РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Враца, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420101921 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба Министерство на
земеделието - гр. София против „Грейнстор БГ“ ЕООД, ЕИК *********. При извършен опит
за връчване книжата на ответника по реда на чл. 131, ал.1 ГПК и след извършена служебна
справка в Търговския регистър, съдът е констатирал, че ответното дружество е обявено в
несъстоятелност. Същото е извършено с Решение № 260473 / 15.07.2022 г., постановено по
търг. Дело № 700 по описа на Софийски градски съд за 2021 година.
В тази връзка с определение № 1141/01.08.2022 година съдът е спрял на основание чл.
229, ал. 1, т. 7 ГПК, във връзка с чл. 637, ал.1 от ТЗ производството по гр. дело № 1921/2022
г. по описа на РС гр. Враца до настъпване на обстоятелства за неговото възобновяване или
прекратяване.
След служебно извършените справки от съда е констатирано, че в производството по
несъстоятелност на „Грейнстор БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с определение №
260911/10.05.2024 година, постановено по т.д. № 700/2021 г. по описа на Софийски градски
съд са одобрени списъците на приети и неприети вземания на кредитори на дружеството.
Вземането на ищеца, предмет на настоящото производство е в списъка на неприетите, като
същевременно срещу неприемането му не е постъпило възражение от Министерство на
земеделието - гр. София.С определение № 261560/04.09.2024 година по същото дело на
„Грейнстор БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е назначен постоянен синдик – Венцислава С. С..
Във връзка с горното и с определение № 2173 /12.12.2024 година съдът е възобновил
производството по делото на основание чл.637 ТЗ.
Ищецът в първоначалната и уточнителната искова молба посочва, че съгласно
клаузите на сключения договор за аренда № 12/03.09.2018 година, вписан в Служба по
вписванията – гр. Бяла Слатина с дв.вх. № 2781/ 04.10.2018 г., акт 30, том 5 и по-точно т. 5 от
раздел I и т.5.3: „Арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01
1
октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна
вноска по т. 5.1 и да представи на Арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50
% от дължимата арендна вноска с падеж 31.01. на текущата стопанска година". Съгласно т.
4.1. от договора арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация определен от
НСИ за съответния 12-месечен период.
На 01.10.2020 г. арендаторът дължи сумата от 1914.74 лв., която като се индексира с
коефициента на инфлация 1.2 % се получава сумата от 1937.72 лв., представляваща главница
- 50 % авансово от годишната арендна вноска за стопанската 2020/2021 г. Сумата е платена
от арендатора на 09.11.2020 г., поради което на същия му е начислено обезщетение за забава
по т. 30 от договора в размер на 0.3 % за всеки просрочен ден или се дължи сумата от 220.90
лв., начислено за периода от 02.10.2020 г. до 08.11.2020 г. или за 38 дни забава.
На 31.01.2021 г. арендаторът дължи сумата от 1937.72 лв. / с коефициент на
инфлация/, представляваща главница - 50 % доплащане от годишната арендна вноска за
стопанската 2020/2021 г. Сумата е платена от арендатора на 22.04.2021 г., поради което на
същия му е начислено обезщетение за забава по т. 30 от договора в размер на 0.3 % за всеки
просрочен ден или се дължи сумата от 465.05 лв., начислено за периода от 01.02.2021 г. до
21.04.2021 г. или за 80 дни забава.
В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК , назначеният синдик на ответното
дружество намира, че предявения иск е недопустим.Посочва на първо място, че предявения
иск е процесуално недопустим. Това следва от нормата на чл. 637,ал.6, т.З от ТЗ - след
откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови дела
срещу длъжника- осъдителни искове, какъвто е настоящия. Това би било допустимо, само ,
ако искът е предявен , преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност - Решение № 260473/15.07.23г. на СГС, ТО постановено по т.д. № 700/24г.,
като посоченият съдебен акт е обувен в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписване на 20.07.2022г.
и е влязъл в сила на 28.07.2023г.
Намира по – нататък иска за недопустим, тъй като защото процесното вземане в
размер на 685,95 лв., представляващо обезщетение в размер на 0,3 % за просрочено плащане
по договор № 12/13.09.2018г., което вкл. сумата от 220,90 лв. / обезщетение в размер на
0,3%/ за периода от 02.10.2020г. до 08.01.2020г. и 465.05 лв. за периода от 01.02.2021г. до
21.04.2021г. е предявено в производството по несъстоятелност по т.д. № 700/24г. по описа на
СГС и е включено в списъци на неприети вземания, публикувани в ТРРЮЛНЦ- на
06.12.2023г.Спрямо неприемане на вземането, няма постъпило възражение от ищеца в
настоящото производство по реда на чл. 690. от ТЗ. Предвид този факт, съдът по
несъстоятелността не е разглеждал обстоятелството, дали това е законосъобразно или не, в
мотивите на Определение № 260911/10.05.2024г. С Определение № 260911/10.05.2024г.
постановено по т.д. 700/24г. по описа на СГС съдът е утвърдил изготвените от синдика
списъци, вкл. и в частта на неприетото вземане на ищеца. Като правна последица, законът
предвижда хипотезата на чл. 694,ал.2 от ТЗ- предявяване на установителни искове по реда
на чл.694 от ТЗ за установяване на съществуване на неприетото вземане, в случай, че в
момент, предхождащ момента на РОПН няма предявен такъв осъдителен иск. В случай, че е
имало такъв предявен иск, се прилага разпоредбата на чл. 637 от ТЗ. И при двете хипотези,
обаче предпоставка е да имало ВЪЗРАЖЕНИЕ, депозирано по реда на чл. 690 от ТЗ.
Правната логика е процесуална икономия на правни спорове. В междинната Фаза на
разглеждане на възражения, кредиторът, чието вземане не е прието, следва под Формата на
възражение да мотивира, защо не е съгласен с това, че вземането му не прието. Съдът по
несъстоятелността следва в ПРОИЗВОДСТВО, което се развива по реда на чл. 692 от ТЗ да
събира доказателства, ако такива са поискани и да уважи, респективно да не уважи
направеното възражение. Едва в зависимост от постановения съдебен акт, се развиват
производства или по реда на чл.694 или по реда на чл. 637 от ТЗ. Предвид липсата на
2
възражение от страна на ищеца депозирано по реда на чл. 690 от ТЗ в производството по
несъстоятелност по т.д. 700/24г. по описа на СГС и постановеното определение по чл.692 от
ТЗ, настоящото производство следва да бъде прекратено.
По същество се оспорва вземането на ищеца. Оспорва факта, длъжникът да е бил
страна по арендно правоотношение за посочения период, алтернативно, че дори и да е бил
страна, през посочения период не е упражнявал фактическата власт върху процесиите
земеделски земи.Оспорва да е бил в забава по отношение на извършени плащания за аренди
вноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че между
Министерство на земеделието, храните и горите от една страна и ответното дружество е
сключен договор за аренда № 12/03.09.2018 година, вписан в Служба по вписванията – гр.
Бяла Слатина с дв.вх. № 2781/ 04.10.2018 г., акт 30, том 5, като на ответника за временно и
възмездно ползване е предоставена земя от държавния поземлен фонд в землищата на село
Борован и село Търнава.Договорът е сключен за 5 стопански години и влиза в сила от
стопанската 2018/ 2019 г.
Представен като доказателство по делото е и протокол – опис за предаване на земите,
предмет на договора за аренда.
Съгласно клаузите на сключения договор и по-точно т. 5 от раздел I и т.5.3:
„Арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на
всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна вноска по т. 5.1 и
да представи на Арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от дължимата
арендна вноска с падеж 31.01. на текущата стопанска година". Съгласно т. 4.1. от договора
арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация определен от НСИ за
съответния 12-месечен период.
Установява се също, че договорът за аренда е прекратен на 21.04.2021 г. от
арендодателя с Нотариална покана № 1705/ 21.04.2021 г. пред М. Ш., нотариус с район на
действие - Районен съд – София.
Установява се също, че на 01.10.2020 г. арендаторът дължи сумата от 1914.74 лв.,
която като се индексира с коефициента на инфлация 1.2 % се получава сумата от 1937.72 лв.,
представляваща главница - 50 % авансово от годишната арендна вноска за стопанската
2020/2021 г. Сумата е платена от арендатора на 09.11.2020 г., което се установява от
приложеното по делото извлечение от банкова сметка, поради което на същия му е
начислено обезщетение за забава по т. 30 от договора в размер на 0.3 % за всеки просрочен
ден или се дължи сумата от 220.90 лв., начислено за периода от 02.10.2020 г. до 08.11.2020 г.
или за 38 дни забава.
На 31.01.2021 г. арендаторът дължи сумата от 1937.72 лв. / с коефициент на
инфлация/, представляваща главница - 50 % доплащане от годишната арендна вноска за
стопанската 2020/2021 г. Сумата е платена от арендатора на 22.04.2021 г., което се
установява от приложеното по делото извлечение от банкова сметка, поради което на същия
му е начислено обезщетение за забава по т. 30 от договора в размер на 0.3 % за всеки
просрочен ден или се дължи сумата от 465.05 лв., начислено за периода от 01.02.2021 г. до
21.04.2021 г. или за 80 дни забава.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а възраженията на синдика на ответното дружество за
3
недопустимост на производството съдът намира за неоснователни.По първото възражение
следва да се посочи, че настоящият иск е предявен на 17.06.2022 година, тоест преди
откриване на производството за обявяване на ответника в несъстоятелност, сторено с
Решение № 260473 / 15.07.2022 г., постановено по търг. Дело № 700 по описа на Софийски
градски съд за 2021 година.
Когато към момента на откриване с решение по чл. 630 от ТЗ спрямо длъжника на
производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл. 637, ал. 1 от ТЗ
(както е в случая), законодателят обвързва възможността за по – нататъшно развитие на
делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на
производството по чл. 637 от ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 от ТЗ за тези вземания,
поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е
обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в
производството по несъстоятелност. Завареното съдебно производство се спира, за да се даде
възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по
несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се
възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници
в несъстоятелността (чл. 637, ал. 4 от ТЗ), както решението по чл. 694 от ТЗ. Ако
предявеното от кредитора по чл. 637, ал. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност
вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо
възражение от кредитора, спряното по чл. 637, ал. 1 от ТЗ исково производство се
възобновява на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ и продължава с участието включително на
синдика. Ако предявеното от кредитора вземане е включено от синдика в списъка на
приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл. 690 от ТЗ, производството се
възобновява по чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така
и на възразилия кредитор. И в двете хипотези на чл. 637, ал. 3, т. 1 и 2 от ТЗ
възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото
по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1
от ТЗ и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на
производството по несъстоятелност. В случай, че срещу приетото вземане на кредитора не
постъпи възражение по чл. 690 от ТЗ, то производството по чл. 637, ал. 1 от ТЗ се
прекратява, съгласно чл. 637, ал. 2 от ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно
установено по смисъла на чл. 693 от ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и
развитието на делото по чл. 637, ал. 1 от ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело
по чл. 637, ал. 1 от ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по
несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на
делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ,
тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл. 637, ал. 1 от ТЗ, по което
се погасява и правото на иск.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между страните е възникнало
облигационно отношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на неустойка в претендирания размер, поради неизпълнение на поети от
последния задължения. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
изпълнение от негова страна на задължението, за неизпълнението на което се претендира
неустойка, респективно - погасяване на дълга.
По делото се установи по несъмнен начин, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за аренда, който има за предмет земеделска земя,
представляваща част от държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ министърът
на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния
поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда. Собственик на земите е държавата,
4
която се явява легитимирана страна по материалното правоотношение и може да претендира
реално изпълнение на задълженията на арендатора и обезщетение за неизпълнение.
Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариално заверени
подписи на страните.С него арендодателят е предоставил за временно ползване на
арендатора определена с индивидуални характеристики земеделска земя, а последният се е
задължил да извършва арендни плащания, считано от стопанската 2018/2019 г., чийто размер
е определен според площта на земята като 61 лв. на декър в землището на село Борован и
увеличен с инфлационен индекс, както и по 58 лв. на декър в землището на село Търнава.
Относно размера на арендните плащания между страните няма никакъв спор, а същите се
установяват и от приложения по делото договор за аренда. Няма спор също така, че
изискуемостта на двете арендни плащания е настъпила съответно на 1.10.2020 г. и на
31.01.2021 г., като с изтичане на определения срок ответникът е изпаднал в забава съгласно
чл. 84, ал.1 ЗЗД, според който когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От страна на ответника, върху когото лежи
тежестта да докаже пълно и точно изпълнение, не бяха ангажирани доказателства, че
задължението е изпълнено в срок.
Според чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Следователно, след изтичане на всяка една от падежните дати, или от 02.10. 2020 г. и от
01.02.2021 г. ответникът е изпадал в забава, като за констатираното просрочие по силата на
изрично уговорената от страните неустойка за забава, същият дължи обезщетение в размер
на неустойката, изчислена съобразно дните на закъснението, без да е необходимо вредите да
се доказват.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
основателен и доказана, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 250,00 лв., представляваща направени разноски за
заплатена държавна такса – 50.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лева, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Грейнстор" ЕООД, ЕИК: *********, – в несъстоятелност, обявена с
Решение № 260473 / 15.07.2022 г., постановено по търг. Дело № 700 по описа на Софийски
градски съд за 2021 година, представлявано от синдика В. С. С. да заплати на Министерство
на земеделието – гр. София, БУЛСТАТ: ********* сумата от 685,95 лева - обезщетение в
размер на 0,3 % за просрочено плащане, което вкл. сумата от 220,90 лв. / обезщетение в
размер на 0,3%/ за периода от 02.10.2020г. до 08.01.2020г. и 465.05 лв. за периода от
01.02.2021г. до 21.04.2021г., представляваща неустойка за забавено изпълнение на парични
задължения за арендни плащания за стопанската 2020/2021 г. по договор за аренда №
12/03.09.2018 година, вписан в Служба по вписванията – гр. Бяла Слатина с дв.вх. № 2781/
04.10.2018 г., акт 30, том 5.
ОСЪЖДА "Грейнстор" ЕООД, ЕИК: *********, – в несъстоятелност, обявена с
Решение № 260473 / 15.07.2022 г., постановено по търг. Дело № 700 по описа на Софийски
5
градски съд за 2021 година, представлявано от синдика В. С. С. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на Министерство на земеделието – гр. София, БУЛСТАТ: ********* сумата
от 250, 00 лв. – разноски в настоящото производство.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК, като на ответника препис се връчи чрез синдика В. С. С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6