№ 1437
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501828 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1720 от 20.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 2906/2024 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 11-ти състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ е осъдено на
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. В. Е. сумата от 1 500 лева
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 265.67
лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
22.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2023 год. до
окончателното изплащане, като исковата претенция за неимуществените вреди е отхвърлена
до пълния размер от 33 500 лева. Със същото решение са разпределени и разноските между
страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ в осъдителните
части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер досежно неимуществените вреди е завишен, с оглед извършеното
извънсъдебно плащане и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания. Досежно присъдените имуществени вреди не се излагат никакви оплаквания за
неправилност. Поддържат още, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила без правилно
поставен предпазен колан. Молят съда да отмени решението в обжалваните осъдителни
части и постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските
1
по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца С. В. Е., чрез процесуален представител в частта с която
искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 1 500 лева до пълния размер от
33 500 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в
нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи,
както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания, които се установявали от
събраните писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния размер от 33 500 лева.
Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска
отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило
застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорно
също така обстоятелството, че ответното дружество е изплатило на ищеца обезщетение за
причинените му вследствие на произшествието неимуществени вреди в размер на 16 500
лева.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от
страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо
този на прекия причинител на увреждането.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на комплексна експертиза в
медицинската й част, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от
страните се установява, че в резултат на произшествието ищеца е получил многофрагментно
счупване на капачката на дясна колянна става, вследствие на което е проведено двукратно
оперативно лечение: първото, непосредствено след инцидента, изразяващо се в открито
наместване на счупването на капачката на дясна колянна става и фиксиране на фрагментите
с К-игли и два серклажа с тел. След изписване от болницата, ищеца е бил 45 дни с
имобилизация с шина на дясна колянна става и следвало да ползва помощни средства за
срок от 35 дни. Второто оперативно лечение е извършено на 22.03.2023 г. когато по
оперативен път е отстранена металната остеосинтеза от капачката на дясна колянна става.
Установява се, че възстановителния период при ищеца е бил около 6 месеца, като няма
2
данни за настъпили усложнения през този период. По време на лечението, ищецът е
изпитвал болки и страдания за период от около 3 месеца, както първите 20 дни след
операцията и 20 дни след сваляне на имобилизацията, болките са били с по - голям
интензитет. След второто оперативно лечение, ищеца е изпитвал болки за период от около
20 дни. При извършения личен преглед не е установен функционален дефицит на дясна
колянна става. Цялостното възстановяване от получените увреди е настъпило в рамките на 6
месечния оздравителен период. Установява се още, че телесните увреди и проведеното
лечение не изискват назначаването на строг постелен режим. След първото оперативно
лечение пострадалия е трябвало да носи шина на дясна колянна става за 45 дни и да се
придвижва с помощни средства, без да натоварва десен долен крайник, след което да
започне раздвижване и постепенно натоварване. През този период за около 2 месеца, ищеца
е изпитвал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване. След второто оперативно
лечение, ищеца е изпитвал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване за около 20
дни, поради наличието на оперативна рана, която не трябва да се мокри.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Т. А., съпруга
на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че
непосредствено след произшествието съпругът й нямал видими травми, но е изпитвал силна
болка в десния крак, което наложило посещение във ВМА, където ги информирали, че има
счупена капачка на коляното. Престоял в болницата седем дни, след което се прибрал в
къщи. Не можел да се движи сам, като се придвижвал с патерици и с помощта на
свидетелката в продължение на месец и половина. Лекарите му били казали да лежи повече,
да се щади, да държи крака повече изправен, да не го натоварва и да не стъпва на него.
Когато се прибрал бил с шина, която носил месец и половина. Установява, че през този
период съпругът й имал нужда от помощ, за да се изкъпе, за да стане. След като махнал
шината, ходил на раздвижване в санаториум „Здраве“ в гр.Банкя, където престоял една
седмица и му било предписано да продължи раздвижването на крака в домашни условия, с
колела. Към момента изпитва болки в крака през зимата от студа, има разлика в начина по
който разгъва и сгъва крака си, държи крака си изпънат и не може да се подпира на него,
кляка повече с левия крак.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
3
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото, че на пострадалия са извършени две
оперативни интервенции, възстановителния период е бил около 6 месеца, като няма данни за
настъпили усложнения през този период. По време на лечението, ищецът е изпитвал болки и
страдания за период от около 3 месеца, както първите 20 дни след операцията и 20 дни след
сваляне на имобилизацията, болките са били с по - голям интензитет. След второто
оперативно лечение, ищеца е изпитвал болки за период от около 20 дни. При определяне на
обезщетението следва да бъде съобразено, че към настоящия момент не е установен
функционален дефицит на дясна колянна става, както и че лечението е напълно завършено,
без остатъчни явления.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, продължителността на периода през
който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП - април 2021 г., лимитите на отговорност, както и
съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 18 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. От тази сума следва да се
приспадне вече изплатеното обезщетение в размер на 16 500 лева и исковата претенция е
основателна за сумата от 1 500 лева.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото се установи от комплексната
експертиза, че при процесното произшествие е налице челен удар. При такъв удар телата на
водач и пътник се стремят, следствие на инерционната сила, да се придвижат напред по
посоката на движение на автомобила. При поставен предпазен колан, до сработването и
блокирането на инерционния механизъм, тялото на водач и пътник може да се придвижи
напред от 8 до 10 см. Механизма на получаване на увредата в конкретния случай е директен
удар в областта на капачката. При този механизъм на произшествието, травмата в областта
на колянната става може да се получи и при поставен предпазен колан. Поради изложеното
правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение при
ищеца на посоченото във въззивната жалба основание, което да е в пряка причинна връзка с
настъпването на вредите, даващи основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2
от ЗЗД.
Що се касае до присъдените в първоинстанционното решение имуществени вреди, в жалбата
не са изложени никакви доводи за неправилност, поради което въззивния съд не следва да
изследва този въпрос.
4
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, страните не си дължат разноски, поради което
съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1720 от 20.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 2906/2024 год.
по описа на Софийски градски съд, ГО, 11-ти състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5