№ 40498
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110158257 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК - съдебна делба във фазата по
допускането й.
Oбразувано e по искова молба с вх. № 308906/02.10.2024 г., уточнена с молба вх. №
360369/11.11.2024 г., на О. Л. Н. против А. С. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на
дарението, извършено от С.... в полза на А. С. М. с нотариален акт № 41/20.12.2021 г., том I,
рег. № 2412, дело № 38 от 2021 г. по описа на нотариус Ва., рег. № 361 на НК, и за
възстановяване на запазена част от наследството, оставено от С...., както и с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижим имот с идентификатор №
68134.4361.136.8.31 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, бл. 525А, ет. 7, aп. 31, състоящ се от: една стая, дневна, обслужващи помещения,
с площ от 68,88 кв. метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.4361.136.8.32, 68134.4361.136.8.30. под обекта: 68134.4361.136.8.26, над обекта:
68134.4361.136.8.36, заедно с избено помещение № 32, с площ от 2.76 кв. метра, при съседи:
изток - мазе № 18 - държавно: запад - мазе № 30 - държавно, север - коридор, юг - мазета №
26 и 27 - държавни, с таванско помещение № 30, с площ от 4,06 кв. метра, при съседи: изток
- коридор, запад - таван № 30 - държавен, север - коридор, юг - таван № 20 - държавен, и с
1,451 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото.
Ищецът О. Л. Н. твърди, че e наследник по закон на С...., починала на 11.03.2024 г. и
оставила за свои законни наследници двете си деца – ищеца и Б. Л. М.. Сочи, че с договор за
дарение от 20.12.2021 г. наследодателката е прехвърлила в полза на внучката си и ответница
по делото - А. С. М. процесния апартамент № 31, находящ се в гр. София, район Люлин, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“, бл. 525А, ет. 7, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№ 68134.4361.136.8.31 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18- 14/06.03.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, заедно с прилежащите към него избено и таванско
помещение, както и 1,451 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Заявява, че наследствената маса на наследодателката се изчерпва с посочения имот,
като ищецът не знае за съществуването на друго имущество. Посочва, че наследодателката
не е извършвала завети и дарения в негова полза, както и че той е приел наследството по
опис, което е видно от удостоверение с изх. № 85232/04.09.2024 г. на СРС. Счита, че с
извършеното дарение е накърнена запазената му част, равняваща се на 1/3 от наследството
1
на наследодателката С..... Сочи, че при възстановяване на запазената му част, страните се
явяват съсобственици на процесния имот при квоти от 1/3 ид. ч. за ищеца и 2/3 ид. ч. за
ответницата, при които квоти се иска допускане до делба на имота. При изложените
съображения предявява настоящите искове, като претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. С. М., чрез законния си представител С. Й.,
оспорва предявените искове, при твърдения, че процесният договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 41, том I, рег. № 2412, дело № 38 от 2021 г. по описа на нотариус Ва., рег.
№ 361 на НК, е относително симулативен, като прикриващ договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане за минал и бъдещ период. В тази връзка твърди,
че наследодателката С.... не била в добро здравословно състояние, като страдала от
типичните за напреднала си възраст заболявания, поради което приемала поддържащи
лекарства за преодоляно преди повече от 30 години онкологично заболяване, както и
съответните лекарствени продукти за високо кръвно, за анемия и други подобни. Твърди се,
че родителите й са полагали необходимите грижи за С.., К..., като осигурявали плащането на
всички режийни разноски за процесния недвижим имот, като ел. енергия, топлоснабдяване,
вода, купували необходимата храна, а понякога и лекарства, помагали в редовното
почистване и поддържане на хигиената в имота, поддържали процесния имот, като за целта
извършвали необходимите ремонти, включително и основни ремонти, след 2021 г., когато
ищецът напуснал процесното жилище. Сочи, че в края на 2021 г., в знак на благодарност и
отплащане за предоставяните грижи, както и поради сериозно заявеното от родителите на
ответницата намерение да продължат да се грижат за нея, С.. решила да прехвърли
процесния имот на внучката си, като било взето съвместно решение процесният имот да се
прехвърли на А. срещу предоставената чрез родителите й издръжка и гледане за минало
време, както и същите лица да продължат от нейно име да се грижат, както и досега, за С..
К..., като се уговорили също С.. да запази за себе си пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота. Отрича да е съставено обратно писмо, в което да са отразени
действителните намерения на страните, че дарението прикрива сделка за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди, че в началото на 2024 г.
здравословното състояния на С.. К... внезапно се влошило и последната претърпяла
инфаркт, което наложило постъпването й по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в
който период майката на ответницата предоставяла постоянни денонощни грижи за К....
Посочва, че след изписването й от болницата, С.. постъпила в хоспис за 10 дни, а след това в
периода от 29.01.2024 г. до 13.02.2024 г. и в „Национална специализирана болница за
физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД (НСБФТР), като поради продължилата
необходимост от предоставяне на специализирани медицински грижи, С.. К... продължила
своето лечение в хоспис в кв. „Чепинци“, гр. София. Ответницата твърди, че всички
останали грижи, извън медицинските, се извършвали от майката на ответницата, а всички
такси за болничните престои, престоите в хоспис и необходимите консумативи били
заплатени от родители й. Сочи, че наследствената маса на наследодателката не се изчерпвала
с процесния имот, като същата включвала и полученото от С.. наследство от дядо й Жельо
Мишев, бивш жител на гр. Добрич, включващо право на собственост върху земеделски
имоти в землището на гр. Добрич. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете, като претендира разноски по производството.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
имотът, чиято делба иска, е съсобствен между него и ответника при твърдените квоти, като
докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така, както са описани в исковата
молба.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН в тежест на ищеца е да докаже, че е сред
2
кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител
или съпруг; че е приел наследството по опис; че наследодателят му се е разпоредил
безвъзмездно със свое имущество чрез дарение в полза на ответницата; че наследодателят е
излязъл извън разполагаемата си по закон част, като се е разпоредил с процесния имот в
полза на ответницата, с което е накърнил запазената част на ищеца от наследството му;
състоянието на дареното имущество към момента на дарението и стойността на дарения
имот към момента на откриване на наследството и към момента на намалението, за които
обстоятелства, съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ищеца, че не сочи
доказателства.
Ответницата носи доказателствената тежест да докаже по делото, че наследствената
маса не се изчерпва с извършеното от наследодателя дарствено разпореждане, а именно – че
към момента на смъртта си наследодателят е притежавал и други имущества, както и
наведените възражения за нищожност на процесния договор за дарение, като докаже, че
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 41, том 1, рег. №2412, дело № 38 от
2021 г., сключен между наследодателката С.... и ответницата, е симулативен и че
действителната воля на страните е била имотът да бъде прехвърлен възмездно чрез договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минал и бъдещ период.
По доказателствените искания:
Приложените от страните писмени доказателства са относими и необходими, поради
което следва да бъдат приети, като на ответницата следва да бъдат дадени указания в срок
до първото по делото открито съдебно заседание да завери „вярно с оригинала“
приложените към отговора документи, като в противен случай същите ще бъдат изключени
от доказателствения материал.
По отношение искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване факта на действителните
отношения на страните при прехвърлянето на процесния имот на името на ответницата,
съдът намира същото за недопустимо на основание чл. 165, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената
разпоредба, се допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има
начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно основателен
доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си
симулацията (не съдържа признание за нея), но от текста му може да се съди, че е възможно
страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили
волеизявленията привидно. Доколкото по делото не е представен такъв документ, то
допускането на свидетелски показания се явява недопустимо.
Искането на ответницата за снабдяване с три броя съдебни удостоверения, които да й
послужат за получаване на посочената в отговора на исковата молба информация е
основателно.
В отговора на исковата молба ответницата прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане по настоящото дело на Б. Л. М., като обосновава правния си интерес с
твърдението, че последната може да предяви искане по чл. 30, ал. 2 ЗН за възстановяване на
запазената й част и, при евентуалното му уважаване от съда, да бъде включена като
съсобственик на процесното жилище и да участва в съдебната делба.
Съдът намира искането за неоснователно, тъй като за ответницата не е налице правен
интерес от привличането на Б. Л. М. като подпомагаща страна.
Привличането на трето лице – помагач е средство за защита на привличащата страна,
която се стреми да го обвърже с установителното действие на мотивите. Предпоставка за
привличане на трето лице-помагач е наличието на правен интерес. Такъв е налице, когато
3
вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че
пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото. С привличането на трето лице-
помагач страната по делото цели при неблагоприятен изход на спора да подчини
привлеченото лице на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един следващ
процес, воден между нея и привлеченото лице. Ето защо привличането се използва за
обезпечаване благоприятния изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото
лице.
Съдът намира, че хипотетичната възможност Б. Л. М. да предяви иск за
възстановяване на запазената й част от наследството на С.... не обуславя наличие на правен
интерес от привличането й в настоящото производство, предмет на което е потестативното
право на нейния брат - ищеца О. Л. Н., да възстанови/допълни запазената си част от
наследството С.... чрез намаляване на дарението на процесния апартамент и допускането му
до делба. Решението по настоящия спор няма да е обвързващо по отношение на Б. Л. М., а за
привличащата страна няма да се породят регресни права спрямо третото лице, поради което
искането по чл. 219 ГПК следва да се остави без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните.
На страните следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на
спора, да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора, в частност
към постигане на спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от
10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ответната страна в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да завери „вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба документи,
както и да представи четливи копия на представени договор с Хоспис „Грижа“, като в
противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материал.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ответницата 3 броя съдебни удостоверения, които да й
послужат за получаване на посочената в отговора на исковата молба информация, като
описаните в т. 3 – т. 4 от отговора съдебни удостоверения да се издадат след като ответникът
се е снабдил с посочената информация по т. 2 от отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата А. С. М., действаща чрез
законния си представител С. Й., по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на Б. Л. М., ЕГН
**********, като трето лице – помагач на нейна страна.
УКАЗВА на страните в срок до насроченото съдебно заседание, с писмена молба, с
4
препис за насрещната страна:
да посочат всички недвижими имоти и движими вещи, които са принадлежали на
наследодателката С.... към в момента на смъртта й, като ги индивидуализират;
да посочат налице ли са влогове и наличности по сметки на наследодателката към
момента на смъртта й, както и налични парични средства, като посочат техния размер;
да посочат притежавала ли е дялове в дружества, акции, други ценни книги, както и
вземания, по които е била кредитор;
да посочат задълженията на наследодателката към момента на нейната смърт;
да посочат налице ли е увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН;
да посочат състоянието, в което се е намирал недвижимият имот към датата на
разпореждане с него от страна на наследодателката, към момента на откриване на
наследството и към настоящия момент.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за насроченото
открито съдебно заседание.
Определението, в частта, в която е оставено без уважение искането за привличане на
трето лице-помагач, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ответницата. В останалата част определението
не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6