Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6382 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД от Етажна собственост
на ж.к. „Т.,***** ,чрез председателя на УС Е.С.срещу А. Ю.
В., роден на ***г. в Русия, с процесуален представител адв.
И.П. Г.от ВАК ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 385,53 евро
представляваща незаплатени такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.10.2018г.
до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сумата от 38,55 евро, представляваща обезщетение
за забава върху дължимите суми за периода от 01.10.2018г. до датата на
завеждане на иска-24.04.2019г. в размер на 1% на ден но не повече от 10 % върху дължимите вноски.
Ищецът твърди, че с Решение от 05.04.2018 г. на Общото събрание на ж.к. „Т.“
в ***** е определен размерът на паричните вноски за разходите по управлението и
обслужването на общите части на ж.к. „Т.“ за периода от 01.10.2018 г. до 31.09.2019 г. като е утвърдена сума в размер
на 18,30 лева на
кв.м., като за краен срок за плащането на вноските от собствениците на жилища е
определен 01.10.2018 г. Прието е
и решение за налагане на лихва за забава в размер на 1% на ден но не повече от 10 % върху дължимите вноски. Твърди, че
ответникът, като собственик на ап.04 с площ от 36.39 кв.м. в ж.к. „Т.“ ***** не
е заплатил дължимите суми. Претендира и
съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че соченото ОС на етажните
собственици е проведено в гр.Москва и не обвързва собствениците. Сочи, че
злоупотребявайки с права мажоритарния собственик М.М. ЕООД еднолично
и незаконосъобразно е взел решения от името на етажната собственост. Ответникът
твърди, че писмено е уведомил управителя за времето в което не пебивава в собствения си апартамент. Сочи, че е заплатил
сумата от 827.15 лв. годишна такса по т.7 от ОСЕС. Оспорва задължението му към
ЕС да е във валута, сочи, че същото е уговорено в левове. Оспорва претенцията
по размер. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Ответникът
е собственик на недвижим имот находящ се в ***, ПИ с
идентификатор №07598.305.1028, а именно: апартамент № 4 на втори етаж с площ от
36,39 кв.м.,ведно с 1.9379% ид.ч.,равняващи се на 4,70
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж
върху имот с идентификатор №07598.305.1028, видно от представен по делото
Нотариален акт №61,том І, рег.№ 1063,дело №58 от 2012г. на нотариус П.М. с
район на дестйвие ВРС.
Размерът
на годишната такса за поддръжка и управление на общите части е бил определен
съгласно влязло в сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т.
6 от Протокол на ОС на ЕС от 05.04.2018 г., като тя е формирана като за период от 01.10.2018-31.09.2019г. с
утвърдена сума от 18.30 лв. /1кв.м. на общата площ по документ за собственост /площообразуване/ на обособено жилищно помещение.
По
делото е представена кореспонденция по електронна поща между представител на ЕС
и ответника А.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже основанието и размера на вземането си. В случая ищецът твърди и
претендира, че ответникът му дължи сумата от 385,53 евро представляваща незаплатени
такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от
01.10.2018г. до 30.09.2019г., ведно с лихвата за забава от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 38,55 евро,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.10.2018г. до датата на завеждане на иска-24.04.2019г., дължими за апартамент
№ 4 на втори етаж с площ от 36,39 кв.м.,ведно с 1.9379% ид.ч.,
равняващи се на 4,70 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата построена върху имот с идентификатор №07598.305.1028 в ж.к. „Т.“ ***, ***, които такси като
размер са определени с решение на ОС на ЕС от 05.04.2018 г.
По делото не е спорно, а и от представен
нотариален акт за собственост с №61,том І, рег.№ 1063, дело № 58 от 2012г. на
нотариус П.М. с район на действие ВРС, ответникът е собственик на ап.4 в сграда в режим на ЕС, жк
Т., ***.
Доказано е и, че размерът на годишната такса
за поддръжка и управление на общите части е бил определен съгласно влязло в
сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т. 6 от Протокол на
ОС на ЕС от 05.04.2018 г.
Не е спорно, че в сградата, находяща
се върху
имот с идентификатор №07598.305.1028 в ж.к. Т. ******, са налице повече от три
самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици, поради което
приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС,
собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да
заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и
управлението на общите части.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по
определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради
незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни норми/ по
реда на чл.40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от
оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни
за етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на
събранието.
С оглед цитираната нормативна уредба и доколкото в преклузивния едномесечен срок ответника не е оспорил
решенията на общото събрание, /видно от представена кореспонденция по
електронна поща ответникът е знаел към 06.08.2019г. за решенията на ОС/, съдът
счита, че същите имат обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
От коментираните по-горе протоколи от общото събрание
на етажните собственици се установи, че гласуваните разходи представляват
такива за управление и поддръжка на общите части, които според § 1, т. 11 от ДР
на ЗУЕС са разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера,
както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьора и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Съгласно нормата обаче на чл. 51, ал. 2, пр.
2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по пар. 1, т. 11 от ДР
на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна и не е допустимо по волята на общото събрание на
етажната собственост или на управителя на последната да бъде дерогирана тази на законодателя. В случая ответникът е
противопоставил на ищеца именно възражение по чл. 51, ал. 2, пр.
2 от ЗУЕС, като в негова тежест е възложено да докаже предпоставките
за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и управление. В
тази връзка ответникът А.В. е представил уведомление от свое име до управителя
на Етажната собственост, по електронна поща от 31.01 2019г. с което уведомява,
че няма да пребивава в ЖК „Т.“ през 2019г.
Също така нито в ЗУЕС, нито в ГПК е
предвидена специална форма при доказване на обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Няма и изискване ответникът да уведоми писмено ЕС, че жилището
е необитаемо или че се обитава в срок по-малко от 30 дни в календарната година,
както и кога следва да бъде отправено такова уведомление. Задължение за
отправяне на писмено уведомление е въведено в чл. 51, ал. 3,
изр. 2 от ЗУЕС, но за собственик, ползвател или обитател, който
отсъства повече от 30 дни от жилището, т. е. касае друга хипотеза извън процесната.
Предвид императивния характер на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2, пр.
2 от ЗУЕС и с оглед липсата на ангажирани от ищеца доказателства в
обратния смисъл, а именно, че ответникът е ползвал имота си повече от 30 дни
през 2019 г., съдът намира, че А.В. не дължи заплащане на сумата от 385,53 евро
представляваща незаплатени такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.10.2018г.
до 30.09.2019г., ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, което прави предявения иск неоснователен и като такъв
същия следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, то
неоснователен се явява и акцесорния за заплащане на
сумата от 38,55 евро, обезщетение за забава върху дължимите суми за периода от
01.10.2018г. до датата на завеждане на иска-24.04.2019г.,определен в размер на 1% на ден,след датата на падежа на
плащането 01.10.2018г. но не повече от 10 % върху дължимите вноски, като следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 350 лв. възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и 110
лв. превод на документи или общо сумата от 460 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост на ж.к. „Т.,***** чрез
председателя на УС Е. С.срещу А. Ю. В., роден на ***г. в Русия иск по чл.51,
ал.1 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 385,53
евро представляваща незаплатени
такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от
01.10.2018г. до 30.09.2019г. за апартамент № 4 на втори етаж с площ от 36,39
кв.м.,ведно с 1.9379% ид.ч.,равняващи се на 4,70
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата в ж.к. „Т.“ ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 38,55 евро, представляваща обезщетение за
забава върху дължимите суми за периода от 01.10.2018г. до датата на завеждане
на иска-24.04.2019г. в размер на 1% на ден, след датата на падежа на
плащането 01.10.2018г. но не повече от 10 % върху дължимите вноски, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Етажна собственост
на ж.к. „Т.,***** чрез председателя на УС Е. С.да заплати на А. Ю. В., роден на ***г.
в Русия сумата от 460 лева (четиристотин и шестдесет лева), представляваща съдебно деловодни разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: