№ 318
гр. Смолян, 14.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно
гражданско дело № 20235400500132 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“ към
МВР – Смолян, редовно призован, се представлява от гл. юрк. М. Хр.,
редовно упълномощена по делото.
Въззиваемият П. В. С., редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява адв. М., надлежно упълномощен по делото.
Гл. юрк. Хр.: Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. М.: Моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Гл. юрк. Хр.: Аз уведомих по телефона началничката на група „Правно
обслужване“ към отдел „Правно-нормативно обслужване“ от съответната
структура на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, за
разпореждането на Съда да представим допълнителни доказателства, както и
санкциите при неизпълнение на това разпореждане, като от началничката ми
беше отговорено, че същите указания ще бъдат изпълнени от съответния
отдел на главната дирекция. До този момент не са изпълнени указанията.
1
Адв. М.: Няма какво да кажа. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че настоящото дело следва да бъде спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК, по следните
съображения:
По ВГД № 193 по описа на Смолянски окръжен съд за 2023 година е
отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по
следните въпроси:
1 . Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и
чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая
чл.187 от ЗМВР) която, като не позволява по-кратката продължителност на
нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в
частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд
(държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи), довежда до следната разлика в третирането, без тази
разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:
Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено
важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението (в
случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за
министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен
труд), са поставени в по-неблагоприятно положение:
а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор,
натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени (в случая
останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за
министерството на вътрешните работи), но се ползват от същите придобивки
(напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен
годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по[1]високи обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение и други), от които се ползват и
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари;
б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и
полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не
2
са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са
предоставени на една цяла група работници от публичния сектор (всички
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи)?
2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и
чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да
се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна
национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен
съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако
това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а
именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е
свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел?
По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 година
дело пред Съда на Европейски съюз (СЕС) с № С-435/23 г. Произнасянето по
това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че
решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от
ГПК.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Спира производството по ВГД № 132/2023 година по описа на Окръжен
съд – Смолян на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 631 от
ГПК, до приключване на дело с № С-435/23 година на Съда на Европейския
съюз.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок, считано от днес.
Заседанието бе закрито в 11.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3