РЕШЕНИЕ
№ 20232
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.ЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20231110109812 по описа за 2023 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 03.05.2023г., ищецът
„ТЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от тримата ответници да му заплати
поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата М. И. А. да заплати: 794,86 лв, представляващи 4/6 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 152,48 лв, представляващи 4/6 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до
09.02.2023г.; 21,66 лв, представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 5,19 лв,
представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното
плащане ;
- ответницата Ц. М. А. да заплати: 198,71 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 38,12 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до
09.02.2023г.; 5,41 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 1,30 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното
плащане , и
- ответникът М. М. А. да заплати: 198,71 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 38,12 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до
09.02.2023г.; 5,41 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 1,30 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното
плащане
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 11.10.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответниците М. И. А. , Ц. М. А. и М. М. А. оспорват предявените искове видно от
изявленията им в представения по реда на чл.131 ГПК на 16.06.2023г. общ отговор на
исковата молба. Предявено е и възражение за изтекла погасителна давност за част
претендираните от ищеца вземания. Посочва се , че не е доказано ответниците да са
потребители на топлинна енергия , защото няма доказателства за правото им на собственост
или за павото им на полване относно процесния имот. Твърди се , че претенцията за сума за
дялово разпределение е недопустима, тъй като тази услуга се предоставя не от ищеца , а от
друго лице- дружество за дялово разпределение. Отбелязва се , че ответницата Ц. А. е
заявила отказ от наследството на М. М. А., който е един от първоначалните съсобственици
на процесния имот.
В хода на съдебното производство , включително в заседанието на 11.10.2024г. , в
което е даден ход по същество на делото, не са се явили представители на ответниците.
Подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не
сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
2
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № ***. и № ***г. (чл.32,ал.2 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр.
София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по
фактура № ***., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия
през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., част от който е и процесния период от
01.11.2019г. до 30.04.2020г. , е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Падежът на
3
вземането по фактура № ***г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според посоченото в
същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с
ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т
ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по
първата фактура № ***. е започнала да тече от 15.09.2020г., и е изтекъл на 15.09.2023г.
, а за втората фактура № ***г. е започнала да тече от 15.09.2021г. , и е изтекъл на
15.09.2024г.
Исковата молба е предявена на 24.02.2023г., т.е. преди изтичането на давностните
срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете против ответницата Ц. М. А. :
Тези искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на ответницата Ц. М. А. по
предявените срещу нея искове с твърдение , че тя е една от наследниците по закон на М. М.
А. , който е един от бившите съсобственици на процесния имот (видно от представения
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1996г. – б.с.), и
е починал на 08.11.2021г. видно от представеното по делото удостоверение , изх. № РПД23-
ВК08-470/27.04.2023г. за наследниците му , издадено от Столична община, район „Подуяне”.
Като писмено доказателство по настоящото дело е приета Справка от 20.05.2024г. от
началника на АС”Съдебно деловодство ІІІ ГО” на СРС , изискана служебно , с която е
удостоверено , че в особената книга на СРС е вписан под № 2351/16.12.2021г. отказ от
наследство , оставено от М. М. А., ЕГН: **********, от страна на наследника Ц. М. А. ,
ЕГН: **********.
Поради отказа на ответницата Ц. М. А. от наследството , оставено от М. М. А., тя не
отговаря за задълженията на наследодателя , включително и за възникналите негови
задължения относно доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния
период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.
По делото няма доказателства през процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.
ответницата Ц. М. А. да е притежавала право на собственост или право на ползване върху
процесния имот , т.е. за нея да са възникнали задължения за плащане на стойността на
доставената в имота топлинна енергия.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответницата Ц. М. А. по предявените срещу нея осъдителни искове, която е
едно от условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
4
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца вземания против ответницата Ц. М. А. , предявеният от него главен иск по
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ против тази ответница е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск чл.86,ал.1 ЗЗД против тази ответница , чиято
основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно основателността на исковете против ответниците М. И. А. и М. М. А. :
Тези искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответницата М. И. А. и нейния съпруг М. М. А. като „клиенти на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в техния
съсобствен имот ( което се установява от представения по делото Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1996г. –б.с.),намиращ се в сграда-
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е
била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на
ЗЕЕЕ/отм./ със съсобствениците на имота, но е продължило да съществува при действието
на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят
доказателства за предложени от съсобствениците на имота специални условия по
чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни
клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на
задължението на ответниците за заплащане на потребената в съсобствения им имот
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответницата М. И.
А. и нейния съпруг М. М. А. като съсобственици на процесния имот са възникнали
задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
5
По настоящото дело няма доказателства нито един от съсобствениците да е сключил
договор за продажба на топлинна енергия с ищеца , поради което следва да се приеме , че
всеки съсобственик - ответницата М. И. А. и нейния съпруг М. М. А. е отговорял за
задълженията, възникнали във връзка с доставката на топлоенергия , съобразно
притежаваната от него идеална част от правото на собсвеност върху имота.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот, е извършвана от „Т.С.”ЕООД според посоченото от
вещото лице в заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в съдебното
заседание на 11.10.2024г., неоспорено от страните.
За всеки от двамата съсобственици - ответницата М. И. А. и нейния съпруг М. М.
А. е възникнало и задължение към ищеца за плащане и на начислените „суми за дялово
разпределение” за процесния период. Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТЕАД на клиенти на
град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово
разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с
цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.
Възраженията на ответниците в обратния смисъл са неоснователни.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
съсобствениците на имота да са предявявали рекламации пред „ТЕАД и пред
„Т.С.”ЕООД относно размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и
изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
11.10.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Според приетото в заседанието на
11.10.2024г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните
сметки по партидата на ответника за процесния период.
Следователно за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. сборът от дължимите от
съсобствениците на имота - ответницата М. И. А. и нейния съпруг М. М. А. месечни суми
за доставена топлоенергия е в размер на 1 192,29 лв, а за услугата дялово разпределение
за перида от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. сборът от дължимите суми е в размер на 32,50 лв
според установеното от вещото лице в заключението по съдебно-счетоводната експертиза ,
прието в заседанието на 11.10.2024г.
След края на процесния период на 08.11.2021г. е починал съсобственикът М. М. А. ,
6
видно от видно от представеното по делото удостоверение, изх. № РПД23-ВК08-
470/27.04.2023г. за наследниците му, издадено от Столична община, район „Подуяне”.
Негова наследници по закон са : ответницата М. И. А. (негова съпруга) , ответникът М. М.
А. (негов син) и ответницата Ц. М. А. (негова дъщеря) , която се е отказала от наследството
на 16.12.2021г.
Ответницата М. И. А. е станала собственик на 4/6 идеални части от правото на
собственост върпу процесния апартамет (1/2 идеална част , притежавана от нея при
условията съпружеска имуществена общност преди прекратяването й със смъртта на
съпруга М. М. А. , и 1/6 идеална част придобита по наследство от съпруга й М. М. А.).
Ответникът М. М. А. е придобил 1/6 идеална част от правото на собственост върху
имота о наследство от баща му М. М. А..
Ответницата Ц. М. А. е придобила 1/6 идеална част от правото на собственост върху
имота о наследство от баща й М. М. А.. След отказа от наследството с дела на Ц. М. А.
са уголемени съответно наследствените дялове на останалите наследници – ответниците М.
И. А. и М. М. А. съгласно чл.53 ЗН. Обаче тези части от наследствените дялове на тези
двама ответници не са предмет на исковете , предявени срещу всеки от тях по
настоящото дело , тъй като видно от посоченото в допълнителната уточняваща писмена
молба от 03.05.2023г. на ищцовата страна сумите , претендирани от ответницата М. И. А. са
в размер на 4/6 части от общо начислените суми за доставка на топлинна енергия в
процесиня имот през процесния период , а сумите претендирани от ответника М. М. А. са в
размер на 1/6 част от общо начислените суми за доставка на топлинна енергия в процесния
имот през процесния период.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването
на съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Следователно ответницата М. И. А. дължи 4/6 части от цялата начислена сума за цената на
потребената топлоенергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в размер на
794,86 лв по предявения срещу нея иск , както е уточнен с допълнителната писмена молба
на ищеца от 03.05.2023г. Ответникът М. М. А. дължи 1/6 част от цялата начислена сума за
цената на потребената топлоенергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в
размер на 198,71 лв по предявения срещу него иск , както е уточнен с допълнителната
писмена молба на ищеца от 03.05.2023г. Тъй като не са представени доказателства
начислените суми да са платени от ответниците (което е в тяхна доказателствена тежест
съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество
съществуват вземания против всеки от посочените двама ответници за посочените периоди
и размери. Субективно съединените осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците
М. И. А. и М. М. А. са изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост
от покана) и за всеки от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за
плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на
7
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г. са в размер на 152,48 лв за
ответницата М. И. А. и 38,12 лв за ответника М. М. А, а върху цената на дяловото
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г. са в размер на 5,19 лв за
ответницата М. И. А. и 1 79 лв за ответника М. М. А. , изчислени по реда на чл.162 ГПК въз
основа на вписванията в извлечението от сметка за абонатен № ***, представено с
исковата молба, и в заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Тъй като не са
представени доказателства тези суми да са платени от ответниците , следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват лихвени вземания против всеки от посочените
двама ответници за посочения период и в посочения размер. Субективно съединените
осъдителни искове по чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъде присъдена част от направените от него разноски по
настоящото исково производство – платените дължима държавна такса за предявяване
на исковата молба (300 лв) , депозит за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв) и депозит
за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв), пропорционална на размерите на уважените
искове.
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници М. И. А. и М. М. А. следва да бъде осъден да плати част от
разноските и от юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на
притежавана от него идеална част от правото на собственост върху имота.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за исковете против ответницата Ц М.
А. .
Съдът не присъжда разноски на ответниците М. И. А. и М. М. А., тъй като исковете са
уважени.
На ответницата Ц М. А. не следва да се присъждат разноски , тъй като не са
представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. А. , ЕГН: **********, град София, ж.к. „**** със съдебен адрес :
град София, ул. ***, чрез адв. В. Т. Д ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
8
адрес на управление: гр. София,ул. ***, следните суми: 794,86 лв (седемстотин деветдесет и
четири лева и и осемдесет и шест стотинки), представляващи 4/6 части от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 152,48 лв (сто петдесет и два лева и четиридесет и
осем стотинки), представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г.; 21,66 лв (двадесет и един лева и
шестдесет и шест стотинки), представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 5,19 лв (пет
лева и деветнадесет стотинки), представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г.,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата
молба– 24.02.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата от 566,67 лв (петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляващи част от направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и депозити
за съдебни експертизи , пропорционална на уважените искове против тази ответница, а на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 33,33 лв (тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на
уважените искове против тази ответница.
ОСЪЖДА М. М. А. , ЕГН: ********** град София, ж.к. „**** със съдебен адрес :
град София, ул. ***, чрез адв. В. Т. Д ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София,ул. ***, следните суми: 198,71 лв (сто деветдесет и осем
лева и седемдесет и една стотинки), представляващи 1/6 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 38,12 лв (тридесет и осем лева и дванадесет
стотинки), представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията
за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г.; 5,41 лв (пет лева и четиридесет и една стотинки),
представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 1,30 лв (един лев и тридесет стотинки),
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното
плащане , както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 216,67 лв ( двеста и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи част от направените от
ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за
предявяване на исковата молба и депозити за съдебни експертизи , пропорционална на
уважените искове против този ответник , а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 8,33 лв
(осем лева и тридесет и три стотинки), представляваващи част от полагащото се на
9
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство,
пропорционална на уважените искове против този ответник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против Ц. М. А. , ЕГН: **********, град
София, ж.к. „****, със съдебен адрес : град София, ул. ***, чрез адв. В. Т. Д обективно
съединени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумите : 198,71 лв (сто деветдесет и осем
лева и седемдесет и една стотинки), представляващи 1/6 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 38,12 лв (тридесет и осем лева и дванадесет
стотинки), представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията
за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г.; 5,41 лв (пет лева и четиридесет и една стотинки),
представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 1,30 лв (един лев и тридесет стотинки),
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното
плащане.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД , гр.
София , ул. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК)..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10