РЕШЕНИЕ
№ 09.11.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12- ти граждански състав
На девети октомври, две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №568 по описа
за 2020 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. Пловдив, ул. „Полет“№1, ет.2, представлявано от управителя А.
Д. А., срещу Х.Й.Й., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 781.38 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че между ответника и „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК ********* е сключен договор за заем №10152/01.11.2016 г. Размерът на предоставената
в заем сума е 800 лв. Предоставеният заем е за срок от 12 месеца, като
погасяването следвало да стане на 12 равни месечни вноски, всяка една от които
на стойност 81,98лв., с първа погасителна вноска 01.12.2016 г. и краен срок на
погасяване с последна вноска 01.11.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е
в размер на 983,76 лв.
Твърди се, че като обезпечение на
вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 01.11.2016 г.
между ищцовото дружество в качеството му на гарант. „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии всяка, от които на
стойност 65,60 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издадена в полза на
гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение авалирана от
длъжника.Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда,
ответникът е заплатил 261.58 лв. към заемодателя или 3 погасителни вноски и
частично плащане по 4-тата и 728.00 лв. към ищеца по договор за гаранция или 11
месечни премии и частично плащане по 12-тата.
Сочи се, че с
уведомление от 14.11.2018 г. до ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ООД заемодателят
„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция активира същата,
като претендира плащане на задълженията на ответника към него в размер на
722,18 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция (банков превод
на сумата 722,18 лв. на 27.11.18 г.).
Твърди се, че
ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата от 59,20 лв. неплатено
възнаграждение по договора за гаранция от 01.11.2016г.
Твърди се, че
сумата 722,18 лв. се претендира на основание плащане, извършено от ищцовото
дружество по активирана гаранция /чл. 6 от тристранен договор за гаранция от
01.11.2016 г., приложен към делото/. Тази сума представлява задължението на
ответника към третото за процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, което лице е
предоставило заем на ответника и същият не го е върнал. Сумата 59,20 лв. претендира
на основание неплатено възнаграждение по
договор за гаранция, обезпечено със запис на заповед. Предвид плащането, което
сме направили към заемателя и задължението на ответника по договор за гаранция
от 01.11.2016 г., общата претенция на ищеца е за сумата от 781,38 лв.
Сочи се, че на
основание чл. 410 и сл. ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. №
1645/18г. по описа на районен съд Пещера. I гр.с-в за изплащане на
претендираната от ищеца сума, ведно със законната лихва считано от момента на
подаване на исковата молба и направените разноски в производството. Ищецът
получил съобщение от съда, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК. В тази връзка и в предвидения от Закона едномесечен срок се
предявява настоящия иск за установяване на вземането на ищеца.
Моли се съдът да
признае за установено по отношение на Х.Й.Й., ЕГН-**********, че същият дължи
на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД сумата от 781,38 лв., от която 722,18 лв.
извършено от ищеца плащане по активирана
гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем,
както и 59,20 лв. неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №1645/18 г., както
и направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Претендират се
разноски, сторени в настоящото производство.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Искът
се оспорва по основание и по размер. Оспорват се представените с исковата молба
доказателства.
Особеният
представител на ответника, счита че клаузата по чл.3.2 от Договор от 01.11.2016
г., сключен между „Лайт кредит“ ООД, Пловдив, „Лайт кредит консулт“ ЕООД,
Пловдив и Х.Й.Й. е неравноправна по отношение на заемателя, тъй като води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-гарант и
потребителя-заемател и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Клаузата
не е уговорена индивидуално и ответника не е имал възможност да влияе върху
нея, тъй като договорът е бил изготвен предварително. Клаузата е неравноправна,
а от там и нищожна.
Моли се съдът да
отхвърли иска, като неоснователен, ведно със законните последици.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1645/2018 г. по описа на РС - Пещера,
се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
вземане №568 от
04.12.2018г. по чл. 410 ГПК против ответника Х.Й.Й., ЕГН-********** ***,
за сумата от общо 781.38 лв.- главница, ведно
със законна лихва върху главницата от 04.12.2018г., както и разноски. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,
ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за
паричен заем №10152 от 01.11.2016г.,
сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, и Х.Й.Й., ЕГН-********** ***, като заемател. По
силата на договора, заемодателят се задължил да предостави на заемателят сумата
от 800.00 лева, а заемателят се е задължил да върне същата в срок от 12 месеца,
при месечна погасителна вноска в размер на 81,98 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите от 48,42% и общ
размер на всички плащания по договора 983,76 лева. Съобразно чл. 6 от сключения
между „Лайт Кредит“ ООД и ответника договор за кредит, е била постигната договореност
задължението на заемателя за заплащане на дължимите суми по договора, да бъде
обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване на договор за гаранция.
Представени са и Общи условия на договор за паричен заем, предоставян от „Лайт
Кредит“ ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК-*********, в
качеството му на „заемодател“ и Х.Й.Й., ЕГН-**********, в качеството му на
„заемател“, е бил сключен Договор от
01.11.2016г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от същия, страните се
споразумели гарантът да предостави на заемателя гаранция при следните условия:
гарантът се задължил към заемодателя, в случай, че заемателят не извършва
дължимите и изискуеми плащания по договора за заем, сключен между „Лайт Кредит“
ООД и ответника в техния пълен размер в
продължение на шест седмици, да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията по заема.
Съгласно уговореното в чл. 2 от Договора за гаранция, същият е обвързващ
за гаранта до момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения
на заемателя към заемодателя по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора,
заемателят дължи на гаранта възнаграждение, както следва: дванадесет ежемесечни
премии в размер на 65,60 лева, които се заплащали заедно със съответните
месечни погасителни вноски по заема. Според чл. 3.2, платените премии по
предходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали
гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени
всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на
заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е
уговорено, че гарантът поема отговорността си, при постъпване на писмено
уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което
декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с
писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от договора за
гаранция. Съобразно чл. 5.1 в случай на
активиране на гаранцията, заемателят продължава да дължи в пълен размер
премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят се
задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към
заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на
плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от Договора за гаранция, заемодателят се
задължава към заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта
сумата по т.3.1, която да представлява част от отдадената в заем сума по
договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да
превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2, които
са дължими от заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така
изплатените суми нямало да се считат за част от погашенията, извършени от
Заемателя към Заемодателя.
По делото е приложено уведомление
от 14.11.2018г. , с което ищцовото дружество е било уведомено за активиране на
гаранцията по чл.5 от тристранният договор за гаранция от 01.11.2016г., тъй
като заемателят по договора за паричен заем не е изпълнявал задълженията си по
същия, като към 14.11.2018г. дължимата сума към „Лайт кредит“ООД е в размер
на 722.18лв.
Извършено е плащане от ищеца по
договора за гаранция / банков превод на сумата от 722.18лв. на 27.11.2018г./
Изготвено и прието по делото е
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че по
сключеният между страните договор за гаранция, размерът на непогасените
задължения е , както следва: неплатена главница – 628.48лв.; неплатени договорни
лихви в размер на 93.70лв.; неплатена гаранция в размер на 59.20лв., или сума в
общ размер на 781.38лв. С платежно нареждане от 27.11.2018г., „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД е превело в полза на „Лайт Кредит“ООД сумата от 722.18лв. с
основание „гаранция по договор 10152- Й.“.
Съдът кредитира заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1645/2018г. по описа на РС-Пещера,
вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този
иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за
заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез
ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 01.11.2016г. между трето за спора лице-
„Лайт Кредит“ ООД и ответника Й. е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по
силата на който, дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на
800 лева под формата на паричен заем, а последният се
задължил да върне заетата сума от
800 лева на заемодателя, в срок от 12 месеца, при месечна погасителна вноска в
размер на 81,98 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%,
годишен процент на разходите от 48,42% и общ размер на всички плащания по
договора 983,76 лева. Липсва спор между страните, а и от заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил
заемната сума на ответника Й..
Сключеният на 01.11.2016г.
договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********- гарант, „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК *********-заемател и ответника в настоящото производство, има
гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът- гарант
се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на
задълженията по договора за заем, в случай, че заемателят не извършва дължимите
и изискуеми плащания. По този начин се гарантира задължението по договора за
заем, като съобразно чл. 6 от договора за заем, заемополучателят изрично е дал
съгласието си вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез гаранция от трето
лице. Със сключването на договора за гаранция е възникнало такова
правоотношение, което е различно от правоотношението по поръчителството - чл.
138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила
задължение за плащане на вземането на „Лайт Кредит“ ООД към длъжника по договора
за кредит, тъй като заемателят не е
извършил дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер. Задължението на
гаранта е възмездно- за предоставеното обезпечение, заемополучателят е следвало
да заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер на дванадесет ежемесечни премии, всяка от които в размер на 65,60 лева, които се заплащали
заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.
Съдът счита за неоснователно
релевираното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на посочените
по-горе договори, в случая не е налице заобикаляне на закона. При заобикалянето на
закона страните по сделката съзнават нейната противоправност, но се стремят да
постигнат желания от тях резултат с позволени средства, т.е. цели се постигане
на забранен резултат с позволени средства. Доколкото вземането за
възнаграждение по договора за гаранция не възниква в полза на заемодателя „Лайт
Кредит“ ООД, а в полза на гаранта, то съдът намира за неоснователни доводите на
ответника, че уговарянето на такова
възнаграждение води до значително неравновесие между правата и задълженията на
гаранта и потребителя, както и че същото не отговаря на изискванията за
добросъвестност. Не е налице идентитет между субектите, в полза на които
възникват паричните вземания по двата договора. Доколкото заемът не е
предоставен от ищеца, а от трето за спора лице- „Лайт Кредит“ ООД, ирелевантно
е обстоятелството дали ищецът притежава съответната лицензия за отпускане на
потребителски кредити по ЗКИ или не.
Сключените договори за заем и за гаранция са действителни, съдържанието
им не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави и отговаря
на общото изискване по чл. 9 ЗЗД. В договора за заем е уговорен годишен лихвен процент
40% и ГПР 48,42%, като при главница от 800.00 лева, общият размер на дължимите
плащания по кредита е 983,76 лева. Този
размер съдът не намира за прекомерен и противоречащ на закона и на добрите
нрави. С договора за гаранция са уговорени насрещни задължения на ищеца – да
гарантира изпълнение задълженията на ответника по договора за заем, и
съответно на ответника – да заплаща
възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена, независимо от това налице ли
е или не изпълнение по договора за заем. От граматическото и систематическото
тълкуване на клаузата на чл. 7 от Договора за гаранция се установява, че
заемателят е дал съгласието си
възнаграждението по договора за гаранция да бъде удържано от заемодателя от постъпилите
от страна на заемателя суми, като удържаните суми не следвало да се считат за
погашения по договора за заем. С оглед посочената договорна разпоредба, за
заемодателят е възникнало задължение да удържа част от постъпилите от заемателя
суми, до размера на дължимото възнаграждение за гаранция, и да ги превежда по
банкова сметка. ***, от една страна за последният е възникнало задължение да
заплаща претендираното от ищеца възнаграждение по договора за гаранция, а от
друга- ответникът се е съгласил с начина
на погасяване на това задължение, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни.
В тази връзка обаче следва да се отбележи, че
възнаграждението по договора за гаранция не се дължи в полза на заемодателя, а
на ищеца, който е трето лице по заемното правоотношение. Възнаграждението по
договора за гаранция е дължимо по отделен договор и в полза на лице, различно
от заемодателя. Заемът не е предоставен от ищеца, нито той получава лихва и обратно-
предоставилото кредита дружество не
получава възнаграждение, а лихва, поради което нито субектите са едни и същи,
нито пък сумите, които те следва да получат за предоставените по договорите
услуги на заемодателя, произтичат от едно и също основание. В този смисъл
направеното възражение за нищожност на договорите се явява неоснователно.
Досежно възражението на ответната страна , че
процесните договори за заем и за гаранция са нищожни, тъй като клаузите им са
неравноправни, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146
ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.
Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават
тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Договор за паричен заем №10152 от 01.11.2016г., същият е сключен въз
основа на стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от
заемодателя и посочващ
Индивидуалните условия по желания паричен заем. От
гореизложеното би могло да се направи извод, че на заемателят е била дадена
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора, в тази част и
върху клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение под формата на гаранция
от трето лице. Ето защо съдът намира, че процесните договорни клаузи не са
нищожни, тъй като съобразно изложеното процесните уговорки следва да бъдат
квалифицирани като индивидуално уговорени предвид разпоредбата на чл. 146, ал.
2 ЗЗП.
Следва да
се има предвид, че в конкретния случай се касае за отпускане на особен тип
заем- той се предоставя от небанкова финансова институция, средствата в която
не са набрани чрез публично привличане на влогове, кредитът не в голям размер,
като достъпът до сумата е сравнително бърз и лесен. Кредитът е по- рисков и
именно с цел да се обезпечи кредитора, той начислява по- висок процент за лихва
от размера на законната такава, защото в случая лихвата има двойно
предназначение- не само да служи като форма на обезпечение за ползване на
паричната сума за съответен период от време, а също и да бъде като цена на
услугата по предоставяне на такъв тип заем. Точно това е направено и в случая-
страните са постигнали споразумение за определяне на договорна лихва,
надвишаваща размерите на законната, като тя е предвидена както да обезщети
кредитора в случай на забавено изпълнение, така и да „заплати“ цената на
услугата. В тази връзка е съвсем обичайно за малките кредити, предоставяни от
небанкови финансови институции, да се начисляват по- високи лихви, отколкото
при банковите кредити например. Възможността в първия случай кредиторът да
загуби предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална
неплатежоспособност на длъжника е много по- голяма и оттук съвсем естествено
поради съществуващия риск е завишена и сумата, която трябва да поеме
заемополучателят, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип
кредити. Предвид изложеното, не
съществува противоречие със ЗЗП и ЗПК, ако страните в израз на доброволно
формираната си воля и в съответствие с принципите на свободата на договаряне,
постигнат споразумение за размера на лихвата по заема, която в процесния
договор е изначално определена до точно фиксиран размер, без от длъжника да се
търси нещо в повече. Следва в допълнение да се посочи още, че според нормата на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва, което условие в случая е спазено, тъй като
ГПР по договора е 48, 42 %, а размерът на законната лихва е около 10 %, т.е
разликата е по- малка от фиксирания по закон размер, поради което тук не може
да се приеме, че е налице каквато и да е недействителност.
Редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички
негови клаузи, като съглашението, предмет на индивидуално договаряне, е израз
на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията
си. Заемателят се е съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора и
ОУ към него, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно със
сумата, която ще дължи по отпуснатия му заем и с тази по гаранцията.
В договора за гаранция е
предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора за заем, гарантът
следва да изпълни при поискване от заемодателя неизпълнените задължения на
заемателя. При извършено плащане от страна на гаранта съобразно чл. 5.2 от
договора за гаранция, за заемателят възниква задължението да възстановят в
пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че неплатената сума по договора за заем от страна на заемателя е била
изплатена от гаранта на заемодателя. С това плащане, ищецът се е
суброгирал в правата на кредитора, както по силата на уговореното в договора за
гаранция – чл. 5.2, така и по силата на закона – чл. 74 ЗЗД.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява също, че по сключеният между страните договор за
гаранция, размерът на непогасените задължения е , както следва: неплатена
главница – 628.48лв.; неплатени договорни лихви в размер на 93.70лв.; неплатена
гаранция в размер на 59.20лв., или сума в общ размер на 781.38лв. Предвид
изложеното съдът намира, че в полза на ищцовото дружество са възникнали
вземания в горепосочените размери спрямо обезпеченият длъжник и предявените искове се явяват доказани и
основателни и следва да се уважат.
По отношение на разноските: при този
изход на делото, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца
разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Същите се претендират и макар за тях да не е
представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им
извършване- държавна такса в размер на 75.00 лв., депозит за особен представител
в размер на 100.00 лева, както и заплатено възнаграждение на вещо лице по
приетата съдебна експертиза в размер на 200.00лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника. Не се представят доказателства за размер или плащане на адвокатски
хонорар на пълномощника на ищеца, поради което такива разноски не следва да се
присъждат на страната. Особеният представител на ответника пък има право на
разноски от внесения за него депозит от ищеца, независимо от изхода на спора,
за което му е издаден РКО. На ищецът следва да се заплатят и сторените разноски
по ч.гр. дело №1645 от 2018г. по описа на РС- Пещера- 25.00лв. – държавна такса
и 300.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск от „Лайт Кредит Консулт“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул.
„Полет“№1, ет.2, представлявано от управителя А. Д. А., срещу Х.Й.Й., ЕГН-**********
***
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
ответника Х.Й.Й., ЕГН-********** ***, че
дължи на „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Полет“№1, ет.2,
представлявано от управителя А. Д. А., сумата
от 781.38 лв. /седемстотин осемдесет и
един лева и тридесет и осем стотинки/, от която 722.18 лв. /седемстотин
двадесет и два лева и осемнадесет стотинки/ извършено от ищеца плащане по активирана гаранция, поради
неплащане на задълженията на ответника по договор за паричен заем №10152 от
01.11.2016г., сключен със „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, и 59,20 лв. /петдесет и девет лева и
двадесет стотинки/ - неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от 01.11.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда /04.12.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е била издадена Заповед №568/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1645/2018г. по описа на РС-Пещера
ОСЪЖДА Х.Й.Й., ЕГН-********** ***, да
заплати на Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Полет“№1, ет.2,
представлявано от управителя А. Д. А., сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева /, представляващи
сторени от ищеца такси и разноски по
ч.гр.дело №1645/2018г. по описа на РС-Пещера и по гр.дело №568/2020г. по описа
на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: