№ 32132
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20251110101825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Н. С. Т.
срещу „К“ ЕООД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит
№1036437/15.03.2024 г.
В искова молба са изложени твърдения, че страните са сключили договора за кредит,
по който ищецът е договарял като потребител. Предоставена е заемна сума от 2200 лв.,
при ГПР 62,27 %, с фиксиран лихвен процент от 50 %, с уговорка за
обезпечение:поръчител или банкова гаранция. Намира съглашението за
недействително поради противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в
т.ч. липсва ясна методика за формиране на ГПР, доколкото обявеният ГПР не
съответства на действителните общи разходи по кредита, каквото естество има
неустойка по чл.18, ал.1 от договора. Същата се начислява при неизпълнение на чл. 6,
ал. 1, която клауза е нищожна.
Ответникът не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е
действителен и в съответствие с изискванията на ЗПК, за което излага подробни
съображения, в т.ч. оспорените клаузи са индивидуално уговорени, с оглед факта, че
потребителят сам е избрал параметрите и условията му; ГПР е в съответствие с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като същият и компонентите са обявени точно към датата на сключването
му, а уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, не е част от
основните престации по договора и нейната недействителност не води до такава на
цялото заемно съглашение. Неустойката е уговорена по правилата на договорната
свобода и при фактически състав, който настъпва след сключване на договора, поради
което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че вземането за
неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като такъв разход не е
този, дължим от потребителя при неизпълнение на задълженията му по договора.
Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК, както и че процесната неустойка е
компесаторна, поради което доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК намира
за неотносими.
1
По реда на чл. 211 от ГПК „К“ ЕООД е предявило срещу Н. С. Т. насрещни осъдителни
искове по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, под евентуалност по чл.55 от ЗЗД, вр.чл. 23
от ЗПК, за заплащане на сумата 47,00 лева – част от парично вземане в общ размер от
1615,88 лева за главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договор за
потребителски кредит №1036437/15.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на искова молба; евентуално чиста стойност на кредита 47,00 лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба. Твърди се, че ответникът е в
неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, съгласно
уговореното. В случай че бъде уважена претенцията на ответника по чл. 26, ал.1 от ЗЗД
моли да бъде присъдена в полза на заемодателя дължимата чиста стойност на кредита,
съгласно чл. 23 от ЗПК. Пояснява се, че по договора са направени плащания в общ
размер 2153 лв., настъпила е изискуемост на кредита на 16.09.2024 г. и останали
непогасени общо 2284 лв. за главница, възнаградителна лихва, договорна неустойка и
такса.
Ответникът оспорва исковете по съображения за недействителност на договора за
кредит и че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва по размер
претеницята по чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК, доколкото не са отчетени направените
плащания.
В срока по чл. 131 от ГПК с допълнителен отговор на искова молба ответникът оспорва
главният иск. Признава иска по чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК и настоява да се
приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК и претендира разноски. Не представя пълномощно по чл.
34, ал. 3 от ГПК. Оспорва отговор на искова молба с подробни съображения, в т.ч. с
допълнително становище.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е да установи пълно и главно, че договора
за заем/оспорената клауза са сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното
в искова молба. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че оспорените
клаузи от договора за заем са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца „К“ ООД по насрещния иск по чл. 9 от ЗПК е да
докаже валидно сключен договор за кредит, основание и размер на иска, в т.ч.
изискуемост на паричното вземане, съобразно изложеното в искова молба. При
установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил
предявеното парично вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№1036437/15.03.2024 г.; неустойката по чл. 18, ал. 1 от договора не е включена в ГПР;
аритметично, ако сумата за неустойка се включи в ГПР 62,27 %, то същият ще
надвиши 50 %, в изпълнение на договора Н. Т. е заплатил сумата общо 2153 лв.
Представените от страните документи са допустими и относими, а искането за ССчЕ –
ненеобходимо.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, да представи изрично пълномощно за признание на насрещния иск по
чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК, съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК, или с изрична писмена
молба лично потвърди изявлението. При неизпълнение на указанията в цялост и в
срок изявлението се счита за неизвършено, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
3
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2025
година от 10,50 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца по
насрещен иск и препис на отговор на насрещна искова молба и становище от
20.06.2025 г. и отговор от 24.06.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4