Определение по адм. дело №2550/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.196 ал.4 вр.ал.3 вр.чл.195 ал.4 от ЗУТ и е образувано по жалба от Х. Х. М., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв.С. У. от АК – Варна, против Заповед № 189/07.10.2025г на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е наредено в срок от 30 дни от връчването собствениците на жилищна сграда на [улица] [населено място] да извършат ремонт – чрез възстановяване на трасето и диаметъра на ВКК-3 съгл. одобрения на 28.11.1996г проект по част „ВиК“, неразделна част от РС №39/11.04.1997г на гл. архитект на Район „Одесос“.

С молба с.д. №18628/12.11.2025г жалбоподателят чрез адв.У. е поискал на осн.чл.217 ал.2 от ЗУТ и чл.166 ал.2 от АПК спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай изпълнението на заповедта би означавало изграждане на ново трасе на ВКК-3 в частта му в магазин №1, свързано с пробиване на плочата между партера и сутеренния етаж на сградата, с вероятно засягане на носещата стена в сутерена, и изграждане на нова канализационна тръба – т.е. предварителното изпълнение би могло до доведе до значителни вреди за жалбоподателя от една страна, а от друга – изкопът в сутерена е твърде вероятно да наруши стабилността на конструкцията на сградата. Като ново обстоятелство по см.чл.166 ал.2 изр.2 от АПК сочи липсата на проблеми с канализацията след издаване на процесната заповед, като резултат на действията, обективирани в приемо-предавателния протокол между „Никман канал сервиз“ ЕООД и Етажната собственост в сградата, според който проблемът е бил запушване на канализацията във ВКК-2 в магазин №2 със строителни отпадъци, а не във ВКК – 3 в собствения му магазин №1.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената заповед са описани извършените проверки и консултации във връзка със сигнал от 2023г от собствениците на обекти в многофамилна жилищна сграда в [населено място], [улица], в която жалб.Х. М. притежава магазин №1, за зачестили наводнения в офис и магазин под същия, причинени от запушен ВКК-3. Посочено е, че след оглед е установено, че в участъка на магазина и склада под него ВКК-3 е изпълнен с трасе, различно от одобрения проект по част ВиК и е заустен във ВКК-2, минаващ през съседния магазин №2. Едновременно с това е посочено, че в архива на район „Одесос“ няма предаден за съхранение екзекутивен проект по част ВиК. Изложено е също, че отправеното към собствениците предписание от 18.09.2023г за извършване на ремонт и отстраняване на причините за наводненията, са останали неизпълнени, което е дало основание за образуване на настоящото производство по реда на чл.195 ал.4 от ЗУТ. При проведения на 04.07.2025г оглед е съставен КП, според отразеното в който ВКК-3 е във вид, различен от одобрения проект по част ВиК, а на проведеното на 11.07.2025г общо събрание присъстващите собственици са потвърдили желанието си ВКК-3 да се възстанови съгласно проекта. При тези констатации и на осн.чл.196 вр.чл.195 ал.4 от ЗУТ кметът на район „Одесос“ е наредил в срок от 30 дни от връчване на заповедта да се извърши ремонт за възстановяване на трасето и диаметъра на ВКК-3 съгл. одобрения на 28.11.1999г проект по част „ВиК“, неразделна част от РС №39/11.04.1997г на Гл. архитект на Район „Одесос“.

Към жалбата против тази заповед е приложен приемо-предавателен протокол от 16.05.2025г между „Никман канал сервиз“ ЕООД – изпълнител и „Етажна собственост Капитан Райчо 1“ – Варна – възложител, според който е извършено механично отпушване на канализацията на магазин №2. При огледа на място било установено сериозно запушване на канализационната тръба, разположена под куфара в търговската площ на магазина. След демонтаж на куфара и отпушване на тръбата били извадени големи количества мазнина и твърд строителен материал (гипс, цимент, пясък).

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.217 ал.2 от ЗУТ вр.чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта по чл.195 ал.4 от ЗУТ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е и основателно.

Съгл.чл.217 ал.1 т.9 от ЗУТ жалбата пред съда не спира изпълнението на заповедите по чл.195 и чл.196 от ЗУТ; според ал.2 на текста съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал.1, с изключение на тези по т.2, сред които оспорената понастоящем заповед не попада. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта по чл.195 ал.4 от ЗУТ е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния ЗУТ. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, който в случая действа в условията на обвързана компетентност, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си – както е и в конкретния казус. Поради това липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

Именно защото е изрично предвидено с чл.217 ал.1 от ЗУТ, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта по чл.195 от ЗУТ по реда на чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на оспорената заповед.

Първото от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус. Вярно е, че твърдението на Х. М. за настъпване на имуществени вреди за него при предварително изпълнение на оспорената заповед е житейски обосновано и логично, но тези вреди не могат да се приемат като значителни, и още по-малко труднопоправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта по чл.195 ал.4 от ЗУТ като незаконосъобразна същите подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК. Твърденията за вероятно нарушаване стабилността на конструкцията на сградата пък са недоказани. Предвид изложеното в този случай съдът приема, че молителят не е доказал, че заявеният му личен частен интерес от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява.

Съдът обаче счита, че в случая е налице ново обстоятелство, което не е съществувало при издаване на оспорената заповед по см.чл.166 ал.2 изр.2 от АПК, а именно – приложения към жалбата протокол, според който причината за наводненията в сутерена на сградата е била механична и вече е отстранена. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че този факт не е бил известен и не е коментиран от издателя й, поради което следва да се приеме като ново обстоятелство по см. приложимата специална норма на чл.166 ал.2 изр.2 от АПК, респективно – като достатъчно основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл.195 ал.4 от ЗУТ за периода на съдебното й оспорване.

Нещо повече – с оглед изложеното в жалбата, в процесния казус се оспорва изначално възприетото от издателя на заповедта, че ВКК-3 е изпълнен в отклонение от одобрения проект по част „ВиК“ на РС №39/11.04.1997г на Гл. архитект на Район „Одесос“. Отговорът на този въпрос е от значение за разрешаване на спора по същество на делото за законосъобразността на оспорената заповед. За разрешаването му са необходими специалните знания на вещо лице, а изпълнението на съдебно-техническа експертиза би било осуетено от предварителното изпълнение на заповедта за премахване на съществуващата ВКК-3 и замяната й, което би било пречка за реализиране и на полагащата се на жалбоподателя съдебна защита. Според настоящия съдебен състав изложеното е достатъчно основание, за да се допусне спирането му като временна мярка за обезпечаване правото на жалба до приключване на делото с влязло в сила решение.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят е оборил установената с чл.217 ал.1 от специалния ЗУТ презумпция, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като основателна и налага уважаването й.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 189/07.10.2025г на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна, с която е наредено в срок от 30 дни от връчването собствениците на жилищна сграда на [улица] [населено място] да извършат ремонт – чрез възстановяване на трасето и диаметъра на ВКК-3 съгл. одобрения на 28.11.1996г проект по част „ВиК“, неразделна част от РС №39/11.04.1997г на гл. архитект на Район „Одесос“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Преписи от определението да се връчат на страните – спешно, по телефон или по електронен път (при възможност).