РЕШЕНИЕ
№ 1411
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Стойнов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №
20243110111218 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от И. Н. Й., ЕГН
**********, гр. В., ж.к. „В.В.“ № ***, вх. ****, ет. ****, ап. ****, с която срещу ****„Б. И.“
****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., бул. „Д. Б. № ****, е
предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от
934,60 лв. /деветстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17 945,41 лева,
за периода от 16.06.2023 г. до 07.11.2023 г., на основание чл. 429 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът И. Н. Й. твърди, че с Решение № 781 от 08.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 14516/2023 г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да му заплати
сума в размер на 17 945,41 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска – 08.11.2023 г. до окончателното и изплащане. Счита, че застрахователят дължи на
́
увреденото лице обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за
претърпените вреди, което е в размер на 934,60 лв., за периода от 16.06.2023 г. до 07.11.2023
г. – от датата на уведомяване на застрахователя до деня преди депозиране на исковата молба
по гр.д. № 14516/2023 г. на ВРС. Моли за осъждането на застрахователя за тази сума и за
присъждане на разноски.
Ответникът ****„Б. ****“ **** подава отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се доводи, че претенцията е
обхваната със сила на присъдено нещо във връзка с влязъл в сила съдебен акт - Решение №
781 от 08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 14516/2023 г. по описа на ВРС. Счита, че
обезщетение за забава не се дължи, доколкото не била отправена претенция към
застрахователя. Евентуално сочи, че на 16.06.2023 г. е уведомен за събитието, но е изискал
документи, които не са били представени, поради което и срокът не е започнал да тече.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
1
поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представеното свидетелство за регистрация се установява, че ищецът е вписан
като собственик на лек автомобил „М. **** ****“, рег. № *****. Представен е опис на щета
от 16.06.2023 г., от който са видни приети от застрахователя увреждания по автомобила.
От влязлото в сила Решение № 781 от 08.03.2024 г. по гр.д. № 14516/2023 г. на ВРС се
установява, че между страните е проведено съдебно производство, по което ответникът ****
„**** ***“ **** е осъден да заплати на ищеца И. Н. Й. сумата от 17 945,41 лв., обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди по „М. **** ***“, рег. №***** причинени от
водача на лек автомобил марка „П. ****“ с рег. № *****, застрахован при ответника по
застраховка „Г. от.т“, ПТП на 16.06.2023 г. в гр. В., заедно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2023 г. до окончателното изплащане, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за забава, квалифициран по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като претенцията е във връзка със забавено изпълнение на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение, поради което е във връзка с чл. 429 КЗ.
Няма спор, че между страните се е развило и е приключило съдебно производство по
гр.д. № 14516/2023 г. по описа на ВРС, по което съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца сумата от 17 945,41 лв. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /08.11.2023 г./.
Следва да се зачетат последиците от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по това дело. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът
е следвало да докаже основанието и размера на претендираното обезщетение за забава,
както и изпадането в забава на ответника да заплати тази сума за исковия период. В тежест
на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати
дължимото обезщетение за забава, в случай, че ищецът докаже, че същото се дължи и е
изискуемо.
Спорният въпрос между страните е дължи ли се обезщетение за забава за процесния
период от 16.06.2023 г. /датата на ПТП и уведомяване на застрахователя/ до 07.11.2023 г.
/датата предхождаща подаването на исковата молба за главницата/ в претендирания от
ищеца размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема, че
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за вреди за собствената си забава.
В тази връзка възраженията на ответника, сочещи друг период на изпадането му в
забава, са неоснователни.
2
От датата на уведомяването на застрахователя за събитието /16.06.2023 г./ до момента
на предявяване на иска срещу застрахователя за заплащане на обезщетение /07.11.2023 г./ се
дължи обезщетение за забава, което следва да бъде определено върху общият размер на
дължимото застрахователно обезщетение, а именно сумата от 17 945,41 лв., като се вземе
предвид, че за същата сума е налице СПН между страните, че е окончателния размер на
дължимото застрахователно обезщетение и е присъдено заплащането на законна лихва от
датата на подаване на исковата молба. Застрахователят е бил длъжен да изплати целият
размер на обезщетението още при остойностяване на щетата. За този период (16.06.2023 г.
до 07.11.2023 г.) се дължи обезщетение, което е в размера на претендираните 934,60 лв.
(изчислено с лихвен калкулатор). В този смисъл предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице произнасяне по
претенцията за лихва със съдебното решение по гр.д. № 14516/2023 г. Със съдебния акт е
присъдена законна лихва върху обезщетението за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Със СПН не е обхванат периода преди
предявяване на иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството в размер на 50
лв. държавна такса и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, за които са представени
списък с разноски и доказателства за плащане. Възражението за прекомерност от страна на
ответника е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за ВАР. Ответникът е станал причина за
образуване на делото, доколкото не е заплатил дължимото обезщетение за забава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** „**** ****“ ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н Л., бул. „Д. Б.“ № *****, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Й., ЕГН **********, гр. В., ж.к.
„В. В.“ № *****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, сумата от 934,60 лв. /деветстотин тридесет и
четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава за
периода от 16.06.2023 г. до 07.11.2023 г. в размер на законната лихва върху сумата от
17 945,41 лева, определена като обезщетение за претърпени имуществени вреди по
„М.*********“, рег. № *****, причинени от водача на лек автомобил марка „****“ с рег. №
*****, застрахован при ответника по застраховка „Г. о.“, ПТП на 16.06.2023 г. в гр. В., на
основание чл. 429 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ****„Б. ****“ ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н Л., бул. „Д. Б.“ № *****, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Й., ЕГН **********, гр. В., ж.к. „В.
В.“ № *****, вх. ****, ет. ****, ап. *****, сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/,
представляваща сторени от ищеца разноски в производството за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочената с исковата молба
банкова сметка с титуляр адв. Й. А. с IBAN *****
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3
4