О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
260261 16.08.2021 г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шестнадесети
август 2021
на
Година
в закрито заседание в следния
състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
като разгледа докладваното от
365 2020 съдия
СТАТЕЛОВА
гр.д. №
по описа
за година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 54 от ЗКИР.
В исковата си молба П.Г.М.,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Ц. от
ПзАК, срещу А.Б.Г.,***, сочи, че ищецът е собственик на поземлен имот с
планоснимачен номер 54, за който е отреден УПИ VІІІ-54, в квартал втори по
плана на с. Попинци, общ. Панагюрище, а ответникът А.Б.Г. е собственик на
съседния имот с планоснимачен номер 53,
за който е отреден УПИ VІІ-53, в същия квартал. М. сочи, че по кадастралния
план на с. Попинци от 1953 г., имотът му е бил с планоснимачен № 173, а този на
ответника Г. е бил с планоснимачен № 23Б в кв. първи по плана на селото. Ищецът
твърди, че по плана от 1953 г. от имота на
М., който тогава е бил
собственост на неговия дядо, се е придавала част към парцел ІV-23Б, сега
собственост на ответника Г., но регулационни отношения на са уреждани. Съгласно
исковата молба, по силата на дворищната регулация, утвърдена със Заповед №
293/01.06.1989 г., част от имота на М. с пл. № 54 се е придавала към съседния
УПИ VІІ-53, собственост на ответника Г., но регулацията не е приложена и
собственикът на съседния имот не е изплатил дължимо обезщетение за целта.
В исковата молба се твърди също, че при заснемането на имотните граници по този
план е допусната грешка, като границата между двата имота е заснета погрешно,
като тангираща с жилищната сграда в имот № 54 и на практика е преместена
навътре в имота на ищеца, като по този начин от бившия имот № 173 по плана от
1953 г. с площ от около 30 кв.м., е заснета като част от имота на Г. по сега действащия
план на с. Попинци. Ищецът П.М. твърди, че е налице условието на § 8 от
Преходните разпоредби на ЗУТ и част от имот пл. № 173, придаваща се по
регулация към съседния УПИ ІV-23Б, в кв. първи по плана от 1953 г., както и
частта от имот пл. № 54 по сега действащия план на с. Попинци, придаваща се към
съседния УПИ VІІ-53 в кв. втори, е останала собственост на ищеца в границите по
предходния план на с. Попинци от 1953 г.
Според исковата молба на М., независимо от това, ответникът Г. претендира,
че е собственик и на тази част от имота, като е изпратил нотариална покана до
ищеца с искане последният да освободи спорната част от имота. Ищецът сочи, че е
поискал от Кмета на Община Панагюрище служебно приложение на § 8 от Преходните
разпоредби на ЗУТ, но отговорът е бил, че освен геодезическо заснемане, следва
да се иска съгласие и от ответника Г..
П.Г.М. моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на ответника А.Б.Г., че ищецът П.Г.М. е собственик на дворно място
с площ от около 30 кв.м., представляващо част от бивш имот планоснимачен № 173
по плана на с. Попини, общ. Панагюрище от 1953 г., което по сега действащия
план на селото е заснето погрешно, като част от имот планоснимачен № 53,
наместо като част от имот планоснимачен № 54, като това дворно място е при
граници: от североизток – имот пл. № 53; от югоизток – улица и от югозапад –
имот пл. № 54.
Моли да бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, при която
вещото лице- специалист по кадастър и регулация, след като се запознае с
материалите по делото, да отговори на следните въпроси: Има ли придаваеми места
между имотите на ищеца и ответника по плановете на с. Попинци от 1953 г. и от
1989 г., с каква площ са те; Има ли данни за уреждане на регулационни сметки
между страните по делото и вещото лице да изготви комбинирана скица, на която
да отрази придаваемите места.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства, в копие: Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка №
93, том І, нот.дело № 196/1975 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89,
том V, нот.дело № 673 от 2007 г. по описа на Нотариус № 390 – Пенка Карбанова с
район на действие Районен съд – Панагюрище; Скица-копие изх. № 94-4700 от
12.09.2011 г., издадена от СГКК Пазарджик; Скица № 44 от 10.02.2020 г. на
Община Панагюрище; Нотариална покана от 30.11.2015 г. от ответника Г. спрямо
ищеца; Заявление вх. № 94-00-2446 от 04.06.2016 г. по описа на Община
Панагюрище; Уведомително писмо изх. № 94-00-2446 от 05.07.2016 г. на Община
Панагюрище; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/17.06.2020 г.,
издадено от Община Панагюрище; Комбинирана скица на геодезическо заснемане и
обесилен КРП от 1953 г., издадено от „ГЕОМАП ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
В законоустановения срок ответникът А.Б.Г., със съдебен адрес:***, офис 3-
чрез адвокат Евгени Атанасов Атанасов от Пловдивска адвокатска колегия, депозира
писмен отговор на исковата молба, съгласно който оспорва изцяло предявения иск
и го счита за недопустим, а по същество – за неоснователен и необоснован,
поради което моли същият да бъде отхвърлен изцяло.
На първо място, счита предявената искова молба за неотговаряща на
изискванията по чл. 130 от ГПК, като възражението на ищеца касае признаването
на материално право по смисъла на чл. 33, ал.1 от отменения ЗТСУ. Твърди, че
спорната реална част от имота е включена в границите на УПИ VІІ-53 и е собственост
на ответника, съгласно Заповед № 293 от 01.06.1989 г., като същата действа към
датата на предявяване на иска.
Съгласно писмения отговор, собствеността върху придаваемите части преминава
по силата на самата регулация, но получава значение на безусловно придобивно
основание в деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й
изменение или създаване на изцяло нова регулация, се изхожда от първоначалното
положение на имотите, съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 от ЗТСУ, като следва да се
счита, че един дворищно-регулационен план е приложен съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г., постановено по гр.д. № 2/1993
г. на ОСГК на ВС. Твърди се, че съгласно § 6, т.2 от Преходните разпоредби на
ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001 г.,
дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в
предходния устройствен закон ред, в 6-месечен срок. Според ответника А.Г., след
изтичане на 10-годишния срок, съгласно разпоредбите на ЗТСУ и разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 3, регулацията се счита за приложена, ако от
деня на заемане на придаваемите от стария регулационен план части по законния
ред, до издаването на новия план при грешки в кадастралната основа, или при
явна фактическа грешка на плана, е изтекъл 10-годишен срок. Ответникът твърди,
че след изтичането на тези 10 години владение, закононарушението по съставянето
на предишния план се санира, съгласно разп. на чл. 79, ал.1 от Закона за
собствеността. Г. твърди в писмения си отговор, че ЗУТ безусловно зачита
регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищно-регулационни планове като имотни граници, съгласно чл. 15, ал.1 от ЗУТ, като урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо
урегулиране освен в предвидените от ЗУТ случаи.
Съгласно исковата молба, предвиденото в чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ
изменения на Подробен устройствен план, касаещ промяна на границите на УПИ и
придаването на части от един имот към съседен нему имот, се допуска само със
съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост, като принудително, без
съгласието на собствениците изменение на границите на УПИ, при действието на
ЗУТ се предвижда само по изключение, например хипотезата на чл. 16 от ЗУТ.
Ответникът Г. счита, че липсва каквото и да било основание за прилагането
на § 8, във връзка с § 6 на преходните разпоредби на ЗУТ, доколкото е налице
влязъл в сила и приложен по съответния ред регулационен план, предвиден в
отменените ЗТСУ и ПП ЗТСУ, по отношение на процесното придаваемо по регулация
място, който следва безусловно да бъде зачетен.
Ответникът сочи, че парцелите са обособени за първи път с регулационния
план на с. Попинци от 1953 г. и с последващо изменение на плана, съгласно
Заповед № 293 от 01.06.1989 г. за имота на ищеца с пл. № 54 е отреден УПИ
VІІ-54, а за имота на ответника Г. е предвиден УПИ VІІ-53, за имот с пл. № 53.
В действителност е налице разминаване в регулационните граници на двата парцела
по отношение на плана от 1953 г. и одобрения със Заповед № 293/01.06.1989 г.,
но те са приети при действието на ЗТСУ, в който е допустимо части от един имот
да се придават към съседен парцел и планът има непосредствено отчуждително
действие по отношение на придаваемите части.
Ответникът сочи, че прилагането на плана, ако той е създаден при грешка в
кадастралната основа, когато придаваемите части се заемат и владението върху
тях от новия собственик продължи повече от 10 години. Изяснява понятието
приложен план по смисъла на чл. 32, ал.1, т. 5 от ЗТСУ, като сочи че моментът
на преминаване на собствеността настъпва от момента на влизане в сила на
заповедта, с която регулационният план е одобрен и отчуждителното действие на
този план е установено с нормата на чл. 110, ал.1 от отменения ЗТСУ, съгласно
която недвижимите имоти се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищно-регулационния план.
Ответникът твърди, че спорната граница между двата имота е била
материализирана към момента на приемането на плана от 1989 г. и разделителната
граница между двата имота, представляваща ограда е одобрена с Протокол № 2 от
20.04.1991 г., издаден от Отдел „Архитектура и благоустройство“ на село Попинци
за определяне на строителна линия и ниво в парцел № VІІ-53, като тази изградена
масивна ограда е нанесена в кадастралния план и по време на изработването му е
съществувала. Съгласно писмения отговор, видно от Строително разрешение № 7 от
08.06.1982 г. и Протокол № 5 за дадена строителна линия и определено ниво от
1982 г., още преди приемането на плана на с. Попинци от 1989 г. имотът е владян
от А.Г. в границите, в които се простира и към момента на кадстралното
заснемане след изменението на регулационния план от 1953 г. и към датата на
депозиране на писмения отговор.
Ответникът Г. обобщава, че повече от 30 години след издаване на Заповед №
293/01.06.1989 г. и повече от 40 години от придобиването на процесната част от
имота, ищецът М. не е предявявал претенции за неправилно обособени граници
между двата имота или претенции за собственост върху оспорваната реална част от
него.
А.Б.Г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба
като допустима, но неоснователна или да прекрати настоящото производство като
недопустимо.
Моли да бъде допуснат до разпит един
свидетел, при режим на довеждане в открито съдебно заседание, който с
показанията си ще установява спорните обстоятелства по отношение на владението
на имота от страна на ответника Г., определянето на границите между процесните
имоти, наличието на ограда, както и момента на поставянето й. Не възразява да
бъдат приети писмените доказателства, както и да бъде допусната
съдебно-техническа експертиза.
По реда на чл. 100 от ГПК, в случай че ищецът М. упражни правото си по
смисъла на чл. 232 или чл. 233 от ГПК, преди датата на първото открито съдебно
заседание, на основание чл. 78, ал.4 и ал. 8 от ГПК, моли да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски, с включено адвокатско възнаграждение.
Представя следните писмени доказателства, в копие: Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка №
23, том І, н.д. № 42/1980 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела; Строително разрешение № 7/08.06.1982 г.; Протокол № 5 за
дадена строителна линия и определено ниво от 08.06.1982 г.; Протокол № 2 от
20.04.1991 г. за определяне на строителна линия и ниво; Скица № 288/03.09.2014
г., издадена от Община Панагюрище; Строителна линия за ажурна ограда; Скица за
УПИ VІІ-53, в кв. втори по плана на с. Попинци.
Панагюрският районен съд, като провери редовността и допустимостта на
предявения иск намира следното:
Предявеният иск е допустим.
Доказателствата, поискани и сочени от ищеца и ответника са относими към
предмета на спора и необходими за изясняването му от фактическа страна, поради
което следва да бъдат приети.
Искането за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза е
своевременно предявено и същото следва да се уважи.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, Панагюрският районен съд, на основание чл.140, ал.3 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба и
писмения отговор по нея.
ДОПУСКА до разпит за събиране на гласни доказателства един
свидетел, при режим на довеждане в открито съдебно заседание на ответната
страна.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на процесните
недвижими имоти, да отговори на следните въпроси: Има ли придаваеми места между
имотите на ищеца и ответника по плановете на с. Попинци от 1953 г. и от 1989
г., с каква площ са те; Има ли данни за уреждане на регулационни сметки между
страните по делото. Вещото лице да изготви комбинирана скица, на която да
отрази придаваемите места между страните по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Димитров Гаджев, от гр. Пазарджик, при депозит в размер
на 450,00 лв. (четиристотин и петдесетлева), вносими от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на Районен съд
– Панагюрище за вещи лица, свидетели и особени представители.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2021 г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Вещото лице да се призове след внасяне на определения депозит.
Препис от определението да се връчи на страните по делото, а за ищеца ведно
с писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: