Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 416
гр.Силистра, 25 ноември 2020 година
Силистренският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря К.П., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1744 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
„Е. - Е.“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
Силистра, ул. Х. Д.№ 32, представляван от управителя Д. Н. П. , моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи на основание чл. 220 от КТ сумата
от 3 164.15 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото
производство.
Ищецът твърди, че с ответника Н.С.Д. са били в
трудовоправни отношения, като ответникът е изпълнявал длъжността „дърводелец” с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 369.41 лева. На 09.
02. 2018 г. ответникът депозирал предизвестие за прекратяване на съществуващото
помежду им правоотношение и изрично е посочил, че ще отработи предизвестието.
Въпреки това, считано от 06. 03. 2018 г. ответникът е преустановил явяването си
на работа и не е отработил остатъка от предизвестието. Ищецът счита, че за
ответника е възникнало задължение да му заплати обезщетение по чл. 220, ал. 1
от КТ.
Претендира
и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
Н.С.Д. с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който изцяло
оспорва исковите претенции. Твърди, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните,
а впоследствие му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е променено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата му
книжка. По изложените съображения счита, че не дължи обезщетение за неспазено
предизвестие и моли претенцията да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят
сторените по производството разноски.
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.220 във вр. с чл. 326 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на правоотношение между ищеца
и ответника, възникнало по силата на сключен трудов договор № 70 / 20. 07. 2009
г. помежду им, по силата на който ответникът е заемал длъжността „дърводелец“,
като съобразно сключвани по – късно допълнителни споразумения към трудовия
договор е договорен срок за предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение – 3 месеца, а последното трудово възнаграждение на ответника е в
размер на 1369.41 лева основно и 0.6 % за всяка година – допълнително
възнаграждение. Няма спор и относно факта, че с молба от 19. 02. 2018 г.
ответникът е инициирал прекратяване на трудовото правоотношение, като е заявил,
че ще спази срока на предизвестието, като е отработил такова до 06. 03. 2018 г.
Спорни между страните са обстоятелствата, касаещи
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно
дължимостта на на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Макар и да не е оспорена законността на уволнението,
съдът счита, че обсъждането му е необходимо във връзка със спора. В този смисъл
следва да се коментира обстоятелството, че съобразно представените по делото
писмени доказателства става ясно, че ответникът е изразил ясно желанието си за
прекратяване на трудовото правоотношение посредством молба от 09. 02. 2018г.
Обстоятелството, че не отработил периода на предизвестието е единствено
основание за ангажиране на отговорността му по чл. 220, ал. 1 от КТ, но не и
основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по реда на чл. 190, ал. 2
от КТ. В този случай за работодателя не възниква самостоятелно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по посочените
причини. Отделно от изложеното, от представеното по делото копие от трудовата
книжка на ответника се установява твърденият от него факт досежно прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ на 06. 03. 2018
г., от който именно момент е престанал да се явява на работа. Трудовата му
книжка е надлежно оформена и заверена, поради което съдът приема, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие на страните на
06. 03. 2018 г., като работодателят е приел за достатъчно отработеното от
ответника предизвестие за периода от. 09. 02. 2018 г. до 06. 03. 2018 г.
Въпреки възраженията на ответника, отправени още с отговора на исковата молба,
ищецът не представи доказателства и не наведе никакви твърдения във връзка с
обстоятелствата, довели до анулиране на вписването в трудовата книжка на
работника.
По изложените съображения съдът счита, претенцията на
ищеца е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сторените разноски по производството, които са в размер на 452.00 лева.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „Е. - Е.“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление в гр. Силистра, ул. Х. Д.№ 32, представляван от управителя Д. Н.
П. против Н.С.Д. с ЕГН **********,***,
за признаване за установено, че последният му дължи на основание чл. 220, ал. 1 от КТ сумата от 3 164.15 / три хиляди сто
шестдесет и четири / лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
за периода от 06. 03. 2018 г. до 10. 05. 2018 г. при прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17. 10. 2019 г.
до окончателното й изплащане и разноски за производството, за което в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1517
/ 2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Е. - Е.“ ООД с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление в гр. Силистра, ул. Х. Д.№ 32, представляван от управителя Д.
Н. П. да
заплати на Н.С.Д. с ЕГН **********,***
сумата от 452.00 / четиристотин
петдесет и два / лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Силистра с въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: