№ 36
гр. Котел, 26.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Б.а
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
Сложи за разглеждане докладваното от Йовка Ж. Б.а Гражданско дело №
20222210100050 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Д. В. М., неред. призован, явява се лично и се представлява от
адвокат Милена Б. от АК **;
Ответницата М. ХР. Ч., ред. призована, не се явява и не изпраща
представител;
По даване ход на делото:
Адв. Б.: Да се даде ход на делото. Получила съм призовката на
14.04.2022 г.
Ищецът : Да се даде ход на делото, въпреки нередовното призоваване.
Съдът следва да даде ход на делото по следните съображения : По
делото не е върнат отрязъкът от призовката за днешното съдебно заседание,
изпратен на адвокат Б., но следва да се зачете становището на ищеца и на
неговия пълномощник. Ответницата е редовно призована и не се явява и не
сочи уважителни причини за това. Ръководен от гореизложените
съображения,
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Б.: Уважаема госпожо Председател, поддържаме исковата молба и
твърденията, изложени в нея. Поддържаме и доказателствата към исковата
молба и доказателствените искания. В днешното съдебно заседание
представям и моля да приемете като доказателства по делото допълнително и
следните документи: 5 броя фискални бонове за закупуване дрехи и обувки на
децата от бащата; един превозен билет за закупени дърва за огрев от бащата
1
за отопление на къщата, в която живеят бащата и децата; 8 броя фискални
бонове за закупена храна и напитки от бащата за децата; 3 броя рецепти,
респективно 4 броя фискални бонове за закупени лекарства от бащата на
децата. Допълнително представям и моля да приемете като доказателства по
делото - писмо от НОИ от 08.04.2022 г., с което се представя информация, че
да се осъществи обменна информация чрез тяхната информационна система с
белгийския осигурителен институт, за което сте ни издали съдебно
удостоверение, трябва да се представи допълнително или белгийски
осигурителен номер на майката, или адрес на пребиваване на майката в
Белгия, или копие от трудов договор на майката, и в тази връзка към писмото
от НОИ предоставям и моя молба от 14.04.2022 г. и обратна разписка от
същата за това, че е получена от НОИ, от която става ясно, че съм
предоставила допълнително на НОИ адрес за пребиваване на майката в
Брюксел към ноември месец 2021 г., тъй като тогава ни е бил известен адреса
на майката, адрес за пребиваване на майката в Брюксел и телефон за контакт
с нея. Моля да приемете тези доказателства. Последно като писмени
доказателства представям данни от КНСБ, които са оторизирани от държавата
да извършват изследване на издръжката за живот в България, като тези данни
касаят цените и необходимата заплата за издръжка към месец декември 2021
г., от които данни се вижда, че двама работещи родители в едно семейство с
едно дете, всеки от тях трябва да получава 1331 лева, или двамата общо 2662
лева за осигуряване на социално приемлив начин на живот, което означава, че
средно за всеки член от семейството се пада издръжка в размер на 887 лева
месечно. Към момента няма да соча други писмени доказателства.
Поддържам доказателствените искания, отразени в исковата молба, за разпит
на свидетели, които водим в днешното съдебно заседание. Нямам възражение
по проекта за доклад и моля същия да се приеме.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на бащата Д..
Бащата Д.М. КАЗА: Аз се грижа за децата, откакто са родени. Аз
пристигнах в България на 14.11.2021г., тъй като случката е следната.
Предполагам само, не мога да го потвърдя напълно, но тя имаше връзка с
неин клиент и няколко дена, 10 – 15 дена преди събитието, тя не просто
поиска от мен, но ми каза на рождения си ден, който е на 23.11.2021 г., че
иска да излезе с клиента си, защото ù е бил купил подарък - обеца на пъпа, и
2
искал да я заведе на суши бар. След това ние влязохме в пререкание с нея и с
две думи, тя изобщо не се съобразяваше с мен, нито с децата. Тя никога не се
е съобразявала с децата. Аз съм присъствал на разговори между нея с децата и
въпроса към нея е един и същ – защо не се занимава с децата и защо не ги
изкарва да се разходят заедно, тя винаги е уморена, винаги заета. Тези
разговори с мен и нея бяха в продължение на доста дълги години, аз лично
съм я питал на няколко пъти - защо не се интересува от децата, защо не им
обръща внимание, а тя винаги ми е отговаряла, че точно по този начин си
изразява обичта към тях. Тя просто е отчуждена от семейството си, винаги
замислена, просто децата не са ù били никога приоритет в живота. Големият
ми син Д., мисля, че знае с какво се занимава майка му и мисля, че се
стресира, защото е на 12 години, скоро ще прави 13. Той сам беше ми казал,
че е чул наш разговор с майка му, когато той е бил зад вратата, когато майка
му ми е казала, че за 1500 лева няма да се прибере в България да живее, ще
проституира там, но няма да се прибере в България. Тя работи като
компаньонка, но на витрина. Аз дори мога да Ви покажа и снимки, дори има
и клиенти на улицата, които минават оттам и си споделят при коя е влязъл,
какви екстри им правят, какво е отношението към клиентите и всичко. Има
много материал. Дори М. Б. преди 3 – 4 години направи филм и дори има 2 –
3 кадъра с нея, в която тя лично посреща М. Б., снимков материал имам. Тя
проституцията в Белгия не е точно легална, защото ги водят компаньонки, а
не проститутки, без предоставяне на сексуални услуги. Дори това беше и
филма на М. Б. Европа как си затваря очите за това нещо. По принцип
компаньонката е да изпие питие с клиент и колкото се може повече оборот да
остави в заведението даденият клиент, това е идеята, но клиента вече ако си
поиска и тя може да отиде да си легне с него, но при заплащане естествено, но
там само по документи се води така, те иначе са си на витрината.
Лицемерието на Европа е това. Ние живеехме в Брюксел, като нейният реален
чист доход в края на месеца беше над 15 000 евро за нея, като тя си плащаше
по 250 евро на ден за витрината и печалбата остава за нея. По принцип тя
издържаше семейството в Белгия, а аз се грижих за децата ни, все пак някой
трябваше да ги събуди, да ги закара на училище, след което да ги прибере,
нахрани, да им се изперат дрехите, да ги посрещне от училище, да се
занимава с тях и основно това го правих аз. Тя осигуряваше нашия наем и
всички разходи, които са ни били необходими да живеем в Белгия, а
3
остатъкът от парите мисля, че ги харчеше за екстри по нея : силиконови гърди
скъпи, силикон в устните, скъпи маркови бутикови дрехи. Не мога да кажа,
че и ние не сме се обличали добре, но по – голямата част от средствата си тя
влагаше в себе си, за да има визия на витрината. Малката ни дъщеря е доста
малка и мисля, че не възприема още какво се случва, но големият ми син Д.,
след като разбра, той ме попита преди 1 или 2 години, когато ни чу разговора
с нея, тогава ми каза, че не иска да я вижда майка си повече, а аз тогава го
попитах дали знае какво означава думата и той ми каза, че знае какво значи
думата, защото я е чувал от филмите по телевизията и тогава той ми сподели,
че иска да остане с мен. Той дори когато беше малък синът ни, се случи така,
че тя ни изгони с него и живяхме във Варна 60 дена без нея, тя тогава
поддържаше връзка с полицай и ме изгони директно с детето. Те децата
изобщо не са привързани към майка си. Мога да кажа за децата, че откакто се
прибрахме в България, децата са много по-весели и по-спокойни. Ходят на
училище и добре се вписаха в училище и двамата, като малката ми дъщеря
имаше малък проблем в училище заради езика, но вече влезе в час. Ние
откакто се прибрахме в България, аз лично не знам майка им да си е идвала в
България, може и да си е идвала на почивки, но аз лично не знам. В началото,
когато се прибрахме, тя ми писа по вайбър, че иска да чуе само дъщеря си,
защото в Белгия имаше един случай, когато тя каза на големия ми син Д., че
той повече майка няма, защото тогава те влязоха в пререкания с нея и аз ги
чух, когато синът ми ù каза: „Това ще продължава ли с твоите глупости, аз
помня когато бях на 4 години, когато ни изгони с баща ни и отидохме във
Варна без теб. Ти няма ли да се спреш“, след което тя му отговори „Коя съм
аз на теб, че ми говориш така.“, а той ù отговори „Ти не си ми никаква“, а тя
тогава му отговори „Щом не съм ти никаква, ти майка нямаш.“ След като ние
като се прибрахме в България, тя в продължение на 4 – 5 дена търсеше само
дъщеря ми по вайбър, но и тя не искаше да говори изобщо с нея. На въпроса
от дъщеря ми „Ти нали каза че ме обичаш, защо ме изостави“, тя отговори
„Аз някое лято ще се прибера в България и ще те вземе“. Оттогава няма
никакъв контакт между нея и децата. По Коледа мисля, че беше изпратила
някакъв багаж, който бях забравил при нея и с багажа им беше изпратила два
шоколада, а на големия ми син прати един ваучер за „Нинтендо“, за една
електронна игра, и това беше само, дори мисля, че след Коледа дойдоха тези
неща. Аз, когато си тръгнах, ù зададох въпроса дали смята, че има задължение
4
да плаща някаква издръжка на тези деца, а тя само ми отговори, че тя няма да
изостави децата. Казах ù тогава, че аз не съм човекът, който ще ù определя
някаква цифра за издръжка, но тя само ми отговори, че няма да изостави
децата, но не е пращала нищо на децата, само два шоколада. Въпросът дали
децата търсят майка си ми го зададе бащата на майка им преди няколко дена.
Мога да кажа, че децата изобщо не търсят майка си. Аз на децата съм им
забранил да се говори лошо за майката, забранил съм да се говори всичко
лошо за нея, защото съм им споделял на децата, че не знам в какво състояние
е майка им и че ако говорим нещо лошо за нея, после всичко това, ще се
връща на нас, това редовно им го казвам. Те избягват да говорят за нея,
изобщо не искат да говорят за нея. Аз сега работя като ****** и имам
възможност да се грижа за децата и имам достатъчно свободно време да се
грижа за децата. При отглеждането на децата ми помагат моята майка, брат
ми, баща ми и снаха ми, като брат ми и снаха ми живеят отделно, а с майка
ми и баща ми сме постоянно заедно, тъй като живеем в две отделни
постройки, но в един общ двор. От страна на родителите на М. само дядо им
търси децата, баба им не ги търси. Те по-скоро майката и дъщерята си държат
скрити козове в ръцете и едната знае нещо за другата и обратно. Баща ù на М.
постоянно идва да вижда децата, той работи и носи каквото може и той е
единственият, който поддържа връзката между двете семейства. Децата, както
казах, се чувстват много добре в България, вече си имат приятелска среда,
успяха да се впишат добре, постоянно са на гости, постоянно са на двора,
събират се с другите деца, играят си и така. Те със сигурност могат да
направят разлика между живота в България, който водят, и този в Белгия, тъй
като аз постоянно им задавам въпроса дали можем да направим разлика.
Големият ми син изобщо не иска да споменава повече за Белгия, там начинът
на живот е просто друг. Децата са просто много доволни, че се върнахме в
България и са много щастливи. Конкретните ми планове за извеждане на
децата извън територията на България са в смисъл такъв, че когато имаме
възможност и можем да си го позволим, можем да отидем на море до Турция
или Гърция с децата, също така смятам да запиша сина ми в музикалното
училище, а те ходят доста често на фестивали и турнета в чужбина. С майка
им на децата, когато тръгвах, проведох един разговор и тя тогава накара
малката ни дъщеря да влезе при нея в спалнята и тогава я чух, когато ù казва
„Остани при мене, ще те запиша на балет и на курсове по пиано“, детето
5
обаче отказа и ù каза, че тръгва с мен за България, след което М. ми каза така
„За да не травмирам децата и да ги разделям, оставам ги да тръгнат с теб“ и
децата тръгнаха с мен. След което, след 15 дни, тя ми изпрати документите от
училището и беше ми попитала тогава дали ще може лятото да дойде до
България, за да вземе Р. в Белгия по време на ваканция. Тя постоянно говори
само за Р., за Д. не. Аз доста години съм в Белгия и знам какъв е живота в
Белгия и ù казах така „Не знам с какъв човек ще живееш, защото когато
отидете в Белгия на границата, трябва да я узаконят, страшно е там. Тъй като
когато става въпрос за България, може да си вземеш детето и да го караш,
където си поискаш, на планина, на море, навсякъде, където искаш, никакъв
проблем нямаш от моя страна, но в Белгия не, там просто е страшно“. Мисля,
че М. може би има травма от детството, тъй като когато ни изгони с Д. за 2
месеца и ние живеехме във Варна, майка ù на М. я заплаши тогава да се
прибере при семейството си, защото в противен случай ще каже на баща ù с
какво се занимава и какво работи в Белгия и тя тогава се прибра вкъщи и 5
дена беше се заключила в спалнята, не искаше да излиза и не се появи
никъде, като на петия ден излезе и ми каза, че иска да ù помогна и да я
закарам на психиатър, защото усещала, че има някакъв проблем. Сподели ми,
че правила глупости и не може да се спре, просто това нещо е по-силно от нея
и не може да се контролира, като аз тогава ù казах, че когато е готова, мога да
ù помогна с каквото мога, но така и във времето не се случи, защото се бяха
успокоили нещата и така си остана, но бях готов да ù помогна.
Съдът ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад на делото за
окончателен.
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото приложените с исковата
молба, писмени доказателства – заверени преписи от: удостоверение за
раждане на Д. Д. М., издадено на 24.04.2017 г., въз основа на акт за раждане
№ ***** г.; удостоверение за раждане на Р. Д.а М.а, издадено на 24.04.2017 г.,
въз основа на акт за раждане № ****** г.; паспорт на Д. Д. М., издаден на
12.08.2020 г., въз основа на паспорт № ******; паспорт на Р. Д.а М.а, издаден
на 30.04.2020 г., въз основа на паспорт № ******; трудов договор № ******
г., сключен на 08.12.2021 г. между „Валентино ИЗ“ ЕООД и Д. В. М.;
декларация издадена на 26.01.2022 г. от Д. В. М., ЕГН **********, за това, че
М. ХР. Ч. с ЕГН ********** не живее на постоянния си адрес в България –
******, както и че Д. В. М. няма информация за нейния актуален адрес в
6
Белгия, както и служебно изисканите от съда – пълна справка от НБДН за
лицата Д. В. М. с ЕГН **********, М.Х. Ч. с ЕГН **********, Р. Д.а М.а с
ЕГН ********** и Д. Д. М. с ЕГН **********.
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешното съдебно
заседание, писмени доказателства – заверени преписи от: 5 броя фискални
бонове за закупуване дрехи и обувки; един превозен билет за закупени дърва
за огрев; 8 броя фискални бонове за закупена храна и напитки; 3 броя
рецепти, респективно 4 броя фискални бонове за закупени лекарства; писмо
от НОИ до адв. М.Д. Б. с изх. № ******/08.04.2022 г.; молба за предоставяне
на справка от адв. Б. от 14.04.2022 г. и обратна разписка от същата за това, че
е получена от НОИ; данни от КНСБ, касаещи цените и необходимата заплата
за издръжка към месец декември 2021 г. за територията ма Република
България.
Съдът ИЗВИКА в съдебната зала водените от ищеца двама свидетели и
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА им:
Х. А. Ч., български гражданин, със средно образование, работи като
******, неосъждан, постоянен адрес ****** лична карта № ******, издадена
на ****** г. от МВР **, баща на ответницата;
Я. Н. Х., български гражданин, с висше образование, работи като
******, неосъждан, постоянен адрес ******, лична карта № ******, издадена
на ****** г. от МВР ****, без дела и родство със страните.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само
истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага
наказание лишаване от свобода до пет години, на основание чл. 290 от НК,
след което отстрани свидетеля Я. Х. от съдебната зала.
Разпитаният по делото свидетел Х. Ч., КАЗА: Аз съм баща на
ответницата. Желая да свидетелствам. Знам за тяхната раздяла, но не знам
защо са се разделели. Тя ми се обади ноември месец, че са се разделили вече
с Д. и че той се е върнал с децата в България да живее. Не знам какви са им
били взаимоотношенията помежду им, докато са живели заедно. Те си знаят.
Той Д. живее с нея. Аз не знам дали е добра или лоша майка. Виждам се с
децата, но не съм ги разпитвал нищо за майка им, само поддържам отношения
с тях като дядо. Аз ги обичам като свои внуци. Не знам дали майка им ги
търси. Аз се чух с нея само когато те се прибраха в България и оттогава, от
7
ноември месец, нито съм я чувал, нито съм я търсил.
Адв. Б.: Знаете ли към настоящия момент, къде се намира дъщеря Ви?
Свидетелят: Не. Знам само, че се намира в Белгия, но точно къде не
знам.
Адв. Б.: Можете ли да ни кажете с какво се занимава Вашата дъщеря в
Белгия?
Свидетелят: Аз научих от Д. с какво се занимава в Белгия.
Адв. Б.: Тя поддържа ли връзка с майка си?
Свидетелят: Не мога да кажа.
Адв. Б.: А Вашата съпруга поддържа ли връзка с децата?
Свидетелят: Не, тя не поддържа връзка с децата. Ние с моята съпруга не
сме в добри отношение и не знам дали търси децата, иначе живеем заедно в
една къща.
Въпрос на съда: Вие мислите ли, че Д. може да се грижи добре за
децата?
Свидетелят: Досега щом се грижи за тях, мисля, че може да се грижи и
според мен, е добър баща. Няма нещо, което да ме притеснява в него. Аз
познавам неговите родители и неговите близки, аз съм спокоен, когато децата
са при тях и нямам притеснения, когато са с тях.
Със съгласието на страните, съдът освободи свидетеля Х. Ч. от
съдебната зала.
Разпитаният по делото свидетел Я. Х., КАЗА:
Адв. Б.: От кога познавате М.Х. и Д.М.?
Свидетелят: Д. го познавам от доста години, може би от 2000 година, а
М. от самото начало на тяхната връзка.
Адв. Б.: Какви впечатления имате от тях като родители, и имате ли
изобщо някакви впечатление от тях като родители? Имали ли сте контакти с
тях, срещали ли сте се през последните години с тях? Какви са те като хора?
Свидетелят: В периода, когато си бяха в България, неговото отношение
към децата беше коренно различно от нейното. Децата бяха постоянно при
него. Аз съм родом от Котел, но живея и работя в **** и събота и неделя си
идвам и в периода когато съм тук, излизаме заедно. Отношението, което съм
8
виждал от него към децата, няма нищо общо с нейното, нея дори не съм я
забелязала да обръща внимание на децата, става въпрос, тя да излиза сама с
децата и да им обръща внимание като майка. Тя е доста по-затворена от Д.
като човек и факта, че тя не е тук, бих казал, че това говори само по себе си тя
какъв човек е.
Адв. Б.: Вие излизали ли сте заедно с нея? Примерно вечер да седнете
някъде?
Свидетелят: Не, нямам такъв спомен. По никакви конкретни теми не
сме разговаряли с нея, общи приказки само.
Адв. Б.: А кога последно я видяхте?
Свидетелят: Може би миналата година, лятото. Може би преди
пандемията.
Адв. Б.: Кога беше последната Ви среща заедно с тях, само с бащата ли
беше, заедно ли бяха?
Свидетелят: Аз, когато съм ходил у тях, тя стои в другата стая и си
върши друга работа, а ние с Д. сме в друга стая с децата.
Адв. Б.: Тя как се държи с децата, били ли сте свидетел, виждали ли сте
нейното отношение към децата и как се държи с тях?
Свидетелят: Децата съм забелязал, че я избягват, търсят повече баща си.
Не търсят майка си, което е доста странно. Дори ако се направи забележка на
децата, те отиват постоянно при баща си. Само това, че съм ги забелязал как
децата са постоянно при баща си и търсят само него, говори само по себе си,
тя какъв човек е.
Адв. Б.: А сега виждали ли сте децата, откакто са се върнали?
Свидетелят: Да.
Адв. Б.: Как се грижи бащата към тях?
Свидетелят: Добре се грижи, той винаги се е грижил добре за тях.
Въпрос на съда: Как са децата в момента, да са подтиснати от нещо?
Свидетелят: Децата са спокойни, според мен не са подтиснати, пред мен
не са говорили за майка си и аз не съм ги питал за нея. Изобщо темата за
майката пред децата отсъства, и аз също не съм разговарял за нея. Децата на
100% са доволни, че са тук в България. Те са ми съобщавали лично, че са
9
били доста затворени в Белгия, но тук свободата, която имат, е повече и тук
се чувстват много по-свободни. Те тук са много по-добре, защото и баба им и
дядо им са тук също. Смятам, че вече свикнаха и с училището тук.
Адв. Б.: Те всяко лято ли си идваха от Белгия? Знаете ли дали всяко
лято са прекарвали в България с децата или не?
Свидетелят: Аз доколкото имам спомен, те всяко лято се прибираха в
България.
Въпрос на съда: На каква подкрепа разчита Д. при отглеждането на
децата?
Свидетелят: Той им осигурява всичко необходимо. Той живее с майка
си и баща си заедно и може да разчита на тяхната помощ, когато е
необходимо, разбира се.
Съдът освободи свидетеля Я. Х. от съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на детето Д.. Съдът прецени, че
детето не следва да бъде изслушано в съдебната зала, поради което разпореди
изслушването му да се проведе в кабинета на съдията-докладчик. Детето се
доведе в кабинета и съдът пристъпи към изслушването му в присъствието на
социалния работник В. Б.. Съдът прецени, че по време на изслушването не
следва да присъстват родителите и техните адвокати.
Детето Д. Д. М. КАЗА: Свикнах в България, аз съм 5 клас, нямах
проблем с езика тук в България. Нямах проблем в училище, аз учих само до 4
клас в Белгия и тази година започнах 5 клас, но за кратко. Доволен съм, че се
върнах в България. Аз винаги съм искал да се приберем. Не ми беше много
добре там в Белгия, аз не познавам този град, аз съм си оттук и обичам Котел,
а там само на училище и вкъщи. Ние в Белгия учихме дистанционно и затова
се бяхме прибрали в Котел, защото беше края на годината и сега съм доволен,
че сме тук вече. Сестра ми също е доволна, че се прибрахме в България,
защото и тя иска да си играе с приятели навън. Класна в училище ми е П. К..
Любим предмет ми е изобразителното изкуство. По изобразително ми
преподава З. С. Д.а. Аз правя оригами, но не мога да рисувам, но обработвам
неща. Най-труден предмет не мога да кажа кой ми е. Аз в Белгия учих
френски език, знам го и мога да говоря. Тук сме по-спокойни в Котел и имаме
всичко необходимо. С майка ми не се чуваме и не я търсим. Аз не искам да я
търся, защото аз никога не съм живял с нея. Ние бяхме там заедно, но тя не ни
10
обръщаше никакво внимание. Не знам дали ни обича, но аз не искам да живея
с нея. Аз не бих отишъл с нея дори и да се прибере обратно. Аз не искам да
съм с нея по никакъв случай, тя изобщо не ме е гледала, тя не ни е обръщала
внимание на мен и Р.. Тя, според мен, не е добра майка. Аз не бих си
променил отношенията към нея, ако се върне при нас. Р. може да си промени
мнението към нея, но аз не бих ù простил. Ако се съберат отново с тати, аз
бих искал да живея със сестра ми, баща ми, баба ми и дядо ми, но не и с нея.
Аз познавам баба си от страна на майка ми, но не мога да се сетя коя е, а само
си спомням, че като малък ми бяха казали да ù викам баба Хи. Аз от 8 - 9
години не съм я виждал. От ноември месец, откакто сме в България, аз баба
Хи не съм я виждал, но с дядо се виждаме постоянно. Баба ми – на баща ми
майката, се казва Панайотка. С баба и дядо живеем заедно. Сега не е един от
най-топлите месеци, но последно бяхме в **, а наскоро бяхме на пикник в
гората и брахме леорда. Аз не искам нищо да се променя в живота ми, искам
да си остане такъв какъвто е. Не искам да се връщам в Белгия, искам да си
останем в Котел. Аз лятото ще се местя в музикалното училище. Искам с
народни танци да кандидатствам, засега. Тренирам, ритам топка. Като се
стопли, ще ходим да ритаме на стадиона, по принцип се опитвам да правя
мускули. Ние сме обсъждали с баща ми къде да отидем на почивка през
лятото. В Гърция работи чичо ми - брат на тати.
Съдът приключи изслушването на детето Д., след което продължи
съдебното заседание в заседателната зала.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на социалния работник В. Б. от
Дирекция „Социално подпомагане“ Котел.
Социалният работник В. Б., КАЗА: Поддържам социалния доклад.
Във връзка с него мога да кажа, че проведох две срещи с децата и бащата
отделно, като първата ни среща с бащата беше в дома им, като самостоятелни
разговори бяха проведени с Р. и Д. и после общ разговор с тримата. Срещнах
се и с класните ръководители на децата в училище. Срещнах се и с
родителите по майчина линия, тъй като майка им я няма и всичко е написано
в доклада. Защитени са интересите на децата, предоставени са им добри
условия за отглеждане и възпитание. Мога да кажа, че бащата към настоящия
момент полага адекватни грижи, условията, в които живеят, мога да кажа, че
са в много добро състояние, в тях има всичко осигурено за деца на тяхната
11
възраст, обезпечени са с всичко, Д. е бил за кратко време на дистанционно
обучение, като учителите ми споделиха, че бащата непрестанно се интересува
за развитието и на двете деца и когато Д. е бил онлайн, му е осигурил
необходимите материали за обучението.
Адв. Б.: Запозната със социалния доклад, който е изключителен
изчерпателен и подробен. Имам само един единствен въпрос : тъй като е
записано в социалния доклад, че се наблюдава синдром на родителско
отчуждение, въпросът ми към социалния работник е дали счита, че бащата
има принос за отчуждаването на децата от майката или не?
Социалният работник: Не мога да отговоря на този въпрос, защото
лично не съм наблюдавал злонамерени думи или действия от страна на
бащата към майката в мое присъствие, но и двете деца са категорични, че не
желаят среща с майката, и в тази връзка ние се самосезирахме и заведох два
сигнала за синдром за родителско отчуждение и към настоящия момент има
отворена работа с двете деца, като случаите ги водя аз. От ноември месец
2021г децата ползват услугите на психолог. Не смятам, че поне към
настоящия момент бащата има някакъв принос за родителско отчуждение от
страна на децата, това е моето лично мнение.
Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото социалния доклад.
Адв. Б.: Уважаема госпожо Председател, бих искала да изчакаме
известен период от време за отговор от НОИ и все пак да положим усилия,
евентуално да получим информация за реалния доход на майката, за това ще
Ви помоля да отложите делото. Моля да се произнесете по искането ни за
постановяване на привременни мерки.
Ищецът : Заявявам, че намерението ми е да заведа децата на море това
лято в Гърция или в Турция.
С исковата молба е направено искане за постановяване на привременни
мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК. С определението си за насрочване на
делото от 24.03.2022 г., съдът е обявил на страните, че по искането за
привременните мерки съдът ще се произнесе в първото открито съдебно
заседание, като е извел компетентността си по реда на чл. 20 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003. Съдът, след като съобрази събраните до този момент
писмени и гласни доказателства, обясненията на ищеца, дадени по реда на 59
от СК, обясненията на детето Д., както и социалния доклад, поддържан от
12
изготвилия го социален работник, намира, че е в интерес на децата до
приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, упражняването на
родителските права да се възложи на бащата, при когото да бъде и
местоживеенето им.
При определяне на издръжката на този етап, съдът следва да съобрази
доходите на бащата, които към този момент възлизат на 1000 лева, според
представения от него трудов договор, и тъй като липсват данни за доходите
на майката, за която се установи, че живее и се предполага, че работи в
Белгия, то съдът следва да приеме, че тя реализира доход не по-нисък от
минималната работна заплата в Кралство Белгия, която по данни от Евростат
е 1600 евро (3200 лева). Съдът приема че необходимата сума за издръжка на
детето Д. е 700 лева, а на детето Р. 500 лева, по-голямата част от които следва
да се възложат на майката, тъй като тя не е ангажирана пряко и
непосредствено с отглеждането и възпитанието на децата. От издръжката,
необходима за детето Д., в тежест на майката, следва да се възложи плащане
на 600 лева, а от издръжката, необходима за детето Р., в тежест на майката
следва да се възложи плащане на издръжка в размер на 500 лева. Тъй като в
исковата молба за детето Д. се претендира издръжка в размер на 500.00 лева,
съдът не може да присъди повече от това, с което е сезиран. Издръжката
следва да се присъди с начален момент от подаване на исковата молба от
03.02.2022 г. до приключване на делото с влязло в сила съдебен акт.
Съдът следва да разреши на бащата да изведа децата без съгласието на
майката за един месец до Гърция или Турция по негова преценка.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Определя местоживеенето на децата Д. Д. М., ЕГН **********, и Р. Д.а
М.а, ЕГН **********, на адреса на бащата Д. В. М., ЕГН **********, който
към момента е *********, до приключване на делото в влязъл в сила съдебен
акт.
Предоставя на Д. В. М., ЕГН **********, *********, упражняването на
родителските права спрямо децата Д. Д. М., ЕГН **********, и Р. Д.а М.а,
ЕГН **********, до приключване на делото в влязъл в сила съдебен акт.
Осъжда М. ХР. Ч., ЕГН **********, г*******, да заплаща на Д. В. М.,
ЕГН **********, *********, като баща и законен представител на
13
малолетното дете Д. Д. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
500.00 (петстотин) лева, считано от 03.02.2022г до приключване на делото с
влязъл в сила съдебен акт.
Осъжда М. ХР. Ч., ЕГН **********, г*******, да заплаща на Д. В. М.,
ЕГН **********, *********, като баща и законен представител на
малолетното дете Р. Д.а М.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
500.00 (петстотин) лева, считано от 03.02.2022г до приключване на делото с
влязъл в сила съдебен акт.
Разрешава на бащата Д. В. М., ЕГН **********, *********, да изведе
децата Д. Д. М., ЕГН **********, и Р. Д.а М.а, ЕГН **********, извън
границите на Република България без съгласие на майката М. ХР. Ч., ЕГН
**********, г*******, за един месец до Република Гърция и Република
Турция, като настоящото определение замества съгласието на майката М. ХР.
Ч., ЕГН **********, г*******, до приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението за привременни мерки не подлежи на обжалване.
Съдът не следва да приключва делото в днешното съдебно заседание,
тъй като от страна на ищеца се направи искане за събиране на нови
доказателства, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.06.2022 г. в 11:45 ч., за която
дата и час ищецът да се счита за редовно призован лично, а ответницата
призована при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Адв. Б.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола на посочената
от мен електронна поща.
Да се изпрати препис от протокола на заявената от адв. Б. електронна
поща, след като бъде изготвен.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:05
ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
14