Определение по дело №386/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №419

 

гр. Пловдив, 28.02.2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ –ми граждански състав в закрито заседание  на 28.02.2019 г. в състав:

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

                                                                                                   Виделина Куршумова

 

като изслуша докладваното от съдията Стефка Михова   в.ч.гр.д. N 386 по описа на ПОС за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК  и е образувано по частна жалба , подадена  от И.Г.Г., ЕГН: **********,***, срещу разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 91/19.01.2018 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 147 по описа за 2018 г. на Районен съд – Асеновград и издаване на изпълнителен лист в полза на  П.Г.П. ,ЕГН: **********,  срещу жалбоподателя.

В жалбата се излагат съображения, че постановеното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно.Твърди се от жалбоподателя, че  издадената заповед е по неправилен образец , като заповедният съд вместо да издаде заповед за изпълнение на парично задължение,  е издал  заповед за предаване на вещи. Поддържа се също, че РС-Асеновград  не е бил компетентен да се произнесе по така подаденото заявление,  а  делото е следвало да бъде изпратено по подсъдност на РС-Пловдив.Сочи, че не е имал никакви финансови, търговски, граждански или каквито и да е отношения с П.П.  и не е получавал сумата по ценната книга. Релевира бланкетно  оплакване, че същата не отговаря на изискванията на чл.535 и сл. от ТЗ и моли съда да бъде назначена СГЕ , която да установи дали ръкописния текст и подписа за издател са изпълнени от И.Г.. Отправено е искане до съда за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.

В писмения си отговор насрещната страна по жалбата П.Г.П.  изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът прецени жалбата за допустима, като подадена в законовия срок, от легитимирано лице, в част, в която постановения от АРС акт подлежи на обжалване.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК, подадено от  П.Г.П. ,ЕГН: **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу   длъжника И.Г.Г., ЕГН: **********,  за сумата от 54 000  евро , дължима по запис на заповед,издаден на 08.08.2017г.,с падеж 15.11.2017г.

След като е извършил служебна справка за постоянния и настоящия адрес на длъжника, който е в град ****,ул.“****“№**,ет.1, заповедният съд е издал на  19.01.2018г. в полза на заявителя заповед №91 за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа  на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Настоящият състав на съда напира така постановеното от заповедния съд разпореждане за процесуално недопустимо.

Заповедното производство, уредено в Глава ХХХVІІ на ГПК, е формално и започва с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с издадената на основание чл.425 ГПК от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. С чл.3 и чл.5 от цитираната наредба са утвърдени два вида образци на заявление, съответно образец на заявление по приложение № 1 към чл.3 за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК и образец на заявление по приложение № 4 към чл.5 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. За всеки образец са предвидени специални реквизити, съобразени със съдържанието и обхвата на проверката, които следва да извърши сезираният със заявлението съд, за да се произнесе относно наличието или отсъствието на предпоставки за издаване на исканата заповед за изпълнение. Правото на избор кой от утвърдените образци да бъде ползван принадлежи на заявителя - кредитор, по чиято инициатива започва заповедното производство. Избраният образец на заявление предопределя рамките на конкретното заповедно производство, а в съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по искането за издаване на заповед за изпълнение в очертаните със заявлението рамки. Принципът на диспозитивното начало изключва допустимостта съдът да подменя волята на заявителя и да се произнася по заявление, различно от това, което последният е избрал. В този смисъл е определение № 812 от 29.11.2011 г. по ч. т. д. № 672/2011 г. на ВКС, І т. о. и определение № 628 от 11.07.2012 г. по ч. т. д. № 359/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.

В процесния случай заповедният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,ал.1,т.9  от ГПК –запис на заповед  и изпълнителен лист. В противоречие със съдържанието на използвания образец  и искането на заявителя , Асеновградският районен съд е издал на  19.01.2018г. в полза на заявителя заповед №91 за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа  на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Така първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало , тъй като се е произнесъл  по непредявено искане.Заповедният съд  е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен от въззивния съд , а делото следва да се върне за разглеждане и произнасяне  по подаденото заявление.

Преди произнасянето от РС-Асеновград, на който въззивният съд е длъжен да върне делото, следва да извърши преценка дали е местно компетентен да  разгледа така подаденото заявление, с оглед  изготвената от него служебна справка от НБД за постоянен и настоящ адрес ***. Заповедното производство, до връчване на препис от издадена заповед за изпълнение на длъжника, е едностранно такова, поради което следва да се обоснове задължение на съда, за разлика от исковото производство, служебно да следи за наличието на местна компетентност.

По изложените съображения, Пловдивският  окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 91/19.01.2018 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 147 по описа за 2018 г. на Районен съд – Асеновград.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 19.01.2018 г. по ч.гр.дело № 147 по описа за 2018 г. на Районен съд – Асеновград.

ВРЪЩА ч.гр.дело № 147 по описа за 2018 г. на АРС за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.