№ 197
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Н. ИЛ. КР. е обжалвал Решение № 260339/15.04.2021г., постановено по
гр.д.№ 724/2020г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен
искът му против ИСКР. Д. Д. за обезщетение на причинени му
неимуществени вреди от непозволено увреждане на 30.09.2014г.
Твърди необоснованост и неправилно приложение на материалния закон
в атакуваната част на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му и
присъждане на претендираното обезщетение, както и разноски за двете
инстанции. В частта, с която е уважена претенцията за имуществени вреди,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззиваемият в писмен отговор на въззивната жалба изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателя
иск по 45 ал.1 от ЗЗД . С атакуваното решение районният съд осъдил ИСКР.
Д. Д. да заплати на Н. ИЛ. КР. обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане на 30.09.2014г., ведно със законната лихва, и
отхвърлил предявения иск за заплащане на неимуществени вреди от същия
деликт, като приел, че е погасен по давност.
От фактическа страна по делото е установено следното :
С Определение по НОХД № 1900/2018 г. по описа на РРС ответникът
бил признат за виновен в това, че на 30.08.2014г. в гр.Русе причинил на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на алвеоларния
израстък на долната челюст в областта на предните зъби, избиване на първо
долен десен, първи и втори долни леви зъби, без които е затруднено
дъвченето и говоренето, и му било наложено съответно наказание.
От материалите по досъдебното производство се установява, че ищецът и
ответникът се познавали и след инцидента ищецът подал заявление до
полицията, в което посочил, че бил ударен в челюстта от момче на име
Искрен..
След извършена проверка с Постановление от 02.10.2014г. на прокурор
при РРП било образувано досъдебно производство срещу ИСКР. Д. Д. за
престъпление по чл. 129 ал.2 от НК - за това, че на 30.08.2014г. в гр.Русе
причинил на Н. ИЛ. КР. две средни телесни повреди.
При така установеното правилно районният съд е приел, че предявеният
на 07.02.2020 г.иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди
следва да се отхвърли като погасен по давност. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД,
за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от
откриването на дееца,и срокът й съгласно чл.110 от ЗЗД е 5 години. В унисон
с приетото в ТР № 5/2005 г. ОСГТК на ВКС, правилно районният съд е отчел,
че макар ответникът и ищецът да се познавали и последният да уведомил
полицията как се казва извършителят на непозволеното увреждане,
досъдебното производство е образувано след като били установени данните
за самоличността на извършителя – ответника, на 02.09.2014г., поради което и
именно от тази дата започва да тече погасителната давност за обезщетяване
на гражданско-правните вреди от престъплението. Ето защо и доводите във
въззивната жалба в обратен смисъл са неоснователни.
Горните съображения и изложените подробни такива в мотивите на
районния съд, към които настоящата инстанция препраща съгласно чл. 272 от
ГПК, обосновават отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна.
С оглед изхода от спора, на жалбоподателя следва да се възложат
сторените от въззиваемия разноски за въззивното производство – 300 лева за
адвокатски хонорар.
Мотивиран така,на основание чл. 271 от ГПК Окръжният съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260339/15.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 724/2020г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на
Н. ИЛ. КР. против ИСКР. Д. Д. за обезщетение на причинени му
неимуществени вреди от непозволено увреждане на 30.09.2014г. в гр.Русе,
ведно със законната лихва.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. ИЛ. КР. от гр.Русе, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ИСКР. Д. Д. от гр.Русе, ЕГН **********, деловодни разноски за въззивното
производство - 300 лева за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3