Решение по адм. дело №506/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. Й. Б., [ЕГН], с адрес гр. С., м. „А. д.“ № ... срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000062/12.07.2025 г. издадена от Г. К. К. - м. а. към ОДМВР - Ямбол, РУ – Елхово, с която на Д. Й. Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден при допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Оспорва се фактическата обстановка с твърдения, че е употребил алкохол от 01.30ч. до 3.30 ч., преди полицейските служители да пристигнат на място; не бил уведомен от горските служители, че ще му бъде извършвана проверка за алкохол; не се намирал на път за обществено ползване; оспорва се компетентността на органа издал заповедта. Счита, че не е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Х., надлежно упълномощена, която поддържа жалбата. Счита, че в конкретния случай приложената ПАМ е несъобразена и с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, а именно с принципа за съразмерност, прогласен и в чл. 6, ал. 2 от АПК. Позовава се на Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. Счита, че е недопустимо за едно и също административно нарушение, да се налагат едновременно и административни санкции, и принудителна административна мярка, което по своята същност представлявало кумулиране на санкции и водело до ограничаване на гарантираното основно право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. В конкретния случай бил нарушен принципа „ne bis in idem“, а именно забрана за кумулирането на процедури по търсене на отговорността по административнонаказателен ред, респективно по реализиране на отговорността по чисто административен път. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

В с.з. административният орган м. а. към ОД на МВР - Ямбол, РУ – Елхово, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.07.2025 г. в 01:40 часа е получено съобщение в ОДЧ на РУ-Елхово с искане за оказване на съдействие на служители на ЮИДП-С., които са установили лице, управляващо МПС в [населено място], [община], като в МПС е намерено сглобено ловно оръжие в лек автомобил, както и че в проверяващите е възникнало съмнение, че лицето е употребило алкохол. Сигнала е предаден от м. о. д. при РУ-Е. А. М., който предава сигнала на Автопатрул №154 в състав: с. на автопатрул Н. С., в. на МПС-Д. М. и с. н.-м. а. Г. К. К. за дейност по КПД.

При пристигане на място около 2.20 ч., видно от докладна записка на м. а. Г. К. К. /л.22/, в [населено място] в непосредствена близост до стопански двор на разклонение на селскостопански път, 6 горски служители били спрели джип черен на цвят с рег.номер [рег. номер]. Установили водача Д. Й. Б., който заявил, че не носи СУМПС. Поканен бил да бъде изпробван за алкохол, при което той отказал, като заявил, че е пил. Поради липса на отдалечен достъп в АИС ПП и липса на бланки АУАН бил съставен в РУ - Елхово същия ден - 12.07.2025 г. Тъй като Б. отказал проба за алкохол на същия бил издаден талон за изследване № 270780 с час 03.45 на 12.07.2025 г., подписан от лицето, в който е отразил, че отказва да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

За констатираното нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП е съставен АУАН Серия GA № 1026382/12.07.2025 г., за това че на 12.07.2025 г.около 01:30 часа [област] общ. Б. в землището на [населено място] по селскостопански път отворен за обществено ползване с посока на движение от язовир "Средецка река" към селскостопански двор на [населено място] с кординати 42.2720874, 26.8652962 Д. Й. Б. управлява собствения си лек автомобил марка “Пух“ 230 модел ГЕ с peг. номер [рег. номер], като отказва проверка с техническо средство ДРЕГЕР 7510 инвентарен номер ARPM-0846, за установяване употребата на алкохол. Издаден талон за изследване номер 270780.

На 12.07.2025 г. м. а. към ОД на МВР - Ямбол, РУ – Елхово издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000062/12.07.2025 г., с която на Д. Й. Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на Б. на 12.07.2025 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 23.07.2025 г.

Към доказателствата по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и НП № 25-0261-000332 от 30.07.2025 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.

По делото за разпитани свидетелите - Г. Е. Р., „Г. с. о. на г. т.“ в ЮИДП – С. и Д. М. М., свидетел по съставяне на АУАН и извършил проверката. В показанията си свидетеля Р. посочва, че : около 00.30 часа в землището на [населено място] забелязали лек автомобил да се движи по полски път за обществено ползване, без светлини и да осветява с прожектор земеделски ниви; със светлинен сигнал спрели автомобила, установили три лица, като между предните две седалки имало и изкарано от калъф и сглобено ловно оръжие; при поискване от лицата на ловни билети, членски карти и разрешително за индивидуален лов за същата местност, нито едно от трите лица не им предоставило документи; колегата му се обадил на тел.: 112 за съдействие от РУ-Елхово; от момента на спирането до момента на идване на полицията, никой не бил напускал мястото на спиране; шофьорът бил в автомобила; при идване на колегите от полицията разбрали, че шофьорът на автомобила се казва Д. Б. и, че пушката е законно притежавана от него; Д. Б. бил поканен за тестване с дрегер за употреба на алкохол, но същия отказал; след отказа, му бил издаден и талон за кръвна проба, да се яви в някоя най-близка поликлиника; за извършената проверка за ловното оръжие, разрешителното за лов, те съставили протокол, в който описали тяхната проверка. Относно мястото, където е спрян автомобила, свидетелят посочва, че е установен на селски път - неасфалтиран, който е от едното село, минава през земеделски ниви, излиза от стопанския двор от селото, в посока другото село; по този път можело да се движат и леки автомобили, и джипове.

Свидетелят М. заявява, че на 11.07.2025 г. застъпили наряд, автопартрул № 154 - той, м. и. Н. С. и м. а. Г. К. К.; на 12.07.2025 г., около 01.30 ч. сутринта, получили сигнал от оперативния дежурен на РУ-Елхово, за оказване съдействие на служители от ЮИДП-С., които са спрели автомобил за проверка с три лица вътре, които превозват оръжие и нямат документ за него, също така и водача няма документ за самоличност; при пристигане на място, след справка, чрез дежурния на РУ-Елхово и системата РСОД, установили самоличността на тримата души, автомобила и оръжията, които били в автомобила, че са собственост на водача; г-н Д. Б. заявил, че той е собственик на автомобила и той е управлявал; нямал документ за самоличност и СУМПС; след покана да бъде тестван за алкохол с Алкотест, г-н Б. казал, че е употребил алкохол и устройството ще покаже наличие на алкохол, поради което отказал пробата; не дал някакъв смислен отговор кога е употребил алкохол.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. директорът на ОДМВР – Ямбол на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Ямбол да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.4 от заповедта е посочено заемащите длъжност „Полицейски инспектор IV-VI степен“ и „Младши полицейски инспектор“ от звената „Териториална полиция“ в структурите на „Охранителна полиция“ при РУ при ОДМВР-Ямбол. Видно от представено удостоверение УРИ 326р-19790/23.10.2025 г., че м. и. Г. К. К., заема д. в г. „О. п.“ към РУ – Елхово. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и съставения АУАН Серия GA № 1026382/12.07.2025 г.на Д. Й. Б..

Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН.

Спорният по делото момент е досежно квалифициране на установеното поведение като неправомерно с оглед мястото на извършването му. Оспорващият твърди, че не е налице нарушение на ЗДвП, тъй като управлението на МПС не е осъществявано по път, отворен за обществено ползване, а на селскостопански път.

Съдът намира за неоснователно това възражението по следните съображения: Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДвП сочи, че този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Въпросният селскостопански път, макар и неасфалтиран, установено от показанията на свидетеля Р., свързва едното село с другото и се ползва за движение на ППС. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДвП "отворен за обществено ползване" е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Цитираните разпоредби указват, че ЗДвП и разписаните в него правила се прилагат от участниците в движението тогава, когато това движение се осъществява по "пътищата". Обжалваната заповед също се основава на констатация за осъществено управление на МПС от водач по път, отворен за обществено ползване. Доказателства за противното не са ангажирани.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП са управлява моторно превозно средство като отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства.

Субект на мярката по чл. 171, т. 2а б. "б" ЗДвП може да бъде единствено собственик, който управлява моторно превозно средство, т.е. има качеството на водач на автомобила. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

По делото се установи, че по отношение на оспорващия контролните органи са направили опит за извършване на проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 инвентарен номер ARPM-0846, който категорично отказал. Бил издаден талон за медицинско изследване № 270780, но водачът не е дал кръвна проба за изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. А съгласно чл. 3а, т. 1 от същата наредба установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато - лицето откаже извършване на проверка с техническо средство. Доколкото водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, правилно му е издаден талон за медицинско изследване, чието предписание също не е изпълнено. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл. т. наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Във връзка с искането на пълномощника на жалбоподателя за съобразяване и за прилагане на разрешението, дадено с Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г., съдът намира същото за неприложимо, поради следните съображения:

Задължителната сила на решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на националните юрисдикции, произтича от 19, § 1 и § 3, б. б) от ДЕС и е израз на принципа, че сходните казуси трябва да се решават по сходен начин. Тълкуването, което СЕС дава в производството по чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС, има за основна цел да подпомогне националния съд при решаването на конкретен случай, като СЕС съобразява даваното тълкуване с конкретните факти по главния спор. Следователно тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания, не е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическата обстановка, и именно в светлината на това следва да се преценява от националната юрисдикция относимостта на решението на СЕС към правния спор - предмет на разрешаване от сезирания национален съд. Съответно решенията на СЕС по преюдициални запитвания имат задължителна сила за националната юрисдикция, когато преюдициалният въпрос, по който СЕС се е произнесъл, е идентичен с въпроса /от гледна точка на фактите/, поставен за разрешаване пред националния съд, съответно когато отговорът на поставения за разрешаване пред националния съд въпрос се налага недвусмислено от практиката на СЕС.

В случая Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 (на което се позовава пълномощника на жалбоподателя), е по преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело: МV – 98 срещу Началник на отдел "Оперативни дейности" гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, по спор относно наложена мярка запечатване на търговски обект, в който е извършена продажба на стока без да се издаде фискална касова бележка и е относно тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В този смисъл очевидно е, че преюдициалният въпрос, по който СЕС се е произнесъл, не е идентичен с въпроса /предмет на настоящия/, поставен за разрешаване пред националния съд, поради което не може да бъде обоснована задължителната сила на Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 за националната юрисдикция в настоящото съдебно производство. Даденото от СЕС тълкуване на общностните норми е с оглед конкретните факти по главното производство, които са различни от фактите и предмета на настоящия спор. Действително с решението е дадено тълкуване по прилагането не само на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, а и на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, но последното е в контекста на недопустимостта на национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В случая изобщо не може да се приеме, че с налагането на процесната ПАМ е нарушено правото по чл. 50 от ХОПЕС (никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона) – Процесната принудителна административна мярка не представлява наказание, макар и ПАМ и НП да произтичат от един и същ факт - този на нарушението. ПАМ не цели да санкционира или да накаже нарушителя, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. На следващо място, съгласно чл. 52, т 1 от ХОПЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. Следователно се допуска възможността за ограничаване на правата и свободите, признати от ХОПЕС, ако са изпълнени две условия - ограничението да е предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи (т. е да е спазен принципът на пропорционалността). В случая без съмнение първото условие е изпълнено – в ЗДвП изрично е предвидена възможността за налагане и на административни санкции по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол. Съобразен е и принципът на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, т. 1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на водача на МПС и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения, като засягането на права и законни интереси на водача при прилагането на процесната ПАМ, е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. Б., [ЕГН], с адрес гр. С., м. „А. д.“ № ... срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000062/12.07.2025 г. издадена от м. а. към ОДМВР - Ямбол, РУ – Елхово, с която на Д. Й. Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].

ОСЪЖДА Д. Й. Б., [ЕГН], с адрес гр. С., м. „А. д.“ № ... да заплати на Областна дирекция на МВР-Ямбол сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.