Решение по дело №955/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Вълковстрой инженеринг“ ООД – гр. Плевен с [ЕИК], представлявано от управителя В. В. В., чрез адв. Е. М. от Адвокатска колегия – Плевен срещу Решение № 474/16.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1560/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-2300096 от 23.05.2023 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на основание чл. 416 ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ на „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД, представлявано от управителя В. В. В., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв. за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, затова че при проверка на място извършена на 20.02.2023 г. в 13,20 часа на строителен обект - извършване на строително ремонтни работи по фасадата на склад на „Хрома“ ЕООД гр. Плевен, [улица], Северна промишлена зона със строител „Вълковстрой Инженеринг“ ЕООД гр. Плевен и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 07.04.2023г. е установено, че работодателя „Вълковстрой Инженеринг“ ЕООД е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като е допуснал до работа като работник строителство, лицето К. Г. Д. с [ЕГН] без отношенията между тях да са уредени като трудовоправни, няма сключен трудов договор в писмена форма, двустранно подписан.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява престирането на работна сила от лицето за сметка на „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД с цел постигане на определен трудов резултат и то за сметка и при риск за работодателя при неизпълнението му. Сочи, че в мотивите на оспореното постановление не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение – предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Съдът неправилно е приел, че К. Д. е бил в йерархична подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Твърди, че за извършената работа е имало сключен граждански договор с уговорен резултат – полагане на 50 м2 мазилка срещу утоворено възнаграждение, като посочва, че съгласно Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи на строителния обект е допустимо да работят и лица самостоятелно упражняващи трудова дейност. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП.

Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Ч., оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд. Поддържа изложеното в представения по делото писмен отговор, в който се излагат аргументи, че изводите, до които е достигнал РС-Плевен са правилни и че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са налице процесуални нарушения. Същите отговарят на изискванията на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, произтичащи от КТ. Намира за неоснователни твърденията, изложени в жалбата и излага доводи, че в случая е било налице трудово правоотношение между работодателя „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД и работника К. Д. без сключен трудов договор. Посочва като защитна теза на жалбоподателя, че между К. Д. и „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД не е налице йерархическа подчиненост и че лицето попада в категорията лица, упражняващи самостоятелно трудова дейност по Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като не са събрани доказателства в тази насока. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък в размер на 80 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно съдът правилно е приел, предвид съвкупната преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, че по съществото си е налице трудово правоотношение между наказаното дружество и лицето, работещо на обекта – К. Г. Д., без да е сключен трудов договор в писмена форма съгласно императивните изисквания на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 КТ. Нарушението правилно е квалифицирано и обосновано работодателят е наказан с предвиденото в чл. 414 ал.3 КТ наказание „имуществена санкция“ в минимален размер от 1500 лв. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Безспорно е установено, както от подписаните писмени декларации на работещите на обекта работници, така и от показанията на проверяващите инспектори – Радивенски и Д. – актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, че на 20.02.2023г. лицето К. Г. Д. е паднал от скелето от височина 6м. при извършването на строително-ремонтни работи – полагане на мазилка на сграда на фирма „Хрома“ - строителен обект със строител „Вълковстрой Инженеринг“, докато работниците са си подавали кофите с мазилката от единия етаж на другия през скелето. Пострадалото лице е работило заедно с други наети строителни работници на същия обект (общо девет лица), като на всички е проведен ежедневния инструктаж срещу подпис, включително и на К. Г. Д., видно от приложената книга. Инструктажът е проведен от свидетелката Ц. К., работеща на длъжност търговски сътрудник във фирмата. Безспорно е и че няма сключен трудов договор между дружеството и строителния работник.

Правилно съдът не е дал вяра на представения при документалната проверка в ДИТ – Плевен граждански договор, тъй като представлява частен документ, представен е по-късно и има достоверна дата за трети лица от момента на представянето му. Отхвърлил е като заинтересовани показанията на свидетелите Ц. К. и К. Д., тъй като са зависими от жалбоподателя и показанията им относно сключения граждански договор и възложената работа са колебливи, неконкретни и не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства. В приложения граждански договор е уговорено извършването на конкретна работа – полагане на мазилка 50 м2 на обект складова база „Хрома“ ЕООД – Плевен срещу заплащане на възнаграждение в брой 780 лв. в срок от два дни след приемане на извършената работа. Срок за извършване на работата не е уговорен, нито кой следва да осигури необходимите материали и организация на работата, а уговореното възнаграждение съответства на минималното месечно възнаграждение за такъв вид работа. Липсват и съществени елементи от съдържанието на договора за изработка, които го отличават от трудовия договор относно организационната независимост на изпълнителя и разпределението на риска, не е конкретизирана поръчката за работата, която ще се извърши, с какви материали, закупуването им, за чия сметка, при спазването на какви изисквания, как ще бъде контролирано изпълнението и приета работата и т.н.

От друга страна от всички останали събрани доказателства се установява по несъмнен начин, че К. Д. е извършвал възложената работа по полагане на мазилка като строителен работник на обект на дружеството, с материали на дружеството и заедно с други наети лица, които са работили с определено работно време срещу възнаграждение, под ръководството на служители на дружеството, за която му е извършен инструктаж. Следователно работникът се е намирал в организационна и йерархична подчиненост, а не е извършвал самостоятелна работа като самостоятелно наето лице, поради което правилно е прието, че лицето е предоставяло работната си сила по трудово правоотношение без сключен трудов договор в изискуемата писмена форма с работодателя в нарушение на трудовото законодателство.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ДИТ - Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 474/16.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1560/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Вълковстрой инженеринг“ ООД – гр. Плевен с [ЕИК], представлявано от управителя В. В. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.