Решение по адм. дело №113/2024 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано е по жалба от Е. Г. П. от с.Дорково, [улица]против решение №1012-12-229#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-559-4 от 18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С разпореждането жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 14.06.2021г. – 13.02.2022г., в размер на 11 523,01лв. главница и 2674,63лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик чрез процесуалния представител юрк.М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение №1012-12-229#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-559-4 от 18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че Е. Г. П. е подала в Дирекция „Бюро по труда“ - гр.Велинград заявление с вх. № Ф-01-305 от 17.06.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено считано от 14.06.2021г.

Във връзка с изпратено от ТП на НОИ уведомително писмо изх.№9-122-00-559-1 от 21.06.2021г. на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица П. е представила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от държава -членка на ЕС, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период „изтичане срока на договора“. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

Със заявлението Е. П. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното й трудово правоотношение е прекратено на 14.06.2021г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО) и в този смисъл за него били приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Представила е и преносен документ ПД U1 зая периода 27.02.2021г. – 13.06.2021г.

В тази връзка и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица със СЕД U001СВ №208240 от 23.07.2021г. и U003 № 208905 от 26.07.2021г. от компетентната институция на Ирландия е изискано потвърждаване на информацията относно периодите и дохода но жалбоподателя.

Отделно от това по повод подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица до жалбоподателя П. е изпратено от ръководителя на осигуряването за безработица писмо изх.№У-122-00-559-1 от 21.06.2021г. с указания да се представят изброени документи, в т.ч. и документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовото й правоотношение. Такъв документ не е представен видно от справка изх.№122-00-559-1 от 21.06.2021г. на ТП на НОИ – Пазарджик.

На 03.08.2021 г. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени структурирани електронни документи U017 № 216813 и U004 № 216819 от компетентна институция на Ирландия, с които е потвърден период на осигурена заетост от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г.; причина прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г. - 2086 евро брутен доход.

Съобразно получените документи с разпореждане №122-00-559-1 от 05.08.2021г. на основание чл.54ж, ал.1 във вр. С чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Съвета на Е. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 14.06.2021г. до 13.02.2022г. в размер на 74,29лв дневно.

В производство по последващ контрол на изплатени парични обезщетения за безработица с писмо с изх. №1030-12-1304 от 26.06.2023г. от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 01.08.2023г. в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ от работодателя на П. „Keelings Softfruits UC“, с който уведомява, че същата е била наета като общ работник на постоянен договор - между 27.02.2021г. и 13.06.2021г. и е подала оставка от длъжността преди края на договора си.

В тази връзка чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №704581 и Н001 №705462 от 02.08.2023г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 27.02.2021г. и 13.06.2021г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 706224 и Н002 №706225 от компетентна институция на Ирландия, с които са потвърдени период на осигурена заетост от 27.02.2021г. и 13.06.2021г. и причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя.

С оглед новопостъпилите данни от постъпилия структуриран електронен документ U002 № 706224 и Н002 №706225 на основание чл.54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка и с разпореждане № 122-00-559-3 от 14.09.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 122-00-559-1 от 05.08.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Е. П..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл.54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО с издадено разпореждане №122-00-559-4 от 18.09.2023г., с което П. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 14.06.2021г. – 13.02.2022г., в размер на 11 523,01лв. главница и 2674,63лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Във връзка с постъпила жалба против разпореждането с решение №1012-12-229#1/07.11.2023г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдил същото, като е приел, че е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби.

Приложено е за послужване и адм. дело №1165/2023г. по описа на АС – Пазарджик, с решението по което е отхвърлена жалбата на Е. П. против решение №1012-12-230#1 от 07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Административният орган с решението си е потвърдил разпореждане № 122-00-559-3 от 14.09.2023г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане разпореждане № 122-00-559-1 от 05.08.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и разпореждане № 122-00-559-5 от 26.09.2023г., с което на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 14.06.2021г. до 13.10.2021г. в размер на 12 лв. дневно. Решение №3026 от 15.10.2024г., посттановено по адм. дело №1165/2023г. по описа на АС – Пазарджик е влязло в сила на 15.10.2021г., стабилен административен акт е и с него са потвърдени размерът на дължимото обезщетение за безработица и периодът, за който следва да бъде изплатено.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик от правна страна приема следното:

Жалбата е допустима - подадена в срок – решението е връчено на жалбоподателя на 15.11.2023г., а жалбата е подадена на 28.11.2023г. - от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО и в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, да получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета като основен критерий при определяне размера на паричното обезщетение за безработица. При подаване на заявлението жалбоподателят П. не е приложила документ, удостоверяващ този факт. Не е сторила това и при последващо изискване от страна на административния орган, нито в настоящото производство.

В чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя "Keelings Softfruits UC", който с получено на 01.08.2023г. писмо уведомява ТП на НОИ – Пазарджик, че Е. П. е била наета като общ работник на постоянен договор - между 27.02.2021г. и 13.06.2021г. и е подала оставка от длъжността преди края на договора си. Информацията е потвърдена и с получен структуриран електронен документ U002 № 706224 и Н002 №706225 от компетентна институция на Ирландия, с които са потвърдени период на осигурена заетост от 27.02.2021г. и 13.06.2021г. и причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя. Посочените данни не са опровергани в хода на съдебното производство.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от НОИПОБ към заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Както е посочено по-горе такъв документ не е бил приложен към заявлението – в същото не е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не е представен и впоследствие въпреки изричното му изискване от ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик. Във връзка с изпратеното й писмо , с което се изискват необходимите приложения към заявлението, жалбоподателят П. е представила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от държава - членка на ЕС, в което е декларирала като причина за прекратяване на трудовата дейност изтичане срока на договора.

Това обстоятелство се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили П. да бъде наета на работа като общ работник, считано от 27.02.2021г. с уговорен изпитателен срок от 6 месеца, но не повече от 12 месеца. В същия изрично е предвидено прекратяването му както в изпитателния срок, така и извън него, да става с изпращане на предизвестие в посочени срокове – както от страна на работодателя, така и от страна на работника.

Дори да се приеме, че договорът е бил безсрочен, както е отразено в получения на 01.08.2023г. в ТП на НОИ – Пазарджик документ от работодателя на П. „Keelings Softfruits UC“, то отново е относимо задължението за работника да отправи предизвестие в случай, че желае прекратяването му. Такива доказателства в настоящия процес не са ангажирани, не се и твърди наличието им.

Следователно напускането на работника на 13.06.2021г. не може да бъде поради изтичане срока на договора. Към този момент не е изтекъл предвидения 6-месечния изпитателен срок, считано от 27.02.2021г., няма данни и да е отправяно предизвестие за прекратяването му от някоя от страните и срокът по това предизвестие да е изтекъл. Няма данни и да е извършване промяна в договорките между работодателя и работника след сключване на трудовия договор и в частност относно срока и начина на прекратяване на трудовото правоотношение. Няма данни и прекратяването да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC, или по други, независещи от П. причини.

Изложеното налага извода, че жалбоподателят от момента на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на оспореното разпореждане е знаела, че трудовото й правоотношение с работодателя "Keelings Retail" не е прекратено поради изтичане срока на договора, както лично е посочила в заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от държава - членка на ЕС – било защото не е сключено като срочно, било защото е прекратено преди изтичане на изпитателния срок. Не са представени и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство доказателства, че е назначена на срочен трудов договор, изтекъл на 13.06.2021г. Този извод не се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото в допустимата им част не установиха относими обстоятелства, а досежно начина на прекратяване на трудовия договор същите са недопустими, тъй като подлежи на установяване с писмени доказателства.

Затова съдът приема, че жалбоподателят П. е действала недобросъвестно при получаването на паричното обезщетение за безработица в определените му продължителност и размер. При липса на дефиниция в КСО на понятието недобросъвестност, съдебната практика е наложила тълкуването му в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства – каквато е и настоящата хипотеза.

В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – напр. решение №1599/19.02.2025г. на ВАС, 6 отд., по адм. дело №11225/2024г., решение №941/06.02.2025г. на ВАС, 6 отд., по адм. дело № 11254/2024г., решение №6038 от 05.06.2025г. по адм. д. №1582/2025г., решение №6248 от 10.06.2025г. по адм. д. №3500/2025г., решение № 2446 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2024 г., VI о., решение № 1599 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11225/2024 г., VI о, решение № 3573 от 4.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2024 г., VI о. и др.

Както е посочено по-горе в мотивите на съдебното решение, в чл.54б, ал.3 от КСО е предвидено безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, да получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Съответно съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл.114 и чл.115 от КСО. Така съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Трудовото правоотношение на П. е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина и тя дължи връщане на сумата, получена в по- голям размер от нормативно предвидения за нейния статут.

Именно при спазване на посочените разпоредби е издадено разпореждане №122-00-559-4 от 18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 14.06.2021г. – 13.02.2022г., в размер на 11 523,01лв. главница и 2674,63лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Оспореният акт не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя възнаграждението в размер на 200 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. П. от с. Дорково против решение № 1012-12-229#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-559-4 от 18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица..

ОСЪЖДА Е. Г. П. да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 200 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.