Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19 24.02.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
Районен съд четвърти граждански състав
На шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 211 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството пред Елховския районен съд е
образувано въз основа на предявени от “EВН България Електроснабдяване” ЕАД
гр.Пловдив против М.А.Г., с ЕГН **********,***, кумулативно съединени
установителени искове за установяване съществуването на оспорено парично
вземане по издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 37/2019 година на РС – Елхово, с правно основание чл.422, ал. 1
във вр. чл. 415, ал. 1 и вр.чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.200, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 11, т. 1 от ОУ на „ЕВН България
ЕС“ЕАД и с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 и вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал. 1
от ЗЗД и вр. чл. 27, ал. 1 от ОУ на „ЕВН
България ЕС“ЕАД.
В исковата
молба Дружеството - ищец, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Р С -
Ч твърди, че на 21.01.2019 г. „EВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Елхово за
вземанията си към ответникът М.А.Г. в общ размер на 264.22 лв., по което е
образувано ч.г.р.д. № 37/2019г. по описа на PC-Елхово и е издадена заповед за
изпълнение. Поради връчване на съдебните книжа на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК ищецът на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, е депозирал
искова молба за установяване съществуването на вземането си по издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът
излага, че „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “EВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от Общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата
на чл.7, т.1 от Общите условия ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН: ***,
находящ се с.Изгрев, общ.Елхово, обл. Ямбол и за М.А.Г. е открит клиентски номер ***.
Ответникът
съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение
на задълженията си по Общите условия „EВН България Електроснабдяване” ЕАД е
доставило на обекта на М.А.Г. за
периода 27.12.2017г. - 26.03.2018г.
електроенергия на обща стойност 243.69 лв., която ответникът не е заплатил.
Ищецът твърди и че поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължи и законна лихва в общ размер от 20.53лв.
от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото
производство, а именно за периода 27.02.2018 г. до 21.01.2019 г. както следва:
За периода
на доставка 27.12.2017-26.01.2018 година, за който е издадена ФЕ **********, с падеж 26.02.2018 година за
сумата 88.12 лв. е начислена лихва за периода 27.02.2018 - 21.01.2019 година в
размер на 8.05 лв.
За периода
на доставка 27.01.2018-26.02.2018 година, за който е издадена ФЕ **********, с падеж 26.03.2018
година за сумата 92.58 лв. е начислена лихва за периода 27.03.2018 -
21.01.2019 година в размер на 7.74 лв.
За периода
на доставка 27.02.2018-26.03.2018 година, за който е издадена ФЕ **********, с
падеж 25.04.2018година за сумата 62.99 лв. е начислена лихва за периода 26.04.2018-21.01.2019 година в размер на
4.74 лева.
Иска се
съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към
Иван Демирев, за следните суми:
- 243.69, представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
27.12.2017г. до 26.03.2018 г.; ведно със
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението ; и
- обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 27.02.2018 г. до
21.01.2019 г., в размер 20.53 лв.
Претендира
се и в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по
ЧГД № 37/2019г. по описа на PC-Елхово разноски. Ищецът с исковата си молба е
представил писмени доказателства и е
направил доказателствени искания.
Ответникът
по делото М.А.Г. не е бил открит, поради което с определение № 1335 от 24.07.2019 година,
съдът след като е
разпоредили връчване по реда на чл.47,
ал.1 от
ГПК, е разпоредил съобщението до ответника М.А.Г., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, с препис
от исковата молба и приложенията към нея, да се считат редовно връчено на адресата
на основание чл.47, ал.5 от ГПК на 05.07.2019 година и е назначил
особен представител на ответника Г. ***,
поименно определен от АК –
Ямбол.
В дадения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба, особеният
представител на ответника не е
подал отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищеца - търговец, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирал е писмено становище, с което
поддържа предявените искове.
Ответникът,
редовно призован, чрез особен представител адв. В.М. ***, не се явява.
Представлява се от назначения му особен представител адв.М., който не оспорва иска по основание и
размер, както и признава
обстоятелствата, че ответникът е потребител на ел. енергия с обект на
потребление находящ се в с. Изгрев, обл.
Ямбол, с ИТН *** и че дължи сумите по
предявените искове.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
от страните, а и от приложеното по делото ч.гр.д. № 37/2019г. по описа на ЕРС е видно, че в полза
на заявителя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от
законните си представители – М М М – Д и Ж П С , действащи чрез пълномощник –
юрисконсулт Р С –Ч ,
против ответника М.А.Г., с ЕГН **********, е издадена Заповед № 141/23.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: главница
в размер на 243.69 лева /двеста четиридесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща стойността на електрическата енергия, доставена от
заявителя по партидата на длъжника М.А.Г., с клиентски номер ***, отнасящ се за
обект на потребление в с.Изгрев, обл. Ямбол, ИТН *** за периода от 27.12.2017
година до 26.03.2018 година, обезщетение за забавено плащане върху главницата в
размер на 20.53 лева /двадесет лева и петдесет и три стотинки/ за периода от
27.02.2018 година до 21.01.2019 година, в едно със законната лихва върху
главницата от 243.69 лева, считано от датата на подаване на заявлението -
22.01.2019 година до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в общ размер на 75.00 лева /седемдесет и пет /, в т.ч. сумата от 25.00
лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото
заповедно производство и сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Издадена
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника на 15.03.2019г. при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в двуседмичния срок за подаване на възражения по чл.
414 от ГПК не е постъпило възражение от страна на длъжника М.Г.. С оглед
връчването на съдебните книжа по реда на чл.47, ал.5 от ГПК ищецът
е подал искова молба в едномесечния преклузивен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
Видно от
приетото към доказателствата
препис-извлечение от сметка за клиентски номер *** на потребител -
ответника М.А.Г., за дължимите от ответника суми за обект с ИТН: ***, находящ
се с.Изгрев, общ.Елхово, обл. Ямбол, в същото са отразени следните дължими от Г.
суми по три фактури: ФЕ ********** за периода 27.12.2017-26.01.2018
година, с падеж 26.02.2018 година за сумата 88.12 лв.-главница и лихва за
периода 27.02.2018 - 21.01.2019 година - 8.05 лв., ФЕ ********** за периода
27.01.2018-26.02.2018 година, с падеж 26.03.2018 година за сумата 92.58 лв. –главница
и лихва за периода 27.03.2018 - 21.01.2019 година - 7.74 лв., ФЕ ********** за периода 27.02.2018-26.03.2018
година, с падеж 25.04.2018година за сумата
62.99 лв.-главница и лихва за
периода 26.04.2018-21.01.2019 година -
4.74 лева., а общата сума на
задължението възлиза на 264.22лв.
По делото
като доказателство ищецът е приложил в заверено копие описаните по-горе
три фактури по номера, ведно с приложена
детайлна информация по всяка фактура съобразно посоченият в нея отчетен период.
Видно от
фактура № ********** от 31.01.2018г. същата е
издадена за сумата 88.12лв, от
които 73.43 лв. консумирана ел. енергия
– 444 кВ/ч и ДДС – 14.69лв., същата е издадена на името на ответника като клиент с клиентски номер *** за обект с ИТН:
***, находящ се с.Изгрев, общ.Елхово, обл. Ямбол, за отчетен период 27.12.2017г.
– 26.01.2018г. В същата е посочен срок
на плащане - до 26.02.2018 година.
Фактура № **********
от 28.02.2018г година на името на ответника – клиент с клиентски номер 1*** за
обект с ИТН: ***, находящ се с.Изгрев, общ.Елхово, обл. Ямбол, за отчетен
период 27.01.2018г. – 26.02.2018г. за сумата 92.58лв., от които 77.15 лв. консумирана ел. енергия – 462 кВ/ч и ДДС – 15.43лв. В същата е посочен срок на плащане - до 26.03.2018
година.
Фактура № **********
е издадена на 31.03.2018 година на името
на ответника – клиент с клиентски номер *** за обект с ИНТ: ***, находящ се
с.Изгрев, общ.Елхово, обл. Ямбол, за отчетен период 27.02.2018г. – 26.03.2018г.
за сумата 62.99лв., от които 52.49 лв. консумирана ел. енергия – 322 кВ/ч и ДДС
– 10.50лв. В същата е посочен срок на плащане - до 25.04.2018
година.
По делото
липсват възражения за процесния период обекта на ответника да не е бил електроснабден, напротив налице е признание на факта,
ответникът е потребител на ел. енергия с обект на потребление находящ се в с. Изгрев, обл. Ямбол, ИТН ***.
Към
процесния период от време, между страните по настоящото производство, са
действали Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване”АД-гр.Пловдив,
одобрени с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 година на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, влезли в сила по смисъла на чл.35 ал.1 от ОУ на 27.06.2008 година, приложени към
доказателствата по делото.
Видно от приетите
към доказателствата препис - извлечение от клиентска сметка и фактури, ответникът
е ползвал услугите на ищеца, като по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия,
ищцовото дружество е снабдявало ответника с електрическа енергия и е
предоставяло мрежови услуги за обект с ИТН : ***, находящ се с.Изгрев,
общ.Елхово, обл. Ямбол, като за този
обект е бил открит клиентски номер ***. По това обстоятелство не е и налице
спор между страните.
Съгласно
чл.4, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013
от 10.05.2008г. снабдяването с електрическа енергия се извършва от ЕВН ЕС при
спазване на принципите на всеобщо предлагана услуга при публично известни Общи
условия, равнопоставеност и прозрачност.; ЕВН ЕС като краен снабдител, се задължава да
снабдява всеки клиент, присъединен към мрежата на "ЕВН България
Електроразпределение" АД и който не се е възползвал от правото да избере
друг доставчик по силата на тези Общи условия, при спазване на действащото
законодателство, правилата за търговия и определените от ДКЕВР цени /чл.5. от
ОУ, а съгласно чл.11. Клиентът се задължава да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия;
Съобразно даденото
в чл.1, т.4 от ОУ определение „Клиент" по смисъла на същите е
както «мрежови клиент», така и
«потребител на електрическа енергия»; „Потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си”, а "Мрежови
клиент" е всяко физическо или
юридическо лице, което физически е свързано към електроразпределителната мрежа
на "ЕВН България Електроразпределение" АД, ползва мрежата и
съответните мрежови услуги;
В чл.27,ал.1
от ОУ е предвидено, че клиент, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С
докладът си по делото съдът, въз
основа на заявения петитум и изложените в исковата молба твърдения е
квалифицирал предявените с нея искове по
следния начин : иск с правно основание 422, ал. 1 от ГПК,в р. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. 200 ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД
- за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 243.69лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 27.12.2017 г. до 26.03.2018 година, ведно със
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението и иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и вр. 86, ал. 1 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сума в размер 20.53 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 27.02.2018 г. до
21.01.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК
Предявените
по чл.422 от ГПК искове за установяване на парично вземане са допустими, тъй
като е налице правен интерес от предявяване, което се доказа и от приложеното
ч.гр.д.№ 37/2019г. по описа на ЕРС, по което има издадена срещу ответника М.А.Г.
***, Заповед № 141/23.01.2019 година за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесната сума от 243.69
лева - стойност на електрическата енергия, доставена от заявителя по партидата
на длъжника М.А.Г., с клиентски номер ***, отнасящ се за обект на потребление в
с.Изгрев, обл. Ямбол, ИТН *** за периода от 27.12.2017 година до 26.03.2018
година, обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 20.53 лева
за периода от 27.02.2018 година до 21.01.2019 година, в едно със законната
лихва върху главницата от 243.69 лева, считано от датата на подаване на
заявлението - 22.01.2019 година до окончателното изплащане. Издадена заповед за
изпълнение се счита за редовна връчена на длъжника на 15.03.2019г. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът е получил разпореждането
на съда, с което му е указана възможността
за предявяване на установителен иск поради връчването на заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 15.03.2019г.,
а исковата молба е получена в съда на 16.04.2019г., с писмо чрез „Тип топ
куриер“ АД, изпратено на 15.04.2020г., т.е.
същата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по
същество главния положителният установителен иск се явява основателен, поради
следните съображения:
Уважаването
на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: в тежест на „ЕВН
България Електроснабдяване”АД е да докаже наличието на съществуващо с ответника
за процесния период от време облигационно правоотношение по доставяне на услуга
– снабдяване с ел.енергия на процесния обект на ответника в с.Изгрев, обл.
Ямбол, при условията, твърдени в исковата молба, като тази страна следва да
установи обстоятелството, че е изправна страна по възникналото правоотношение –
предоставяла е услугата и своевременно е издала фактурите, цената на
доставената ел. енергия и на достъпа до електроразпределителната мрежа за
процесния период от време, а по отношение на акцесорния иск за обезщетение,
ищецът следва да докаже фактът на изпадането на длъжника в забава и размерът на
мораторната лихва, за претендирания период.
В сферата на
правоотношенията с предмет продажба на електрическа енергия на потребители за
битови и стопански нужди, с оглед спецификата им, действа специален режим
уреден със Закона за енергетиката. Съгласно чл.98а от същия продажбата на
ел.енергия от крайните снабдители-лицензирани енергийни предприятия, се
осъществява при публично известни общи условия след одобряването им от държавен
орган обвързващи страните ex lege и без изричното им писмено приемане, с факта
на публикуването им. Към процесния период от време - 27.12.2017 г. до 26.03.2018г., между страните
по настоящото производство, са действали Общите условия на „ЕВН България
Електроснабдяване”АД-гр.Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008
година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, влезли в сила по
смисъла на чл.35 ал.1 от ОУ на
27.06.2008 година.
Съгласно §
1, т.41а от Закона за енергетиката
"Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице -
ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или
снабдявано от такава мрежа; б) физическо или юридическо лице - ползвател на
газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, което доставя или получава
доставки по газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, а съгласно §1,
т.41б от
Закона за енергетиката "Потребител на енергийни услуги" е: а)
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ.
Съгласно §
1, т. 42 на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗС електрическата енергия е
движима вещ и в този аспект един от индивидуализиращите й белези е нейното
количеството. Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че електрическата
енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Изхождайки
от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е обществен доставчик на
електроенергия за територия, в чийто обхват попада ползваният от ответника
имот, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на електроенергия за битови нужди при
общи условия. Следователно ответникът е потребител
на електроенергия в процесния имот, а ищецът - доставчик на такава, като
страните са обвързани от договор при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при
регулирани цени на електроенергията.
С оглед
горното и доказани се явяват релевантния
по делото факти, по които и не се спори,
че през процесния период от време на
обекта на потребление на ответника е
доставена ел. енергия - за периода 27.12.2017-26.01.2018г. - 444кВТ/ч
на стойност 88.12 лв. лв. с ДДС по фактура № ********** от 31.01.2018г. с падеж
26.02.2018г., за периода 27.01.2018-26.02.2018 –462 кВт/ч на стойност 92.58 лв. с ДДС, по фактура
№ ********** от 28.02.2018 година, с падеж 26.03.2018г. и по
фактура № ********** от 31.03.2018 година, с падеж 25.04.2018г. за периода 27.02.2018-26.03.2018г. – 322 кВт/ч на стойност 62.99 лв. с ДДС или общо по трите фактури на стойност 243.69 лв.
Дължимите по
посочените по – горе три фактури суми не
са заплатени на посочените в тях падежи
и до момента, поради което и е налице неизпълнение на задължението на клиента
по чл.18, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН ЕС ЕАД да заплати на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.
Поради горното и главния иск по чл.422, ал.
1 във
вр. чл. 415, ал. 1 и вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.200, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД за сумата 243.69 лв. се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
С оглед паричния характер на дълга и допуснатата забава върху същото се
дължи на основание чл.86 от ЗЗД и законна лихва считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 22.01.2019г. до окончателното й изплащане на
сумата.
Съгласно чл.
27, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 и 2 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищцовото дружество, клиентът, който не заплати в
срок дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно
препис-извлечение от сметка по партидата на длъжника М.А.Г., с клиентски номер ***,
отнасящ се за обект на потребление в с.Изгрев, обл. Ямбол, ИТН ***, дължимата
върху процесните три фактури лихва за забава е
в общ размер 20.53лв. от които лихвата върху първата
фактура за сумата 88.12лв. за периода 27.02.2018 - 21.01.2019г. е в
размер на 8.05лв., по втората фактура,
за сумата 92.58лв. дължимата лихва за периода 27.03.2018 - 21.01.2019г. е 7.74лв.,
а по третата фактура за сумата 62.99лв. дължимата лихва за периода 26.04.2018-21.01.2019
г. е 4.74лв. Дължимите върху главниците
лихви за съответния период се изчислиха и с помощта на ел.калкулатор за
законна лихва публикуван на сайта на НАП, като
изчислените от съда лихви
съответстват на тези по фактурите.
Предвид
горното и акцесорният иск по чл. 422,
ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 и вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за
сумата 20.53 лв.
По отношение
на разноските:
При този
изход на делото, съобразно уважаването на исковете по чл.422 от ГПК, ответникът
на основание чл. 78, ал.1 във вр.ал.8 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски направени в заповедното производство в размер на 75.00 лв. Видно от издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 75.00лв., от които 25.00 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради което и в полза на ищеца за разноски
направени в заповедното производство
следва да се присъди сумата 75.00 лв. Ищецът претендира присъждане на сумата 525.00лв.
за направени в исковото производство разноски, включващи 75.00лв. - държавна такса, 300.00лв. направени разноски
за възнаграждение за особен представител и 150.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Видно от материалите по
делото ищецът е направил следните разноски в исковото производство – 75.00лв.
- държавна такса и 300.00 лв. - разноски за възнаграждение за особен
представител на ответника, или общо 375.00
лв. Ищецът - търговец е бил
представляван в производството от
юрисконсулт, поради което и в полза на същият следва да се присъдят и разноски на основание
чл.78, ал.8 от ГПК за възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на сумата от 100.00 лв. на
основание, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП. Или за направени в
исковото производство разноски ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 475.00 лв. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер над 100.00 до 150.00 лева съдът намери
за неоснователно и завишено, като взе предвид броя на съдебните заседания,
неявяването на представител на ищеца в с.з., извършената от юрисконсулта работа
с изготвяне на исковата молба, окомплектоване на същата с приложените
доказателства и подаването на допълнителни молби - становища, както и липсата
на релевирани възражения от ответната страна в срока за отговор на исковата
молба, поради което прие, че сумата от 100.00 лева е достатъчна за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение и е в рамките на посоченото в чл. 25 от НЗПП
възнаграждение - от 100 до 300 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.А.Г., с ЕГН **********,***, че същият ДЪЛЖИ на ищеца – „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М М М -
Д - заместник председател
на Съвета на директорите и Ж П С -
изпълнителен член на Съвета на
директорите, действащи чрез юрисконсулт Р С-Ч, с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 на основание чл.422, ал. 1 във
вр. чл. 415, ал. 1 и вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.200, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД сумата от 243.69 /двеста
четиридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ лева – представляваща стойността на електрическата енергия,
доставена от заявителя по партидата на длъжника М.А.Г., с клиентски номер ***,
отнасящ се за обект на потребление в с.Изгрев, обл. Ямбол, ИТН *** за периода
от 27.12.2017 година до 26.03.2018 година, на основание Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
чл. 98 А от Закона за енергетиката, ведно
със законната лихва върху същата, считано от датата на депозиране на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 22.01.2019 година до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 и вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД и сумата
20.53 /двадесет лева и петдесет и три стотинки/лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата, в размер на законната
лихва за периода от 27.02.2018г. до 21.01.2019г., за които суми е издадена Заповед № №141 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.01.2019г. по ч.гр.д.37/2019г.
по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА М.А.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М М М -
Д - заместник председател
на Съвета на директорите и Ж П С -
изпълнителен член на Съвета на
директорите, действащи чрез юрисконсулт Р С-Ч, с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, на основание чл.78, ал.1 във вр.ал.8 от ГПК, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева - направени в заповедното производство разноски, от които 25.00 лв. държавна такса и 50.00
лв.юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.Г., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, представлявано
от М М М -
Д - заместник председател
на Съвета на директорите и ЖП С -
изпълнителен член на Съвета на
директорите, действащи чрез юрисконсулт Р С-Ч, с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 на основание чл.78, ал.1 във вр.ал.8 от ГПК сумата от 475.00 /четиристотин
седемдесет и пет/ лева направени
в исковото производство разноски, от
които 75.00лв. - държавна такса по исковото производство, 300.00лв. направени
разноски за възнаграждение за особен представител и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Ямболски окръжен съд, чрез Елховски районен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр. дело № 37/2019 година на РС
- Елхово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Д. Янкова/