Решение по ВНАХД №812/2025 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към решение №310/08.10.2025г. по ВАНД № 812/2025г. на ОС-
Б.

С Решение №214 от 14.05.2025г., постановено от Районен съд-Б. по АНД
№25/2025г.,съдът е признал обвиняемия/неправилно в решението е посочено
подсъдимия/ С. Б. Б.,с ЕГН **********,от гр. Б., за НЕВИНЕН в това, че на
04.10.2023г. около 16.00 часа в гр. Б., пред блок № 213 в ж.к. “Е.“ е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на Б.З.Т.,от гр. Б.,с ЕГН
**********, довела до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник
и като приел,че деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при
неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено противоправно
нападение личността на отбраняващия се С. Б. и на сина му Д. Б. чрез
причиняване вреди на нападателя Б.Т. в рамките на необходимите предели,на
основание чл. 304 НПК,вр. чл. 12 вр. с чл. 133 вр.чл.129, ал.2 от НК го
оправдал по това обвинение.
Срещу така постановеното решение е постъпил в срок въззивен протест от
прокурор при РП-Б..Прокурорът е изложил допълнителни съображения към
депозирания протест,състоящи се в несъгласие със становището на първия съд
да приложи на чл.12,ал.1 от НК,тъй като липсват доказателства за
противоправно нападение от страна на пострадалия Б.Т. спрямо
обвиняемия.Счита,че този извод на съда не се подкрепя от събраните по
делото доказателства.
На тази база се прави искане постановеното решение №214/14.05.2025 по
АНД №25/25г на РС-Б. да бъде отменено като бъде постановено ново,с което
обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.133,вр. чл.129,ал.2 от НК,да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния,
предвиден от законодателя размер.
В съдебно заседание пред БОС, участващият по делото прокурор поддържа
протеста на РП-Б..Застъпва позицията,че при внимателен анализ на
доказателствата по делото се налага извода, че е налице извършено
престъпление по чл.133,ал.1вр. с чл.129,ал.2 от НК, поради което моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и обвиняемият да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение като бъде освободен от наказателна
отговорност на осн. чл.78а от НК.Това искане прокурорът базира на направен
от първия съд неправилен анализ на доказателствата по делото,основавайки
изводите си на показания на свидетели,които не са очевидци на деянието ,а
именно свид.Б.,която преразказва заявеното й от обвиняемия,но въпреки това
са налице разминавания,както и на показанията на свид.Ш.,който е
полицейски служител и действително е бил на мястото,но не е очевидец на
случилото се вече между двамата.След подробно обсъждане на събраните по
делото доказателства,прокурорът поддържа тезата си за отмяна на
първоинстанционното решение.
1

Въззиваемият обвиняем С. Б.-се явява лично пред въззивния съд,представлява
се и от защитника си –адв.Ю..Процесуалният представител намира
постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен,постановен при
правилно тълкуване на доказателствен материал,при безспорни доказателства
за защитни действия от страна на обвиняемия,извършени от него,за да защити
сина си от противоправното нападение на пострадалия Б.Т.,поради което
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Обвиняемият С. Б. Б. поддържа становището на своя защитник.Не дава
обяснения и пред въззивната инстанция.В последната си дума иска
потвърждаване на първоинстанционния акт.

Б.ският окръжен съд, като взе предвид депозирания въззивен
протест,съобрази доводите на страните в съдебно заседание,прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.
313 и чл. 314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт,
прие за установено следното:
Депозирания протест е процесуално допустим като подаден в
законоустановения срок,от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледан по същество протестът е и основателен.
Въззивният съд не възприе в цялост фактическата обстановка,установена от
първоинстанционния съд,тъй като същата относно описаното нападение от
пострадалия Б.Т. по отношение на сина на обвиняемия,както и отчасти
относно механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалия не
почива на събрания доказателстван материал по делото.Именно поради
превратно тълкуване на доказателствени източници,приетата фактическа
обстановка от проверявания съд следва да бъде променена като възприетата от
въззивния съд такава ,при липса на проведено съдебно следствие пред
втория съд е следната:
Обвиняемият С. Б. Б. е роден на ************ г. в гр. Б./на 33г към датата на
извършване на престъплението/, съжителства на семейни начала със
свид.Б.,баща е на две деца, със средно образование, шофьор –дистрибутор на
хляб във фирма“К.Г.“ЕООД- гр.Г.Д., не е осъждан,освобождаван е от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по
чл.354а,ал.5 от НК по нахд №1133/2009г на РС-Б.,но наложената му глоба е
платена на 10.08.2010г.
Пострадалият-свид.Б.З.Т. е на 51г,не е осъждан,съжителства на семейни
начала с А.Ф.,имат две деца.
Обвиняемият Б. и пострадалият Т. живеят в гр.Б., ж.к. „Е.“№213, но в
различни входове-обвиняемият във вх.Б, ет.6, ап.11.,а пострадалият Б.Т. във
вх.А, ет.1, ап.2.
2

Детето на пострадалия Б.Т. –М. често било тормозено в училище и в квартала
от детето на обвиняемия С. Б.-Д..Поради тази причина пострадалият и
неговата съпруга-свид.А.Ф. многократно отправяли молби към бащата-
обвиняемия С. Б. да разговоря със сина си и този тормоз да спре, но
обвиняемият отговарял,че „те са деца и ще се разберат сами“.
На 04.10.2023г около 16ч отново възникнало спречкване между децата/не се
изяснява неговия характер/ като прибирайки се и виждайки,че двете децата
спорят,свид.Ф. се намесила и започнала да пита защо се карат,но отговор не
получила от децата,тъй като много бързо при тях пристигнал обвиняемия С.
Б.,който се обърнал към сина си с думите“Д. ,какво става,защо не ме
викна?“.Свид.Ф. обяснила на обвиняемия,че по този начин не може да
продължава,тъй като Д. тормози детето им и трябва да се разговаря с тях,но
след като получила обичайния отговор от обвиняемия,че“те са деца и ще се
оправят“,свид.Ф. заръчала на детето си да извика баща си-пострадалият
Б.Т.,за да разговаря с обвиняемия като мъж с мъж и да се разреши въпроса.Т.
се отзовал,отивайки да разговаря със С. Б. и изисквайки от него да разговаря
със сина си,тъй като поведението му било нетърпимо.От оказваното му
психическо насилие детето М. спряло да се храни.Но отново С. Б. не приел
присърце проблема, отговаряйки и на Б.Т. по същия начин-„че те са деца и ще
се оправят“.Но тъй като това поведение продължавало вече три години и
непрекъснато между родителите имало такива разговори ,Б.Т. му казал: „Значи
добре сега и ако М. заякне, може и той да тръгне към твоето дете и няма да ти
е приятно, той да го тормози, независимо дали е психически“.Двамата
започнали да повишават тон,хванали се за блузите и в този
момент,обвиняемият С. Б. със сила изблъскал в гърдите Б.Т.,който в резултат
на това блъскане изгубил равновесие,паднал назад и падайки подложил лявата
си ръка с отворена длан,за да не удари главата си и се подпрял с ръката в
земята, от което се счупила кост от гривнената става на ръката. Конфликтът им
привлякъл вниманието на техния съсед - полицай И. Ш., който отишъл при
тях и се опитал да ги успокои, но пострадалият бил много ядосан от
падането,оплаквал се, че е пострадала ръката му. Ш. останал при тях докато
Б.Т. се успокои и С. Б. си тръгнал.
Но Б. не останал в дома си, а малко след това излязъл и тръгнали отново с Д.,
за да вземат по-малкия му син В. от училище. Така около 15-20мин. след
случилото се,племенниците на пострадалия Б.Т.-свидетелите Т. и М. К.,които
разбрали от детето М.,че обвиняемият С. Б. е блъснал чичо им Б.Т. и той е
паднал на земята,решили да търсят сметка от обвиняемия и в момента,в който
той се върнал , го нападнали и започнали да го бият. В конфликта се намесил
пострадалият Б.Т.,опитвайки се да преустанови нападението на племенниците
си като ги дърпал и умолявал да престанат,тъй като по законен начин искал да
се реши проблема.
Пристигането на полицейски екип преустановило побоя. С. Б. е закаран в
лечебно заведение, където е установено, че му е причинено мозъчно
3

сътресение и той е оставен за стационарно лечение от 04.10-09.10.2023г. Б.Т.,
А.Ф. и племенниците им били заведени в полицейското управление, където
дали обяснения по случая ,след което били освободени.
Тъй като през нощта ръката,на която пострадалият паднал започнала много
силно да го боли,подувала все повече, на сутринта потърсил лекарска помощ в
Спешно отделение на МБАЛ Б., където е установено счупване на
ладиевидната кост на китката на лявата ръка, направена е имобилизационна
превръзка с препоръка за обездвижване на ръката за около 2 месеца. От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че тази
фрактура е затруднила движението на ръката трайно, тъй като обикновено при
подобна травма са необходими 3-4 месеца за имобилизация на ръката,
последваща рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на
крайника. Експертизата е установила механизма на увреждането, дължащо се
на падане върху терена с отведена настрани ръка и изправена назад длан. Тъй
като ладиевидната кост е директната връзка между дланта на ръката и
предмишницата, при падане тя поема голяма част от компресивните сили,
което е причинило нейното счупване. Експертизата е установила
повърхностни охлузвания в областта на лявата лакътна изпъкналост и в
горната част на седалището вляво, които са причинили на пострадалия болка и
също са получени при падането на Б.Т. на земята.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени
доказателства,като пред въззивния съд не е проведено съдебно следствие.
Така изложената от въззивния съд фактическа обстановка се различава от
възприетата от първия съд по отношение на описаното в нея нападение
спрямо детето Д. Б. от пострадалия Б.Т.. Районният съд е приел поведение на
обвиняемия, съгласно което последният се е опитал да помири децата като
казал на свид.Ф.,че „децата сами ще се разберат“.Посоченият отговор не
представлява акт на помирение от страна на обвиняемия,тъй като последният
нито е разговарял със сина си,нито е направил опит да изясни
ситуацията,предвид твърдението на свид.Ф.,че детето й е било зачервено,в
който смисъл е предполагала, че е било ударено,тъй като тя удар не е
видяла,нито пък е направил забележка на детето си.Т.е,обвиняемият не е
предприел абсолютно никакво действие,камо ли възприетото от районния
съд,че е направил опит да помири децата.Напротив,именно това негово
бездействие и неглижиране на поведението на детето му,е провокирало
свид.Ф. да заръча на сина си да извика бащата,за да могат двамата да се
разберат като мъже,тъй като на нея като жена,обвиняемият не е обърнал
внимание за пореден път.Не почива на вярна интерпретация и възприетото от
проверявания съд,че пострадалият се е насочил не към обвиняемия ,а към
детето му Д. Б. и за да го защити,баща му е застанал пред него, а Б.Т. хванал
обвиняемия за тениската в областта на гърдите и силно го дръпнал, като
дрехата се скъсала.Именно това нападение от страна на Б.Т.,провокирало
4

обвиняемият също да хване Т. за дрехата и да го блъсне назад, от което Т.
залитнал, подхлъзнал се,тъй като бил с чехли и паднал назад.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните
доказателства,давайки вяра и позовавайки се на всички гласни
доказателствени източници,за да установи датата и мястото на деянието,
естеството на възникналия конфликт първо между децата на С. Б. и Б.Т.,
прераснал в конфликт между тях,тъй като по отношение на тези факти липсва
противоречие.
Посочил е,че с доверие е кредитирал показанията на полицай И. Ш., който не
е в роднинска или близка връзка с никой от участниците в конфликта и
свидетелства за възприетите от него факти ясно, последователно и
непротиворечиво. Той е бил на мястото на конфликта и е наблюдавал
непосредствено поведението и на двамата участници. По начина,описан от
проверявания съд,може да бъде направен извод,че свид.Ш. е бил очевидец на
случилото се,но той не е бил такъв,тъй като при неговото
появяване,пострадалият Т. вече е бил паднал,бил е на крака и именно силната
разправия между двамата е привлякла вниманието на свид.Ш.,който е техен
съсед.Той всъщност става свидетел на ситуацията след падането,когато вече
ръката на пострадалия е била наранена и двамата са били застанали един
срещу друг.Той незабавно застанал между двамата,за да не прерасне
разправията в сбИ.е,а пострадалият Б.Т. му обяснявал, че като са се спречкали
ръката му е ударена,но свидетелят не е разбрал по какъв начин. Останал е на
място,докато обвиняемият С. Б. е тръгнал нанякъде с колата си.Ето защо,да се
правят генерални изводи по отношение на основните факти по обвинението от
показанията на този свидетел,макар и абсолютно безпристрастен е
невъзможно,тъй като последният не е възприел поведението на двамата,в
момента на причиняване на телесното увреждане.Той дори в този момент не е
разбрал и по какъв начин е ударена ръката на Б.Т. именно ,поради описаното
от районния съд ядосано състояние на свид.Т.,който псувал и се заканвал на
обвиняемия,поради преждепричиненото му.
По-нататък,първата инстанция базира изводите си на показанията отново на
свидетел-неочевидец/на жената на обвиняемия-Б. Б./.Нейните показания са
възприети,поради последователността,подробността им и липсата на
вътрешни противоречия, макар и при отчетена пристрастност,поради
брачната й връзка с обвиняемия. Принципно няма основния да не бъдат
ценени показанията на свид.Б. за лично възприетото от нея,а именно за
факта,че мъжът й и синът й са отишли до детската градина, където тя работи,
за да вземат ключа от дома им и именно тогава обвиняемият е казал,че е имал
конфликт със съседа им Б.Т.,без обаче да й обясни какво се е
случило.Въззивният съд намира за необходимо да отбележи,че това поведение
на обвиняемия заслужава акцент,тъй като ако е било осъществено нападение
над сина им,така както е възприето от районния съд,то обвиняемият или
5

детето Д. са щели да й съобщят за това.В този момент те двамата е щяло да
бъдат ядосани и афектирани от случилото се.Но свид.Б. не съобщава за такива
факти-не описва ядосано поведение на мъжа си,нито страх при детето от
описаното от районния съд нападение,а само съобщение за някакъв конфликт.
По-нататък свид.Б. обяснява за следващата ситуация,при която е пребит мъжа
й,но не от пострадалия Б.Т. ,а от неговите роднини.За побоя тя научава след
позвъняване на съседка.Посоченото по отношение на тази последваща
конфликтна ситуация от районния съд следва да бъде възприето,но не и
анализирано,тъй като стои извън предмета на делото.Основното,на което
следва да бъде обърнато внимание е,че нападението над обвиняемия е
извършено от роднини на Б.Т.-неговите племенници М. и Т. К.,които не
оспорват този факт,признават за това,в тази насока са и медицинските
документи по отношение на нараняванията на обвиняемия.Но в това
нападение пострадалият Б.Т. не само ,че не е участвал,но е правел опити да
възпре племенниците си, дърпайки ги и казвайки им,че иска да се решат
нещата по законен начин.Анализът ,който районният съд е извършил по
отношение показанията на свидетелите М. и Т. К.,се възприема и от
проверяващият съд.Безспорно е,че заявеното от тези свидетели като нанесени
удари от тях спрямо обвиняемия се различава като интензитет от гледна точка
на причинените травматични наранявания на С. Б..Но и показанията на тези
свидетели не дават яснота относно фактите по обвинението,които са в
границите на причиненото телесно увреждане на Б.Т. и начина на неговото
причиняване.Свидетелите М. К. и Т. К. не са очевидци на възникналия
конфликт между техния чичо и обвиняемия.Тези свидетели не са наблюдавали
ситуацията и съответно не дават информация за начина на причиняване на
телесното увреждане на чичо им.При тяхното пристигане,то вече е било
факт,а от децата научават ,че чичо им е бил блъснат от обвиняемия.Ето
защо,дори и да не бъдат възприети показанията на тези свидетели,така както е
посочено от районния съд,този факт не рефлектира на промяна на
фактическата обстановка по делото,тъй като това са свидетели или по-скоро
инициатори на следваща ситуация,предхождаща разглежданата в казуса.
Но корекция в аналитичната дейност на проверявания съд следва да бъде
извършена,поради отказа й да кредитира показанията на пострадалия Б.Т. и
неговата съпруга свид.А.Ф..Първият съд не е дал отговор на въпроса защо не е
възприел показанията на посочените свидетели като анализ липсва,а само
преразказ и констатация,че са в семейна връзка.
Всъщност семейна връзка е налице и между обвиняемия и свид.Б. Б.,но
показанията на последната са възприети,въпреки че тя не е очевидец на
случилото се,а преразказва споделеното й не от мъжа й/обвиняемия С. Б./,а от
детето й Д.,който обяснил случката по следния начин:“Когато е дошъл Б. е
казал на сина ми Д. „аз докога ще се разправям с тебе и тръгва да го удари, със
заплаха“. С. в този момент застава пред детето и казва „защо се разправяш с
детето“. Б. хваща за тениската С. и в момента, в който С. хваща ръцете на Б. и
6

просто му ги пуска, Б. тръгва да го удря втори път С. се мърда и Б. залита от
самия удар, бил е с чехли в последствие разбирам и е паднал на бордюра.
След това С. подава ръка на Б., за да се изправи, но Б. отказва завърта се и
става веднага след случилото се и изпраща И.а дъщеря си, да му донесе
бухалката от вкъщи. И.а донася бухалката, Б. тръгва към С. с бухалката и му
казва „това пред децата трябва да се случва“ и я хвърля на земята. В този
момент е дошъл И. Ш. полицая, който беше в залата и ги разтървава, за да не
се карат“.Два основни момента в този преразказ дават основание на въззивния
съд да ги определи за недостоверни.На първо място-по отношение на
описания механизъм на причиняване на телесната повреда- „Б. тръгва да го
удря втори път, С. се мърда и Б. залита от самия удар, бил е с чехли в
последствие разбирам и е паднал на бордюра“.Така описаният механизъм
обаче напълно се различава от установения от вещото лице на базата на
изготвената съдебно-медицинска експертиза,в която в.л Ч. констатира падане
върху терена с отведена настрани ръка и изправена назад длан,но освен
причиненото счупване,са констатирани и повърхностни охлузвания в областта
на лявата лакътна изпъкналост и в горната част на седалището вляво,като
вещото лице изрично при разпита му в съдебното производство е заявил,че
падането е назад,а не напред.
Друг факт споменат в показанията на свид.Б.,представляващи преразказ на
споделеното й от детето Д.,е наличието на бухалка,каквато всъщност нито е
установена,нито се сочи в гласните доказателства.За такава бухалка не
информира и свид.Ш.,който се е появил именно в този момент,според нейните
показания.На следващо място не може да не бъде отбелязан факта,че тази
информация свид.Б. е получила от сина си,но не и от мъжа си,който е
участник в конфликта.Според заявеното от нея,тя не е разговаряла с мъжа си
за случая-обяснима е причината за липсата на такъв разговор,докато
обвиняемият е бил в болнично заведение,но не и след това. Свид.Б. определя
Б.Т. като конфликтна личност,но не с такива отрицателни данни е
охарактеризиран същия от полицейския служител-свид.Ш.,който е съсед и на
двамата и сочи,че никога не е виждал нито единия,нито другия в конфликтна
ситуация.
Ето защо,изграждайки фактическа обстановка върху показания на свидетел
неочевидец,които показания освен това са в пълно противоречие с
безспорната съдебно-медицинска експертиза ,установяваща механизма на
причиняване на телесната повреда,в случая е важно падането назад,районният
съд е достигнал до неправилни правни изводи.
И ако показанията на полицейските служители Л.М. и Е.Д. не съдържат
съществена за казуса информация,то показанията на полицейския служител –
свид.В.В.Ч. съдържат един съществен факт,който отново е останал
незабелязан от районния съд,а именно посоченото от този свидетел,че в
качеството му на оперативен дежурен на 02 РУ при ОДМВР-Б. с оглед
изясняването на ситуацията е провел разговор по телефона с обвиняемия С.
7

Б.,след като е разбрал,че е закаран в болница“Пулс“ и С. му казал,че той е
блъснал Б..Свидетелят обяснява и причината за задаването на този въпрос-
определянето на лицето,което следва да бъде задържано.
Проверяваният съд всъщност е игнорирал показанията на основните
свидетели очевидци-пострадалия Б.Т. и неговата съпруга-Л. Ф..И не е имал
никакво основание да стори това,тъй като показанията на свид.Ф. и
показанията на пострадалия са напълно последователни,липсват вътрешни
противоречия и съответно не влизат в противоречие едни с други,нито пък
противоречат на събрания доказателствен материал.Описаното от двамата
свидетели като механизъм на причиняване на телесното увреждане-блъскане
от страна на обвиняемия като следва да бъде отбелязано,че блъскането е със
сила ,предвид на обстоятелството,че пострадалият тежи около 110кг,падане в
резултат на това блъскане върху твърд терен и подпиране на ръката,напълно
кореспондират с установеното в съдебно-медицинската експертиза и
заявеното от вещото лице в съдебното следствие.Тези показания са и в
съответствие с посоченото от свид.В.Ч.,на който обвиняемият е заявил,че той
е блъснал Б.Т..Тези показания не могат да бъдат игнорирани и с оглед
показанията на свид.Ш.,тъй като последният става свидетел на разправия
между тях,но не и нападение от страна на свид.Б.Т..Въпреки,че вече е бил
блъснат от обвиняемия,не е имало от страна на пострадалия ответна реакция
на удар и сбИ.е.Това поведение на пострадалия също е основание да бъдат
възприети показанията му,че той е искал да бъде разрешен конфликта
добронамарено,а не с бой.
Обвиняемият не дава обяснения в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд,въпреки,че два пъти му е предоставена такава
възможност-в началото и в края на съдебното следствие.Такива обяснения не
дава и пред въззивния съд.Само за пълнота на изложението,въззивният съд
намира за необходимо да отбележи,че той е дал подробни обяснения в
присъствието на защитник на етап досъдебно производство.След запознаване
с тях,въззивният съд констатира,че същите противоречат изцяло на
възприетия от този съд доказателствен материал,поради което ги определя за
защитни.Същевременно е невъзможна тяхната проверка с провеждането на
очни ставки,предвид на поддържаната от обвиняемия позиция,че не желае да
участва в провеждането на очни ставки и заявената от същия категоричност на
нежелание да дава обяснения в хода на образуваното съдебно производство.
При тези сериозни отклонения от анализа ,извършен от
първоинстанционния съд и при разлики в установената фактическа
обстановка по делото,въззивният съд достигна до различен от направения от
първоинстанционния съд извод,а именно, че поведението на обвиняемия С. Б.
Б. осъществява от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.133,ал.1във вр. с чл.129,ал.2 от НК по начина,по който е описано и в
постановлението на РП-Б..А именно,на 04.10.2023г. около 16.00 часа в гр. Б.,
пред блок № 213 в ж.к. “Е.“ чрез блъскане с две ръце на тялото на Б.З.Т. ,от
8

което последният загубил равновесие и последвало падане с подпиране на
лявата му ръка,причинил по непредпазливост на същия средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване в ладиевидната кост от китковите кости на
лява гривнена става, довела до трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник/ръка/ за около 3 – 4 месеца.
От обективна страна безспорно установена е причинената средна телесна
повреда на пострадалия Т., изразяваща се в счупване в ладиевидната кост от
китковите кости на лява гривнена става, довела до трайно затруднение в
движението на ляв горен крайник/ръка/ за около 3 – 4 месеца.Установен е и
механизма на причиняване на тази телесна повреда-блъскане с две ръце на
тялото на Б.Т. от страна на обвиняемия,след като преди това двамата се
хванали за блузите,в резултат на което блъскане ,пострадалият е загубил
равновесие и е последвало падане с подпиране на лявата ръка,в резултат на
което е последвало счупване в ладиевидната кост от китковите кости на лява
гривнена става.Най-честият механизъм на счупване на ладиевидната кост е
при падане с отведен горен крайник и изправена назад длан.Като директна
връзка между дланта и предмишницата, ладиевидната кост поема голяма част
от компресивните сили,което причинява нейното счупване.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /под формата
на небрежност/, тъй като С. Б. не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.В съзнанието
на обвиняемия не са намерили отражение представи,че в резултат на
блъскането на пострадалия е възможно настъпването на съставомерните
последици на извършеното от него деяние , но е могъл и е бил длъжен , с оглед
възрастта на обвиняемия /51г/ и с оглед на обстоятелството,че последният е
бил обут с джапанки, като е имал обективна възможност да предвиди, че
същите могат да настъпят.
Обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. За да се
приложи разпоредбата на чл.78а НК е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки: деецът да е пълнолетно лице, за престъплението да се
предвижда наказание “Лишаване от свобода” до три години или по-леко
наказание (когато деянието е умишлено) или наказание “Лишаване от свобода
до 5 години или по-леко наказание (когато деянието е непредпазливо),лицето
да не е било осъждано за престъпление от общ характер,лицето да не е било
освобождавано от наказателна отговорност,причинените от деянието
имуществени вреди да са възстановени. Липсата на която и да било от
посочените предпоставки е пречка за приложението на чл.78а НК. При
наличието на тези предпоставки обаче приложението на чл.78а е
задължително.
В казуса съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за
приложението на чл.78а НК-за извършеното от обвиняемия деяние
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до 1 година или
„пробация“. Обвиняемият е пълнолетно лице.С. Б. не е осъждан за
9

престъпление от общ характер,освобождаван е от наказателна отговорност,но
е заплатил наложената му глоба още през 2010г,поради което липсва пречка
отново да бъде приложен чл.78а от НК.От деянието няма причинени
имуществени вреди.
Наказанието „глоба“ съдът определи в минималния размер,предвиден в
разпоредбата на чл.78а от НК,отчитайки чистото съдебно минало на
обвиняемия,липсата на други противообществени прояви,мотива за
извършване на деянието-възникнали пререкания между децата,довели до
сблъсък между родителите,отчете и последващите този конфликт
събития,довели до причиняване на телесни увреди и на обвиняемия,които
обаче стоят извън поведението на пострадалия Б.Т..Ето защо,въззивният съд
намери,че „глоба“ в размер от 1000 лева е справедливият размер на
наказанието за този обвиняем.
Предвид изхода от делото-признаване на обвиняемия за виновен,то
последният следва да заплати направените по делото разноски ,всички на етап
досъдебно производство в размер на 636.68 лева по сметка на ОД на МВР-
Б.,представляващи изплатено възнаграждение на вещото лице по основната и
допълнителна съдебно-медицински експертизи.
В този смисъл,окръжният съд отмени решението на районната инстанция и
постанови ново,с което призна обвиняемият за виновен и на осн.
чл.378,ал.4,т.1 от НПК и чл.78а от НК освободи обвиняемия С. Б. Б. от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000лева,както и на осн. чл.189,ал.3 от НПК го осъди да
заплати направените по делото разноски.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
По горните мотиви ОС- Б. постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
10

Номер на акта:	310
Дата:	8 октомври 2025 г. (в сила от 8 октомври 2025 г.)
Съдия:	Божана Манасиева

Дело:	20251200600812
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 юли 2025 г.

Решение по ВНАХД №812/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите