Решение по гр. дело №45144/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12289
Дата: 24 юни 2025 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20241110145144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12289
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110145144 по описа за 2024 година


Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26 от ЗЗД,вр.чл.22,ал.1 от ЗПК и
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против
„Ю“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И К и Р А,с искане да бъде прогласен като
недействителен договор за потребителски паричен кредит № 31394/30.09.2021
г.,както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 440 лева – платена
без основание парична сума по недействителен договор за кредит.
В исковата молба се твърди,че на 30.09.2021 г. между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата от 1000 лева при
лихвен процент 12,27 % и годишен процент на разходите от 49,9 %. Поддържа
се,че срокът за погасяване е дванадесет месечни вноски,т.е. до 30.09.2022 г.
Ищецът Г. твърди,че е дължима еднократна такса за разглеждане на искането
за отпускане на кредит. В исковата молба се сочи,че ищецът е заплатил общо
сумата от 1440 лева – 1000 лева на 12.04.2022 г. и 440 лева на 13.05.2022 г.
Ищецът Г. излага твърдения,че договорът за кредит е недействителен,защото е
посочен неверен ГПР,а действителният ГПР нарушава императивна правна
норма. Ако договорът за кредит не бъде счетен за недействителен,то
недействителни се явяват отделни договорни клаузи – клаузата,която
регламентира такса за разглеждане и клаузата,която регламентира размера на
ГПР. При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване
недействителност на тези договорни клаузи. В исковата молба се поддържа,че
в хипотезата на недействителен договор за кредит кредитополучателят дължи
връщане само на чистата сума по кредита,т.е. на заемната парична сума от
1
1000 лева. Твърди се,че сумата от 440 лева е заплатена без основание и се
претендира връщането й. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявените искове.
Ответникът „Ю“ЕООД в подадения писмен отговор изразява становище
за недопустимост на установителния иск,а ако бъде счетен за допустим – за
неговата неоснователност. Твърди се,че при сключване на договора е спазена
процедурата по ЗЕДЕУУ. Оспорени са твърденията на ищеца,че ГПР е
посочен в нарушение на закона като се твърди,че в договора е посочен
конкретен размер на ГПР и заемополучателят е могъл да узнае размера на
своето задължение. Оспорени са твърденията отделни договорни клаузи да са
недействителни. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като взе
предвид представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски паричен кредит №
31394/30.09.2021 г.,сключен между „Ю“ЕООД и Ф. Г. Г.,съгласно който
кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 1000 лева чрез
преводно нареждане чрез системата И за срок от дванадесет месеца,като
годишният процент на разходите възлиза на 49,90 % като общо дължимата
сума е 1235,95 лева.
Приети са общи условия на „Ю“ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити,както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по потребителски кредити.
Издадено е от „Ю“ЕООД удостоверение за погасено задължение.
Според разписки,издадени от „И“АД заплатени са парични суми от Ф. Г.
Г.,както следва : 1000 лева на 12.04.2022 г. и 440 лева на 13.05.2022 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че Ф. Г. е заплатил по договора за кредит сума в общ
размер от 1440 лева,с която са погасени 1000 лева главница,25,06 лева
договорна лихва,20,89 лева лихва за забава,226 лева обезщетение за забава и
168 лева такса за разглеждане,годишният процент на разходите възлиза на
49,90 % като в него са включени разходите за възнаградителна лихва и за такса
разглеждане като действителният процент на разходите при включване на
такса за експресно разглеждане е 49,90 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Софийският районен съд счита за допустимо разглеждането на иск за
прогласяване недействителност на договор за потребителски паричен кредит
като не може да бъде счетено,че предвид изпълнението на договора за ищеца
Г. не съществува правен интерес от прогласяване недействителност на
договорното правоотношение. Недействителността на договора е най-тежкият
порок на договора,при която ако договорът е нищожен,същият не би могъл да
породи правни последици още към момента на сключването му. Всяка от
страните,която е страна по договор може да предяви иск за прогласяване
неговата недействителност и не може да бъде възприето,че за страната липсва
2
правен интерес от предявяване на иск за прогласяване недействителност на
договорното правоотношение,тъй като ако страна по договора счита,че
същият не би могъл да породи възникване на права и задължения за всяка от
страните,тази страна има интерес от прогласяване недействителността на
договора,за да не изпълни свое договорно задължение или за да претендира
връщане на даденото по недействителния договор. Когато страната се
позовава на недействителност на договорно правоотношение,страната
разполага с иск за прогласяване договора за недействителен и има правен
интерес от предявяване на този иск. Уважаването на иск за прогласяване
недействителност на договорно правоотношение е обусловено от доказване
наличието на обстоятелства,предвид които договорът не би могъл да породи
валидно правни последици. Ако порокът на договора е толкова съществен,че
да се счита,че договорът е нищожен,този договор не поражда правни
последици,а преценката дали договорът е действителен или недействителен
съдът реализира към момента на сключването на договора. Законът за
потребителския кредит регламентира съгласно чл.22 от ЗПК хипотезите,при
които договорът се явява недействителен и една от тези хипотези е ако
годишният процент на разходите не е посочен или е посочен неточно.
Софийският районен съд приема,че при съобразяване представените писмени
доказателства и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,че
искът за прогласяване недействителност на договора за потребителски
заем,сключен между страните на 30.09.2021 г. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. В конкретния случай от представения по делото договор за
паричен заем се установява,че посочената стойност на годишен процент на
разходите е 49,9 %,която стойност не нарушава императивната правна норма
на чл.19,ал.4 от ЗПК. Същевременно и твърденията на ищеца Г.,че годишният
процент на разходите е посочен неточно,защото не включва таксата за
разглеждане не са доказани,тъй като според експертното
заключение,неоспорено от страните и прието от съда,се установява,че таксата
разглеждане е включена в разходите при изчисляване годишния процент на
разходите,както и при включена такса разглеждане действителният процент на
ГПР възлиза на 49,9 %. При това положение съдът приема,че годишният
процент на разходите в договора за кредит е посочен точно и не нарушава
императивния максимум,регламентиран в закона,поради което не може да
бъде счетено,че договорът за кредит е недействителен.
Предвид това,че съдът възприема като неоснователен искът за
прогласяване недействителност на договора за паричен заем,съдът намира,че
е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на исковете за
недействителност на договорните клаузи на чл.5.1 и чл.5.2 от договора за
паричен заем. Клаузата на чл.5.2 от договора за паричен заем предвижда,че
годишният процент на разходите към датата на сключване на договора е в
размер от 49,90 %. Софийският районен съд счита,че искът за прогласяване
недействителност на договорната клауза на чл.5.2 от договора за заем подлежи
на отхвърляне по съображения,аналогични със съображенията,изложени по
главния иск. Събраните в хода на производството доказателства и приетото
експертно заключение сочат,че годишният процент на разходите включва
всичти разходи по договора за кредит,а и този процент на разходите,посочен в
договора,е действителният годишен процент на разходите като размерът му не
сочи на допуснато нарушаване на императивна правна норма. Така
3
мотивиран,съдът намира,че искът за прогласяване недействителност на
клаузата на чл.5.2 от договора подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че искът за прогласяване
недействителност на клаузата на чл.5.1 от договора за паричен заем,сключен
между страните,подлежи на уважаване. С договорната клауза на чл.5.1 от
договора за заем е уговорена дължимост на такса за разглеждане в размер от
168 лева,която се включва към погасителните вноски и която
заемополучателят връща едновременно със заемната парична сума.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорна клауза е
обусловено от установяване наличието на обстоятелства,при които тази
договорна клауза не би могла да породи правни последици. При съобразяване
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът Г. следва да
проведе доказване,че договорната клауза,предвиждаща дължимост на такса
разглеждане на искане за отпускане на кредит противоречи на императивни
правни норми или заобикаля такива,а в тежест на ответника е провеждането
на доказване,че договорната клауза е индивидуално уговорена и при
уговарянето на тази договорна клауза са спазени законовите изисквания.
Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза по чл.5.1 от
сключения между страните договор не е индивидуално уговорена –
ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между
страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза
е уредена в договора,стандартния европейски формуляр и в общите
условия,поради което съдът намира,че дружеството ответник обичайно
предлага включва договорна клауза за такса разглеждане в договорите за
заем,респективно тази договорна клауза не е предмет на индивидуално
договаряне. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са
включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези
клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни –
чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. Съгласно
чл.143 от Закона за защита на потребителите клаузата се явява
неравноправна,ако е уговорена във вреда на потребителя,не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Софийският районен съд приема,че
клаузата за такса разглеждане се явява недействителна,защото води до
увеличаване общия размер на дълга,а същевременно се начислява за
дейност,включена в задълженията на дружеството кредитодател. Съдът
намира,че уговарянето на дължимост на парична сума като такса разглеждане
представлява дейност,за която разпоредбата на чл.10а от ЗПК забранява да
бъде начислявана такса. Цитираната разпоредба предвижда,че такси могат да
бъдат начислявани само за допълнителни дейности,различни от дейностите по
усвояване и обслужване на кредита. Софийският районен съд приема,че
преценката за кредитоспособността и платежоспособността на лицето,което
кандидатства за паричен заем е включена в същинската дейност на
дружеството ответник,което дължи такава преценка по всяко искане за
кредит,с което е сезирано,поради което противоречи на императивна правна
норма уговарянето дължимост на тази такса. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че искът за прогласяване недействителност на
договорната клауза подлежи на уважаване.
4
За да бъде уважена искова претенция с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже факта на
плащането,а ответникът да докаже основанието,за да получи плащането.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че ищецът Г. е заплатил сумата от 1440 лева. Софийският районен
съд намира,че искът за връщане на паричната сума от 440 лева е доказан по
основание и по размер за сумата от 168,05 лева,а за разликата над тази
парична сума до пълния претендиран размер от 440 лева искът подлежи на
отхвърляне. За да счете,че искът е доказан за сумата от 168,05 лева,съдът взе
предвид,че според експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза са заплатени 1440 лева,докаго са погасени 1439,95 лева,т.е. сумата
от 0,05 лева представлява разлика,която не е послужила за погасяване на
парично задължение,съответно платена е без основание. Заплатената парична
сума по недействителна договорна клауза също се явява заплатена без
основание,поради което и искът за сумата от 168 лева подлежи на уважаване.
Съдът счита,че в частта за разликата над 168,05 лева до пълния претендиран
размер от 440 лева искът подлежи на отхвърляне,защото искът за
недействителност на договорното правоотношение е отхвърлен,т.е. не може
да бъде възприето,че заемополучателят дължи връщане само на заемната
парична сума,а и предвид това,че в сумата от 440 лева са включени и
суми,които заемополучателят е заплатил предвид допуснатата забава при
изпълнение на задълженията по договора за заем.
При този изход на делото и като съобрази уважена и отхвърлена част от
исковете съдът приема,че в полза на ищеца Г. следва да бъдат присъдени 82,36
лева съдебноделоводни разноски,а в полза на адв.М. Д. Д. – 90 лева
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ. Съдът
приема,че в полза на ответника,който е подал писмен отговор,следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 82 лева. Не може да
бъде споделен доводът на ищеца,че в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски,тъй като в конкретния случай се достига до отхвърляне
на две от предявените искови претенции като недоказани по основание.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,вр.чл.22,ал.1 от
ЗПК,предявен от Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Ю“ЕООД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И К и Р
А,с искане да бъде прогласен като недействителен договор за потребителски
паричен кредит № 31394/30.09.2021 г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА договорната клауза на чл.5.1 от
договор за потребителски паричен кредит № 31394/30.09.2021 г.,сключен
между Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С и „Ю“ЕООД,ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И К и Р А –
„Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане 168 лева.
5
Еднократната такса за разглеждане,дължима в деня на подписване на договора
за кредит,се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план,описан в чл.9.1 от
настоящия договор ( „погасителния план“).“
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против „Ю“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И К и Р А,с искане да бъде прогласена като
недействителна клаузата на чл.5.2 от договор за потребителски паричен
кредит № 31394.
ОСЪЖДА „Ю“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И К и Р А да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1
от ЗЗД на Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 168,05 лева ( сто
шестдесет и осем лева и пет стотинки ) – платена без основание по договор за
потребителски паричен кредит № 31394/30.09.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 30.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 168,05 лева до пълния претендиран размер от 440 лева.
ОСЪЖДА „Ю“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И К и Р А да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
82,36 лева ( осемдесет и два лева тридесет и шест стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „Ю“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И К и Р А да заплати на адв.М. Д. Д.,с адрес
гр.София,ул.“Дунав“ №1,ет.2,ап.3 сумата от 90 ( деветдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
ОСЪЖДА Ф. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Ю“ЕООД,ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И К и Р А сумата от
82 ( осемдесет и два ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6