ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500242 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 260177/20.08.2020 год. по
описа на Ямболския окръжен съд от Б. Я. М. от гр. Я., ж.к. “Г. Б.“, бл. **, вх. *, ап. ***,
срещу разпореждане № 168/14.07.2020 год. по ч.гр.д.№ 103/2020 год. по описа на Ямболския
окръжен съд, с което е върната подадената по пощата на 16.03.2020 год. до Бургаския
апелативен съд частна жалба вх.№330/18.03.2020 год. по описа на БАС, подадена от Б. Я. М.
против определение № 30/11.02.2020 год. постановено по в.ч.гр.д.№103/2020 год. на
Ямболския окръжен съд /което с писмо вх.№1789/20.03.2020 год. е изпратена на ЯОС по
компетентност/.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и приложените
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу преграждащ акт на
въззивен съд при администриране на частна жалба, постановен като първа, а не като втора
инстанция, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спорният по делото въпрос на който следва да отговори настоящият съд, е подлежи
ли на обжалване определение № 30/11.02.2020 год. постановено по в.ч.гр.д.№103/2020 год.
на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.03.2019 год. по гр.д.№
1
605/2016 год. по описа на Ямболския районен съд, с което е върната частна жалба вх.
№26909/22.09.2018 год., поради невнасяне в указания от съда срок на дължимата държавна
такса от 15 лв.
В настоящото производство Бургаският апелативен съд не е компетентен да се
произнася по други въпроси, дори такива да са поставени от жалбоподателя в частната му
жалба и приложенията към нея.
Частният жалбоподател твърди, че посоченото в постановеното от Ямболския
окръжен съд определение, че същото не подлежи на обжалване е невярно, тъй като съдът не
прави разлика между двата вида обжалвания – по чл.274, ал.2 и по чл.274, ал.3 от ГПК.
Твърди, че определение № 30/11.02.2020 год. постановено по в.ч.гр.д.№103/2020 год. на
Ямболския окръжен съд подлежи на обжалване пред БАС, поради което администриращият
съд с обжалваното разпореждане неправилно е приел подадената срещу определението до
Бургаския апелативен съд частната жалба за недопустима и я е върнал на жалбоподателя.
От приложената преписка се установява, че жалбоподателят е страна по гр.д.№
605/2016 год. по описа на Ямболския районен съд, по иска на „Топлофикация София“ ЕАД-
София предявен срещу него, за установяване на твърдени вземания на ищеца спрямо
ответника, произтичащи от неплатена топлинна енергия, за които е издадена заповед по
чл.410 от ГПК, с цена на иска - 68,20 лв.. Цената на иска определя делото като родово
подсъдно на районен съд като първа инстанция. Решенията на районните съдилища в тези
случаи подлежат на въззивно обжалване пред съответния окръжен съд – в случая пред
Ямболския окръжен съд. Тъй като цената на иска по гражданското дело е под 5000 лв., на
осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивният окръжен съд е последна инстанция по същество
на спора - неговото решение не би подлежало на касационно обжалване. Това означава, че
след произнасянето на ЯОС по жалби срещу актове на районния съд - решения,
определения, разпореждания, последващо обжалване не е предвидено в закона. В случай, че
са подадени, такива жалби подлежат на връщане.
Хипотезата на чл.274, ал.2 от ГПК, съгласно която определенията постановени от
окръжен съд като въззивна инстанция подлежат на обжалване пред съответния апелативен
съд, предвид изключването по чл.274, ал.4 от ГПК на част от определенията постановени от
въззивен съд от възможността за последващ контрол, има предвид само тези определения
/респ. - разпореждания/ по чл.274, ал.1 от ГПК, които са постановени за първи път от
въззивния съд /какъвто е случая с обжалваното разпореждане/, а не тези, които въззивният
съд е постановил упражнявайки инстанционен контрол-каквото е определение №
30/11.02.2020 год. постановено по в.ч.гр.д.№103/2020 год. на Ямболския окръжен съд, по
което въззивният съд се е произнесъл в качеството на втора, а не на първа инстанция.
В случаите, когато окръжният съд като въззивен съд /въззивен съд е и апелативният
съд като втора инстанция за актовете по дела родово подсъдни като първа инстанция на
2
окръжен съд/ се произнася при упражняване на инстанционен контрол спрямо актове,
постановени от районния съд като първа инстанция, по дела, които не подлежат на
касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 от ГПК неговото определение като втора
инстанция не подлежи на последващо обжалване, тъй като и решението, което въззивният
съд би постановил като втора инстанция не би подлежало на последващ касационен
контрол.
Ето защо в случите, в които въззивният съд се произнася като втора инстанция по
процесуални въпроси по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване,
неговите определения са окончателни и не подлежат на по-нататъшен контрол /вкючително
пред апелативен съд, когато са постановени от окръжен съд като втора инстанция/. В тези
случаи апелативният съд би се явил трета инстанция – т.е. касационна инстанция, каквито
правомощия за апелативния съд от една страна не са предвидени, а от друга страна законът
изрично забранява касационен контрол на тези определения и пред ВКС.
Предвид изложеното по-горе възражението на частния жалбоподател, че определение
№ 30/11.02.2020 год. постановено по в.ч.гр.д.№103/2020 год. на Ямболския окръжен съд не
е окончателно, а подлежи на обжалване по чл.274, ал.2 от ГПК е неоснователно. В случая,
тъй като Ямболският окръжен съд е последна инстанция по разрешаване на спора по който е
образувано исково производство, неговите определения в качеството му на втори инстанция
не подлежат на по-нататъшен контрол. На осн. чл.278, ал.4, вр. чл.286, ал.1, т.3 от ГПК
подадената частна жалба срещу неподлежащо на обжалване определение на въззивен съд се
връща от съда, постановил определението, на когото законодателят е възложил
администрирането на жалбите.
Ето защо, като е постановил обжалваното разпореждане за връщане на частна жалба,
подадена срещу неподлежащо на обжалване определение, Ямболският окръжен съд е
действал в съответствие с предписанията на закона. Частната жалба срещу разпореждането,
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното по-горе и на същите основания – тъй като настоящият въззивен
съд се произнася като втора инстанция по обжалване на разпореждане по дело, по което
решението не би подлежало на касационно обжалване, настоящото определение не подлежи
на последващ касационен контрол и е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Бургаския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 260177/20.08.2020 год. по описа на
Ямболския окръжен съд подадена от Б. Я. М. от гр. Я., ж.к. “Г. Б.“, бл. **, вх. *, ап. ***,
срещу разпореждане № 168/14.07.2020 год. по ч.гр.д.№ 103/2020 год. по описа на Ямболския
3
окръжен съд, с което е върната подадената по пощата на 16.03.2020 год. до Бургаския
апелативен съд частна жалба вх.№330/18.03.2020 год. по описа на БАС, подадена от Б. Я. М.
против определение № 30/11.02.2020 год. постановено по в.ч.гр.д.№103/2020 год. на
Ямболския окръжен съд /което с писмо вх.№1789/20.03.2020 год. е изпратена на ЯОС по
компетентност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4