РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110202393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Нира бус“ ООД срещу Наказателно постановление № 23-
0001103/07.12.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация"-
Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3000,00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Счита се за незаконосъобразен и съставения АУАН, поради несъответствие с разпоредбите
на чл.40, ал.3 и чл.42, т.5 от ЗАНН. Изтъква, че връченото му копие от акта е напълно
нечетливо, с което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че наказващият орган не се
е произнесъл по преписката в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и че не е издирил
надлежно приложимата законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена. Поддържа се,
че не е посочено ясно коя разпоредба е нарушена с деянието, а съмнението в тази връзка е
довело до незаконосъобразност на наказателното постановление. В условията на
евентуалност са изложени доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, евентуално да намали
размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна също не се представлява в съдебно заседание. Представено е
единствено придружаващо преписката писмо с изложено становище за неоснователност на
1
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство, съобразно чл.37 от Закона за правната
помощ.
След като разгледа наличните по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател притежавало Лиценз на Общността № 0654 за
международен обществен превоз на пътници.
На 19.07.2020г. с автобус марка „Сетра" с рег. № В 8008 НР, собственост на
дружеството, бил извършен случаен обществен превоз на пътници.
За извършения превоз, осъществен от водача Р. Д. Ск., бил издаден Пътен лист
№2373/19.07.2020г. Посоченият водач притежавал удостоверение за психологическа годност
№386597, издадено на 07.04.2017г., но срокът му на валидност бил до 07.04.2020г.
На 21.09.2020г. в РД „Автомобилна администрация" -Варна от св.Й. Р. Й.-ст.
инспектор била извършена комплексна проверка на превозвача „Нира бус" ООД, в хода на
която изложените обстоятелства били установени.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване
на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало
водача Р. Ск., който не отговаря на изискванията на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвП- не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на
Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, да управлява МПС от категория М 3 -автобус марка
„Сетра" с рег.№ В 8008 НР, с който е извършен случаен превоз на пътници.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството; бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 07.12.2020г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на
чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства- от разпита на свидетеля Й. Р. Й., както и приобщените от
преписката писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна- наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение,
2
поради което се явява и процесуално допустима.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314,
ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата
отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като
при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното към
писменото становище копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването
на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Неспазването на
срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй
като същият е възприеман еднозначно в съдебната практика като инструктивен.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за наличие на съществено
процесуално нарушение, тъй като актът е подписан само от един свидетел. Действително
съставянето на АУАН само в присъствие на един свидетел, е процесуално нарушение, но
същото не е от категорията на съществените такива и не съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Съдът не намира основания да се съгласи и с възраженията, че връченото копие от
акта на жалбоподателя е нечетливо, което го е затруднило да възприеме съдържанието му.
Процесното копие, макар и бледо, позволява установяването на неговото съдържание. При
съставянето на акта освен това е присъствал управителя на дружеството, който го е
подписал, удостоверявайки, че се е запознал със съдържанието му.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
Съобразно визираното в разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните
преводачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и
чл.12б,ал.1. от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата.
Санкционираното дружество има качеството „превозвач" по смисъла на §1, т.5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си
на юридическо лице, регистрирано като търговец - ООД, извършва обществен превоз на
пътници с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз
на Общността за международен обществен превоз на пътници № 0654.
В това си качество същото е имало задължение да осъществява превозите само с
водачи, които отговарят на изискванията по чл.7а, ал.2 от ЗАвП, между които е и
изискването за психологическа годност.
3
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана
на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП, предвиждащ специална санкция за лице, което
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, произтича от нормата
на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон.
По силата на чл. 152, ал.1,т.2,б."б" от ЗДвП, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. Според чл.5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл.36, ал.2 от с.н. след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност . При тази нормативна уредба е видно, че
съответствието на водача с изискванията за психологическа годност се удостоверява
единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото Справка в Регистър за психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване е видно, че водачът Р.
Ск. не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като
притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл много преди извършването
на процесния превоз, поради което и нарушението правилно е квалифицирано като такова
по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП.
Съдът намира за неоснователни доводите, че не е посочена нарушената норма, а само
тази, определяща размера на съответното наказание. Касае се за разпоредба, съдържаща
както диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция.
Наказанието е наложено във фиксирания в закона размер, като за съда не съществува
възможност за индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена.
Доводите, касаещи особената епидемиологична обстановка в страната, не могат да
обусловят различен извод, тъй като това би означавало всички извършени през този период
4
подобни нарушения да бъдат счетени за маловажни. Не следва да бъдат взети предвид
твърденията, че е възникнала неотложна необходимост от извършването на превоза от този
водач, защото поради сложната обстановка част от персонала е бил освободен, а някои от
водачите са били болни, тъй като в тази насока не са представени никакви доказателства.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно е
констатирал наличието на процесното административно нарушение, надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно
наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.
Независимо от изхода на делото, съдът намира, че не следва да се уважава искането
на въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, тъй
като делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а
депозираното писмено становище е подписано не от юрисконсулт, а от директора на РД
„АА"-Варна и следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0001103/07.12.2020r. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация"-Варна, с което на „Нира бус" ООД,
ЕИК:*********, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 3000.00 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5