О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
гр.
Перник, 25.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 25.10.2019 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 530 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.
Н.П. ***, процесуален представител на К.Г.Д., с ЕГН: **********, Р.Д.Д., с
ЕГН: **********, А.Т.М., с ЕГН: **********, Л.А.М., с ЕГН: ********** и С.Г.Д.,
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, срещу Определение № 2502
от 17.06.2019 г. постановено по гр. дело № 68 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г., с което съдът е
прекратил производството по делото, като
моли за неговата отмяна.
Окръжен съд Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба рег. № 351 от
07.01.2019 г. от К.Г.Д.,
Р.Д.Д., А.Т.М., Л.А.М. и С.Г.Д., с искане съдът да
постановите решение, съгласно което да се приеме за установено,
че ответницата Е.В.В. не е
собственик на поземлен имот № 5326 с площ от 180 кв. м. част от УПИ I -
5324,5325, 5326 от кв. 244 по рег, план на гр. Перник с площ от
532 кв.м. и не е собственик на сградата построена в поземлен имот № 5326, която по наши измервания
е застроена върху площ от 60 кв.м. и се състояща се от дюкян, етаж над дюкяна и тавански етаж.
С Разпореждане
от 08.01.2019 г. съдът е указал на ищцовата страна да впише исковата молба,
както и да внесе 4% д.т. върху данъчната оценка на имотите.
С искова молба – уточнение от 19.02.2019
г. ищцовата страна уточнила
исковата си претенция по следния начин: съдът да
постановите решение, съгласно което да приеме
за установено, че ищците са собственици на 180/532
идеални части от УПИ I - 5324,5325, 5326 от кв. 244 по per, план на гр.
Перник с площ от 532 кв.м., който
имот съгласно КККР на гр. Перник е ПИ с идентификатор 55871.505.712. при
съседи: 55871.505.722.
55871.505.711. 55871.505.710. 55871.505.713. 55871.505.714, както и да приеме
за установено, че ищците са
собственици на полумасивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 60.00 кв.м.,
състоящо се от дюкян, етаж над дюкяна и тавански етаж, който имот е придобит по давност от
наследодателя им Д.Т.Г., което жилище се намира в сграда с идентификатор
55871.505.712.1. съгласно КККР на гр. Перник,
както и да приеме за установено че ищците са собственици по давностно владение
на сграда от един етаж със
застроена площ от 30 кв.м., находяща се в дъното на ПИ № 5326, част от УПИ I - 5324,5325, 5326 от кв.
244 по peг., план на гр. Перник,
а съгласно КККР на гр. Перник този имот е с
идентификатор 55871.505.712.3, както и да
осъди ответницата Е.В.В., да им предаде владението на 180/532 ид.
части от гореописания УПИ.
Предявен е
и иск да бъде прогласена недействителността на съдебната
делбата между К. А. М. и В. А. М. осъществена по гр. дело № 1194 по описа за
1977 г. на Районен съд Перник относно дворно урегулирано място цялото от 300
кв.м. съставляващо по плана на гр. Перник имот с планоснимачен № 3434 в квартал
38 с построената върху него двуетажна жилищна сграда с мазе, както и да бъдат
отменени НА
№ 59, том I-ви, рег. № 453, Нот. дело № 44/ 2018 г. и НА № 140,
том II-ри, рег. № 2208 дело 267/ 2018 г.
С Разпореждане от 22.02.2019 г. Районният съд е разпоредил преписи от
исковата молба, молбата уточнение и доказателствата към тях да се изпратят на
ответницата за отговор по реда на чл. 131 от ГПК. В законоустановения срок
постъпил отговор от ответницата чрез процесуалния й представител адв. И.В. ***.
В подадения отговор е направено
възражение, че предявеният иск за собственост по чл. 108 от ЗС е недопустим,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 214 от ГПК ищецът може да премине от
установителен иск към осъдителен и обратно, но съществуването едновременно на
двата иска е недопустимо. Наведени са доводи, че както отрицателният
установителен иск, така и положителния установителен иск по отношение на
собствеността върху изградените постройки, индивидуализирани в двете искови молби
са недопустими, тъй като вещите са погинали. Оспорва всеки един от предявените
искове, както с първоначалната, така и с допълнителната искова молба. Моли да
бъдат отхвърлени всеки един от съединените искове. С отговора ответникът е
направил искане по реда на чл.
219, ал. 1 от ГПК да бъдат конституирани като трети лица помагачи конкретно
посочени с адрес и ЕГН лица праводатели
на ответницата по нотариални актове, въз основа, на които последната се
легитимира като собственик.
След постъпване на отговора с
Разпореждане от 27.03.2019 г. Районният съд е оставил без движение
производството по делото, като е указал на ищците: 1. Да конкретизират и
уточнят 5-те съединени иска; 2. Да изразят становище по оспорването за
недопустимост на иска по чл. 108 от ЗС, с оглед паралелния иск; 3. Да изразят
становище по оспорването за недопустимост на иска с оглед погиването на вещта;
4. Да посочат правен интерес от водене на отрицателен установителен иск; 5. Да
посочат материален интерес за предявяване на отрицателен установителен иск и 6.
Да изразят становище по възражението за неоснователност.
С молба от 15.04.2019 г. ищцовата страна
е заявила, че поддържа изцяло предявените с искова молба – уточнение от
19.02.2019 г. искове.
С ново Разпореждане от 16.04.2019 г.,
съдът е указал препис от тази молба да се изпрати на ответниците, които в
едноседмичен срок да изразят становище.
В указаният на страната едноседмичен
срок, процесуалния представител на ответницата е заявил, че в отговора на
исковата молба е взел ясни и точни възражения по допустимостта на предявените с
исковата молба – уточнение от 19.02.2019 г. и продължава да поддържа изложените
там доводи и съображения. С Определение № 2502
от 17.06.2019 г. Районният
съд е прекратил производството по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва частично да се отмени по следните съображения:
Районният съд е констатирал наличието на нередовности на
исковата молба и е дал указания за отстраняването им, което е сторено с
приложените молби. С тях ищците са отстранили всички нередности, констатирани
от Районния съд. С уточнителните молби ищците са формулирали достатъчно ясен
петитум, различен от първоначалния такъв.
За да прекрати производството по делото
първоинстанционният съд е изложил и
съображения, че е недопустимо след подаване на исковата молба ищецът да
предявява нови искове под формата на уточнения. Приел е, че: исковете чл. 108 ЗС и по чл. 124 ГПК не са предявени с първоначалната искова молба, че е недопустимо в хода
на производството ищецът да предявява нови искове, че съда е длъжен да се произнесе по допустимостта, след предявяване
на исковете, че
е недопустимо и изменение на иска по чл. 214 ГПК от положителен установителен с
ревандикационен, към отрицателен установителен.
Няма пречка няколко иска да се предявяват с един или няколко последващи
документа – една или няколко искови молби. Видът на молбата (дали е искова)
следва от съдържанието й, а не от нейното заглавие. От значение е моментът на
подаване на исковата молба. Правото на ищеца по чл. 210 ГПК да предяви няколко
иска може да бъде упражнено до момента, в който съдът се произнесе с
определение по допустимостта на иска, като приеме иска за разглеждане и
разпореди изпращане на преписи от исковата молба на ответника. (в този смисъл
Решение № 306 от 23.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 132/2012 г., I г. о., ГК). Въз основа на Разпореждане от 22.02.2019
г. може да се направи извода, че първоинстанционният съд е приел, че исковата
молба отговаря на изискванията на чл. 129
от ГПК и че предявените искове са процесуално допустими. Ако Районният съд е считал, че предявените искове са недопустими е следвало съгласно чл. 130 от ГПК да върне исковата молба, а
не да постанови препис от същата да се връчи на ответника и му се даде
възможност да представи отговор по същата.
Горното налага извода, че първоинстанционния
съд е сезиран с иск по чл. 108 от ЗС и иск да бъде
прогласена недействителността на съдебната делбата между К. А. М. и В. А. М.
осъществена по гр. дело № 1194 по описа за 1977 г. на Районен съд Перник,
поради което постановеното определение в тази му част е незаконосъобразно и
следва да се отмени. При продължаване на съдопроизводствените действия
Районният съд следва да се произнесе и по искането на ответницата по реда на чл.
219, ал. 1 от ГПК да бъдат конституирани трети лица помагачи.
Относно прекратяване на производството
по отношение на сградите настоящият състав на съда счита същото за правилно и
законосъобразно по следните съображения:
В молбата от
19.02.2019 г. ищците са уточнили, че предявените искове са по чл. 124
от ГПК и по чл.
108 от ЗС касаещи едни и същи сгради и имот. Такова правно основание е,
разбира се абсурдно, доколкото основните принципи на процесуалното право
изключват по начало такава взаимовръзка. Предявеният ревандикационен иск
съдържа в себе си имплицитно установяването на една от трите подлежащи на
доказване предпоставки – че ищецът е собственик на вещта, от една страна. От
друга страна предявяването на установителен иск за собственост, когато страната
има на разположение ревандикационен иск, е недопустимо.
В конкретния
случай, следва да се приеме, че съдът е бил сезиран с осъдителен иск.
Основанието за това е тезата, поддържана от ищците, че имота се владее от
ответницата и е необходима съдебна намеса за нейното отстраняване от него. В
този смисъл целта на търсената защита е потвърждаването на едно оспорено от
ответницата право и получаването на титул за неговото принудително
осъществяване.
При така
определеното основание този иск ще следва да бъде преценяван като процесуално
недопустим по отношение на сградите, към деня на постановяване на обжалваното
Определение от първоинстанционния съд. Основанието за такъв извод е проявлението на един факт, настъпил след предявяването
на исковата молба и предизвикал съществена промяна в правната страна на спора -
чл.
235, ал. 3 от ГПК.
Този факт, който
ищците са изтъкнали в молбата си от 19.02.2019 г. и който не е бил оспорен от
ответницата, е събарянето на постройките, които са част от предмет на спора.
Напълно ирелевантен за спора е начина, по който е станало това – правомерно или
не – важното е само, че вещта е погинала.
Съдът не може да признае или отрече правото на собственост, респективно нейното
предаване на ищците върху вещ, която не съществува реално в гражданския оборот.
От гледна точка на ищците това означава липса на интерес от воденето на този
иск. Липсата на правен интерес пък е абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на осъдителен иск по чл. 108 от ЗС.
По изложените съображения Окръжен съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 2502 от 17.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 68
по описа на Районен съд Перник за 2019 г., с което е прекратено производството
по делото в частта, с която се иска да бъде осъдена
ответницата Е.В.В., с ЕГН: **********, да предаде на К.Г.Д., с ЕГН: **********, Р.Д.Д., с
ЕГН: **********, А.Т.М., с ЕГН: **********, Л.А.М., с ЕГН: ********** и С.Г.Д.,
с ЕГН: ********** владението
на 180/532 ид. части от УПИ I - 5324,5325, 5326 от кв. 244 по рег. план на гр.
Перник с площ от 532 кв.м., който
имот съгласно КККР на гр. Перник е ПИ с идентификатор 55871.505.712. при
съседи: 55871.505.722.
55871.505.711. 55871.505.710. 55871.505.713. 55871.505.714, както и в частта, с
която е прекратено производството по делото по иск да бъде
прогласена недействителността на съдебната делбата между К. А. М. и В. А. М.
осъществена по гр. дело № 1194 по описа за 1977 г. на Районен съд Перник.
ПОТВЪРЖДАВА
Определението в останалата му част.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА Районен съд Перник,
същия състав, за извършване на следващи процесуални действия..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС с частна жалба в едномесечен срок от датата на уведомяване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:__________________
ЧЛЕНОВЕ: 1.__________________
2.__________________