№ 465
гр. Плевен, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201248 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р-007381/20.06.2025 г. на
НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ ЗА ОБЛАСТИТЕ РУСЕ,
СИЛИСТРА, РАЗГРАД И ТЪРГОВИЩЕ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.РУСЕ, към
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, на
основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено
нарушение по чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 ЗЗП.
Санкционираното юридическо лице - „***“ ЕАД-СОФИЯ
/„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита,
че същото е неправилно. Изтъква, че не отговаря на истината, че
ДРУЖЕСТВОТО е представило невярна и подвеждаща информация, тъй като
въпросът, поставен в т. 3 от Част ІІІ е свързан с § 1, т.1 от ДР на ЗПК, където е
дадена легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за
потребителя" и че Законодателят предвижда, че застрахователната премия
(цената на застраховката) е разход по кредита, само когато сключването на
застрахователен договор е задължително условие за получаване на кредита. В
този смисъл счита, че няма противоречие с обстоятелството, че в Част II, т.7 от
СЕФ, е налице информация за застраховка, която кредиторът финансира с
кредита, а в Част III, т.3 е посочено че застраховката не е задължително
условие за получаване на кредит, защото ако потребителят откаже
застраховка, това само ще промени общия размер на кредита, но не и неговите
1
параметри (лихва, ГПР, срок). Отбелязва, че наред с това, в чл.19 от типовите
Договори на ДРУЖЕСТВОТО е уговорено изрично, че застраховката не е
задължително условие за сключването на договора за кредит. Също така
счита, че не са събрани доказателства за фактическия състав на нелоялна
заблуждаваща търговска практика, като в тази връзка изтъква, че липсват
доказателства, че служител на ДРУЖЕСТВОТО е заявил, че сключването на
застрахователен договор е задължително, а същевременно – процесната
проверка е извършена чрез „скрит клиент“ и липсва реално пазарно
поведение, а в случай, че служител на ДРУЖЕСТВОТО евентуално е
подходил агресивно, предлагайки допълнителна услуга, това не лишава
потребителя от възможността да се откаже от договора за застраховка във
всеки момент, без това да оказва въздействие върху договора за кредит. На
тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ
ЗА ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД И ТЪРГОВИЩЕ СЪС
СЕДАЛИЩЕ ГР.РУСЕ, към ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“
при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се
явява. Депозирано е подробно писмено становище по неоснователността на
подадената жалба, с отправено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
007381/27.02.2025г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител
на „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** /л.32 от делото/. Съставен е във връзка с
извършена проверка на 06.12.2024 г. в офис с адрес гр. ПЛЕВЕН, бул. „***“
№6 /съставен Констативен Протокол №***/06.12.2024г./, като е изяснено, че
на 18.11.24г. в КЗП е постъпила жалба с вх.№ С-03-5687 относно сключени
договори за потребителски кредит № ***/09.01.24г. и № ***/16.07.24г„ за
които жалбоподателката твърди, че са с високи лихви и са с включени
застраховки, от които не може да се възползва; касае се за лице, което е на 74
години, с размер на дохода й от пенсия - 580,00 лв., което лице посочва, че
застраховките са включени без нейно съгласие, както и че по единия договор
трябва да върне сумата на застраховката в двоен размер, а по другия - повече
от двойно; към жалбата са приложени копия на договори за потребителски
кредит № ***/09.01.24г. и № ***/16.07.24г. и сертификати за застраховки
„Защита 66+“. Във връзка с изложеното в жалбата, на 06.12.24г. е извършена
2
проверка в клон ПЛЕВЕН, бул. “***“ № 6, стопанисван от „***“ ЕАД, като
преди легитимиране на инспекторите, е направено запитване за отпускане на
потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за погасяване - 12
месеца. Предоставена е информация в писмена форма, чрез Стандартен
европейски формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита - 2 295,08
лв. /при заявен от инспекторите - 2000 лв./; срок - 12 месеца, размер на вноска
- 236,23 лв.; обща дължима сума - 2 834,79 лв. В Част III. „Разходи по кредита:
в т.3. „Изисква ли се за получаване на кредита или за получаването му при
конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за:
застраховка, свързан с договора за кредит или друг договор за допълнителна
услуга“ е попълнено: „НЕ“, което обаче не отговаря на истината. След
прегледа на СЕФ е установено, че в Част II.T.7. е включен пакет „*** пакет 3
кредит +сметка – 175,20лв.“ и „*** пакет 3 кредит сметка - 119,88 лв.“, които
пакети не са заявени от инспекторите, а са включени задължително от
кредитора, в общия размер на кредита, като по тази причина общият размер на
кредита е 2 295,08 лв. вместо - заявения 2 000 лв. На тази основа, направен е
извода, че на 06.12.2024г. в гр.ПЛЕВЕН, ДРУЖЕСТВОТО използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от него
информация в СЕФ, Част III. „Разходи по кредита“, т.3., че не се изисква за
получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани
условия, задължително сключване на договор за застраховка, свързана с
договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга - е невярна и
подвеждаща. В този смисъл, прието е, че „***” ЕАД прилага нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предложение I -
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща – нарушение по
чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 ЗЗП. При съставяне на АУАН, възражения
не били направени. Такива постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН,
като ДРУЖЕСТВОТО развило по същество идентични съображения с тези,
изложени в жалбата, с която е сезиран Съдът.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган,
респ. – направените възражения били преценени като неоснователни. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
/две хиляди лева/, на основание чл.210а ал.1 от Закона за защита на
потребителите, за извършено нарушение по чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д
ал.1 ЗЗП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.125, л.210
- 212 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство, не разкрива пороци при
неговото провеждане /а впрочем, не се и навеждат възражения в тази насока/,
поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се
явява формално законосъобразно.
3
Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и
писмени доказателства /л.121 – 124, л.139 – 153, л.177 – 187, л.220, л.234 – 242
от делото/. Показанията на свидетелите Н. и К., Съдът преценява като
непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по
делото писмени доказателства и по-конкретно – оригинали и преписи на
Констативен Протокол №***/06.12.2024г., СЕФ за предоставяне на
информация за потребителски кредити от „***“, потребителска жалба вх.№ С-
03-5687/18.11.24г., Договор за потребителски кредит № ***/16.07.24г.,
Договори за потребителски кредит № ***/09.01.24г. От тези доказателствени
източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен
начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че чл.68в ЗЗП забранява нелоялните
търговски практики, а съобразно чл.68г ал.4 ЗЗП, „Нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.“. На
свой ред, чл.68д ал.1 ЗЗП съдържа легална дефиниция в кои случаи
търговската практика е заблуждаваща - “Търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или
е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той
не би взел без използването на търговската практика.“. Видно е, че
споменатите правни разпоредби, очертават законова забрана за търговеца,
наред с другото, да упражнява такава търговска практика, при която,
посредством невярна /и следователно – подвеждаща/ информация, се поражда
или би могло да се породи заблуждение у средния потребител, дори в
случаите, когато представената информация е фактически точна, като по този
начин е взето или би могло да бъде взето търговско решение, което средният
потребител не би взел, без използването на тази търговска практика – която по
смисъла на Закона, е нелоялна, заблуждаваща и забранена да бъде прилагана.
В процесната жалба се навеждат съображения, че ДРУЖЕСТВОТО не е
представило невярна информация, тъй като поставеният в т. 3 от Част ІІІ
въпрос е свързан с § 1, т.1 от ДР на ЗПК, където е дадена легална дефиниция
на понятието "Общ разход по кредита за потребителя" и че Законодателят
предвижда, че застрахователната премия (цената на застраховката) е разход по
кредита, само когато сключването на застрахователен договор е задължително
условие за получаване на кредита; в този смисъл се счита, че няма
противоречие, че в Част II, т.7 от СЕФ е налице информация за застраховка,
която кредиторът финансира с кредита, а в Част III, т.3 е посочено че
застраховката не е задължително условие за получаване на кредит, защото ако
4
потребителят откаже застраховка - това само ще промени общия размер на
кредита, но не и неговите параметри (лихва, ГПР, срок); отбелязва се, че в чл.
19 от типовите Договори на ДРУЖЕСТВОТО е уговорено изрично, че
застраховката не е задължително условие за сключването на договора за
кредит. Тези съображения, разбира се, съответстват на интересите на
ДРУЖЕСТВОТО, но от една страна, не почиват на точния смисъл на
законовите разпоредби, цитирани по-горе, а от друга – се опровергават от
конкретните обстоятелства на случая. Отново следва да бъде подчертано -
преди легитимиране на инспекторите на КЗП, е направено запитване за
отпускане на потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв. със срок за
погасяване - 12 месеца и от страна на ДРУЖЕСТВОТО е предоставена
информация в писмена форма, чрез Стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
както следва: общ размер на кредита - 2 295,08 лв. /при заявен от
инспекторите - 2000 лв./. Без знание от страна на инспекторите - и без
разяснение от страна на служителя на ДРУЖЕСТВОТО - директно са
приложени пакет „*** пакет 3 кредит +сметка – 175,20лв.“ и „*** пакет 3
кредит сметка - 119,88 лв.“, които застрахователни пакети не са заявени, но
пък са включени задължително от кредитора, в общия размер на кредита, като
по тази причина общият размер на кредита е 2 295,08 лв., вместо – заявения в
размер на 2 000 лв. Поставя се въпроса – каква е предоставената в случая
информация от страна на ДРУЖЕСТВОТО, ако не невярна и подвеждаща, при
положение, че автоматично се включват застрахователни пакети, без дори да
са поискани от потребителя, а още повече – и без негово знание? Въпросът е
риторичен, а отговорът – самоочевиден, като следва да бъде специално
подчертано, че е ирелевантно, че в случая се касае за проверка, извършена
чрез „скрит клиент“ /че липсва „реално“ пазарно поведение/, а позоваването
на легалната дефиниция на с § 1, т.1 от ДР на ЗПК, е явно некоректно, защото
сключването на договора за услуга /застраховка/, в случая очевидно се явява
задължително условие за получаване на кредита, щом кредиторът включва
застраховката автоматично, без знанието на потребителя. Наличието на
невярна и подвеждаща информация може да бъде основание всеки потребител
/вместо – инспекторите, както е в процесния случай/ да вземе решение да
сключи договор за потребителски кредит, което не би взел, без прилагането на
практиката – и Съдът намира, че съвсем не е необходимо да бъде увреден
„реален“ клиент, с „реално“ пазарно поведение. Без значение е и дали се касае
за евентуално агресивно търговско поведение от страна на отделен служител
на ДРУЖЕСТВОТО, тъй като от една страна – се касае именно за служител на
„***“ ЕАД, който действа от името и за сметка на това дружество, а от друга
страна – изцяло вътрешен проблем на ДРУЖЕСТВОТО е, да упражнява
необходимия контрол, да предоставя необходимите напътствия и обучения на
своите служители, респ. – не може да се позовава на евентуалната
некомпетентност/агресивно търговско поведение, от тяхна страна. Не на
последно място, ирелевантно е и това, че потребителят не е лишен от
възможността да се откаже от договора за застраховка във всеки момент, без
5
това да оказва въздействие върху договора за кредит, защото заблуждаващата
нелоялна търговска практика се изразява в предоставянето на невярна и
подвеждаща информация в СЕФ, че не се изисква задължително сключване на
договор за застраховка, а в действителност - кредиторът я включва без
знанието на потребителя и без заявено желание от негова страна в общия
размер на кредита, т.е. прилагането на тази нелоялна търговска практика е
независимо от евентуалните последващи способи за отстраняване на
негативните последици от нейното прилагане, защото тя така или иначе, има
за резултат /или е възможно да има за резултат/ вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел, без използването на
търговската практика.
Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия на
време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО е извършило нарушението по
чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 ЗЗП, за което е ангажирана отговорността
му – и това нарушение, се явява доказано по несъмнен начин. Поради това,
правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.210а ЗЗП – имуществена санкция в
размер на 2000 лева. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение,
което е извършено за първи път, правилно нейният размер е определен в
самия минимум – 2000 лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан.
Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за
нарушение по чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 ЗЗП, а наред с това, както
правилно е отбелязано в обжалваното НП – търговецът стопанисва обекти на
територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на обществените
отношения, се явява широк. Наред с това, следва да бъде подчертано, че в
конкретния случай, имуществена санкция в размер на 2000 лева, от гледна
точка на осъществяваната от търговеца дейност, нито е несъразмерна, нито –
непропорционална.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер – 150 лева – съответства на фактическата и
правна сложност на случая, и размера на материалния интерес. Ето защо и на
основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК,
следва да бъде осъдено „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по АНД №1248/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-
007381/20.06.2025 г. на НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ ЗА
ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД И ТЪРГОВИЩЕ СЪС
СЕДАЛИЩЕ ГР.РУСЕ, към ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“
при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на „***“ ЕАД-
СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
/две хиляди лева/, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите,
за извършено нарушение по чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 ЗЗП.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** да заплати на КОМИСИЯ
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 150 лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№1248/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7