О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 03.05.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание
на трети май
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при секретаря и с участието на прокурора като разгледа докладваното от председателя ЧКАД № 149 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК и
чл. 281, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по частна жалба от Д.П.И., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез адв. Н. К. *** против
Определение № 83 от 13.03.2023 г., постановено по адм. д. № 66/2023 г. по описа
на Административен съд – Сливен, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е отменил
определението, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание; оставил е без разглеждане искането на Д.П.И. за прекратяване на
бездействията на органа по и. на н. и длъжностните лица от З. С., отговорни за
м. п., представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС – неоказване на
а. и н. м. п., като се разпореди оказване на н. м. п. и а. л. на И. и е
прекратил производството по адм. д. № 66/2023 г. по описа на Административен
съд – Сливен.
В частната жалба се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неправилен. Твърди, че към 20.03.2023 г. Д.И. е в З.С., като не
ѝ се оказва нищо от исканото и необходимо л. и м. Посочва, че липсата на
проверка и доклад от Изпълнителна агенция „М. надзор“ за степента на
адекватност и навременност на о. или н. л. не може да обоснове пълни и
безспорни констатации за действията и бездействията на з. администрация. Моли
съда да отмени обжалваното определение. Представя писмени доказателства. С
Допълнение към жалба посочва, че Д.И. е в Ц. с. з. от 27.03.2023 г., като
ѝ се отказват м. п. с избрани от нея с.. Прави искане за отвод на
тричленния състав на Административен съд – Сливен, като посочва, че компетентен
да разгледа жалбата е Административен съд – София град.
В подадено по реда на чл. 232 от АПК
възражение, ответникът по частната жалба - Началник на З. – гр. С. заявява неоснователност
на жалбата и моли настоящия съдебен състав да отхвърли същата. Посочва, че съгласно
чл. 41 от ЗИНЗС местата за и. на н. л. от с. са з., като з. в гр. С. е е. на територията на страната з. за ж. В СБАЛЛС гр. С. се
приемали за л. л. от с. от цялата страна, предвид нормата на чл. 132, ал. 2 от ЗИНЗС. Счита искането за отвод на тричленния състав на Административен съд –
Сливен за неоснователно. Заявява, че на 27.03.2023 г. л. от с. Д.И. била н. в
СБАЛЛС, като съгласно чл. 137 от ЗИНЗС по желание на И. бил осъществен контакт
с д. А. Й. с цел определяне на т. л. в п. порядък. К. не била осъществена
поради декларирана заетост от страна на к.. П. при п. д. Е. във връзка с е. п.
на И. не бил осъществен, тъй като м. бил извън страната. Л. от с. била и. от
СБАЛЛС в д. о. с. с препоръки за осъществяване на к. със с. п. и е.. Посочва,
че през месец април 2023 г. са планирани п. на И. от с. от гр. С., като са ѝ
взети к. п. за и.. От приложените писмени доказателства по делото било видно,
че не е налице бездействие от страна на администрацията на З. – С., изразяващо
се в неоказана н. м. п.и а. л. Моли съда да отхвърли частната жалба и потвърди
определението на първоинстанционния съдебен състав.
Представя писмени доказателства.
С писмо вх.№ СД-01-01-1665 от 27.04.2023 г.
ответника по жалбата е представил копия от м. документи за извършен п. на 18 и
19.04.2023 г, заявка за и. *** и л. и. от 12.04.2023 г. на И..
Съдът, след като се запозна с приложените по
делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, като
подадена от лице с правен интерес и в законовия срок. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
С атакуваното Определение № 83 от 13.03.2023
г., постановено по адм. д. № 66/2023 г., едноличен състав на Административен съд –
Сливен на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е отменил определението, с
което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание; оставил е без
разглеждане искането на Д.П.И. за прекратяване на бездействията на органа по и.
на н. и длъжностните лица от З. С., отговорни за м. п., представляващи
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС – н. на а. и н. м. п. като се
разпореди о. на н. м. п. и а. л. на И. и е прекратил производството по делото.
За да постанови определението си решаващият
състав на административния съд приел, че предпоставка за допустимост на
искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, респ. наличие на правен интерес от
търсената защита, е действията или бездействията, нарушаващи забраната по чл. 3
от ЗИНЗС да не са прекратени или да са очевидно предстоящи, като правният
интерес трябва да е личен и непосредствен и да съществува към момента на
искането и произнасянето на съда. Решаващият съдебен състав приел, че от приетите
по делото писмени доказателства, в т.ч. съставената от Наблюдателната комисия
по чл. 170 от ЗИНЗС при ОбС – С. докладна записка,
представените а. л, М. свидетелство, съставено от д. П. и д. И. от МЦ при З. –
С. и Етапна е., съставена от д. М., твърдяното незаконосъобразно бездействие
към момента на образуване на съдебното производство по адм.д. № 66/2023 г. –
24.02.2023 г. е преустановено, като на И. са осигурени необходимите за д. з. м.
г. и п. – п. от с. е., с оглед уточняване необходимостта от п. на л. п. Д.,
евентуално – определяне на точната схема за неговия п.; извършен е п. от с. по
л. – ч. х. и насрочен п. в с. к. по п., като неизвършването на *** приел, че не
може да се приеме за бездействие от ответната администрация, доколкото и към постановяване
на атакуваното определение не е изтекла една година от последното проведено такова. В тази връзка съдът
приел, че съдебно разпореждане за прекратяване на соченото бездействие и
задължаване на Началника на З. С. за извършването на горните действия е
безпредметно. С извод, че искането е лишено от предмет, а и подадено при липса
на правен интерес, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК първоинстанционният
съдебен състав отменил определението, с което делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание; оставил е без разглеждане искането на Д.И. и
прекратил производството по адм. д. № 66/2023 г. по описа на Административен
съд – Сливен.
Пред настоящия състав на съда с частната
жалба са представени копие от Е. справка от 20.03.2023 г. от . по т. с., за
анализ на п. с. от 2022 г. на И., според който л. на у. п. е неотложно.
Представено е и копие на резултати от к. и. от 08.03.2023 г. Към подаденото
срещу частната жалба възражение са приложени Е. от СБАЛЛС, според която И. е п.
на 27.03.2023 г. и е и. на 05.04.2023 г. в д. о. с. с п. за осъществяване на к.
със с. п. и е. Представени са и Докладна записка от 12.04.2023 г. от д. П.,
според която на И. са взети к. п. за и., включително за нивото на П. и е п. п.
при с. е., и Докладна записка от 10.04.2023 г. от д. И. (д. л.) до Началника на
З. – С. за планиран п. при п. от гр. С., поради декларирана заетост от страна
на посочения от И. с.
Освен това както бе посочено по-горе са
представени копия от А. листи за извършени п. на 18 и 19.04.2023 г. от д. М. и
д. М., заявка за и. *** и л. и. от 12.04.2023 г. на И..
Обжалваното пред настоящия тричленен състав
на Административен съд – Сливен определение е валидно, допустимо и правилно, а
при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
На 24.02.2023 г. от Д.П.И. е подадено искане
за прекратяване на бездействие, в което сочи, че не ѝ бил предоставен л.
п. Д.; не били предприети действия по и. на о. и. *** и п. – к. при п. Е. в
УСБАЛЕ – гр. С. - един път годишно *** и п. на всеки три месеца, както и з.
администрация бездействала по повод н. ѝ от л. на п. и с. Искането към
съда е да постанови прекратяване на бездействието на органа по и.на н. и
длъжностните лица отговорни за м. п. при З. С., като разпореди о. на н. м. п. и
а. л. на Д.П.И..
Искането, по което е постановено обжалваното
определение, е подадено на основание нормата на чл. 276, ал. 1 ЗИНС, според
която всеки л. от с. или з. под с. може да иска по т. 1 - прекратяването на
действия и бездействия на орган по и.на н. или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона; по т. 2 -
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3. Тази разпоредба е от част Шеста от ЗИНС, озаглавена "З.
срещу и., ж., н. или у. отношение". По смисъла на нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС о. и з. под с. не могат да бъдат подлагани на и., на ж., н. или у.
отношение. В същия смисъл е чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи.
Търсената в процесния
случай з. пред първоинстанционен съдебен състав на настоящия съд е търсена по
специалния ред, нормиран в част шеста от ЗИНЗС, като обжалваният пред настоящия
състав съдебен акт съдът е постановил в хипотезата на чл. 159 от АПК, приложим
субсидиарно съобразно разпореденото в чл. 283 от ЗИНЗС.
По отношение на направеното от процесуалния
представител на частния жалбоподател възражение, че компетентен да се произнесе
по частната жалба е Административен съд – София град, същото се преценява като
неоснователно. ЗИНЗС предвижда специална местна подсъдност пред съда по м. на н.
за определени категории дела, сред които е и производството по искане с правно
основание чл. 276, ал. 1 ЗИНС. Нормата на чл. 281 от ЗИНЗС изрично посочва, че
постановеният от съда акт по искане по чл. 276, ал. 1 ЗИНС
може да се обжалва в
тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на същия съд.
Обстоятелството, че л. от с. се намира за л. извън мястото за и. на н. не дерогира приложението на посочените норми. Компетентен да
се произнесе по частната жалба е тричленен състав на Административен съд –
Сливен.
Приетата
от съда фактическа обстановка е правилно изяснена и съответства на събраните по
делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е приел представените по делото
писмени доказателства, от които е установено, че във връзка с п. за л. п. Д., п.
за л. на поставената д. „П.“, е проведена к. с е. по н. на НЗОК и на И. са били
назначени и. за установяване нивата на х. П., с оглед необходимостта от
определяне нужната ѝ д. за л. със сочения м. п. Във връзка с о. за
необходимост от извършване на *** – един път годишно и к. и п. при п. Е. в
УСБАЛЕ – гр. С. веднъж на три месеца, от страна на жалбоподателката не са
представени доказателства обосноваващи необходимостта от извършване на п. и и.
в посочените интервали от време. Действия за извършване на такова и. към
настоящия момен са предприети в резултат на проведе п.
от д. М.. Във връзка с о. за неосигуряване на с. д. п., е проведен п. при с.
„Обща д. м., Д., о. и л. – ч. х.“ от гр. С., при който е установеното, че з.
изисква с. знания. Видно от Докладната записка на Наблюдателната комисия по чл.
170 от ЗИНЗС при ОбС – С. е организирано п. на л. от
с. при с. по нейн избор - в П. к. на д. А. Й. в гр. С.
По отношение на соченото у. на п. – с. по делото не са представени м. документи
за констатиране на такова нито предписан п. на л. или друг вид т. Обосновано и
мотивирано съдът е приел, че на И. са осигурени необходимите за д. з. м. г. и п.
С извършването на тези
действия от страна на ответника е отпаднал и правният интерес от търсената с. з.. Наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на искането и произнасяне по същество,
предвид което, след като претендираните от ищеца фактически действия са вече
извършени, то за оспорващата е отпаднал правният интерес от з. в образуваното
производство. Това се потвърждава и от представените пред настоящата инстанция
писмени доказателства, от които се установява, че на И. е осигурено а. л. на
посочените з. п..
По отношение на формулираното в частната
жалба възражение за неуважаване на искането за проверка и доклад от
Изпълнителна агенция „М. надзор“, настоящият съдебен състав намира същото на
неоснователно. По делото по реда на чл. 278 от ЗИНЗС е извършена проверка от служител
на ОД на МВР С. Снето е сведение, дадено от Д.П.И.. Проверка е извършена и от Наблюдателната
комисия по чл. 170 от ЗИНЗС при ОбС – С., резултатите
от която са представени под формата на докладна записка. Предвид посоченото се
установява, че при прилагане нормата на чл. 278 от ЗИНЗС от първоинстанционния
състав не са допуснати нарушения.
По отношение искането за отвод на състава на
съда, по същото поради липса на конкретика, съдът не
следва да се произнася.
При горните фактически и правни съображения,
правилно решаващият съдебен състав на Административен съд – Сливен е отменил
определението, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание и е оставил искането без разглеждане, като на основание чл. 159, т. 1
и т. 4 от АПК е прекратил производството по делото.
Предвид изложеното, атакуваното Определение №
83 от 13.03.2023 г., постановено по адм. д. № 66/2023 г. по описа на Административен
съд – Сливен е законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 281, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила Определение № 83 от 13.03.2023 г., постановено по адм. д. № 66/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.