Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 29.05.2019г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и шести март 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 1944 по
описа за 2018 година
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.422 и чл.415 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено вземане
на ищеца „Теленор България”ЕАД против Г.Я.П. ***, за което са се снабдили със
заповед по ч.гр.д.№ 6591/2017г. на Районен съд- Стара Загора, за дължима сума в
размер от 56,25лева - главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, като
първоначално претендират заплащане на 939,71лева неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата.
Впоследствие внасят уточнение за
размера на претендираната неустойка –до размер на 176,34лева, което съдът е
приел. Молят за присъждане на направените по двете дела разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен
отговор, в който ответникът оспорва претенцията за заплащане на неустойка като
прекомерна. Заявява, че е извършил плащане на сума от 100лева по претенцията.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител, като е получено писмено становище, в което
поддържат исковата молба, а по отношение на претенцията за неустойка – 3 х
8,79лева по програма Резерв с отстъпка за номер 0893/666958 и 3х49,99лева за
програма Web &Talk 49,99лева за номер
0884/710924 – или общо до размера на 176,34лева.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не взема становище в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна
обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6591/2017г.
по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение
№ 4215/06.12.2017г., по силата на която ответникът в настоящото производство Г.Я.П.
е осъден да заплати на ищеца „Теленор БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата 995,96лв. главница –
произтичащо от неизпълнено задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 05.12.2015г. съгласно фактура № **********/10.08.2016г. и 6,96лва
мораторна лихва от 26.08.2016г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.12.2017г. до изплащане на вземането, както и 205,12лева
разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от ответника за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В предвидения в чл.415,ал.1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск против длъжника по отношение на
главницата, в размер на 56,25лева и осъдителен иск за неустойка от 939,71лева.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена, с оглед на конкретните твърдения на
страните.
В случая не се спори, че между страните е
възникнало облигационно отношение по сключения договор за предоставяне на GSM услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска
за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква
задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
За
да бъде основателен искът за реално изпълнение, следва ищецът да докаже, освен
сключването на договора, и изпълнението на собствените си задължения,
произтичащи от него. В тежест на ищеца е да
установи твърдените от него факти, както и размера на претенцията си. В настоящия случай, сключването на договора с ответника
е доказано, като по делото са представени доказателства, относно изпълнението
на задължението на ищеца за предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги. Ищецът се позовава на неизпълнение от страна на ответника на
задължението му по договора, по който „Теленор
България»ЕАД е издал крайна фактура №
********** с начислена сума за заплащане от 995,96лева – сбор от незаплатена от
ответника сума в размер на 56,25лева за задълженията по предходните фактурирани
периоди, както и начислена неустойка от 939,71лева за предсрочно прекратяване
на ползваните абонаменти.
В конкретния случай, ответникът оспорва дължимостта на
претендираното вземане. С оглед това оспорване, за ищеца стои разпределението
на доказателствената тежест, а именно – установяване дължимостта на вземането.
Оспорено е задължението по фактура, издадена от ищцовото дружество, като в
производството по оспорването не са ангажирани доказателства от ищеца,
установяващи дължимостта на вземането по процесния договор.
Клаузите за неустойка в случай са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави, за спазването на които съдът е сезиран от особения представител
на ответника с отговора на исковата молба. Според т. 3 от задължителното за
съдилищата ТР 1-2010-ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен
случай, към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и на неизпълнението на задължението, което
обезпечава - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като нормативно закрепен в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД коректив
на недопускане тя да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване
на кредитора (Р 234-2016-III г.о., Р 74-2011-ІV г.о., Р 88-2010-І т.о., Р
702-2008-ІІ т.о., Р 776-2011-IV г.о. и Р 4-2009-I т.о.).
В случая претенцията
за заплащане на неустойка се основава на едностранно предсрочно прекратяване на
договор от ищеца по вина на длъжника, като в договорите за мобилни услуги било
уговорено, че в случай на предсрочното им прекратяване по вина на потребителя,
последният дължал неустойки в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването им до края на уговорения срок на
действието им.
Едностранното прекратяване (включително и автоматично) на действието на
тези договори обаче, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди
изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите договори. С оглед характера на
уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя
(по предоставяне на мобилни услуги по договорите за такива и по предоставяне
ползването на лизинговата вещ по договорите за лизинг) и за периодично
изпълнение на длъжника (за ежемесечно заплащане на мобилните услуги и
лизинговите вноски), това разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение и/или
претендирана/начислена неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни
услуги от мобилния оператор, в размер на всички неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му на действие, излиза извън посочените
функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и
ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя мобилни услуги, което
води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р
193-2016-I т.о.).
Съобразявайки тези присъщи за процесните договорни правоотношения
обстоятелства, съдът намери, че претендираните договорни неустойки излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още
към момента на сключване на процесните договори за мобилни услуги и лизинг
създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо
добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените общи условия - и защото е
неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
Съдът счита, че по отношение на претенцията за главница по представената
фактура същата следва да бъде уважена до размера на търсената сума – до общо 56,25лева
– представените с отговора платежни се отнасят за платени от пълномощник на
ответника – съпругата му Анка Атанасова П. суми към ищцовото дружество, като в
платежните е посочено основание за плащане– вноска за телефон, без посочване на
номер и титуляр на същия.
Съдът счита, че по отношение на главницата установителният иск следва да
бъде уважен. Осъдителният иск за сумата от 176,42лева неустойка следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн.чл.78,ал.1 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска – от
общо 205,12лева по заповедното производство и 255,12лева в настоящото
производство – общо 460,24лева, до размера на 111,26лева разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Я.П. ЕГН **********, адрес ***, настоящ
адрес ***, дължимостта на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********,
седалище и адрес гр.София, ж.к.”Младост
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********, седалище и
адрес гр.София, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА Г.Я.П. ЕГН **********, адрес ***, настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********,
седалище и адрес гр.София, ж.к.”Младост
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :