О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
ІV-191 Година
2018, 1 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на първи февруари година две хиляди и
деветнадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
Т. ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 107 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивната жалба, подадена от Т.П.В. ***, против решение № 133 от 06.11.2018 г.
по гр.д.129/2018 г. по описа на Поморийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивницата: за признаване за
установено вземането й по отношение на ответника ЗКПУ „Анхиало“ гр.Поморие, ЕИК
********* по Заповед № 28 от 18.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.44/2018 г. на ПРС, за сумата от 669.88 лв
- задължение по договор за предоставяне на земя в кооперация за съвместно
обработване, ведно е законната лихва от 16.01.2018г., до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 26.99 лв. разноски по заповедното производство;
както и, предявеният при условията на евентуалност иск за осъждане ответника
ЗКПУ „Анхиало“ да заплати на въззивницата сумата от 669.88 лв - задължение по
договор за предоставяне на земя в кооперация за съвместно обработване, ведно с
законната лихва от 16.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че обжалваното решението е неправилно,
необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото
доказателствата и при процесуални нарушения.
По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по депозираното от въззивницата-ищца становище вх.№ 2762/06.06.2018 г., с
което тя, признавайки, че след завеждането на исковата молба е получила от
ответника суми за процесните периоди (320,35 лв- рента за стопанската година
2014/2015 г.; 320,35 лв- рента за стопанската година 2015/2016 г. и 34,91 лв -
дивидент за 2016 г.) - общо 675,61 лв, е оттеглила претенцията си за тази сума
и е заявила, че поддържа исковата молба за 673,88 лв - разлика между преведените
доброволно 675,61 лв и исковата сума 1349.49 лв, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението в PC Поморие до изплащане
на вземането. Твърди се, че съдът изобщо не се е произнесъл по заявеното
частично оттегляне на иска, което обстоятелство е довело до неправилно
присъждане на разноските на страните.
На второ място се сочи, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл и по направените от въззивницата-ищца със същото становище
доказателствени искания – за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване на изплатените на сестрата на ищцата суми по договора; както и - да
бъде задължена ответната страна да представи документи за изплатените рента и
дивидент на сестрата на ищцата за общия им наследствен имот за 2013 г.
На
следващо място се твърди, че са неправилни и в противоречие с практиката на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК, а и изводите на съда, че само сключилият договора
съсобственик има вземане по него, а ищцата, която не е страна по договора за
аренда, има правата да уреди отношенията си за припадащите й се части с
наемодателя – в случая – със сестра си, по реда на чл.30, ал.З от ЗС.
Изложени са оплаквания за неправилност на определените от
съда в мотивите на решението му разноски (липсва осъдителен диспозитив за разноските).
В жалбата е заявено, че доколкото с обжалваното решение първоинстанционният
съд е констатирал, че на въззивницата доброволно са преведени общо 1061,84 лв,
представляващи сумите, дължими й за стопанските години 2014/2015 и 2015/2016 в
размер на 675, 61 лв. и сумата, дължима ми за стопанската година 2016/2017 в
размер на 386,23 лв, ищцата оттегля иска си и за доброволно преведената сума от
386,23 лв за стопанската година 2016/2017, т.е. искът следва да се счита
оттеглен за сумата от 1061,84 лв, и се поддържа за сумата 287,65 лв, дължима
за стопанската година 2013/2014 г., явяваща се като разлика между исканите
1349,49 лв. и преведените 1061,84 лв.
Претендира
се отмяна на решението на ПРС и постановяване на решение, с което искът се
уважава в размера от 287,65 лв, и законна лихва върху него. Претендират
се разноски.
При
така заявените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, с жалбата е
направено единствено искане да бъде задължен ответникът да представи документи
какви суми са изплатени на сестрата на ищцата за посочения период - 2013/2014
г. и ако не направи това на основание чл.161 от ГПК да приемете за доказано
твърдението, че за стопанската 2013/2014 г. дължимата й 1/2 от рента и дивиденти, се равнява на 287,65 лв.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемият ЗКПУ „Анхиало“
гр.Поморие
представя в законовия срок по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение не
страда от пороците, изброени в жалбата, и е правилно и обосновано. По-конкретно
се твърди, че макар да не са дължими на ищцата претендираните от нея суми по
договора (по който тя не е страна), същите са й били изплатени от ответната
кооперация „поради добрите намерения“ на кооперацията, а остатъкът от исковата
сума - в размер на 287,65 лв, не е
дължим, тъй като претенцията е погасена по давност, каквото възражение е
заявено от ответника. Изрично се посочва, че в случая за процесните земи е
сключен със сестрата на ищцата не договор за аренда, а договор за съвместно
обработване на земеделска земя, както е приел и първоинстанционният съд.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивното производство.
Няма искания по доказателствата. По отношение на направените
от въззивницата доказателствени искания се сочи, че същите са неоснователни,
тъй като ответната кооперация е представила всички намиращи се при нея
документи във връзка с договора за процесната земя, а доколкото ищцата е
бездействала в първоинстанционното производство, доказателствените й искания
следва да бъдат оставени без уважение.
По направеното доказателствено искане съдът намира следното:
Искането за задължен ответникът да представи документи какви суми са изплатени
на сестрата на ищцата за посочения период - 2013/2014 г., е направено със становище
вх.№ 2762/06.06.2018 г., депозирано преди първото по делото открито съдебно
заседание, и е било оставено без уважение с нарочно определение по
доказателствата в съдебното заседание на 11.09.2018 г. Настоящият състав
приема, че доколкото това доказателствено искане е било своевременно заявено,
налице е основание по чл.266, ал.3 от ГПК за събирането му във въззивното
производство.
По заявеното във въззивната жалба оттегляне на иска, съдът
намира следното: Въззивницата твърди, че частично оттегляне на иска е направила
със становище
вх.№ 2762/06.06.2018 г. – за сумата от общо 675,61 лв, включваща 320,35 лв-
рента за стопанската година 2014/2015 г., 320,35 лв - рента за стопанската
година 2015/2016 г. и 34,91 лв - дивидент за 2016 г., по което оттегляне съдът
не се е произнесъл. Ето защо, заедно с допълнително заявеното оттегляне на иска
(във въззивната жалба) за сумата от 386,23 лв, за която въззивницата признава,
че й е доброволно преведена от ответника за стопанската 2016 г./2017 г., се
заявява оттегляне на иска за сумата от общо 1 061,84 лв.
Съдът констатира, че с нарочно определение от откритото
съдебно заседание на 11.09.2018 г., ПРС е приел направеното от ищцата изменение
на иска, изразяващо се в намаляване на претенцията , като е постановил, че
същата следва да се счита за предявена за сумата от 669,88 лв, като
производството в останалата част – за сумата от 675,61 лв е прекратено.
Определението на съда не е съобщено на ищцата.
Съдът намира, че доколкото настоящото оттегляне на иска за
сумата от 386,23 лв се заявява след първото съдебно заседание по делото, следва
да се поиска становище по него от ответника, съгласно чл.232 от ГПК, тъй като
до момента, по-конкретно – с отговора си на въззивната жалба, въззиваемият не е
изразил становище по оттеглянето.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба жалба Т.П.В. ***, против решение №
133 от 06.11.2018 г. по гр.д.129/2018 г. по описа на Поморийски районен съд.
Указва на въззиваемия ЗКПУ „Анхиало“
гр.Поморие, че най-късно в съдебното заседание по делото следва да заяви, дали
е съгласен с направеното от въззивницата с въззивната жалба оттегляне на иска за сумата от 386,23
лв, за която въззивницата признава, че й е доброволно преведена от ответника за
стопанската 2016 г./2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия ЗКПУ „Анхиало“
гр.Поморие най-късно в съдебното заседание по делото да представи доказателства за
изплатените суми по договор № 2920 от 07.11.2012 г., на Сияна П. Пеева за
стопанската година - 2013/2014 г.
Приканва страните към постигане на спогодба.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.