г. Процесният АУАН
е съставен на 14.09.2020
г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за
издаване на наказателното постановление. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление.
В
случая обаче е нарушен основен принцип в правото, а именно – ne bis in idem. На настоящия касационен
състав е служебно известно, че за нарушение на същото предписание, но във
връзка с липсата на монтирано измервателно устройство в бетоновата шахта,
изградена на отклонение на Дюкер 1 на
язовир „Дяково”, на място с географски координати N 42°
18' 55"
и E 23° 05' 56",
е издадено НП № ПО-02-44/25.01.2021 г., с което на „Н.с.” ЕАД на
основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00
лева. Наказателното постановление е потвърдено с Решение №260222/14.06.2021
г. по АНД № 194/2021 г. по описа на Районен съд –
Дупница, и по жалба от дружеството срещу същото е образувано касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 257/2021
г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Изпълнителното деяние в случая
е едно – неизпълнение на предписание на контролен орган. Функцията на предписанието е да
преустанови констатираните нарушения и да предотврати бъдещи нарушения.
Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за
всяко едно от тях, а да издаде предписание и определи
срок, и по този начин да даде възможност за изпълнение на
задълженията. В случая органът е предоставил възможност на „Н.с.” ЕАД да
монтира измервателни устройства, отчитащи ползваните водни обеми от язовир
„Дяково” по цели на ползваните водни обеми за напояване на поливни площи в
района на община Дупница и за промишлени цели за промишлена зона „Пиперево”,
заложени в издаденото на дружеството разрешително за водовземане, като е издал
едно общо предписание, което не е било изпълнено в дадения срок. Предписанието
е едно, независимо, че се дължи монтиране на повече от едно измервателни
устройства. Броят на немонтираните измервателни устройства може да има значение
за определяне размера на санкцията, но е недопустимо за всяко немонтирано
устройство да се налага отделно наказание. Неспазването на принципа nе bis in
idem води и до неспазване на закона и заобикаляне на принципа за законоустановеност,
и е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Без значение
при постановяване на настоящото решение е решението по КАНД № 257/2021
г. по описа на Административен съд – Кюстендил, доколкото и НП № ПО-02-44/25.01.2021
г. е постановено при неправилно приложение на закона.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно
и като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно
решение.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” следва да бъде осъдена да заплати
на „Н.с.” ЕАД юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в
размер на 80,00 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Дружеството не е претендирало
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, поради което такова
не следва да му се присъжда.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260211/04.06.2021 г., постановено
по АНД № 195/2021
г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ПО-02-43/25.01.2021 г., издадено
от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ да
заплати на „Н.с.” ЕАД, с ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.