РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 25
ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4444 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен
иск за
нищожност с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.4
от ЗЗД, както и в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.87
от ЗЗД, поради виновно неизпълнение на
договорните задължения.
Ищецът Й.Л.Н. с ЕГН:**********, чрез пълномощника
си
адв.К.К. от РАК моли да бъде
обявена по отношение на ответниците Й.Л.Б. с ЕГН:********** и И.Р.Б. с
ЕГН:********** нищожността на сключения с нотариален
акт № том дело №г. на 630-ти
нотариус с район на действие РРС, с който Р Р.Н.
прехвърлила на първия ответник, срещу задължение за гледане и издръжка,
следните свои собствени недвижими имоти:
А/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5;
Б/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25,
52235.41.26, 52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54, като сключен
при липса на основание, съгласно чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД.
При условията
на евентуалност, т.е. ако горният иск не се уважи е предявен и иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Й.Л.Н. с ЕГН:**********, чрез пълномощника
си
адв.К.К. от РАК моли да бъде
развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения с нотариален акт №130 том I
дело №92/2019г. на 630-ти нотариус с район на
действие РРС, с който Р Р.Н. прехвърлила на първия ответник, срещу
задължение за гледане и издръжка, следните свои собствени недвижими имоти:
А/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5;
Б/ нива, представляваща
имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп. директор на АГКК,
с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община Р, Област Русе,
местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25, 52235.41.26,
52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54, поради неизпълнение от
страна на ответниците – Й.Л.Б. с ЕГН:********** и И.Р.Б. с ЕГН:**********.
Ищеца моли да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответниците, чрез пълномощника си адв.С.С. от РАК
са
направили възражение по исковете и в
срока по чл.131 от ГПК са представили писмен отговор с вх.№33295 от 13.08.2019г. В
писмения отговор ответниците оспорват изцяло исковете, като заявяват, че не са
се възползвали от
здравословното състояние на Р Р.Н., а са полагали дълги години
грижи за нея.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищеца Й.Л.Н. е
внук, следователно наследник по закон на прехвърлителката Р Р.Н., починала
на 05.07.2019г. Л Й.Н. починал на 15.09.2013г. е баща на ищеца Й.Л.Н. и син на
прехвърлителката Р Р.Н.. Тези обстоятелства се установяват от удостоверение за
наследници N:2-3956/08.07.2019г. на Община Русе издадено въз основа на акт за смърт N:1411/06.07.2019г. гр.Русе, приложено на стр.7 от делото.
Установено е и
не се спори, че ищецът Й.Л.Н., преди и към настоящият момент е студент в
Холандия и се връща в България за кратък период от време по празниците.
Видно от
приложеното копие на нотариален акт № том дело №. на 630-ти
нотариус с район на действие РРС, Р Р.Н. прехвърлила на първия ответник – Й.Л.Б., срещу
задължение за гледане и издръжка, следните свои собствени недвижими имоти: А/
нива, представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5 и Б/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25,
52235.41.26, 52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54.
В нотариалния акт изрично е написано, че имотите се
прехвърлят на Й.Л.Б. срещу положените до момента грижи и издъжка от
приобретателя Й.Л.Б., както и срещу задължението от последния за бъдеще време
да полага грижи за родственицата си Р Р.Н. докато е жива и да й осигурява
необходимата издръжка и гледане за нормалния й начин на живот, какъвто е водила
до момента, включително и да я гледа в дома си, в собственото си жилище в гр.Р
, ул.“З .
По
делото е установено и не се спори, че описаният по-горе нотариален акт е
изповядан от нотариус 630-ти нотариус с район на действие РРС на 01.07.2019г., а
прехвърлителката Р Р.Н., починала на 05.07.2019г.
Установено е и не се спори, че ищецът Й.Л.Н. и неговата майка – св.С Н. са
съответно внук и снаха на покойната Р Р.Н., които до 2007г. са
живели в гр.Русе съвместно с Р и покойния й син Л.
По делото са налице твърдения от св.С Н., че синът на Р е
страдал от алкохолизъм преди 2007г. и това била причината да го
напусне и да заживее в гр.София. Показанията на тази свидетелка са в
противоречие с твърденията на ответниците, че Л Н. е получил алкохолна зависимост именно
в
резултат на раздялата си със съпругата му С и сина му Й.,
както и това, че съпругата му напуснала семейното жилище в гр.Русе и заживяла
на съпружески начала с друг мъж в гр.София.
Установено
е и не се спори, че през 201Зг. Л Н. е починал, което е довело
до тежък, емоционален
срив за майка му Р Н., тъй като той е бил единствен син и на практика тя е
останала съвсем сама поради отсъствието на внука и снаха й С, живеещи
в София. Това наложило Р Н. за около 5-6 месеца да
се премести да
живее в
дома на ответниците Й. и И. Б с оглед емоционалното й стабилизиране. Въпреки
всичко, поради емоционалния срив и стрес от смъртта на сина й и оставането й
съвсем сама, Р Н. развила онкологично заболяване и през 2015г.
претърпяла операция за отстраняване на туморно образувание. Р
Н. е споделила за това с ответника Й.Б. и той е поел ангажимент да се грижи за
нея и да й помага във всичко, от което тя се нуждае.
Установено
е от приложената по делото медицинска документация, че за периода след
операцията от 2015г. до операцията през м.януари 2019г. Р Н.
многократно е влизала за различни процедури в онкологично отделение, живеела е
в гр.Р, ул.В.
От
свидетелските показания на св.Й.Н., св.М.Н., св.С.Д. и св.К.К. се установява,
че всички грижи по нея е поел единствено ответника
Й.Б., а
именно той
се е грижел за апартамента на ул.“Войводова“, за поддръжката
на къщата
на Р Н. ***, за всички ремонти в тези жилища.
Установява се от показанията на св.К.К., че е поддържал е връзка с
лекарите, вземал е лекарствата на Р, водил я е с личната си кола и до с.Н
с в
нейната къща, и до болницата в гр.Русе, носил й е храна,
приготвена от съпругата му И.Б., тъй като в много случаи
храната от социалния патронаж нямала тези вкусови качества,
които има домашно приготвената храна.
Установява
се от свиидетелските показания на св.Й.Н., че ответникът Б. е търсил
за помощ майстори, разплащал се е с тях, купувал е необходими материали,
резервни части и други неща за домакинството на Р Н. по нейна
поръка, като правил всичко необходимо, за да не се чувства тя изолирана и самотна.
От
приложената медицинска документация и показанията на св.К.К. по делото се
установява, че след операцията през м.януари 2019г. и прекарано заболяване
през м.април, състоянието на Р Н. се влошило, и по указания на лекуващия я лекар
- св.К. за
непрекъснато 24-часово обгрижване, през м.юни 2019г. ответниците Й. и И.Б взели Р Н. *** за цялостно
обгрижване, което вършили до смъртта й на 05.07.2019г.
В показанията си св.С Н.
твърди, че тя
„от 5 до 7 пъти годишно" била идвала при свекърва си в Русе, което е
в
противоречие на показанията на св.М.Н., която
твърди, че въобще
не познава С и ищеца - Й.Л.Н., въпреки непрекъснатите си контакти с Р Н..
От друга страна от показанията на св.С.Д. се
установява, че
„С.
и Дани“ са идвали много рядко при Р.
Съдът не кредитира показанията на св.С Н. в частта им в
която твърди,
че ищецът Й.Н., който от 4 години е студент в Холандия
бил идвал
до Русе специално да види баба си през лятната ваканция, по Великден
/м.март-април/, през м.октомври-ноември, за Коледните и Новогодишните празници
и т.н. Това е така, защото ако се приемат за верни
твърденията на тази свидетелка, която е пряко заинтересована от изхода на
делото, то следва да бъде даден отговор на въпроса, при толкова чести идвания в
България, кога изобщо е посещавал лекции, упражнения и е полагал изпити студентът
Й.н. в Холандия.
Съдът
не кредитира показанията на св.С Н. затова, че „редовно говорела със
свекърва си по телефона“. Това е така , тъй като
според твърденията на същата свидетелка, когато дошла в Русе в дома на
ответниците, не могли да се уточнят с Р Н. при разговора си, защото „...не била
чувала и имала дефект в слуховия си апарат...".
Поставя се въпроса, кое от двете твърдения на св.С Н. е вярно?
Нещо
повече, в показанията
си св.С Н. твърди, че по време на операцията на Р през
м.януари 2019г. тя била непрекъснато при нея, което е в противоречие с
показанията на св.К.К. (лекуващ лекар) който твърди, че „
... Р
е била сама през м.януари в отделението ..." и той
е поддържал връзка само и единствено с ответника Й.Б., който
непрекъснато го търсил по повод здравословното състояние на братовчедка си Р Н.. Съдът кредитира показанията
на св.К.К., тъй като този свидетел е незаинтересован от изхода на делото и
показанията му са логични и последователни, без вътрешни противоречия.
Следва
да бъде изрично посочено от съда, че именно св.К., в качеството си на лекуващ
лекар е дал
указания на ответника Й.Б. през м.юни 2019г. за непрекъснати денонощни
грижи за болната Р Н. с оглед здравословното
й състояние, а св.С Н. е осигурила обгрижващ човек в лицето на св.Е.А. само
за
около 2 часа на ден и то три пъти за по около 40 минути.
Съдът
не кредитира показанията на св.С Н., че покойната Р Н. се оправяла сама, че искала да плаща на Й.Б.
всички разходи, за да не му бъдела длъжна, тъй като същите са в
противоречие с показанията на св.М.Н. и св.С.Д.,
които твърдят точно
обратното - че Р Н. им споделяла за
несгодите си, за това, че й е тежко, че освен ответника „Даню" няма кой да
я погледне, защото „внука й и снаха й са далече", и че за всичко разчита
на „Даню".
Съдът
не кредитира показанията на св.Е.А., която твърди, че Р Н. е ползвала и тоалетен стол.
Показанията на свидетелката в тази си част са в противоречие с показанията
на св. д-р К.К., който е дългогодишен
специалист и
твърди,
че се опитал лично да вдигне Р Н. в седнало
положение, но тя имала силни болки и той се отказал.
Следва извода, че човек, който не може да стои в седнало положение не
може да ползва
и санитарен
стол. В този смисъл съдът преценява , като неправдоподобни
показанията на св.А. в и частта им в която твърди, че сменяла памперсите
на Р Н., тъй като ако действително се е ползвал санитарен (тоалетен) стол, то
памперси не са необходими, а те са само за
лежащо болни хора.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По
предявения главен иск за нищожност поради липса на основание
по чл.26, ал.2, изр.1, пр.4
от ЗЗД
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2,
изр.1, пр.4 от ЗЗД е допустим, тъй като ищеца Й.Л.Н., като наследник по закон на Р Р.Н., има правен интерес от
предявяването му срещу ответниците Й. и И.Б, които са приобретатели по договора, обективиран в
нотариален акт №130 том I дело №92/2019г. на
630-ти нотариус с район на действие РРС, с който Р Р.Н.
прехвърлила на първия ответник – Й.Б., срещу задължение за
гледане и издръжка, следните свои собствени недвижими имоти: А/
нива, представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5 и Б/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25,
52235.41.26, 52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54.
Разгледан по същество горният иск е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Предметът на сделката не
е невъзможен, тъй като покойната Р Н. е била собственик на прехвърляемите се
земеделски земи и това е безспорно. Съгласието е
изразено писмено в договор. Преди сключването на сделката Р Н. е оформила пълномощно, като
собственоръчно е изписала имената си в него. Преди това тя е била разпитана от
нотариуса, който е оформил пълномощното, за да се убеди в нейната адекватност,
в способността й да ръководи постъпките си, както и в намеренията й при
подписване на пълномощното.
В настоящия
случай нотариалната
форма за сключване на сделки с недвижими имоти е била спазена и този факт не се
оспорва от страните. Това е така, тъй като основанието за сключване
на сделката е налице - положени грижи за Р Н., особено
през последните 5-6 години от живота й, след смъртта на единствения й
син Л Н.. Основанието е посочено в текста на самия договор за
прехвърляне на имотите, както и в пълномощното от 19.06.2019г., въз основа
на което е сключена прехвърлителната сделка
в нотариална форма.
По делото не се
спори, че Р
Р.Н.
е била в състояние да ръководи постъпките си, че е знаела какво прави, че е
била признателна и благодарна на братовчед си и съпругата му за положените
грижи и осигурена издръжка. По делото са налице убедителни
доказателства, че Р Н. е знаела от какво боледува, знаела е, че ще почине
поради напредналата фаза на заболяването си. Не се спори, че прехвърлителката
не
е била под запрещение, нещо повече всички свидетели,
включително д-р
М., и д-р К. съобщават, че Р Н. е била
адекватна и без каквито и да е умствени или психични отклонения, като
това е отбелязано и в медицинските епикризи, приложени по
делото. Това дава основание на съда да формулира извод, че тя е осъзнавала
действията на ответниците в нейна полза, била е признателна и благодарна за
грижите и издръжката, които е получавала през всичкото време и преди
заболяването, и след заболяването си, като съвсем
съзнателно се е разпоредила със земеделските си земи. Адекватността,
психичното и умствено
равновесие се потвърждават косвено и от нотариуса, който е заверил
волеизявлението й за прехвърляне на процесиите земи.
Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно
задължение за гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му
се основава на общото правило на чл.9 от ЗЗД за свобода на договарянето,
доколкото не противоречи на повелителните правни норми и на добрите нрави. В
константната практика на ВКС, както и в правната теория се приема, че този
договор е двустранен - страните правят насрещни
волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации,
алеаторен.
Обемът и продължителността на
престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от
здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй
като със смъртта договорът се прекратява.
Придобивното
основание на ответника Й.Л.Б. е правна сделка, като за
валидността на правните сделки съдът следи служебно, освен ако законът
предписва другояче – напр. чл. 26, ал.
2, изр. 2 ЗЗД.
Както е
разяснено в решение № 88 от 16.04.2013г. по гр. д. № 528/2012 г., ВКС, IV г.о.,
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу вече положени в миналото грижи
и за такива, каквито приобретателят се задължава да положи в бъдеще, е единен и
задължението по него е неделимо, както по своя характер, така и поради
намерението на страните. Неизпълнението да се престират грижи след сключване на
сделката, когато е съществено с оглед интереса на кредитора, има за последица
възможност за прехвърлителя или наследниците му да искат разваляне изцяло на
договора. Когато прехвърлителят е доволен
от получавани в миналото издръжка и грижи и желае да продължи да ги получава и
за в бъдеще, той може да прехвърли собствеността върху имот по два различни
начина:
1) една част
от имота да прехвърли срещу вече положените грижи, а другата част – срещу
дължимите в бъдеще или
2) да
прехвърли целия имот срещу миналите и бъдещите грижи, без да се посочват части.
В първия
случай договорите са два: единият кумутативен и неподлежащ на разваляне поради
неизпълнение, а другият – алеаторен и подлежащ на разваляне при неизпълнение.
Във втория случай, каквато е и процесната хипотеза, когато страните не са се
съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част – срещу
бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може
да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи,
без да си осигури такива и за в бъдеще. Следователно прехвърлянето
срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание, дори когато
на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на
прехвърлителя.
По делото е
безспорно, че прехвърлителката Р Н. е била
диагностицирана
с тежко онкологично заболяване в напреднал стадий, като на 01.07.2019г. е сключила
процесната сделка, а на 05.07.2019 г.
прехвърлителката е починала. Съдът приема, че страните по
делото едновременно са узнали за болестта и състоянието на Р Н.
при
диагностицирането й. Така, несъмнено е, че при сключването на
процесната сделка и прехвърлителката Р Н. и приобретателите
Й. и И.Б са
знаели, че на прехвърлителката й остават малко дни
живот.
Действително
константната
съдебна практика приема, че липсата на алеаторност в договора за гледане и
издръжка, изразена в знание у приобретателя за близката смърт на прехвърлителя,
води до нищожност на договора поради липса на основание. Тази теза обаче
с
основание се критикува в доктрината (Стоян Ставру, Мирослав Димитров, Делян Недев - „Алеаторността
на договорите в българското гражданско право“. С., Фенея,
2013, стр. 92-95) с аргумента, че
договорът е нищожен, но като противоречащ на добрите нрави, а не като сключен
при липса на основание, в хипотезата, при която единствено приобретателят е
знаел за предстоящата смърт. Посочва се (Н.,
Д. пак там, стр. 94), че при
хипотезата, в която и двете страни са знаели за близката смърт на
прехвърлителя, е изключена и нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй
като животът на човек е безценен и нуждата от грижи, дори и за краткия период
на тежка болест с близък летален изход, не може да се игнорира.
В
конкретния случай съдът изцяло споделя тази теза, тъй като противната теза
придава на понятието основание на договора по см. на чл. 26, ал.
2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД субективен
елемент, каквото то не може да има (нищожността по чл. 26 от ЗЗД е поначало обективно
състояние на наличието на порок на сделката) – знанието за близката смърт на
прехвърлителя се свързва с липса на основание, докато при незнание за
предстоящата смърт се приема, че основание има.
По предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.87 от ЗЗД,
поради виновно неизпълнение на договорните задължения.
Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен по следните съображения:
Съдът
приема, че договорът
в частта за поемане на задължение за бъдещи грижи и издръжка (като част от
неделимата престация на приобретателя в случая) е действителен, поради което е
безпредметно обсъждането на действителността на договора в частта за вече
положени грижи (за което е налице и признание от самата
прехвърлителка в договора).
Събрания по делото доказателствен материал дава основание
на съда да формулира категоричен извод, че
приобретателят Й.Л.Б. и съпругата му – И.Р.Б.
са полагали грижи за
прихвърлителката Р Н. в целия
период
от диагностицирането на болестта й до нейната
смърт. Й.Л.Б. и съпругата му – И.Р.Б. са полагали в пълна степен
грижи за Р Р.Н. до нейната кончина на 05.07.2019г. в техния дом находящ се в гр.Р,
ул. „З“ N:, така, както е посочено в атакувания нотариален акт N: том дело №. на 630-ти нотариус с район на
действие РРС, от който е видно, че Р Р.Н. прехвърлила на
първия ответник – Й.Л.Б., срещу задължение за гледане и издръжка,
следните свои собствени недвижими имоти: А/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5 и Б/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25,
52235.41.26, 52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото и това, че причина за завеждане на делото е поведението на ищеца, то
същият следва да бъде осъден да заплати на ответниците
и
сторените от тях разноски в настоящото производство, съобразно
представения списък по реда на чл. 80 от ГПК, а
именно сумата в общ размер от 700,00 лева за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от Й.Л.Н. с ЕГН:********** срещу Й.Л.Б. с ЕГН:********** и И.Р.Б. с ЕГН:**********
иск за прогласяване на нищожност на сключения с нотариален акт №130 том
I дело №92/2019г. на 630-ти нотариус с район на
действие РРС, договор, с който Р Р.Н. с
ЕГН:**********
прехвърлила на първия ответник - Й.Л.Б. с ЕГН:**********, срещу
задължение за гледане и издръжка, следните свои собствени недвижими имоти: А/
нива, представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5 и Б/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25,
52235.41.26, 52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54, като сключен
при липса на основание, съгласно чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от Й.Л.Н. с ЕГН:********** срещу Й.Л.Б. с ЕГН:********** и И.Р.Б. с ЕГН:**********
иск за разваляне на сключения с нотариален акт №130 том I дело №92/2019г.
на 630-ти нотариус с район на действие РРС, договор, с
който Р
Р.Н. с ЕГН:********** прехвърлила на първия
ответник - Й.Л.Б. с ЕГН:**********, срещу задължение за
гледане и издръжка, следните свои собствени недвижими имоти: А/
нива, представляваща имот с идентификатор 52235.45.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 14805 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Даулджика", при съседи: 52235.45.151,
52235.45.3, 52235.45.18, 52235.45.17, 52235.45.5 и Б/ нива,
представляваща имот с идентификатор 52235.41.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-879/30.03.2018г. на изп.
директор на АГКК, с площ 6585 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория; адрес: с.Н, Община
Р, Област Русе, местност „Татарската могила", при съседи: 52235.41.25,
52235.41.26, 52235.41.48, 52235.41.23,52235.41.54, поради
виновно неизпълнение на договорните задължения на ответниците, съгласно
чл.87 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Л.Н.
с ЕГН:********** да заплати на Й.Л.Б. с ЕГН:********** сумата от 350,00 лева направени разноски по
делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Й.Л.Н.
с ЕГН:********** да заплати на И.Р.Б. с ЕГН:********** сумата от 350,00 лева направени разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Решението
да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: