№ 2629
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Л. В. С. срещу
Наказателно постановление (НП) № 184 от 24.09.2024 г., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и за извършено
административно нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че жалбоподателят не е
нарушил устното полицейско разпореждане да слезе незабавно, когато е
поставял плаката на блока, в който живее, тъй като това е било невъзможно с
оглед сигурността му. Сочи се, че жалбоподателят е изпълнил устното
разпореждане, веднага след като му е станало възможно, като се е спуснал от
сградата. Възразява се, че в постановлението и акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) не било описано какво нарушение е
извършил жалбоподателят.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се е
явил лично. На етап съдебни прения същият е посочил, че е бил задържан
унизително и са му свалили таблото, за което е похарчил средства и труд.
1
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – началникът на 03 РУ - СДВР, е била
представлявана от юрисконсулт. Направено е искане за потвърждаване на
наказателното постановление. Посочва се, че предвид факта, че
жалбоподателят се е намирал на покрива на висок етаж на сграда,
полицейските служители не са успели да му издадат протокол за
предупреждение, предвид което му е издадено устно полицейско
разпореждане, във връзка с което е издадено и НП. В производството били
събрани достатъчно доказателства, водещи до извода, че жалбоподателят е
застрашил както своя, така и живота на останалите. От докладната ставало
ясно, че на жалбоподателя било издадено разпореждане да спре да се катери
по фасадата на блока. Направено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.09.2024 г. жалбоподателят чрез използване на алпийски въжета се
спуснал от покрива на бл. ***, находящ се в гр. ***, жк. ***, за да постави на
калкана на няколкоетажната сградата плакат – транспарант, с който да
отбележи важна за него кауза. По това време на покрива на сградата се
намирал свидетелят Н. Р. А., който си комуникирал с жалбоподателя по
телефона. След спускането на жалбоподателя около блока се събрали съседи,
които подали сигнал до полицейските органи. На място бил изпратен и
свидетелят Т. В. Т.. Полицейски служител с жест с ръка отправил сигнал до
жалбоподателя да слезе. Жалбоподателят започнал да слиза. Свидетелят А.,
тъй като трябвало да тръгва, последно възприел именно как жалбоподателят
се отправя да слиза надолу, но все още не е слязъл предвид това, че бил окачен
на въжета и му било необходимо техническо време с оглед обезпечаване на
безопасността му. След около 10 минути жалбоподателят слязъл на земята.
Полицейските служители на място задържали жалбоподателя, за което била
издадена заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
На жалбоподателя било издадено писмено разпореждане от 06.09.2024 г.
да спазва законите и разпоредбите на Република България, да не нарушава
обществения ред, да не спуска въжета от покрива на бл. ***, с които да
2
монтира транспарант на блока, да не разрушава фасадата на блока, да не влиза
в саморазправа с живущите в блока. Разпореждането било връчено на
жалбоподателя при отказ.
На 06.09.2024 г. свидетелят Т., заемащ длъжност „старши полицай“ при
03 РУ-СДВР съставил АУАН № 184, бл. № 0652761, за това, че „на 06.09.2024
г. около 17,50 часа в гр. ***, жк. ***, бл. ***, при отдадено му законово
полицейско разпореждане, същият категорично не го изпълни“, и с което
нарушил чл. 64 от ЗМВР. Актът бил връчен на жалбоподателя на същия ден.
На 24.09.2024 г. било издадено обжалваното НП, в което било прието, че
„на 06.09.2024 г., около 17.50 часа в гр. ***, ж.к. „***“, № *** лицето не
изпълнява издаденото му полицейско разпореждане с което, съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и виновно е
нарушил чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.“. НП бил връчен на жалбоподателя на
05.11.2024 г.
За приетото по-горе като изводи от фактическа страна съдът се довери
както на писмените доказателства, приобщени по делото и относими към
предмета на доказване, така и на показанията на свидетелите А. и Т.,
доколкото същите се отличават с логичност, последователност и
непротиворечивост помежду си и с останалата доказателствена маса.
Доколкото съдът е бил сезиран с жалба за проверка законосъобразността
на издаденото НП, съдът счита, че относими и необходими се явява
доказателства, изследващи параметрите на доказване касателно извършване
на процесното административно нарушение, а не относно евентуалните
разногласия на жалбоподателя с трети лица за производството и опитите му да
търси обезщетение за гражданскоправните си претенции, вследствие на
процесната случка. В този смисъл за изводите си от фактическа страна съдът
се позова на следните писмени доказателства, които се явяват
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства:
постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
19.11.2024 г., писмо с рег. № 764000-3040/12.09.2024 г., докладна записка от
08.09.2024 г., докладна записка с вх. № 227р-22205/09.09.2024 г., докладна
записка с вх. № 227р-22204/09.09.2024 г., заповед за задържане с рег. №
227зз1214/06.09.2024 г., протокол за обиск на лице от 06.09.2024 г.,
разпореждане от 06.09.2024 г., докладна записка от 06.09.2024 г. от мл. ОД Д.
3
Д., удостоверение с рег. № 513р-108557/24.10.2024 г., заповед № 8121з-
1371/11.11.2015 г., постановление на СГП от 05.03.2025 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А., доколкото същите се
явяват подробни, логични и последователни. Свидетелят се явява очевидец на
събитието от процесната дата, като от положението му на покрива е възприел
спускането на жалбоподателя за закачане на плаката в процесния ден,
събирането на хора около блока и появата на полиция. Логично е предвид
отстоянието му от намиращите се около блока полицаи, свидетелят да не е
успял да чуе разменените реплики между полицаите и жалбоподателя,
включително ако на последния е било давано устно разпореждане. Свидетелят
обаче ясно посочва за спомена си за приканване на жалбоподателя да слезе от
полицейските органи с жест, както и за това, че същият физически не е успял
незабавно да се спусне от местоположението му до повърхността на земята,
тъй като е бил увиснал на няколко алпийки въжета. От показанията на
свидетеля Т. се установява, че свидетелят е посетил адреса в процесния ден по
подаден сигнал. Предвид изпълняваната от свидетеля длъжност, множеството
сигнали, на които лицето отговаря в хода на изпълнение на задълженията си, и
изминалия период от време, съдът счита за обяснимо, че свидетелят не може
да посочи в какво положение е бил заварен жалбоподателя при пристигане на
място и за какво точно се е касаел сигналът, като същият обаче успешно
заявява спомен относно целта на жалбоподателя за забиване на лозунги на
сградата. Следва да се посочи, че в унисон с показанията на свидетеля в частта
относно няколкото посещения на адрес е докладна записка от 06.09.2024 г. от
мл. ОД Д. Д., доколкото се установява, че полицейските екипи са били
изпратени веднъж във връзка с действията по спускане на жалбоподателя по
сградата, а след това - във връзка с междусъседски конфликт.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
4
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган по чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ЗМВР е
посочено, че актове за установяване на административни нарушения относно
нарушения по ЗМВР могат да се съставят от полицейски органи, които са
оправомощени изрично от министъра на вътрешните работи. По делото се
установи от гласните доказателства, че към датата на изготвяне на процесния
АУАН свидетелят Т. е заемал длъжност „старши полицай“, но същевременно
наказващият орган не е ангажирал доказателства за оправомощаване на
посоченото лице за съставяне на АУАН, въпреки дадените указания от съда с
разпореждането за насрочване на делото.
Отделно от горното, съдът счита, че административнонаказващият орган
е допуснал съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на
отговорност на жалбоподателя, като е издал АУАН и НП, които не отговарят
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При издаването им
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото АУАН противоречи на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, а НП – на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на
актовете, в същите не са описани с достатъчна яснота и конкретика в какво се
е изразило всъщност нарушението, за което жалбоподателят е бил
санцкиониран - сочи се единствено неизпълнение на полицейско
разпореждане. Нещо повече, от направеното описание в АУАН и НП не става
ясно какво е било по съдържание разпореждането, как е било обективирано –
устно, писмено или с жест, и в какво се е изразило неизпълнението на същото
от жалбоподателя – словесен отказ да изпълни нещо, определени действия при
разпореждане лицето да се въздържа от определено поведение (т.е.
разпореждане за бездействие/пропускане на действие) или друго.
Констатираната непълнота при словесното описание на нарушението в
АУАН и издаденото въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от
анализа на доказателствения материал, тъй като пропускът е рефлектирал
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него
5
отговорност. Този пропуск е довел до накърняване на императивни законови
разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно
правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал.
1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и
евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи.
Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна
процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочило изначално административнонаказателното производство и
съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
За пълнота следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП,
жалбоподателят е бил посочен с фамилия „С.“, а в НП липсва и ЕГН на
наказания, въпреки изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН с оглед
индивидуализация на нарушителя.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата
по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид
гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се
разглежда допълнително по същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият не е претендирал такива, поради което разноски не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 184 от 24.09.2024 г., с което на
Л. В. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и за извършено
административно нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7