№ 524
гр. Варна, 29.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500412 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 412/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. М. М., подадена чрез
адв. Н. Станчев, против решение № 520/09.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1158/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е прието за
установено, че Л. М. Б. притежава правото на собственост върху
5977860/6842880 идеални части от:
Еднофамилна жилищна сграда идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор № ***, със застроена площ от 65 кв. м, на три жилищни
етажа, с административен адрес: гр. Варна, *** и
Еднофамилна жилищна сграда идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор №***, със застроена площ от 23 кв. м, на един жилищен
етаж, с административен адрес: гр. Варна, ***,
тъй като средствата, вложени за тяхното изграждане са получени от него
от наем на части от негово жилище на ул. *** от наемателите ЕТ "Лара",
"Оптика експрес" ООД и "Цвети" ЕООД в периода от 2000 г. до 2009 г., по
иска, предявен от него срещу К. М. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ***,
на основание чл. 23 СК;
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е неправилно – постановено при допуснати процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон, като е молила за отмяната му
1
и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените от нея разноски. Сочила е,
че в случая чрез писмени доказателства и заключения на вещите лица по
назначените оценителна икономическа експертизи били установени размера
на получените от ищеца доходи от наеми, стойността на извършените разходи
за изграждането на процесните сгради в груб строеж в периода 2005-2009г. и
тези за окончателното завършване на строежа до 2016г., както и получаваните
от всяка от страните трудови възнаграждения през този период. Липсвали,
обаче доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за влагане на
получаваните от него наеми в периода 2005-2009г. в изграждането на грубия
строеж, което да обоснове претендираната трансформация на негови лични
средства, като единствените такива били показанията на водения от ищеца
свид. Д.Д. (който знаел това от майката на ищеца), като липсвали
доказателства за начина на плащанията на тези наеми, в частност за банкова
сметка, по която са постъпвали и от които да са извършени плащания на трети
лица за строителството или да са теглени суми за плащания в брой, а фактът
на декларирането на наемите не доказвал влагането им в изграждането на
грубия строеж. Сочила е, че окръжният съд игнорирал и не е обсъдил
останалите доказателства, от които се установявало, че тя получавала по-
големи трудови доходи, които изцяло влагала в семейния бюджет за издръжка
на семейството и за строителството и лично участвала в строителството, като
в тази посока били и показанията на свид. Д.С. и това не се отричало и от
свид. Д.. Освен това, съдът неправилно и необосновано достигнал до извода,
че искът се явява частично основателен само и единствено съпоставяйки
получените доходи от наеми и извършените разходи за изграждане на
недвижимите имоти до груб строеж. Позовала се е на практиката, изразена в
ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г., както и в Тълкувателно решение №
2/2025г. по т.д. № 2/2022г., според която при заплащане на придобит по време
на брака недвижим имот със средства от влог на единия съпруг, придобитото
се счита съпружеска имуществена общност до опровергаване на
презумпцията по чл.21 ал.З СК. Изразила е несъгласие с приетото от
окръжния съд, че наличието на трансформация на лични средства за
изграждане на процесните сгради следва да се преценява само с оглед
средствата, вложени за грубия строеж и несъобразяване от съда на пълната
стойност за изграждането на тези сгради в настоящия им вид.
Л. М. Б., чрез адв. А. А., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от
оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в
обжалваната част, е молил за потвърждаване на последното в същата част,
както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодната за него част от решението на окръжния съд, редовна
е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
Искания за нови доказателства страните не са заявили, а и не са налице
предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
2
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на
01.10.2025 г. от 9,45 ч., за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3