Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.Слатина, 23.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 20 октомври, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 284/2021 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, бул.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от А.В. – юрисконсулт, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, за сумата от 556,04 лв. – главница за установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, като за сумата са издадени и съответните фактури, а електроснабден имот в гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26, лихва в размер на 160,28 лв. за периода от 05.12.2017г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.11.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Н.Г.Н., не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1244/2020г. по описа на БСлРС. Допусната е и изслушана СЕТЕ, чието заключение не е оспорено от спорени от страните по делото и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид
доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1244/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес:*** и адрес по заявлението: гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26 е издадена заповед в полза на кредитора „Ч.Е.Б.” АД, г. за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260210/01.12.2020г., за сумата 556,04 лв. – главница, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26, за което е съставен и констативен протокол № 3021175/15.11.2017г., която длъжникът е бил длъжен да заплати, лихва в размер на 160,28 лв. за периода от 05.12.2017г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.11.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 63,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта длъжника Н.Г.Н. е получила лично на адреса в с.Бързина, обл.Враца, ул.“Христо Ботев“ № 26 на 11.12.2020г., видно от върнатата разписка на съобщението, като в законоустановеният едномесечен срок Н. на 16.12.2020г. е депозирала възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи процесните суми по заповедта, тъй като тя не пребивавала на посоченият адрес от 2002г. до 2020г. видно от у-ние за промени на постоянния адрес и копие от трудовата й книжка, като е приложила писмени доказателства.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 284/2021г. по описа на БСлРС.
При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното
вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а действащите ОУ на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София на договора за продажба на ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесният недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане.
Безспорно е, че електромера /СТИ/ на ответницата се намира извън границите на имота й.
Ищецът твърди, че на 15.11.2017г. служители на отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗРБ/ са извършили техническа проверка на адрес в гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26, като потребител или негов представител не е присъствал на проверката, но независимо от това, констативен протокол № 3021175/15.11.2017г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели - представители на федерация на потребителите, които не са служители на дружеството, според изискванията на чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ.
На проверката е присъствал представител на орган на МВР.
Посочва се, че проверяващите служители на ЧЕЗ констатирали при проверката на електромер фабричен номер 1030098, че: „Липсва капачка и пломба на клемния блок. Констатира се промяна в схемата на свързване, като оперативният нулев проводник е прекъснат в изолацията си в близост до нулевата шина на ел.таблото. По гореописаният начин консумираната по това присъединение ел.енергия в момента на проверката не се измерва от електромера и не се заплаща. Схемата на свързване впоследствие е възстановена, след което СТИ е измерено с еталон и мери в класа си на точност“.
Ищецът се позовава на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, съгласно който експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в тях, като регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа на представеният КП и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника, с адрес на потребление: гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26 до датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби".
В случая след проверката съгласно
изискванията на чл. 58, ал.3 от ОУ на клиента е изпратено уведомление с изх. № NTZ83291/20.11.2017г., което е посочено
в исковата молба, но не е приложено по делото. Въпреки това ответницата Н. го е
получила лично на 22.11.2017г., видно от обратната разписка./л.26
от делото/.
Издадена е фактура № **********/21.11.2017г. от ищцовото дружество за сумата от 556,04 лв. с ДДС за периода от 18.08.2017г. до 15.11.2017г./л.4 от заповедното производство/.
Ищеца навежда довод, че е налице нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел.енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.
В заключение счита, че след влизането на закона в сила и Правилата издадени на негово основание, правото на ищеца да извършва едностранна корекция в количеството на доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена, произтича пряко по силата на самия закон, посредством съдържащото се в разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и препращане.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД, исковите суми и да му се присъдят направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответница Н. не е депозирала писмен отговор в законоустановеният срок по чл.131 от ГПК.
Същата се явява в с.з. и оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че през 2017г. не е живяла в апартамента находя се гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26, като представила у-ние за промяна на адрес и копие от трудовата си книжка.
За изясняване на делото от фактическа страна на страната на ищеца са допуснати и разпитани св. П.Й. и В.Д./без родство със страните по делото.
Свидетелят П.Й. заяви, че работи като ел.техник ел.системи/контрол НТЗ старши в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
На 15.11.2017г. заедно с
колегата му З.П. и двама представители от Федерацията на потребителите
извършили проверки в гр.Бяла Слатина, в ж.к.“С.“, бл.4, ап.26 – на 4-ти и 5-ти
етажи. При проверката установили, че в едно етажно ел.табло имало 4 бр.
електромери, като на единият от тях
липсвал капака на клемния блок и пломбата. При подаден от служителите на
ЧЕЗ товар със сешоар установили, че на въпросния електромер дискът не завъртал,
което означава, че не отчита абсолютно никаква консумация на ел.енергия. При по-обстоен
преглед на свързващата инсталация на електромера установили, че нулевия
оперативен проводник в основата до нулевата шина е прекъснат в изолацията.
Потърсили отдел „Подпомагане“ и по фабричния номер на електромера установихме,
че той се води на 26-ти апартамент. Уведомили МВР за промяната в схемата на свързване.
Полицая пристигнал на място и в негово присъствие съставили констативен
протокол. На адреса нямало никой, като позвънили на звънеца и никой не отворил.
Реално консумация на ел.енергия в момента на проверката нямало, защото нямало
никой в апартамента.
След като
възстановили правилната схема на свързване, измерили електромера с еталонен уред и установили, че
той измерва в класа на точност.
Другият свидетел В.Д., който е представител
на Федерацията на потребителите заявил в с.з., че на 15.11.2017г.
присъствал на извършена проверка на електромер от служители на „ЧЕЗ“ З.П. и П.Й. на адрес в гр.Бяла Слатина, в
кв.“С.“, бл.4, ап.26. Служителите след отваряне на етажното елтабло,
констатирали, както и свидетелят видял лично, че липсва капака на клемния блок
и пломбата на електромера. Със сешоар подали
напрежение в електромера и дискът не се завъртял, както и електромерът не
отчел подаденото напрежение. Установили, че причината е в проводникът, който отивал в електромера, в долната част на
нулевата шина на самото табло бил прекъснат във вътрешната му част, тъй като
външно обвивката му била цяла.
Извикали представител на полицията, който
пристигнал на място и му показали нарушенията. След възстановяване схемата на
свързване, измерили отново електромера и той мерил в класа си на точност.
Констативният протокол е съставен на място и в присъствието на всички участници, включително и на представителя на полицията, който го подписали всички, включително и св.Д.. Той заявил, че го прочел и това, което е отразено в протокола отговаря на действителността.
С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна е поискана от ищеца е допусната и изслушана СЕТЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Експерта в заключението си е посочил, че при посещение имота на ответницата, електромерното етажно табло се намира извън границите на имота и в него са монтирани общо 4 бр. електромери. Електромера на ответницата е монофазен. Заключението е изготвено на база представените писмени доказателства по делото, като от КП № 3021175/15.11.2017г. става ясно, че е прекъсната връзката между нулевата клема на електромера и нулевата шина на таблото, което представлява нерегламентирана промяна в схемата на свързване на СТИ. Целта му е консумираната в дома на ответника ел.енергия да не се отчита, тъй като за да отчита, електромера следва да е свързан едновременно към фазовия и към нулевия проводник на ел.мрежата. този факт е потвърден от представителите на федерацията и от представителя на полицията.
Експерта в с.з. добави, че при изготвянето на КП № 3021175/15.11.2017г. от проверката и извършването на корекцията на сметката са спазени всички клаузи и сроковете на ПИКЕЕ. Корекцията по КП е извършена за максимално допустимия 90 дневен срок, поради това, че няма данни за предхождаща проверка. Корекцията по КП е извършена по формулата и по действащи цени към процесният период.
В делото не е приложена от ищеца корекция на сметката, но това не попречило на вещото лице да я изчисли и изготви заключението си. При изчисленията достигнал до същият резултат относно сумата претендирана в исковата молба. Сумата отразена във фактурата е същата, която експерта получил при изчисленията си, включително и за кв./часовете.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ИСКА с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЧЕЗ Електро България”АД съществува вземане срещу ответника Н.Г.Н. в претендираните размери - предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 260210/01.12.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 1244/2020 г. по описа на РС-Б.Слатина.
Безспорно ответникът в исковия период се е намирал в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ищеца, който е абонат на дружеството за адрес гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26 с клиентски номер 300235667929 и с абонатен номер **********. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ - 059 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г. и изменени и допълнени с Решение №ОУ - 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, респ. същите са влезли в сила. Претендираното вземане се основава на съдържащите се в КП № 3021175/15.11.2017г. констатации, като за обстоятелствата, посочени в констативния протокол по делото са били събрани и други доказателства – чрез показанията на свидетелите П.Й. и В.Д. /участвали в проверката и съставянето на протокола/, които потвърдили отразените в констативния протокол обстоятелства. Присъствал и орган на полицията, който също подписал КП.
Съдът намира, че отразените в констативния протокол факти се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – електротехническа експертиза, според която е била прекъсната връзката между нулевата клема на електромера и нулевата шина на таблото, което представлява нерегламентирана промяна в схемата на свързване на СТИ, в резултат на което потребената ел.енергия не се измервала – действие, представляващо промяна в схемата на свързване.
В случая е налице външно целенасочено въздействие върху схемата на свързване, довело до неотчитане на потребяваната в обекта електроенергия, при което е приложима разпоредбата на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ, предвиждаща, че при установена промяна на схемата на свързване се извършва преизчисляване на консумираната електрическа енергия по реда на чл.48 ал.1 само въз основа на констативния протокол, съставен по реда на чл.47, в присъствието на служители на полицията и подписан от тях, което изискване в случая е било спазено. Съдът приема от доказателствата по делото, че в конкретния случай корекционната процедура по чл.47 и чл.48 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия е приложена точно, включително по отношение на дължимата сума, отразена в приетата по делото фактура.
С оглед наведените от страните доводи и възражения в настоящото исково производство, спорните въпроси се свеждат до наличието на законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия и дали корекцията е надлежно извършена, включително и предвид решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС. Във връзка с това настоящият съдебен състав намира за установено следното:
По спорния въпрос Върховният касационен съд постановил решения по реда на чл. 290 ГПК, в които приел, че в крайна сметка е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на потребителя, и крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г. (Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС, Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС). Според решенията на ВКС, в предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
С оглед на така даденото от ВКС разрешение,
настоящият съдебен състав приема, че е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електроенергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - т.е при предвиждане за уведомяване на
клиента, че има основание за корекции и при наличие на одобрени правила за
измерване на количеството електрическа енергия, каквито са именно цитираните от
ответника ПИКЕЕ. Предвидените в чл.83, ал. 1,
т.6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ
бр. 98/12.11.2013г) - в сила от 16.11.2013 г. и действат занапред, в т.ч. и към
10.02.2017г., на която дата е извършена процесната проверка на СТИ по КП. ПИКЕЕ
са отменени едва с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016
г. на петчленен състав на ВАС на Р България, като отмяната няма обратно действие.
По отношение периода, за който е извършена корекцията-периода 18.08.2017г.-15.11.2017г., е действал както
Закона за енергетиката с
измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., така и раздел ІХ от ПИКЕЕ. С разпоредбите на
чл.47-51 от посочения раздел ІХ на ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции
на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел. енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи –
1/ при констатирано обективно неизмерване,неправилно или неточно измерване и 2/
при субективно въздействие върху измервателната система (добавяне на чужд елемент - т.е промяна схемата на
свързване). Следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл.47 -51 от ПИКЕЕ /обн.ДВ
бр.98/2013г./правото да извършва проверки на средствата за търговско измерване,
както и правото на корекция на отчетената ел.енергия (чл.48 от ПИКЕЕ), е
придадено на оператора на съответната мрежа, какъвто в случая е „ЧЕЗ
Разпределение България” АД. Съответно,съгласно разпоредбата на чл.51 от ПИКЕЕ,
оператора на мрежата предоставя на крайния снабдител /доставчик/, в случая
ответника „ЧЕЗ Електро България”АД, информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно
или
неточно измерване.
Отношенията между страните към 15.11.2017г., когато е извършена проверката на средството за търговско измерване се
уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително
и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /. Проверката
е осъществена след влизането в силата на приетите ПИКЕЕ и след тяхната частична
/с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело№
2385/2016 г. с изключение на нормите на чл. 48 чл. 49 чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ/ и
преди впоследствие пълна отмяна /с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело №
3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и последните
четири разпоредби от ПИККЕ/. С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 9462/2014 г. е отменена значителна част от ПИКЕЕ, но от чл. 48 до чл. 51
вкл. правилата са действащи. Мотивите на ВАС, с които се обосновава отмяната на
съответните разпоредби, не са предмет на обсъждане в настоящето производство.
Основание да не се прилагат чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ не може да се намери и в чл.
15, ал. 3 от ЗНА, поради това, че няма противоречие на тези разпоредби с
нормативен акт от по-висока степен, уреждащ същите отношения. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ са приложим
материален закон към отношенията между страните по повод извършените действия
по установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа
енергия, тъй като отмяната на нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се
прилага за в бъдеще, т. е. не касае процесния период.
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която са решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/14 г., I т. о. на ВКС, приема, че по силата на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /, приети въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. Такава регламентация е налице и в обвързващите страните общи условия на "ЧЕЗ Електро България" АД и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според съдебният състав след съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17 ал. 1 ал. 2 и чл. 49 ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД и чл. 58 и чл. 55 ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, следва извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента съобразно изискванията на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в ОУ, последните са попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
С оглед изложеното дотук, съдебният състав счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които дават правото на ищцовото дружество да извърши корекция на сметката на ответника.
В случая, за процесният период от 18.08.2017г. до 15.11.2017г. са налице предпоставките и на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката на ответника за доставената ел. енергия, тъй като в констативният протокол № 3021175/15.11.2017г. се съдържа достатъчно информация, че е извършена промяна в схемата на свързване на измервателната системата. Констативният протокол е годен да обоснове правото на ищцовото дружество да извърши корекция на сметката, тъй като са спазени изискванията на ОУ и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност, обективност и добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът е подписан от двама служители на ЧЕЗ „РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и трима свидетели, един от които едновременно с това има качеството на служител на полицията. Основните констатации в констативния протокол се потвърждават от съдебно-техническата експертиза и гласните доказателства. Пристигналият на място полицейски служител Н. П. М. е видял нарушението, запознал се е с констатациите и е подписал протокола, с което е спазено императивното изискване на разпоредбата. Едва след това схемата на свързване е била възстановена. Според вещото лице И. описаните в процесният протокол нарушения са довели до изменение на електрическата схема. Тази схема на свързване е променена в резултат на външно въздействие върху същата, като има за последица неотчитане на ползваната ел. енергия, като извършената корекция в сметката за процесния период по процесният констативен протокол съответства на методиката по чл. 48, ал. 1 т. 1 б.”б” от ПИКЕЕ, тъй като в случая няма точен измерител на неотчетената от електромера консумираната в обекта на ответника ел.енергия, както и преизчислението е извършено по действащи за периода цени на ел. енергия. Констативният протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените в него обстоятелства - извършената проверка, участвалите при проверката лица, констатираната промяна в схемата на свързване, довела до неотчитане на потребената ел. енергия и възстановяването й. В хода на настоящето исково производство ответника не е опровергал автентичността и констатациите в документа - констативен протокол, нито личното полагане на подписа под протокола от страна на полицай от РУ на МВР. Съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, за да се ползва протокола с официална удостоверителна сила е достатъчно същият да е подписан от присъствал на проверката служител на полицията. Участието на полицейски служител е достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на проверката.(В тази връзка са Решение № 125/03.05.2018г. по в.гр.д.№ 150/2018г. на ОС-Враца, Решение № 318/28.10.2019г. по в.гр.д.№ 430/2019г. на ОС-Враца, Решение № 278/23-2.08.2019г. по в.гр.д.№ 410/2019г. на ОС-Враца, Решение № 258/31.07.2019г. по в.гр.д.№ 334/2019г. на ОС-Враца, Решение № 221/09.07.2019г. по в.гр.д.№ 282/2019г. на ОС-Враца, Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/2018г. на ВКС, III г.о., Решение № 135/01.06.2020г. по в.гр.д.№ 101/2020г. на ОС-Враца, Решение № 134/02.06.2020г. по в.гр.д.№ 155/2020г. на ОС-Враца и др.).
Неоснователно е
възражението на ответницата Н., че не дължи исковата сума, тъй като през 2017г.
не е живяла в имота находящ се в гр.Бяла Слатина, бл.“С.“
4, ап.26. От приложена в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1244/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина ответницата Н.Г.Н. с
ЕГН ********** *** от 11.03.1997г.,
което се потвърждава и от приложените от нея у-ния изх.№ 1/20.10.2020г. изд.от
Община Хайредин, обл.Враца за промени в постоянния и
настоящ адрес на ответницата./л.55 и л.56 от делото/.
В случая е безспорно, че
ищеца е абонат на дружеството за адрес гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26 с клиентски номер 300235667929 и с абонатен номер **********, както и че ищцовото
дружество е доставчик (краен снабдител)
на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на територията, в
която се намира обектът, за който се отнася вземането, респ. съгласно чл. 97 от
Закона за енергетиката тези правоотношения са при регулирани цени от
Комисия за енергийно и водно регулиране / преди ДКЕВР/ .
Партидата и
електромерът са зачислени на името на ответницата, което тя не оспорва в
съдебно заседание.
За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, каквато възможност съществува само факултативно, което е видно и от разпоредбата на чл. 98в от ЗЕ. Следователно отношенията между страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент". Това качество е определено в разпоредбата на § 1, т. 27г от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката - "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Не се спори, че доставената електроенергия е такава за битови нужди. Затова същевременно ответникът следва да има качеството на битов потребител(клиент) по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Предвид на това същите трябва да са собственици или носители на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти.
Качеството "потребител" е дефинирано в чл. 4,ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД и е свързано с притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху даден имот, тъй като съгласно разпоредбата потребител на електрическа енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на съответното право на ползване на електрифицирания имот.
От изложената фактическа обстановка е видно, че по отношение на ответника не липсва качеството „клиент” по смисъла на закона и Общите условия, тъй като не се установява собственикът/ответника Н./ да е представил изрично писмено съгласие пред продавача- респ. по реда, предвиден в чл.4,ал.3 от ОУ друго лице да бъде потребител на ел.енергия за обекта и то за определен срок, съвпадащ с исковия период.
С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че са налице всички нормативно и договорно предвидени изисквания, които дават правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца през процесният период по КП, която е извършена при съобразяване и на процедурните правила за това.
II. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Претенцията за лихва за забава също е основателна и доказана в исковия размер. Същата не се оспори от ответника в с.з. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихва в размер на 160,28 лв. за периода 05.12.2017г. до 18.11.2020г.
III.РАЗНОСКИ:
Предвид изход на процеса, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото,
които са поискани още с исковата молба и са представени писмени доказателства
за тях: 75,00 лв. внесена държавна такса/л.15 от делото/, 150.00 лв. депозит за
вещо лице по СТЕ /л.45 от делото/, 50,00 лв. за свидетел/л.46 от делото/, 300.00
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в
редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 88 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 63.00 лв. адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, сумата от 556,04 лв. – главница фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, като за сумата са издадени и съответните фактури, за електроснабден имот в гр.Бяла Слатина, бл.“С.“ 4, ап.26, за което е съставен и констативен протокол № 3021175/15.11.2017г., която длъжникът е бил длъжен да заплати, за която сума е издадена данъчна фактура № **********/21.11.2017г. за периода от 18.08.2017г. до 15.11.2017г., лихва в размер на 160,28 лв. за периода от 05.12.2017г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.11.2020г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 260210/01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1244/2020 г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., направените в исковото
производство разноски по гр.д.№ 284/2021г.
по описа на БСлРС в общ размер на 425,00 лв., от които: 75,00 лв. внесена държавна такса, 150,00 лв. депозит
за вещо лице, 50,00 лв. за свидетел и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от ищеца в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№ 1244/2020г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер на 88,00 лв., от които: 25,00 лв. заплатена държавна такса и 63.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2
от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ивайло Й.)