№ 51
гр. Пазарджик, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200050 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Б. Д., от гр. Кюстендил, с ЕГН **********
против Електронен фиш серия К № 8043436 на ОДМВР - Пазарджик, с който
жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1
от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от с.з. с глоба в размер на
100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта .
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено
становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
1
На 24.08.23г.. с АТСС за контрол на скоростта на МПС - 00209D32F68B
било заснето движение на АМ Тракия, км 86+400 на лек автомобил с рег.
номер ***** със скорост 168 км/ч при действащо ограничение за движение в
населено място до 140 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателя (виж
СРМПС) и с обжалвания ЕФ последният е санкциониран за управление на
МПС с превишена скорост - 162 км/ч ( редуцирана спрямо установената
след зачетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение
по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.3 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
2
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
3
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
Съвсем неоснователно с жалбата се претендира незаконосъобразност на
издадения ЕФ. Възраженията в жалбата почиват на възприеманите частично
от съдебната практика доводи за липса на реквизити в санкционния акт,
блокираща възможността за съдебен контрол върху законосъобразността му.
От друга страна се навеждат доводи, с които традиционно се атакуваха
издадените ЕФ по отчетени резултати от мобилни радарни системи.
Атакуваният ЕФ не страда от претендираните недостатъци, тъй като съдържа
данни за своя издател, има и дата на издаване. Формата и съдържанието му
са изцяло съобразени с лимитативно определените реквизити с нормата на чл.
189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна
система за видеонаблюдение. Нейното функциониране е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
информацията. В резултат на този процес е изведен и приложен съдържащия
и съответните данни фотос ( л.21). Освен визуализация на момента на
заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта, фотосът в
каре над него съдържа и данни за конкретно отчетената скорост , която в
случая е 168 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния
уред като компонент в системата възможна грешка до 3% е редуцирана до
162км/ч с издадения ЕФ) , датата и часа на отчитането, местоположението и
посоката и дори лентата на плътното, към която е насочен измервателния
уред.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено
доказателствено средство - фотос , отразяващ конкретните визирани горе
параметри. Самото изображение визира ясно процесния автомобил,
разположението му на пътното платно и конкретно в лентата, в която се
сочи, че е станало измерването, дори рег. Номер и марка, модел. Несъмнено е,
4
че заснемането е станало със стационарно устройство, което е трайно
фиксирано на определено обозначено място. Годността му за достоверно
отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за
измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 23) и
последващата периодична проверка - ( л. 24, 24 гърба, 25). Така, че спазена е
нормативноустановеното процедура по отчитане и несъмнено установени са
всички , релевантни за нарушението обстоятелства, свързани с времето,
мястото, начина на извършване и основно - начина на установяване. Част от
същата не е попълването на протокол по чл. 10 от НАРЕДБА № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (в сила от 16.01.2018 г.)
Установен е бил и собственика в лицето на жалбоподателя ( СР МПС
л.20), който не е подал декларация в хипотезата на ал. 5 на чл. 189. Няма
данни за връчване на процесния ЕФ( л. 11) , поради което срокът за подаване
на декларация е считано от подаването на жалбата, което несъмнено
установява знанието относно фиша.
Жалбата касае и процедурата по установяване на нарушението и
реквизитите във фиша. Процедурата по установяване на скоростта на
движение,респ. установяване на нарушението обаче, не страда от
претендираните пороци, предвид горното подробно обсъждане.
Заснемането и установяването на нарушението в хипотезата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП е станало със стационарно техническо средство, указано и
функциониращо без субективен фактор за въздействие при дейността му, по
реда и начина, която е предвиден за това и с лицензирано за измерване и
одобрено, надлежно проверено, техническо средство.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от
гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който, при
това, за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение.
То е описано по време, място и начин на извършването му, достатъчно ясно и
детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата
против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на нарушението,
което ясно е определено във фиша АМ Тракия при движение в посока София
км 86+400.
5
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по възприетата от административния орган правна
квалификация - първо и второ - основателността на ангажираната
административно -наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в
твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба - по чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му, поради което основателна е и претенцията за разноски в
полза на ОД МВР Пазарджик (становището на л. 17-18) и присъждане на на
юрисконсулско възнаграждение в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл.
144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и предвид представеното
пълномощно.Следва да се присъди, предвид чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ , вр. Чл. 37 ЗПП и предвид проведеното само
едно съдебно заседание и обема на доказателствения материал,
възнаграждение за юрисконсулт - 100 лева, в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8043436 на ОДМВР -
Пазарджик, с който Г. Б. Д., от гр. Кюстендил, с ЕГН ********** е
санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Г. Б. Д., от гр. Кюстендил, с ЕГН ********** да заплати на ОД
МВР Пазарджик сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6