№ 3511
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100501251 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД срещу решение № 9667/07.06.2023 г. по гр. д. №
42442/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, с което са отхвърлени
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу А. А. Д.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер
от 1000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Бяла
карта“ № 592635 от 03.07.2019 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника –
А. А. Д., вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна
лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, за сумата от 19,64 лв. – договорна
лихва по договора за периода 04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в размер на 96 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, разноски за извънсъдебно
събиране в размер на 30 лв., сумата в размер на 58,20 лв., представляваща мораторна
лихва, за периода от 07.10.2019 г. до 28.09.2020 г. и за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в.
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрк. Т.П.-
Д. поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради нарушение
на процесуалния и на материалния закон, като се излагат подробни съображения.
Оспорва се решаващият извод на районния съд, че поради ненадлежно връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията искововете се явяват
1
неоснователни, като се поддържа, че с оглед задължителните постановки на ТР №
8/2019 г. в тази хипотеза не може да се отрече съществуването на задължение, като
исковете следва да бъдат уважени по отношение на падежиралите вноски. Сочи се, че
отказвайки да допусне своевременно поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, районният съд е органичил възможността на страната да доказва
правнорелевантните факти, за установяването на които носи доказателствената тежест.
Поради това се иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:
1. Какъв е размерът на усвоеният кредит?; 2. На коя дата е извършено последното
плащане по кредита и от кой момент длъжникът е изпаднал в забава съгласно
договора?; 3. Към момента на депозиране на заявлението какъв е бил размерът на
падежиралите суми съгласно договора?; 4. Платени ли са сумите по претендираните
вземания?; 5. На база отговора на предходните въпроси да бъде изчислен размерът на
всяко от претендираните вземания и общият размер на задължението. Моли съдът да
постанови ново решение, с което да приеме за установено, че ответникът А. А. Д.
дължи на Агенцията всички суми, които са били претендирани с първоначалната
искова молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.
А. Д. с подробни доводи в подкрепа правилността на съдебното решение и искане за
неговото потвърждаване като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа
страна следното:
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
заместена в правата си от правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ********* е предявила срещу А. А. Д., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер от
1000 лв., представляваща главница договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 592635
от 03.07.2019 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и ответника – А. А. Д., вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца – „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 19,64 лв. – договорна лихва по договора за периода
04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в размер на 96 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, разноски за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв. и сумата в
размер на 58,20 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 07.10.2019 г. до
28.09.2020 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2019 г. между "Аксес Файнанс" ООД
заемодател, и А. А. Д. - заемополучател, при Общи условия бил сключен договор за
потребителски кредит „Бяла карта“ с № 592635. В изпълнение на договорните си
задължения кредиторът „Аксес Файнанс“ ООД предоставил на ответника заемната сума под
формата на револвиращ кредит в максимален размер 1 000 лева и платежен инструмент
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, а ответникът поел задължение за
връщането на сумата съгласно условията на договора. С нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и
чл. 22, ал. 2 от договора уговорили 0.12 % дневно договорна лихва върху усвоения размер на
кредита. Твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.10.2019г.,
като ответникът останал задължен за исковите суми. С договор за цесия вземанията по
договора били прехвърлени на ищеца, който уведомил ответника за нея в качеството си на
пълномощник на "Аксес Файнанс" ООД.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който
оспорва исковете по основание. Посочва, че от доказателствата приложени към исковата
молба не става ясно на коя дата ответникът е усвоил процесната сума. Длъжникът също така
не бил уведомен за сключения договор за цесия, а уведомяване с исковата молба било
недопустимо. Възразява, че процесните вземания са изискуеми.
СРС е посочил, че предмет на иска по чл. 422 от ГПК са сумите по издадената
заповед за изпълнение. Като основание за издаване на заповедта ищецът още със
заявлението за издаването й се е позовал на предсрочна изискуемост на вземането, като
посочва, че тя е обявена на 06.10.2019г. Видно от приетото по делото уведомление,
кредиторът е направил опит да уведоми ответника единствено за сключената цесия, но не и
за предсрочната изискуемост на вземането, юридически факти, от категорията на
юридическите действия с различно правно действие. Съгласно чл. 21, ал.1 от договора
предсрочната изискуемост се обявява чрез способите предвидени в чл. 27 от договора, на
адрес за кореспонденция, изпращане чрез СМС на телефон за кореспонденция, e-mail, както
и на личния акаунт на кредитополучателя. Към молба с вх. № 82675/24.03.2023г. ищецът е
приложил справка, приета по делото, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника
на 09.10.2019г.
СРС е приел, че ищецът обосновава претенцията си с обявяване на договора за
предсрочно изискуем, поради трайна забава и множество неизпълнени парични задължения
от страна на ответника. Предвид така изложените твърдения и с оглед изискванията на чл.
154, ал. 1 от ГПК, с приетия за окончателен доклад по делото, съдът е възложил в
доказателствена тежест на ищеца да установи, при условията на пълно и главно доказване,
фактите какви са съществените условия на процесния договор, фактите относно
дължимостта на претендираните от него суми и техния размер, настъпила ли е изискуемост.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора
достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на
заповедния съд.
СРС е приел, че по делото не се установяват никакви данни да е правен опит
ответникът да бъде уведомен преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на адреса, посочен в договора, чрез нотариус и др. По делото не е представен и
нарочен документ /уведомление/, с обективирано в него изявление за предсрочната
изискуемост на вземането. Представени са единствено доказателства, че до ответника е
изпратено съобщение по телефон, като то съдържа текст, единствено, че вземането по
договор с номер 592635 в размер на 1145,92 лева е обявено за предсрочно изискуемо.
Намерил е, че уведомяването по телефон е ненадлежно, тъй като връчване на препис от
книжа не може да бъде връчван по телефона по реда на чл. 44, ал. 2, пр. 1 от ГПК (така
Решение № 407/23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС). Изложеното обосновава
извода за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост преди
депозиране на заявлението. Кредиторът следва да положи всички усилия да уведоми
длъжника за отнемане на преимуществото на срока, което в случая не е сторено. Посочил е,
че в исковата молба не се съдържа и обявление, че кредиторът обявява кредита за
предсрочно изискуем. Предвид това, че такова искане до съда не е въведено с исковата
молба, СРС е отхвърлил изцяло предявените искове.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 ГПК. Във връзка с
доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, настоящият
3
въззивен състав намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е
доказал обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, на
която той се позовава, с оглед на което е счел, че не е доказал изискуемост на
претендираното вземане. Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 03.07.2019 г.
между „Аксес Файненс” ООД /Кредитодател/ и А. А. Д. /Кредитополучател/ е сключен
Договор за кредит „A1 КАРТА“, с който на кредитополучателя е предоставен
револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лв. под формата на разсрочен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта №592635.
Съгласно чл.3, ал.2 през целия срок на валидност на договора,
кредитополучателят се задължава да заплаща на всяко 2-ро /второ/ число на месеца,
текущото си задължение, дължимо за предходния месец.
Съгласно чл.3, ал.3 Общото задължение“ на Кредитополучателя към всеки
един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена
главница, начислена върху нея и договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
договорни задължения, лихва за забава за събиране на просрочени
задължения.Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя частен кредит при
следните условия:
Срок на кредита: неопределен срок
Фиксиран годишен лихвен процент по заема: за първите 45 календарни дни,
считано от датата на активация на кредитната карта и в случай че картата е
активирана до 15.07.2019 г. – 0% , а за останалия период от срока на Договора, след
изтичане на срока по т.2.1 по-горе 17,8% .
Пред въззивния съд е назначена ССЧЕ, която заключава, че останали суми,
дължими от Кредитополучателя са тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК са усвоената и
непогасена главница; договорна лихва върху непогасена главница. ГПР за първите 45
дни е 0%, а за останалия период е 18,95%. При просрочие в плащането се начисляват
суми за неизпълнение, както следва: Чл.15, ал.1 в случай, че Кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 3/три/ дни
след падежа, да предостави на Кредитодателя обезпечение/поръчител. Съгласно чл.20,
ал.1 в случай, че Кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в
посочения срок по чл.15 от настоящия договор дължи на Кредитодателя неустойка в
размер на 4,8% от усвоената главница към последно число на последния месец, която
не е погасена от Кредитополучателя до второ число на съответния месец. Неустойката
се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се
начислява на шесто число на месеца, в който кредитополучателят не е погасил изцяло
задължението си по Договора в срок до 2-ро число на текущия месец, като не е
предоставил обезпечение в срок по чл.15 до 5-о число на месеца. Съгласно чл.20, ал.2
неустойката по ал.1 спира да се начислява, считано от месеца, в който
кредитополучателят предостави допълнителното обезпечение, посочено в чл.15.
Съгласно чл.21, ал.1 В случай че Кредитополучителят изпадне в забава с плащане, на
което и да е парично задължение по настоящия договор с повече от 10 /десет/ дни или
не е заплатил минимум 10% /десет процента/ от общото задължение, в рамките на два
последователни месеца като и поне един месец да бъдат внесени общо 10% /десет
процента/ от общото задължение, Кредитодателят има право да обяви изцяло му
задължение по настоящия Договор за предсрочно изискуемо.
Съгласно чл.21, ал.2 след настъпване на предсрочна изискуемост,
договорната лихва по чл.4, ал.1, т.2 не се начислява. Съгласно чл.21, ал.3 при забава за
плащане, на което и да е парично задължение по договора, кредитополучителят дължи
4
законна лихва за забава за всеки ден забава. Съгласно чл.21, ал.4 при забава на
плащане общото задължение или на сумата по чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи
на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15
лева. Разходът по предсрочната изискуемост се начислява на шесто число на месеца, в
който не е погасено до 2-ро число на месеца общото задължение или сумата по ал.1.
Към Общите условия е представена и Тарифа, съгласно която не се начисляват такси
при плащания и теглене.
Общият размер на усвоената главница е 1 000,00 лв., като е захранена
сметката, обслужваща кредитната карта с титуляр А. А. Д..
Вещото лице е посочило, че лихвите по кредитната карта се начисляват
ежедневно. Същите са в размер на 0,49 лв. на ден, като общо начислената сума за
периода от 28.08.2019 г. до 06.10.2019 г. е 19,64 лв. Договорната лихва е изчислена
върху усвоена и непогасена главница в размер на 1 000,00 лв. при ГЛП 17,80%.
Съгласно условията на договора когато кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа, 2-ро число на месеца и не предостави обезпечение
/поръчител/ в 3-дневен срок след падежа /5-то число на месеца/, съобразно чл.20 от
договора кредитополучителя дължи неустойка в размер на 4,8 % процента от
усвоената главница към последно число на последния месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Неустойката се начислява на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то
число на следващия месец текущото задължение.
Начислените неустойки по чл.20 са в общ размер на 96,00 лв. – 48,00 лв. на
06.09.2019 г. и 48,00 лв. на 06.10.2019 г. Неустойките са начислени върху усвоена
главница от 1 000,00 лв.
Начислените разходи по чл.21, ал.4 са 30,00 лв. – 15,00 лв. на 06.09.2019 г. и
15,00 лв. на 06.10.2019 г.
Начислена е законна лихва за забава по чл.21, ал.3 от договора, в размер на
0,28 лв. на ден, или общо начислени за периода от 06.10.2019 г. до 26.02.2020 г. са в
размер на 40,32 лв.
Законната лихва е изчислена върху усвоена и непогасена главница от 1
000,00 лв. при лихвен процент от 10% (ОЛП+10).
Посочено е, че от сметката, обслужваща кредитната карта не се установяват
осчетоводени плащания по процесния договор, извършени от лицето картодържател.
По счетоводни данни, размерът на задължението към 26.02.2020 г. – дата на
прехвърляне на вземането, е 1 185,96 лв., от които:
1 000,00 лв. главница
19,64 лв. договорна лихва
96,00 лв. неустойка по чл.20 от договора
30,00 лв. разходи по чл.21, ал.4 от договора
40,32 лв. законна лихва за периода от 06.10.2019 г. до 26.02.2020 г.
Единствените спорни между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с началния момент на изискуемост на процесните вземания
с оглед своевременно релевираното от ответницата в писмения отговор на исковата
молба възражение, както и налице ли са неравноправни клаузи или нищожност на
договора.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява
по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се
5
съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 1000 лв., която
може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на
действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на
договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит,
сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват
отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е
разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем сума, както е при
стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен кредит,
който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява
допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се
усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло
или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната
сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита.
Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както
при потребителския или ипотечен кредит, т. к. няма как отнапред да бъде известно,
каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се
определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания
дълг и дължима лихва за ползване на средствата. При договора за револвиращ кредит
връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и
ползваната от него сума.
В конкретния случай на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит в
размер на 1000 лева, постъпил по сметката на кредитополучателя на дата 05.07.2019г.,
като в договора е предвидено, че падежът на текущото задължение е 2-ро число на
следващия месец. Следователно след 02.08.2019г. кредитополучателят изпада в забава
за цялата отпусната сума, а именно – 1000 лева. Именно от 02.08.2019г. е изискуема
главницата по револвиращия кредит, затова и дали предсрочната изискуемост е
надлежно обявена на дата 06.10.2019г. е ирелевантно.
На следващо място, във връзка с оплакванията на въззивника, касаещи
действителността на договора за банков кредит , поради противоречие със Закона за
потребителския кредит и наличието на неравноправни клаузи:
В ТР № 1/ 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г., ОСГТК на ВКС, е прието,
че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, в случай, че
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
В чл. 7, ал. 3 ГПК е уредено задължение за съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.
В конкретния случай, при извършването на служебна проверка, въззивният
съд намира, че процесният договор за банков кредит е недействителен, тъй като
предвидената в чл. 20, ал. 1 от договора неустойка е неравноправна и нищожна.
Уговорената неустойка е в противоречие с чл.147 т.5 ЗЗП - задължава
потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Съгласно чл.16 ЗПК заемодателят е длъжен да оцени
кредитоспособността на заемателя преди сключване на договора за потребителски
заем. Уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
допълнително обезпечение – поръчител, който да е лице над 21 години, с минимален
осигурителен доход 1500 лева, да работи минимум 6 месеца по ТПО по силата на
безсрочен договяор, да няма кредитна история в ЦКР, да не е поръчител или
6
кредитополучател по друг активен договор заем и то в много кратък срок /3 работни
дни/, е уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и на потребителя /чл.143 ЗЗП/. Уговорката е нелогична и изключително
трудно изпълнима, като нормалната търговска практика напр.на банките е въпросните
документи да се представят преди отпускане на заема. Въпросната „неустойка“
прикрива действителната лихва /и разходи по заема / , като е налице противоречие с
чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК . В Решение №
50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС изрично е посочено, че
„установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР
съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата
липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит“.
Съгласно чл.23 ЗПК и решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на
ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на ВКС , III ГО
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Според ВКС ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. В чл.23 ЗПК е
предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита и то на
договорно основание. Следователно в случая при предоставена главница от 1000 лева
и липсата на плащания от страна на кредитополучателя , ответникът дължи единствено
сумата от 1000 лева главница. Не се дължат претендираните от въззивника
възнаградителна лихва и лихва за забава. Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени в частта , в която е отхвърлен иска за сумата 1000 лева главница и
да се потвърди в останалата част. Ищецът има право на разноски пред СРС и СГС
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9667/07.06.2023 г. по гр. д. № 42442/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 45 състав, с в частта , в която е отхвърлен иска на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, заместена в правата си
от правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
АД, ЕИК *********, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.9
ЗПК да се признае за установено , че А. А. Д., ЕГН ********** дължи сумата от 1000
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Бяла карта“ №
592635 от 03.07.2019 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и ответника – А. А. Д.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца – „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна
лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, заместена в правата си от
правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД,
ЕИК *********, че А. А. Д., ЕГН ********** дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във
7
вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, чл.9 ЗПК сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит „Бяла карта“ № 592635 от 03.07.2019 г., сключен между
"Аксес Файнанс" ООД и ответника – А. А. Д., вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение
№ 1 от 26.02.2020 г., към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която са
отхвърлени исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, заместена в правата си от правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК ********* да се признае за установено на
основание чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че А. А. Д., ЕГН ********** дължи сумата от 19,64
лв. – договорна лихва по договора за периода 04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в
размер на 96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, разноски за
извънсъдебно събиране в размер на 30 лв., сумата в размер на 58,20 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от 07.10.2019 г. до 28.09.2020 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, заместена в правата си от
правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД,
ЕИК ********* сумата от 468, 72 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство и сумата от 200 лева разноски пред СГС за юрисконсултско
възнаграждение и 25 лева за държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8