Р Е Ш Е Н И Е
гр. Панагюрище, 20.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 2 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 30 от 03.11.2017 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за
управление на отпадъците на „Е.“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление:***, р-н Красно село, ул. „К.И.” № **, ет.*, ап.* за нарушение на чл.136,
ал.2, т.3 ЗУО.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „Е.“
ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се
моли да бъде отменено. Сочи се, че фактическата обстановка, отразена в НП не
отговаря на действителността.
В съдебно заседание не се явява
представител на дружеството-жалбоподател. Последното е призовано на адреса,
посочен в жалбата, който съвпада с адреса в търговския регистър на седалище и
адрес на управление, но не е открит негов представител. Съдът е дал ход на
делото при условията на чл.61, ал.1 ЗАНН.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението. Ангажира писмени доказателства.
В хода на делото се установи
следната фактическа обстановка:
След сигнал, подаден от Община Панагюрище в РИОСВ
Пазарджик, на 14.08.2017 г. е извършена проверка от служители на РИОСВ
Пазарджик, между които и свидетелката Е.С., в обект на „Е.“ ЕООД, находящ се в
УПИ II-35 в местността „Полето“ гр. Панагюрище. В хода на
проверката е установено, че дружеството съхранява (складира) отпадъци от раздробени
компоненти от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване,
представляващо парчета от електронни платки в количество от около 150 биг-бега,
които не са образувани от дейността на дружеството. Проверяващите приели, че това
е дейност по третиране на отпадъци с оглед разпоредбата на § 1, т. 44 от ДР на
ЗУО, за което дружеството не притежава необходимото, съгласно чл.35, ал.1, т.1
от ЗУО разрешение за извършване на дейности с подобни отпадъци. Установено е,
че дружеството разполага с решение № 07-ДО-353-01/15.05.2017 г. на Директора на
РИОСВ Пазарджик, връчено му на 29.05.2017 г., в което в т.1.1. е посочено, че
площадката за третиране на отпадъци на дружеството е в УПИ II, кв.1 на територията на Индустриален парк
„Оптикоелектрон“ Панагюрище, а в т.1.2 са посочени видът на отпадъците, за
които се разрешава на дружеството да извършва дейност по третирането им на
горепосочената площадка, а така установените по време на проверката отпадъци от
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване не са между тях. Като
е приела, че с действията си дружеството е извършило нарушение на чл.136, ал.2,
т.3 ЗУО, свидетелката С. съставила АУАН № 30 на 18.09.2017 г. Актът е съставен и връчен лично на надлежно
упълномощен представител на дружеството, който го е подписал без възражения. В
срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения
акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелката Е.С.. Изложеното от свидетелката Е.С. кореспондира изцяло с
останалите доказателства, показанията й са логични, последователни и се
подкрепят от представените писмени доказателства, включително констативния
протокол, поради което съдът напълно ги кредитира.
Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени в жалбата, установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е частично основателна.
Според разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на
околната среда. Към тези дейности се отнася и третирането на отпадъци от излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване, за които изрично е посочено,
че са изключени от дейностите, за които не се иска разрешение, съгласно
разпоредбата на чл.35, ал.2, т.3 ЗУО. Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите. Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра
на околната среда и водите. То се издава на лица, регистрирани като търговци по
смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и
общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по
смисъла на §
1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които
отговарят на изискванията на този закон. По делото се установи, а и няма спор,
че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на закона. Установи се по
делото, че дружеството има издадено разрешение за извършване на дейност по третиране
на отпадъци, включително и за излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване на площадка в УПИ II, кв.1 на
територията на Индустриален парк „Оптикоелектрон“ Панагюрище. Това е решение №
07-ДО-353, издадено на 08.12.2016 г. от Директора на РИОСВ Пазарджик, връчено
на дружеството на 23.12.2016 г. С решение № 07-ДО-353-01/15.05.2017 г. на
Директора на РИОСВ Пазарджик, връчено на дружеството на 29.05.2017 г. обаче е
изменено решение № 07-ДО-353, издадено на 08.12.2016 г., като са заличени
дейностите с излязло от употреба електрическо и електронно оборудване на
действащата площадка в УПИ II, кв.1 на
територията на Индустриален парк „Оптикоелектрон“. Всички горепосочени
обстоятелства, за които са събрани и съответните доказателства по делото, водят
към несъмнения и категоричен извод, че на площадката, стопанисвана от „Е.“ ЕООД в
УПИ II-35 в местността „Полето“ гр. Панагюрище към 14.08.2017
г., дружеството е извършвало дейности по третиране на отпадъци от излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване. За извършване на такава дейност
дружеството е следвало да притежава разрешение. Безспорно е установено, че
дружеството-жалбоподател не е притежавало такова разрешение към 14.08.2017 г. нито
за подобна дейност, нито за посочения обект в УПИ II-35 в местността „Полето“ гр. Панагюрище. По делото е
приет като доказателство договор за наем от 01.02.2017 г., от който е видно, че
наемател на имота е именно дружеството-жалбоподател. Обстоятелството, че
отпадъците са складирани там от последното се потвърди и от разпита на
актосъставителката, която заяви, че пред нея както собственика на имота – Б.К.,
така и представителя на „Екотроника“ С.М.са потвърдили, че тези отпадъци са на дружеството-жалбоподател.
Отпадъците не са образувани от дейността на дружеството. При така изложеното от
обективна страна „Е.“
ЕООД е извършило нарушението, за което е подведено под
административнонаказателна отговорност. Съдът счита нарушението за безспорно
извършено, установено и доказано по категоричен начин от доказателствата по
делото.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е
издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е
определил наказание. Не е налице съществено процесуално нарушение в описанието
на нарушението, като обстоятелствата около извършването му са посочени
достатъчно пълно и ясно, по начина, възприет от законодателя при формулирането
на относимата нормативна уредба, като позволяват на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Посочено
е мястото на площадката, вида на отпадъците и количеството им. С оглед спецификата
на нарушението следва да се приеме, че описаните от органа отпадъците трябва да
се разглеждат съвкупно, а не отделно и те са достатъчно точно индивидуализирани.
Да се възлага в тежест на административнонаказващия орган да индивидуализира
отделните отпадъци още по-подробно, би било в противоречие с целта на закона - да
се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото
здраве и околната среда – по аргумент от чл.
1, ал. 3 от ЗУО (В тази връзка Решение
№ 877 от 23.05.2014 г. на Административен съд Бургас по к. а. н. д. № 734/2014
г.). От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е наказан за
това, че извършва дейност по оползотворяване на отпадъци, като съгласно § 1, т.
44 от ДР на ЗУО се приема, че тази дейност е дейност по третиране на отпадъци,
за което дружеството не притежава необходимото, съгласно чл.35, ал.1, т.1 от
ЗУО разрешение. Това нарушение е точно описано в акта и в наказателното
постановление, то е и правилно правно квалифицирано. Правилно е приложена и
санкционната норма – чл.136, ал.2, т.3 ЗУО. Датата на извършване на нарушението също е
определена правилно. Процесното нарушение чрез съхраняване на излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване е осъществено чрез бездействие,
при което се създава трайно противоправно състояние и което може да бъде
констатирано във всеки момент, в който същото продължава. В случая то е
констатирано на 14.08.2017 г. и правилно е счетено, че именно това е датата на
извършване на нарушението.
Няма също
така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват данни лицето да е наказвано за друго такова
нарушение, като доказателствената тежест върху това лежи върху наказващият
орган. Необходимо е да бъде отбелязано и това обаче, че липсват изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори да няма конкретно
установени настъпили вредни последици, не следва да се чака такива да настъпят,
за да се приеме, че има извършено нарушение, което да не е маловажно.
При определяне на вида и размера на административното
наказание административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на дружеството-жалбоподател
наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. при предвиден в закона
диапазон от 7 000 лв. до 20 000 лв. По
отношение на размера на така определеното наказание наказващият орган не е
изложил мотиви защо налага наказание в предвидения максимум, още повече, че
самият наказващ орган не е посочил, че нарушението не е за първи път и са налице
евентуално повторност, системност и т.н. Съдът счита, че размерът на това
наказание следва да бъде намален, тъй като така определеното наказание не се
явява съответно на нарушението, като не са взети предвид редица имащи значение
към казуса обстоятелства – така например е видно, че само до около два месеца
преди проверката дружеството е имало разрешение за третиране на отпадъци от излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване, макар и за друга площадка. Това
не води до отпадане на отговорността, то поне следва да се вземе предвид при
определяне на наказанието. Ето защо съдът счита, че следва да определи
наказание, с което да бъде отчетена степента на обществена опасност на дееца и
на деянието и с оглед установените обстоятелства - нарушението е извършено за
първи път, предходно разрешение за тази дейност, съдът намира за адекватно
такова минималното определено в закона. Дори и така определеното наказание в
минимален размер съдът намира, че ще подейства превъзпитаващо по отношение на
наказаното лице да не извършва в бъдеще нови такива правонарушения.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на
наложеното наказание.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Панагюрище
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 30 от 03.11.2017 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик, с
което е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл.136,
ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците на „Е.“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:***, р-н Красно село, ул. „К.И.” № **, ет.*, ап.*
за нарушение на чл.136, ал.2, т.3 ЗУО, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията от 20 000 (двадесет
хиляди) лева на 7 000 (седем хиляди) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: