№ 33044
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110166312 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от "С. с." ЕООД против “МВ л." ООД.
Исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направените от страните искания за събиране на писмени доказателствени средства-
чрез писмени доказателства, са основателни. Същите са относими към предмета на спора и
чрез тях ще се установят релевантни към предмета на спора обстоятелства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да
бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на
състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.10.2024г. от 9,50 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по исканията за назначаване на съдебно- .номическа
експертиза и събиране на гласни доказателствени средства за първото съдебно заседание.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад по
1
делото:
Ищецът "С. с." ЕООД твърди, че на 02.06.2023г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против "МВ Л." ООД за сумата 782,33 лева, представляваща
възнаграждение, съгласно договор за превоз, за който е издадена фактура № **********/
04.03.2022г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 30279 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответникът е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен
договор за превоз от 22.02.2022г., по силата на който се задължил да извърши превоз на
товар по релация от Република България до Република Германия. Ищецът сочи, че
извършил превоза, съобразно уговореното, но ответникът не изпълнил задължението си да
плати договореното възнаграждение.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането за сумата 782,33 лева, представляваща възнаграждение, съгласно договор за
превоз, за който е издадена фактура № **********/ 04.03.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се навежда довод, че
задължението е погасено по давност. Развиват се съображения, че съгласно Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз (CMR), искове, свързани с превози,
подчинени на Конвенцията се погасяват в тримесечен срок.
На следващо място, ответникът навежда възражение, че задължението му за
заплащане на възнаграждение е погасено чрез прихващане с вземането му за неустойка за
забава в изпълнение на задължението му да достави товара, на основание т. 15 Заявка за
транспорт. Сочи, че страните постигнали съгласие товара да бъде доставен на 01.03.2022г., а
ищецът доставил същия на 04.03.2022г.
В отговора е релевирано възражение за прихващане за сумата 782,33 лева,
представляваща неустойка за забава, съгласно т. 15 Заявка за транспорт.
В обобщение ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 372 ТЗ
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва:
Всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК).
2
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор за превоз
на товар; обстоятелството, че е превозил стоката, предмет на договора и е доставил същите,
съгласно уговорения срок; настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или
прекъсване на давността.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с
което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа на тел. 02/8955423 и ел. адрес ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.2, ст. 204 (сградата на СРС).
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3