РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2018                           Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На петнадесети ноември                  Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2318 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Г.Я. против Наказателно Постановление  № 18-0442-000277/ 17.04.2018г. на Началника на група 4 РУП при ОД МВР-Варна, с което на  С.Г.Я. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3  месеца на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДП и в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява, като процесуалния му представител поддържа жалбата.    

          Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 03.03.2018г. в община Варна  ЮПВ  посока Аспарухов мост жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег.№ В 6548КР, като не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на МВР, продължава движението си по Аспарухов мост и е застигнат на ул.“Девня“. Не носил СУМПС и контролен талон.  Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

           В хода на съдебното производство бе разпитан като свидетел М.М.. Съдът кредитира показанията на същия като дадени безпристрастно и обективно.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група 4 РУП  при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з 7952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като е обсъдил възражения направени от жалбоподателя. Съдът не споделя становището на жалбоподателя е неговия процесуален представител, че Началника на група в 4 РУП при ОД МВР Варна не бил компетентен да издаде НП, тъй като жалбоподателя бил последван и спрян от служителите на 4 РУП на ул.“Девня“-която била извън територията на 4 РУП. Видно от материалите по делото нарушението е извършено на територията на 4 РУП- южен пътен възел посока Аспарухов мост. Служителите на 4 РУП в рамките на тяхната компетентност са подали сигнал със стоп палка на жалбоподателя. Същия не е изпълнил разпореждането на служителите на 4 РУП и е продължил в избраната от него посока, като е бил последван и спрян на ул.“Девня“.  Съдът намира, че нарушението извършено от жалбоподателя се състои в неизпълнение на подаден сигнал със Стоп палка от орган на полицията и същото е било извършено в района на 4 РУП, а именно южен пътен възел посока Аспарухов мост. В тази връзка съдът намира възраженията за некомпетентност на наказващия орган за неоснователни и необосновани.

              По пункт първи от НП-Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът не споделя становището на жалбоподателят че същият не е извършил вмененото му нарушение. Видно от показанията на свидетеля М., които съдът кредитира  жалбоподателят не спрял на подадения сигнал със стоп палка и е продължил в избраната от него посока. При така установената фактическа обстановка съдът не споделя становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му нарушение.

            Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото има доказателства, че  въззивникът е имал и други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази връзка съдът намира, че наказанието е правилно определено,  справедливо е  и съответстващо на извършеното нарушение и би  изпълнило  целите на чл.12 от ЗАНН.

          По пункт втори от НП:  Съдът намира, че правилно е било прието, че въззивникът е допуснал  нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДП. Тази норма задължава водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон. Доколкото  в акта и постановлението изрично е посочено от фактическа страна, че нарушителят не носи СУМПС и контролен талон съдът намира, че правилно на жалбоподателя е било наложено наказание „ Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП. Горното обстоятелство е видно и от събраните писмени доказателства. С оглед на това постановлението в пункт 2 следва да бъде потвърдено.

                Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.

                    

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                      

 Р  Е Ш  И:

                

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 18-0442-000277/ 17.04.2018г. на Началника на група 4 РУП при ОД МВР-Варна, с което на  С.Г.Я. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3  месеца на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДП и в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: