Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна
колегия в открито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове: Милена Пейчева
Росица Радославова
при секретаря Димана
Стоянова и в присъствието на прокурор Георги Георгиев като разгледа докладваното
от съдия Радославова ВНОХ дело № 834 по
описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимите В.А.Д. и Г.А.Д.,***,
чрез упълномощения си защитник – адв. М.Я. *** са
обжалвали присъда № 82/04.08.2020 г. на Русенския районен съд, постановена по
НОХД № 924/20 г., с която всеки един от подсъдимите В. Д. и Г. Д. е признат за виновен в
това, че на 28.08.2018 г. в гр. Русе, в съучастие с другия подсъдим, като
извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - на ГКПП „Дунав мост" в гр.
Русе предизвикал скандал с В.М.М.от същия град и
демонстративно счупил детайли по кабината на товарен автомобил марка „Волво" с ДК № P 4751 РМ поради, което и на основание чл. 36
вр. чл. 54 вр чл. 325, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК на всеки от тях е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.
58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е намалено с една трета и
редуцирано на осем месеца лишаване от свобода. Със същата присъда всеки от посъдимите е признат за виновен и в това, че на
28.08.2018г. в гр. Русе, в съучастие с другия посъдим и други неустановени
лица, като извършител, противозаконно повредил чужда движима вещ - товарен
камион (влекач) марка „Волво" с ДК № P 4751 РМ на стойност 25 000,00 лв.,
собственост на фирма "ЗИПЕТ" ЕООД, представлявана от З.Н.Н., като стойността на причинените повреди била 3528,00
лева, поради което и на основание чл. 36 вр. чл. 54 вр. чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание
е намалено с една трета - на една година и четири месеца лишаване от свобода, а
на основание чл. 23, ал. 1 от НК наказанията са групирни
и е определно по-тежкото от тях, а именно една година
и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изпълнението наказанието лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца с изпитателен срок от три години.
В жалбата се навеждат твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност на присъдата. В съдебното заседание се иска отмяна на
обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция,
поради допуснати процесуални нарушения или изменение на същата в посока намаляване
на наложеното наказание.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Изразява становище, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка изцяло на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от активно
легитимирано лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна
по следните съображения:
Производството пред РРС се е развило по реда на гл. ХХVІІ
от НПК, доколкото в разпоредителното заседание подсъдимите и защитникът им са
отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК за
провеждане на предварително изслушване на страните и съкратено съдебно
следствие, като и двамата подсъдими са заявили, че признават всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират
доказателства по тях.
Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на
признанията на фактите по обвинителния акт от страна на подсъдимите В. Д. и Г. Д.
и подкрепящите ги показания на свидетелите В.Ч., В.Р., З.Н., В.П., И.А., К.М., Л.А.,
М.С., Я.Я.и П.П., от
писмените доказателства и доказателствени средства по делото - протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум, експертните заключения на назначените
съдебно-ценова икономическа и съдебно-медицински експертизи, свидетелства за
съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,
както и от веществените доказателства - 1 бр. метална част от
"теглич" и дървена бухалка.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че от самопризнанието
на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява
по несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата подс.
В.Д. като водач на л.а. "Фолксваген Шаран" с рег. N2TX5142AH, в който
пътувал и св. С.С., влизайки в страната на ГКПП
„Дунав мост“ извършил неправилно изпреваярване и препречил
пътя на товарен автомобил - влекач марка „Волво"
с ДК № P 47 51 РМ с ремарке, управляван от В.М.М.от
гр. Русе. Поради това последният спрял товарния автомобил и подал звуков сигнал.
С подс. В. Д. си разменили реплики, при което
подсъдимият решил да прояви пренебрежение към установените норми на поведение и
да предизвика скандал и физическа саморазправа, излязъл от автомобила си, държейки
в ръцете си част от метален теглич, опитал се да отвори вратата на кабината на камиона,
където се намирал св. В. М., за да го удари с него, но М.предприел действия, за
да се предпази и ударил нападателя си с дървена бухалка в областта на устата. По
това време пристигнали други автомобили с водачи и пътници български граждани,
пътуващи заедно с подс. В. Д., един от които брат му
- подс. Г.Д. с микробус "Мерцедес Спринтер" с рег. N2TX7503XT, в който пътувал и св. И.Ш..
В останалите автомобили пътували техни познати, между които и свидетелите Я.Я., М.С., Л.А., К.М. и И.А.. Подс.
Г. Д., също решил да прояви пренебрежение към установените норми на поведение, като
нанесъл удари с метална тръба по кабината на товарния автомобил, където се намирал
св. М.. За да се защити от действията му
св. В. М.му нанесъл удар с дървената бухалка в областта на дясната ръка. Нападението
продължило, като подсъдимите В. Д., Г. Д., както и други лица с неустановена самоличност
лица от кръга на техните познати, започнали да чупят кабината на товарния автомобил,
използвайки камъни и метални предмети, като счупили предното стъкло, преден десен
фар, преден ляв фар, преден десен мигач, радиатор, долната част на вратата, дясно
странично огледало, ляво странично огледало, ляво стъкло на вратата, дясно стъкло
на вратата и димен датчик на кабината на камиона - влекач марка „Волво" с Д К№ 47 51 РМ. Стойността на причинените повреди
възлизала на 3528,00 лева. Случващото се довело до намесата на полицейски служители
от ГПУ - Русе, между които свидетелите П.П. и В.Р.. При
появата им св. М.напуснал кабината на камиона, но от страна на В.Д., Г. Д. и част
от съпътстващите ги лица му бил нанесен побой. Последвала намесата на още полицейски
служители, които прекратили побоя и разделили участниците в скандала. На мястото
пристигнал разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествие и било
образувано досъдебно наказателно производство.
Всички доказателства последователно, непротиворечиво едни
с други изграждат фактическа обстановка, изцяло в подкрепа на обвнителната теза, относно време, място, начин на извършване
на деянието, авторството на деянието и са били правилно възприети и отчетени от
районния съд в мотивите към присъдата, поради което въззиваната
инстанция не счита за нужно да ги преповтаря. Съдът е преценил съвкупно и
интерпретирал правилно събрания доказателствен материал, с оглед действителното
съдържание на отделните доказателствени източници, въз основа на което е
направил правилните правни изводи за съставомерността на деянията, тяхната
правна квалификация, както и вината на подсъдимите, които въззивната инстанция
напълно споделя.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството, развило се
по реда на гл. ХХVІІ от НПК е опорочено, тъй като обстоятелството, че наложената
на подсъдимите мярка „задържане под стража“ поради тяхното неявяване в
проведеното на 04.08.2020 г. разпоредително заседание, ги принудило да поискат
разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Въззивният съд, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал.
4 НПК в контекста на събраните по делото материали, намира, че то е обосновано
и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимите
се подкрепят от събраните годни доказателствени материали в досъдебното
производство, които хронологично и логически обвързано установяват
последователността на фактите на осъществяване на деянията и тяхното авторство.
Последователно и изцяло в унисон с депозираните признания на подсъдимите лица са
показанията на свидетелите, писмените доказателства и експертните заключения.
Съкратеното съдебно следствие е било проведено по искане на защитника на подсъдимите В. Д. и Г. Д. и потвърдено от тях след разясняване от съда на процесуалните
последствия от признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт при подкрепата им от събраните на досъдебното производство по
съответния процесуален ред и средства доказателства, поради което и в съгласие
с указанията в ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС, т. 8 е недопустимо
изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК да бъдат оттеглени след
постановяване на определението на съда по чл. 372, ал. 4 от НПК. Когато
самопризнанието е обосновало прилагане на правилата на диференцираната процедура,
процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес.
Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното
производство, създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.
В тази процесуална ситуация, постигайки по-благоприятно материално-правно
третиране, подсъдимите са длъжни да понесат и съответните тежести. Те
доброволно, съзнателно и информирано сами са се лишили от процесуалната
възможност да релевират обстоятелства, оспорващи
фактическото обвинение и да претендират обезпечаването им чрез доказателствени
искания.
Изложеното сочи на неоснователност на направените в жалбата искания за
отмяна на присъдата на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав или за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна
присъда.
Доводите на жалбоподателя за явна несправедливост на
наказанието с оглед всички данни за личността на посъдимите
също са неоснователни и без опора в доказателствата по делото. Наказанията, определени
в хипотезата на чл.373, ал. 2 от НПК, вр.чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК
са съобразени с предвидените в НК за извършените престъпления и правилно са били
индивидуализирани от районния съд. Отчетени са всички относими смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата
ангажираност и изразеното съжаление за стореното, както и отгечаващите
- множеството лица пред които са реализирани хулиганските действия и продължаването
им дори след пристигането на полицейските служители, като определените наказания
в размери близки до средните предвидени, при наличие на баланс между смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, се явяват справедливи и съобразени с
целите, визирани в чл.36 НК.
При извършената служебна проверка
на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на предварителното производство или на съдебното следствие, налагащи
отмяна на съдебния акт.
Предвид горното въззивният съд
счита,че присъдата е законосъобразна и правилна, не са налице основания за
нейната отмяна или изменение и същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 82/04.08.2020 г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 924/20г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.